— Можем да отидем където искате.

Шон подкрепи сестра си.

— Мака каза, че трябва да отидем в Динсиленд. Тя каза, че е супер.

— Мама никога не е била там — отвърна Чарли.

— Не, но чичо Джим е бил и той казва, че е страхотно, с истински индианци и каубои, увеселителни корабчета, вагони и…

— Казах, че ще отидем — Чарли беше вбесен при позоваването на чичо Джим.

Като се върнаха в къщи, не можаха да открият никъде Динди. Изпратиха Джордж да я намери.

Серафина каза:

— Това, което искам, е чаша хубав чай. Няма нищо по-хубаво от чаша хубав чай. Покажи ми къде е кухнята. Донесох шест пакета Lyons Quick Brew.

Тя затършува в чантата си и извади един пакет.

— Няма какво да се мотаеш в кухнята, прислужницата ще го направи.

Кога, по дяволите, майка му ще разбере, че той е голяма звезда и си има хора да му правят всичко?

— Не мога да се доверя на американец да прави моя чай — намуси се Серафина. — Заведи ме в кухнята.

* * *

Динди пазаруваше. Досега беше похарчила две хиляди и петстотин долара и все още го даваше здравата. Пробваше оскъдна оранжева жарсена рокля и се перчеше пред огледалото.

— Какво мислите за това? — попита тя продавачката.

Продавачката, облечена в подобна рокля, потисна прозявката си и каза:

— Великолепно.

Беше й писнало да наблюдава как мисис Чарли Брик купува всичко, което й попаднеше в полезрението.

— О’кей. Вземам я. В какви други цветове е модерна?

— Бял, черен и някакъв цвят на слива.

— Вземам я във всичките цветове.

— Динди?

— Да. О, здрасти, Натали.

— Здравей, казаха ми, че това е мястото, откъдето се купуват дрехи. Каква страхотна рокля.

— Да.

На Динди й се щеше да беше останала в пробната, вместо да излиза да се оглежда в главната зала.

— Мислех си, че майката на Чарли и децата пристигат днес.

— Да, предполагам, че е така. Помислих си, че биха искали да са сами.

— О — Усмихна се Натали. — Много мило от твоя страна. Ти все още не си се запознала със Серафина, нали?

— Не — поклати отрицателно глава Динди и се насочи обратно към пробната.

Натали я последва.

— Тя е голям оригинал, обожава Чарли, разбира се, а и той нея също. Надявам се вие двете да се спогодите.

— А защо не? — Динди свали роклята, като разкри червените си бикини и това беше всичко.

Натали почувства, че погледът й се насочва завистливо към младите остри гърди на момичето.

— Наистина няма причина това да не стане, но тя е трудна. Доста е стара и освен това все още иска да има мъже…

Динди се изкикоти:

— Изглежда доста палаво. Мисля, че ще ми се иска да имам мъже, когато поостарея, а на теб?

Натали се изчерви.

— Просто мислех, че трябва да те предупредя за нея.

О, Боже, Чарли се беше оженил за истинска малка кучка. Тя трябва да се намеси, за да го отърве бързо от нея.

— Е, да, благодаря за предупреждението. Ще уредя майката на Чарли с някой палавник! А, между другото, как е Клей?

— Чудесно — отговори кратко Натали. — Дълго ли бяхте заедно в Рим?

Динди намигна.

— Достатъчно дълго.

Тя се изкикоти, когато Натали си отвори устата да отговори.

— Шегувам се. Ревнуваш ли?

— Съвсем не. Всъщност свикнала съм с факта, че Клей ляга с всяка тъпа малка мръсница, която му бута.

Динди присви очи.

— Е, чао, скъпа. Надявам се, че всички ще се съберем скоро.

— Чао, Натали, скъпа — побесняла, Динди си облече дрехите и извика на продавачката: — За бога, побързайте с моите неща, нямам цял ден на разположение.


— Къде беше? — Чарли не беше склонен да играе ролята на ревнивия съпруг, но след като цял ден беше поднасял извинения на Серафина относно отсъствието на Динди, беше почти побеснял.

— Пазарувах. Толкова е досадно да стоя тук.

— Но ти знаеше, че майка ми пристига днес. Знаеше, че само ще отида до летището.

Тя се нацупи.

— Предполагам, че забравих.

— Предполагам, че си го направила.

Той гневно отиде до прозореца и се зазяпа навън. Синди и Шон се плискаха в басейна. Серафина беше горе и подремваше.

— Слушай, ако толкова много искаш ролята, вземи я — изтърси той.

Лицето й грейна.

