— Да, мисля, че би трябвало да го стори.

Чарли веднага усети съчувствие към Сай. В какво ужасно положение беше. Той винаги тайно се страхуваше, че един ден такова нещо може да се случи и с него.

Четиримата седнаха да вечерят, обслужвани от две прислужнички мексиканки в колосани униформи в бяло и черно.

Емералд веднага събори една чаша вино и обвини Сай, че е бутнал лакътя й. Те се скараха като две деца, като дори не докоснаха пъпеша и пармската шунка, които бяха сложени пред тях.

Маршъл и Чарли ядяха, като се опитваха да не обръщат внимание на караницата.

Маршъл каза тихо:

— Една млада дама ще дойде при теб в хотела в единадесет часа. Тя е мило хлапе и е голяма твоя почитателка. Всъщност тя е една доста обещаваща изгряваща актриса. Обикновено не се хваща на срещи с непознати, но както ти казах, тя е голяма твоя почитателка. Ще ти хареса, името й е Динди Сайдн.

— Страхотно — Чарли повдигна вежди. — Това така ли ще продължи цялата вечер?

Той посочи към караницата в ъгъла.

— Не. Всеки момент тя ще хвърли нещо по него и ще излезе. Ще се върне за десерта.

Изведнъж Емералд скочи, изреди една поредица от четирибуквени думи по адрес на Сай, хвърли по него панера за хляб и изфуча навън.

— Курви! — възкликна Сай.

В съответствие с предсказанието на Маршъл тя се появи отново за ягодовия сладкиш. Беше се преоблякла в копринена рокля дълга до земята, която й беше прилепнала като втора кожа, беше цепната от шията до пъпа й и показваше леко почерняла кожа и почти плоски гърди.

Тя се усмихна на всички и седна, като отпиваше уиски от голяма чаша, която беше донесла със себе си.

Сай продължи да разказва за последната си продукция.

Това ръка ли е, което пълзи по крака ми? — помисли си Чарли. Господи, така е! Леките пръсти се прокраднаха покрай коляното ум и се насочиха към дюкяна му. Беше щастлив, че новите му панталони бяха с копчета, вместо с обичайните ципове. Маршъл очевидно беше запознат с последователността на събитията!

Емералд не можеше да се оправи с копчетата и пръстите й започнаха нетърпеливо да го разтриват. За негова досада той започна да се възбужда.

Емералд се усмихна и отпи от питието си. Сай продължаваше да говори монотонно.

Чарли с неудобство гребна една лъжица от ягодовия сладкиш, като се опитваше да мисли за нещо друго.

Най-сетне вечерята приключи, Чарли бързо се извини и отиде в банята. Каква невероятна сцена! И Маршъл каза, че тя го прави с всеки. Тази жена трябва да е луда, а Сай още по-луд, за да търпи всичко това.

Той почисти зъбите си със златна клечка за зъби Аспри, изми си ръцете и се върна при останалите.

— Мисля да пием кафето в залата за прожекции — каза Сай. — Ще дойдеш ли да гледаш, мила?

Емералд поклати глава и подхвърли, че може да върши нещо по-добро от това да гледа цяла камара тъпи звездички — само че тя не употреби думата звездички.

Залата за прожекции на Сай беше изцяло облечена с червена кожа. Даже екранът беше закрепен върху червена кожа, закован със златни подкови.

Чарли беше във възторг и си помисли, че когато завърши филма трябва да купи къща за себе си. Беше важно да се измъкне от хотелите. Сега, когато вече знаеше че остава, за да заснеме филма, ще изпрати утре Джордж да наеме къща. Децата скоро ще дойдат при него, а те заслужаваха най-доброто.

Първото момиче се появи на екрана. Тя беше руса и закръглена, но нещо й липсваше. И тримата казаха не. Вторият клип беше с Анжела Картър. Тя беше висока, с някакво особено хлапашко излъчване, което хареса на Чарли. Носеше трико, което правеше краката й да изглеждат дълги шест фута.

— Знаете ли, мисля, че тя няма да е лоша — размишляваше той.

— Да — съгласи се Маршъл.

Анжела му вадеше душата да й намери роля.

— В края на краищата това е комедия — няма кой знае какво драматично изкуство. Мисля, че ще е умно да я включим.

— Тя изглежда като пекинез — каза Сай.

— Но е секси — продължи Маршъл — и се носят слухове, че тя и Стив Магнъм може би ще се женят. Каква естествена реклама ще бъде!

— Неща да видим и останалите, преди да решим.

