— Кога ще бъде това?

— Те мисля, че аз ще трябва да съм там шест или седем седмици. — Бранч отметна един кичур руса коса от челото си.

— Можем да платим предварително. — Макс понижи гласа си и каза бързо: — Всъщност мога да ти платя тази нощ, ако дойдеш с мен у дома и ги вземеш. Хиляда и петстотин долара.

— Да?

Бранч бавно проумяваше какво точно има предвид Макс Торп. Ако той имаше славата, богатството и успеха, щеше да го удари по загорелия червен нос. Но той нямаше нищо от тези неща, а хиляда и петстотин долара бяха страшно много пари.

— Така ли? Е, мисля, че ще мога да намина по-късно. Първо трябва да отведа една малка дама у дома й.

— Чудесно, чудесно. По което и да е време. — Макс почувства как цялото му тяло се отпусна от облекчение. — Ще ти дам адреса си.


По-късно вечерта Чарли откри, че Макс се интересува от него.

— Помниш ли какво ти казах, старче. Тогава не ти хареса, но всичко се сбъдна.

— Някои неща — призна послушно Чарли.

— Достатъчен бях — Макс се подсмихна на собствената си мъдрост, а също така защото знаеше, че дразни Чарли, когото не харесваше. — Разбит брак. Нов брак през вода. Инициали „Р“ и „С“. Е, „С“ е вторият инициал на жена ти, нали? Още две деца.

— Да, да — прекъсна го Чарли — но какво ще кажеш за всички други неща, които не се случиха? Катастрофата или болестта. Скандала. Инициалите „Х. С.“. Какво ще кажеш за тях?

— О, не се притеснявай за тях — каза Макс язвително — има достатъчно време и за тях. Доколкото си спомням, имаше доста добра линия на живота. Искаш ли да ти гледам отново?

— Не, благодаря.


След вечерята Кери каза:

— Каква е работата, за която искаше да говорим, Марш?

Той пушеше къса дебела пура и не отговори.

— Ей, слушай, отказах се от страхотна среща тази вечер, не ме пързаляй.

Той извади пурата от устата си и я заразглежда. След това изведнъж каза:

— Аз съм на петдесет и шест години, инвалид, и не се опитвай да ме будалкаш, че недъгавият ми крак не ме прави инвалид — опитай се ти да го влачиш няколко дена. Веднъж бях женен и оплесках всичко. Погледнато откъм добрата страна, аз съм богат, могъщ по моя собствен малък начин. Не играя хазарт, не пия прекалено и не чукам всяко добре изглеждащо задниче, което ми се изпречи. Аз съм добър, щедър и чист. Хич не ми пука за така наречените расови проблеми и искам да се омъжиш за мен.

Кери го изгледа изненадано:

— Какво?

— Добре ме чу. Искам да се оженя за теб. Ти си много чепата, трябва да не изпускаш възможността.

Той се опитваше да го дава весело, но начинът, по който късаше листата тютюн на пурата си с нервни пръсти, ясно показваше, че е съвсем сериозен.

Кери си възвърна самообладанието. Никога не беше поглеждала Маршъл от романтична гледна точка. В нейния живот в продължение на седем години той беше шефът и през това време тя го беше наблюдавала и се беше учила от него, беше се измъкнала от това да е малката тъпа секретарка до това, което беше днес.

— Не трябва да ми отговаряш веднага — каза той. — Обмисли го. Знам, че е шок за теб, но аз си го мисля вече цяла година. Ние ще сме полезни един на друг. Ако желаеш, ще те ухажвам, ще те извеждам на вечери, ще ти пращам цветя, въпреки че, бога ми, малко съм стар за тези неща. НО, ако искаш това, ще го сторя.

Тя сложи слабата си ръка върху неговата.

— Много съм поласкана, Марш. Просто като че ли нямам думи. Никога не съм си мислила, е, искам да кажа, това, което искам да кажа, о, боже, казах ти, че нямам думи.

Той стана.

— Обмисли го. Ще говорим по-късно или въобще няма да говорим. Разбери как се чувстваш.

Той закуцука, за да се присъедини към тълпата, наобиколила Макс Торп.


— Предсказвам — казваше Макс на Натали Алън — още две красиви бебета, може и да са близнаци, и много пътуване; като че ли сте постоянно в движение. Изглежда, че ви се Клей ще имате дълъг и щастлив съвместен живот.

Натали издърпа ръката си и прикри раздразнението си с чаровна усмивка. Изобщо не желаеше да чуе подобни неща.

— Кой е следващият? — заинтересува се Макс, като страшно се забавляваше. — Вие какво ще кажете? — и той се обърна към Сънди Симънс.