— Наистина ли, скъпи? Това е чудесно. Ще бъда страшна в нея, няма да съжаляваш — тя се спусна към него и го прегърна отзад, като започна да се потърква в него.

Той се обърна и тя пъхна ръце под рибата му.

— Не исках да се жена за актриса — отбеляза той.

Ръцете й си проправяха път под колана на панталона му и тя го сграбчи. Почувства как той се втвърдява и коленичи пред него.

— Не тук, Динди — измърмори той.

— Защо не? Ние сме женени нали?


— Тайната на вечната любов, мила, е да си заета — обяви Серафина на вечеря. — Аз самата никога не съм стояла без работа.

— Мога да го повярвам — отговори Динди, изтощена само да гледа как Серафина се стрелка до кухнята всеки пет минути.

— Когато бях в театъра, зад кулисите галено ме наричаха мис Жизненост.

— Наистина ли? — Динди изглеждаше заинтересувана.

Откакто Чарли й каза, че има ролята във „Въртележка“, тя започна да очарова Серафина и скапаните му хлапета.

— Да, мис Жизненост. О, Господи, какви времена бяха. Мога да си спомня опашката от приятели джентълмени, които чакаха до вратата на сцената, всички заможни и красиви, след това срещнах бащата на Чарли — Бог да даде мир на душата му — прекрасен човек. Съвместният ни живот беше чудесен.

Чарли гледаше изненадано майка си. Сигурно остарява. Старецът беше истински копелдак и я заряза. Хубав живот наистина.

— Чарли разказа ли ти за детството си?

— Не — Динди поклати глава. — Предполагам, че е решил, че ти ще го сториш.

Тя потисна една прозявка и се усмихна лъчезарно. Как й се искаше да каже:

— Някой някога казвал ли ти е, че си една стара досадница?

Телефонът иззвъня и Чарли отиде до масичката. Когато затвори каза:

— Клей и Натали ще наминат за кафе.

— Това е хубаво — каза Серафина. — Някой друг?

Чарли знаеше, че тя се чуди дали е открил „приятели“ за нея. Когато за първи път я помоли да дойде в Холивуд с децата, тя искаше да доведе Арчи, настоящия си любовник. Но Чарли не можеше да понася Арчи, затова й обеща, че ще срещне много интересни мъже, ако дойде сама. Беше проблем човек да уреди майка си. Тя не харесваше млади мъже, предпочиташе те да са по-възрастни от нея, но да се намери в Холивуд стар мъж, готов да се среща с почти седемдесетгодишна жена беше проблем. Холивуд беше пълен с млади достъпни жени. Това беше един проблем, който Чарли беше решил да игнорира, и когато Серафина стане съвсем неспокойна, да повика Арчи.

— Ъ, не мисля така. Между другото, мислех си, че другия уикенд можем да отлетим до Лас Вегас. Как ти се струва?

Серафина кимна. Не мислеше да прекара ваканцията си затворена в къщата на Чарли. Все още беше привлекателна жена, трябва да излиза и да я видят. Просто Чарли я ревнуваше и не я запознаваше с мъже. Всъщност, човек можеше да го разбере.

— Аз съм шестдесет и три годишна — обяви тя на Динди, като предвидливо извади шест години. — И се чувствам като момиче.

— Изглеждаш чудесно — измърмори Динди, като си мислеше, че ще изглежда по-добре ако почисти всичкия този театрален грим. И изкуствени мигли на нейните години! Наистина!

— Да, хората просто не могат да повярват, но това е истината. А, ти, мила, на колко години си? — Серафина я загледа с пронизващ поглед, като че ли за да не смее да я излъже.

— Двадесет — отговори Динди, като се усмихваше сладко. Скри три години.

Щом старата кучка можеше да си крие годините си, тя също можеше.

— О, двадесет — развълнува се Серафина. Двадесет. По мое време момичетата на двадесет години…

— Показвах ли ти снимките, които имам от Серафина, когато тя е била на двадесет? — прекъсна ги Чарли.

— Не — отговори Динди, като си мислеше: значи така човек си прекарва вечерите, когато е женен за филмова звезда.

— Ще трябва да ти ги покажа. Била е страхотна, нали, мила? — той обгърна с ръка майка си.

Тя се усмихна и Чарли си помисли — трябва да я заведа на добър зъболекар, докато е тук.

— Спомняш ли си старите времена, Чарли, синко?

Да, спомняше си ги. Посърналите театри, прокисналата миризма и приятелите на Серафина.

— Е, че времена бяха — очите й се насълзиха. — Страхотни времена бяха. Само баща ти, ти и аз.