Следващото момиче беше едно ново английско откритие, което току-що беше заснело първата си главна роля. Слуховете бяха, че за това тя е изчукала всичко живо във филма — от артиста в главната роля до момчето с клапата.

— Не — Чарли поклати глава. — Тя говори, като че ли има сливи в устата.

— Може някой да си е забравил там хуя! — каза Маршъл и се изсмя мръсно.

Момиче номер четири беше Сънди Симънс в сцената в спалнята с Джек Милан.

— Е, това е нещо, което аз наричам сензация — каза Сай, като седеше съвсем изправен. — Не знам дали ще я използвам за филм, но искам да се срещна с нея. Уреди го, Марш. Тя цялата е жена.

Чарли се съгласи. Тя беше възхитителна. Но кой беше чувал нещо за нея? Анжела Картър безспорно беше най-подходяща.

Маршъл сега видя за първи път на екран Сънди и изведнъж разбра защо Кери беше толкова възбудена. Момичето го притежаваше. Веднага трябваше да телефонира на Кери и да уреди подписване. Недъгавият ум крак беше изтръпнал, сигурен знак, че е попаднал на нещо хубаво.

— Няма да е чак толкова лоша идея да използваме някоя непозната — каза той бавно. — Тя се е снимала в доста италиански филми.

— Не — Чарли поклати глава. — Не е подходяща.

— Какви страхотни цици има! — каза Сай и пусна сцената отново.

— Не съди за една актриса по размера на циците й — студено отговори Чарли.

Не искаше да бъде изигран с някоя неизвестна актриса, само защото Сай искаше да я чука.

— Нека да завъртим и последното момиче — каза Сай.

Последното момиче беше една млада телевизионна актриса. Тя беше привлекателна и млада, но недостатъчно секси.

— Щастлив съм, че мога да избера Анжела Карът — обяви Чарли.

Сай кимна.

— Мисля, че това е най-добрият избор. Тя свободна ли е веднага да почне, Марш?

— Свободна е като птичка. Какво ще кажете за Сънди Симънс, за другото момиче, по-малката роля?

— Идеята не е лоша. Какво мислиш, Чарли?

— Да, за мен е добре.

Той погледна часовника си. Беше десет и тридесет, време да се връща в хотела и да се подготви за срещата. Той стана и се протегна.

— Благодари на ъъъ… хъм… жена си за хубавата вечеря.

— С удоволствие — Сай също стана. Надявам се, че не те притеснихме с малката си свада. Емералд е сама по цял ден и й писва. Нашите караници са своего рода начин да изпусне пара.

— Разбира се. Е, аз ще ви оставя вас двамата да обсъдите подробностите.

— Чарли, днес започнаха да коригират сценария. Ако всичко върви добре, ще можем да започнем да снимаме отново следващата седмица.


Когато се върна в хотела, Чарли се преоблече в черен спортен костюм. След това реши, че не му харесва и точно започна да облича предишните си дрехи, когато дойде Динди.

Тя се беше облякла много внимателно за случая. Нищо твърде екстравагантно, не искаше да го изплаши с някакво щуро облекло. В края на краищата, всяка звезда беше златна възможност и някой ден тя щеше да уцели десетката. Естествено беше чувала за Чарли Брик — кой не беше чувал за него? И когато Маршъл й предложи да го позабавлява, тя подскочи при възможността. Маршъл й обеща да направи така, че да й дадат малка роля във „Въртележка“. Те бяха сключили добра сделка.

Тя с усмивка си спомняше как за първи път се видяха с Маршъл. Знаеше каква важна клечка е, и реши, че най-добре ще е да го свали. Но той не щеше и да чуе и кажи-речи падна под бюрото си от смущение, когато тя свали ципа на роклята и завъртя към него голия си задник.

Понякога, когато безделничеше, а такива моменти бяха малко в живота на Динди, тя се мъчеше да си представи какви бяха сексуалните предпочитания на агента. Не ходеше с момичета. Момчета? Не мислеше, че е така. Както и да е, тя забавляваше неговите по-важни клиенти, а той й осигури малък договор и много дребни роли, така че според нея сделката беше добра.

Чарли Брик беше по-слаб и по-привлекателен, отколкото на екрана. Въпреки това изобщо не беше нейният тип. Тя ги предпочиташе големи, млади и добре изглеждащи. Може би беше сензационен в кревата. Тези англичани бяха доста диви в това отношение.

Тя се направи на сладка и приятелски настроена.

— Здрасти, аз съм Динди Сайдн. Какъв прекрасен апартамент. Много бих желала едно дайкири със замразени банани.

