Момичето, наречено Енчилада, се приближи с копринени подозрителни очи.

— Здрасти — каза Мариса — вземай един стол и се чувствай като у дома си, ще бъде тежък ден. Аз съм Мариса, а това е Сънди Симънс.

Момичето кимна леко и седна на един стол на няколко метра встрани. След това се обърна и се загледа в Стив и Уди.

— Честно казано — забеляза Мариса — Сънди, мисля, че ще се са готови скоро. Ако искаш да се обличаш, ще ти пратя гардеробиерката.

— Добра идея.

Беше единадесет сутринта и на Сънди й беше писнало сам ода седи. На мексиканците като че ли им трябваше доста повече време, за да могат да започнат, отколкото на американците. Тя беше дошла в осем часа, два часа се облича, гримира и прави косата си и започна голямото чакане. Сега Стив се беше скрил в караваната, където се гримираше, така че може би скоро щяха да започнат.

В тази сцена тя беше облечена с бели панталони и оскъдно горнище. На раменете си носеше яке в тон. Тя трябваше да изглежда разчорлена и объркана.

— Изглеждаш страхотно — каза Стив, когато най-сетне бяха пред камерата. — Хареса ли ти в Акапулко?

— Хубаво е — тя му се усмихна с очи. — Благодаря ти за цветята.

— Ти винаги ми благодариш за цветята. Защо не ми изпратиш някое?

Те двамата се засмяха, докато Енчилада ги гледаше намръщено отстрани.

— Направих си една малка застраховка — каза той.

— Застраховка?

— Срещу теб, скъпа, срещу теб. Малкото ми мексиканско доматче е само на шестнадесет години, така че предполагам, че ще опази алчните ми ръце да не те награбят. Ти го искаше по този начин, нали?

Тя само се усмихна. Изобщо не беше сигурна дали това беше, което искаше. Стив беше магнетично привлекателен, а тя много отдавна не беше била с мъж.

Дойде Уди и им поговори за сцената.

Останалата част от сутринта мина бързо. Стив и Сънди работеха добре заедно и приключиха три къси сцени почти без никакви дубли.

Когато дойде време за обедната почивка, Стив грабна Енчилада и изчезна с хеликоптера си.

Сънди обядва заедно с останалата част от екипа в подвижната столова. Тя седна с Уди и Мариса. Започваше лико да се засяга от очевидната незаинтересованост на Стив.

Първият епизод след обед беше голямата любовна сцена. Започваше със Стив, който й смъква якето, постила го на земята и я събаря върху него. Тя трябваше да се бие и бори с него, а накрая да се предаде.

— Слушай — обясняваше й Уди — когато сте на земята, искам той да ти смъкне горнището. Тогава искам ти да лежиш съвсем неподвижно и да го гледаш с тези твои очи.

— До къде да го смъкне? — попита Сънди подозрително.

— Изцяло, скъпа. Камерата няма да види нищо, Стив ще те прикрива.

— В такъв случай моето горнище няма нужда да бъде смъквано изцяло.

Уди се засмя:

— Не си търся безплатно шоу, но горнището ти ще трябва да се смъкне. Когато казвам, че камерата няма да види нищо, искам да кажа, че няма да се навираме и да снимаме гърдите ти в едър план. Но съвсем очевидно е, че не можеш да оставиш каквото и да е от горнището си; ще изглежда странно. Той трябва да го изхвърли. След това ти ще бъдеш прегърната с него, така че всичко, което ще се вижда, ще са ръце и хълбок — само кожа.

— Уди, в договора ми има клауза, която казва, че няма да има голи сцени. Не знаеш ли?

— Не, не знаех — озъби се той. — За Бога, караш ме да се чувствам като извратен ученик, който се опитва да зърне циците на дама. Аз съм режисьор и надявам се, добър, и в тези дни на реализъм ще изглеждаш страшно глупаво вкопчена в горнището си, за да запазиш твоята старомодна скромност.

Тонът му се смени и стана убеждаващ и мек:

— Повярвай ми, скъпа. Знам какво трябва да се направи, за да изглежда както трябва.