Тя започна да протестира, но беше избутана към Макс от ентусиазираната Динди.

— Имате много нежни ръце — отбеляза Макс. — Не сте омъжена, но може би сте били. Да, виждам ясни показания, че сте били. Не е бил щастлив брак. Виждам признаци на голям стрес — на катастрофа — може би самолет? Вие сте съвсем сама, много сте тиха. Виждам много любовници, още един брак.

Сънди стоеше съвсем неподвижно и слушаше напрегнато. Този мъж не беше мошеник. Той знаеше всичко. Тя забрави, че и други хора слушат.

— Прав сте — прошепна тя. — Какво друго виждате? Ще бъда ли щастлива?

Странен въпрос, помисли си Макс. Обикновено питаха: „Ще бъда ли богат, прочут, преуспяващ?“

Той каза:

— Трябва да направя подходяща карта, за да ви кажа това. Виждам страшно силна линия за кариерата, фантастичен успех. Виждам — едно писмо, писмо. Не трябва да пренебрегвате писмото. Линията на живота ви е прекъсната — не, не, не, исках да кажа на брака.

Той спря изведнъж:

— Повече не мога да видя.

— О, моля ви! — Тя се чудеше дали Паоло е оставил писмо, което някак си е пропуснала.

Тя бутна отново ръката си на Макс:

— Моля, кажете ми още.

Очите му се замъглиха и главата го болеше. Понякога това се случваше и тогава се унасяше и отиваше твърде далеч. Изобщо не трябваше да споменава за прекъсната линия на живота на това момиче. Беше толкова странна тази сила, която той имаше.

— Съжалявам, мила. Няма нищо друго. Не виждам нещо повече.

Чарли забеляза колко възбудена беше тя и развали събранието около Макс, като разказа една смешна история. След това, когато всички отново пиеха, той отиде да я намери. Беше забелязал как се измъкна на балкона.

Тя стоеше до басейна, но когато се доближи до нея, се появи Бранч. Той наблюдаваше как те двамата говорят известно време, след това се обърнаха и тръгнаха към къщата.

Чарли бързо се върна вътре.


Веднага щом се прибра в къщи, Макс Торп се преоблече в копринен халат с ръчна бродерия със знаците на зодиака. Преди да го направи, той се изкъпа и обилно напръска закръгленото си розово тяло с парфюм с миризмата на мускус.

Той пусна някаква японска музика — така успокоителна — и отвори бутилка шампанско, за да е готов за пристигането на Бранч.( После седна върху купчина възглавници и остави мислите му да се върнат обратно към вечерта. Тя беше още един триумф за него. На практика всяко парти, на което беше ходил до сега, попадаше под неговата магия. Великият Макс Торп даваше сеанс и всички най-важни хора се събираха около него. Беше си създал твърдо правило никога да не им казва нищо лошо; те бяха заинтересовани да чуват само хубави неща. И въпреки това понякога беше трудно. Понякога, когато техните лица се превръщаха в обикновени сенки и думите се изливаха от устата му, думи, които той трудно контролираше. Той си спомни за миналата година, когато един много известен актьор седна до него и той видя на дланта на мъжа само празнота. Говори му бързо за нови сделки, триумф и успехи. Мъжът беше доволен. Два дни след това той почина при самолетна катастрофа на път за Испания. Такъв беше животът. Макс със сигурност нямаше да го направи по-щастлив, ако му беше казал, че няма бъдеще. При момичето тази вечер той видя странни неща, не точно смърт, но нещо странно.

Звънецът удари и той припряно стана. Каква прекрасна физика имаше Бранч Стронг. Каква чудесна нощ предстоеше.

Той увеличи японската музика и отвори вратата.

Бранч пристъпваше от крак на крак, като че ли нямаше намерение да влиза.

— Здрасти — измърмори той.

— Влез, мило момче, влез.

Те влязоха заедно в хола, където Макс посочи на Бранч да седне на възглавниците.

После му сипа чаша шампанско и размаха пред него къс розов пръст.

— Предричам, че тази вечер ти ще бъдеш начукан!

21.

Следващите две седмици минаха бързо за Сънди. Тя беше заета с приготовления, интервюта и снимки за реклама. Чу се със Стив Магнъм само веднъж. Той се обади да разбере дали тя би желала да използва частния му самолет, за да отлети в Акапулко. Тя учтиво отказа.