Чарли си помисли, че е чаровно момиче, очевидно не е проститутка — твърде хубава беше, с копринена руса коса сресана назад и пристегната със синя панделка, която подхождаше на роклята без ръкави, която носеше. Роклята беше прилепнала навсякъде където трябваше и ивица с отвори в ромбовидна форма опасваше средата на тялото й, така че да се види страхотния й тен.

— Маршъл ми каза, че сте актриса — каза той и се зачуди защо, по дяволите, подхвана точно тази тема.

— Опитвам се, но не съм много амбициозна — тя се усмихна обезкуражаващо.

Той поръча напитки на обслужване по стаите, пусна една касета на Хосе Фелисиано, показа на Динди един албум със снимки от последния си филм и си каза, че трябва да благодари на Маршъл, че му е пратил такова възхитително момиче.

Динди хареса много снимките на децата му, отпиваше от питието си като дама, ентусиазира се от снимките от филма, внимателно и ненатрапчиво се постара полата й да се качи нагоре и да покаже повече от голите й почернели бедра.

След няколко дайкири със замразени банани тя започна да се преструва, че е леко пияна. Всъщност те изобщо не й бяха подействали, но тя беше достатъчно умна, за да знае кога да го дава сериозно и кога да е малкото момиченце. Чарли определено беше за малкото момиченце. Той вече й разказваше за жена си, за развода, колко е самотен.

Тя цъкаше съчувствено и тайно си мислеше, че това е златната гъска, която е готова да бъде оскубана.

След като горчиво й се изплака, че всички жени се лепят за него заради парите и славата ум или и заради двете, тя каза:

— Колко ужасно. Предполагам, че хората само те използват, а момичетата се надяват, че ти ще ги вкараш във филмите си.

— Точно така, скъпа, абсолютно си права.

Какво интелигентно момиче, помисли си той, като почти не си даваше сметка, че само той говори.

— Знаеш ли, ако някога се оженя отново, едно нещо ще направя със сигурност и то ще е тя да има отделна спалня. Разбирам, че тя няма да иска да бъде с мен през цялото време.

Този приятел е идиот, помисли си Динди, един абсолютно кръгъл идиот.

— Разбирам как се чувстваш — каза тя нежно — въпреки, че ако аз бях твоя съпруга, това щеше да е последното нещо, което бих поискала.

Чарли изведнъж я сграбчи и я целуна. Какво чудесно и разбиращо момиче. Той премести ръцете си на гърдите й и тя леко се задъха.

— Слушай, скъпа — каза той тихо, като я пусна и отиде до бюрото. — Има едно нещо, което искам да опиташ с мен.

О, Господи — най-сетне малко действие, помисли си Динди.

— Да? — каза тя, гласът й премина в шепот, когато той намали осветлението и усили музиката.

— Искам да попушиш малко трева с мен. Ще те накара да се чувстваш добре; ще ти хареса. Ето — той запали цигарата и й я подаде. — Просто дръпни дълбоко и поеми много бавно.

Тя потисна смеха си. Тя попушваше трева отвреме-навреме от четиринадесетгодишна. Тя внимателно пое кафявата цигара и изпуфка, като престорено се закашля леко. Смеската беше много слаба, изобщо нямаше ефект.

— Умно момиче — Чарли беше доволен.

Той я пое от нея и дръпна силно и продължително. Това беше единственото нещо на света, което наистина го отпускаше.

Те легнаха на дивана и си разделиха останалото. Динди се отчая, че той няма да предприеме нищо. Но най-накрая той започна отново да я целува и пусна ръцете си по цялото й тяло.

Тя въздъхна, размърда се, изстена и каза:

— Чувствам се чудесно, ти ме караш да се чувствам чудесно.

След това той нежно започна да сваля роклята й и да работи по гърдите й през горнището на сутиена й специално от Фредерикс — черна дантела с розови набори, да целува зърната й, докато те щръкнаха втвърдени. Тя потисна в себе си желанието да му изпищи какво трябва да направи. Беше толкова бавен. Пет минути си игра с гърдите й. Тя искаше да й го забие здраво, но той не предприемаше нищо в тази насока. Мамка му! — помисли си тя — мамка му! мамка му! мамка му! И тя заизвива, докато най-накрая стигна до един незадоволителен оргазъм.

Без да усеща това, Чарли продължаваше да си играе със зърната й. Тя се беше превърнала в една купчина нерви и наум му крещеше да спре.

Дали малкото момиченце можеше да го хване за члена?

Защо не, ако е едно пияно малко момиченце?

Тя ловко се измъкна от него и се пресегна към дюкяна му. Какви, по дяволите, бяха всичките тези копчета?

— Мога ли да те докосна? — попита тя срамежливо.