— Каза, че не го искаш.

— Казах, че не зная какво искам. Вече зная. — В ясния й зелен поглед проблесна насмешка. — Май съм забравила да го спомена.

— Да, определено.

— Е — тя го побутна по рамото, — имах твърде много други грижи напоследък.

— Лейла…

— Искам свое място. — Опря глава на рамото му, докато вървяха. — Готова съм да преследвам мечтите си. Кога, ако не сега, за бога? Впрочем, смятай това за двуседмичното ми предизвестие.

Той се спря и обхвана лицето й с длани, докато другите тътреха крака покрай тях.

— Сигурна ли си?

— Ще съм твърде заета да наглеждам майстори, да купувам стока и да се боря с демони, за да поддържам ред в кантората ти. Ще трябва да се справиш някак.

Той докосна с устни челото й, бузите й, устните й и се усмихна широко.

— Добре.

Изтощен и доволен, продължи с нея зад другите по пътеката, озарена от лунна светлина. Тази нощ бяха извършили тайнство. Бяха направили избор и открили пътя си.