Сънди беше подбрала няколко къщи, които да огледа, затова нае кола, за да може да обикаля без да зависи от такситата. Повечето от къщите не бяха както трябва — или твърде големи и пищно украсени, или пък не достатъчно близо до морето. Но най-накрая откри къща на брега в Малибу, която беше свободна за годината и съвършена. Беше разположена на частен път точно до морето и въпреки че беше малка, беше точно това, което искаше. Тя хареса малкия двор отзад, с дървени стълби, които водеха към брега. Къщата щеш да е свободна до завръщането й от Акапулко, затова тя я нае веднага.

Бранч й беше написал едно дълго писмо с лош почерк. Той й липсваше, както и техните вечери в неговия любим ресторант за здравословни храни.

От партито у Динди, та безуспешно се беше опитвала да се види с Макс Торп. Изглеждаше й належащо да поговори с този човек. Може би можеше да й каже повече. Някак си й се превърна в натрапчива мисъл, че трябва да се срещне с него.

Беше невъзможно да го открие. Секретарката му казваше по телефона, че той вече не гледа персонално. Тя се опита да се свърже с него в телевизионното му студио, но той беше неоткриваем. Тя ум писа и не получи отговор. Най-сетне поиска съвет от Кери.

Кери каза:

— Зарежи го, той е един стар шарлатанин. Но ако наистина искаш да го видиш, накарай приятеля си Бранч да ти уреди среща — той няма да има проблеми.

Тя се обади на Бранч в Мексико. Нужни й бяха три дни, за да го открие и макар и без ентусиазъм, той обеща да види какво може да направи.

На следващия ден секретарката на Макс Торп се обади по телефона и каза, че й е уредена среща за събота в дванадесет часа. Това ще й струва хиляда долара и ако обича да ги носи в брой. Междувременно, в колко часа и на коя дата беше родена?


Макс Торп вече рядко правеше индивидуални карти. Това отнемаше твърде много време, а той имаше други грижи. Неговото телевизионно шоу отнемаше по-голяма част от времето му, а и освен това той пишеше седмичната колонка с хороскопите, която се публикуваше в сто и четиридесет вестника. Имаше други разнообразни форми на дейност — тениски, значки и плакати „Аз предсказвам“. Всъщност той преговаряше за откриване на верига от магазини „Аз предсказвам“ из цялата страна.

Макс Торп наистина се справяше много добре.

Той се съгласи да се срещне със Сънди, само защото Бранч му беше телефонирал. Той се опитваше да открие момчето дни наред. Беше изпращал телеграми и писма, опита се да се свърже по телефона, но всичко това безуспешно. След единствената нощ у тях Бранч си беше взел своите хиляда и петстотин долара и заминал за Мексико. Дори не беше отговорил на телеграмите. След това, като гръм от ясно небе, се беше обадил. Макс беше зарадван и попита дали би могъл да го посети за уикенда.

— Разбира се — каза провлачено Бранч. — Само че ще трябва да се срещнем извън снимачната площадка, а и бих искал да ми направиш услуга.

— Всичко, което поискаш — заяви Макс.

Бранч далеч надминаваше фалшивия индианец от Дисниленд.

Ето как на Сънди й беше уредена срещата.


Тя се появи в къщата на Макс точно в дванадесет. Хилядата долара в брой й бяха дошли като шок, но тя искаше да се види с него, и ако това беше цената — е, тя ще я плати.

Той я остави да чака двадесет минути в особена тъмна стая, в която светлината изцяло беше прогонена.

Най-сетне влетя вътре, облечен в риза със Зодиака и черни кожени панталони, които подчертаваха неговата пълнота. После говори около половин час за себе си, своето шоу и таланта си.

Сънди започваше да се отчайва само от това, че се върти около нея. Но най-накрая той каза:

— Мисля, че ще започнем с картите. Имам чертеж за теб, но може би ще искаш да си вземеш бележки.

Той й подаде бележник, на всяка страница на който имаше щампа: „Макс Торп — Аз предсказвам“.

Той започна да говори много бързо с къси, недовършени изречения, неща за нея, които тя знаеше, че никой не би могъл да му каже. Беше невероятно.

Той говори накратко за миналото й, докато стигне до времето на нейната сватба. После говори доста време за това, че не би трябвало да се укорява за случилото се, че това така или иначе е щяло да стане.

Той се вторачи в нея с насълзени очи.

— Трябва да забравиш за това. Това е приключен период от живота ти. Няма за какво да се обвиняваш. Трябва да го изхвърлиш от ума си и да не мислиш повече за това. Гледай към бъдещето си с радост, защото виждам много успехи.

Той й каза инициалите на хората, които бяха важни за нейното бъдеще. За договори, съвети от по-стар мъж, когото трябва да слуша. После спря. Не можеш да продължи. Имаше нещо странно, нещо, което не можеш да проумее — не смърт, просто нещо…