Какви страхотни времена? — помисли си Чарли. Сгушен пред някоя кръчма в някой шибан град с пакет пържени картофи и лимонада, докато Серафина и последния й „красавец“ отживяваха горе. Е, и какво от това. Не е хубаво да се обръщаш назад. Той обичаше Серафина. Тя му беше майка. Тя се беше грижила за него докато беше момче, това беше най-важното.

— Винаги съм знаела, че Чарли ще стане звезда — каза Серафина остро. — Окуражавах до във всичко, което искаше да прави. Той е наследил моята жизненост и сила. Самата аз можех да стана звезда, но се отказах от всичко за да мога да го гледам.

Динди се прозя открито. Миналото на хората беше такава досада. Това, което я касаеше беше, че Чарли е голяма филмова звезда, а какво е било преди тя не искаше да знае.

— Уморена ли си? — попита Серафина.

— Да — отговори Динди. — Следобед трябваше да свърша една работа, която ме изцеди.

Тя пусна една скрита усмивка на Чарли.

Той й се усмихна в отговор. Тя изглеждаше толкова красива и невинна. Той почни не можеше да повярва, че тя е същото момиче, с което бяха правили любов преди малко.

— Ако желаеш скачай в кревата, мила — каза той. — Серафина няма да има нищо против, а аз ще обясня на семейство Алън.

— Сигурен ли си, скъпи? Бих желала.

Тя искаше да се качи горе, да пробва новите дрехи и да чете сценария на „Въртележка“ след като вече имаше ролята.

— Тръгвай, мила, ще се видим по-късно.

Тя каза лека нощ на Серафина, след това го клъвна по бузата. Имаше стегнато секси тяло. Ставаше му хубаво само като си помислеше, че беше изцяло негова. Може би това, че я взе във филма, все пак не беше чак толкова лоша идея. Другите мъже можеха да гледат, но не и да пипат. Нека целият свят види какво има Чарли Брик.

24.

В Акапулко беше горещо. След първия ден снимки в планината Сънди беше като развалина, жегата беше непоносима. Тя беше работила здравата, заобиколена предимно от мексикански екип и трима американци — режисьорът Уди, операторът Майк и момичето, което се грижеше за грима, Мариса.

Уди и Мариса имаха връзка. Той беше приятен, на около тридесет години, Стив Магнъм лично го беше избрал. Не беше режисирал филм преди това, беше се занимавал само с телевизия. Мариса беше на двадесет и четири години. Беше красива.

Сънди ги хареса и двамата. Като режисьор Уди беше тих, внимателен и страшно ги окуражаваше. Имаше огромна разлика между него и Еб Стейн. Еб представляваше стария стил в Холивуд. Уди — новият.

Като пристигна, тя получи огромна кошница с цветя от Стив с една бележка, гласяща „Добре дошла“. Като се изключи това, не беше чула и дума от него.

— Ти имаше шанс, но го пропиля — каза Кери — вероятно се е залостил в имението с някоя красива мексиканска девственица.

— Надявам се, че е така — отговори Сънди.

Тя тайно беше доволна. Сега, след като вече беше стигнала до етапа да може да решава дали да се хваща с някой, нямаше нужда да го прави.

Една седмица тя и Кери не правиха никой, само се шляеха насам-натам, припичаха се на слънце и плуваха.

В деня преди Сънди да започне работа, Кери си тръгна, като каза:

— Е, предполагам, че вече е време за вземане на решения.

Тя откри, че е самотна, след като Кери си отиде. Хотел Лас Бризас Хилтън беше много хубав, но Сънди чувстваше някак си, че беше от този тип места, където трябва да си с мъж.

Тя изкара сама една спокойна вечер, като изпрати за храна и се хвана за учи сценария. На следващия ден Стив щеше да се появи на сцената в планината, където трябваше да я спасява. По сценарий тя се беше измъкнала, след като я бяха отвлекли.

Това беше любовна сцена и тя я очакваше с една смесица от нетърпение и несигурност.


— Ха! — възкликна Мариса. — Какво ще кажеш за тази дългокоска?

Тя сръга Сънди, която седеше в брезентовия стол до нея и четеше книга.

Стив Магнъм се приближаваше, придружен от младо закръглено мексиканско момиче с дълга черна коса, която се спускаше до кръста й, и гладни зелени очи.

— Здравейте, дами — Стив махна отдалеч приятелски и като потупа момичето по задника, го насочи към тях.

— Наглеждай Енчилада заради мен, Мариса, сладурче.

След това се отправи към една групичка, където беше и Уди.

— Този мъж — каза Мариса, като поклати глава и се засмя. — Страхотен е!