Тя въздъхна.

— Не разбирам разликата, все едно е дали ще бъда с горнище или без него.

— Ето, виждаш ли — гласът му беше триумфален. — Ти не разбираш разликата, но аз я разбирам. Така че моля те, повярвай ми, аз съм прав.

— Имах страхотни неприятности с Еб Стейн в…

— Аз не съм Еб Стейн. Ще изпратим вкъщи всички, които не са необходими. Така о’кей ли е, скъпа, о’кей ли е?

Тя въздъхна.

— Ако мислиш, че наистина е необходимо.

— Наистина мисля така.

Тя искаше Кери да е тук. Защо беше така обсебена от мисълта за голотата? Защо не намери сили да отстоява решението си? Дали защото харесваше и вярваше на Уди? Или подсъзнателно усещаше, че сцената ще бъде по-реалистична така, както я искаше той?

Стив се върна с хеликоптера си, Енчилада вървеше нацупено до него.

Уди се отърваваше от тези членове на екипа, присъствието на които не беше абсолютно наложително.

Мариса влезе в караваната на Сънди и й предложи пакетче дъвка.

— Повярвай ми — каза тя. — Аз щях да съм първата, която ще изпищи, ако така не е най-добре за сцената. Да не мислиш, че искам приятелят ми да си пълни очите с това, което съм сигурна, че е прекрасен чифт цици?

Първо те изрепетираха сцената.

Стив я сграбчи изотзад, смъкна якето от раменете й и я смъкна на земята, като държеше здраво ръцете покрай тялото й. След това я целуна.

— Движенията са чудесни — каза Уди, когато стигнаха до този момент.

— Да! — съгласи се Стив.

Той лежеше върху Сънди и тя усещаше слабото му стегнато тяло. Тя потръпна, въпреки усилията си. Устните му бяха настойчиви и търсещи.

— Сега — каза Уди — искам да продължиш да я държиш с едната ръка, а с другата да й смъкнеш горнището. Ще го направим отначало и ще снимаме.

Стив й се усмихна, докато ставаше:

— Само един път, а?

Тя се усмихна в отговор:

— Ще се опитам.

Чувстваше се въодушевена и възбудена, въпреки всичко. Знаеше, че Стив ще бъде впечатлен от тялото й. Спря да обръща внимание на екипа, на Уди, на всички и се потопи в ролята.

Сцената започна гладко, но след това Стив изфъфли една реплика и Уди извика:

— Стоп.

След това започнаха отново, малкото мексиканче с клапата каза на разчленения си английски:

— „Кеш“, сцена 31. Втори дубъл.

Всичко тръгна добре. Стив започна да я целува и смъкна горнището й. „Мама мия!“ измърмори той почти беззвучно, когато бегло я зърна и след това плътно я прегърна.

Ризата му беше разтворена и тя чувстваше тънък слой пот между тях. Ноктите й се забиваха в гърба му.

— Стоп — извика Уди. — Стоп — повтори той, след като те не мръднаха за да се разделят.

Стив бавно се отдели от нея. Тя дишаше тежко и го гледаше втренчено.

— Мисля, че току-що си загубих застраховката — каза той.

25.

„Въртележката“ вървеше добре. Новият сценарий облагодетелстваше Чарли, което му харесваше.

Той изцяло се отдаде на тази роля, като се наслаждаваше. Знаеше, че играе добре — всекидневниците му го казваха, както и начинът, по който екипът се смееше на някои сцени. Беше прословуто трудно да накараш екипа да реагира по някакъв начин. Те бяха тук, за да си вършат работата и нищо не ги вълнуваше. Но Чарли ги пречупи.

Анжела и той се държаха непринудено и приятелски. След скъсването със Стив Магнъм, тя започна връзка със Сай. Мина й през ум, че от професионална гледна точка Сай беше по-добра карта. Затова тя се съсредоточи върху това да играе ролята си добер и да накара Сай да изхвърли Емералд.

В резултат на присъединяването на Динди към снимките започна рекламна вълна. Вестниците започнаха да я наричат филмовата звезда Динди Сайдн или мисис Чарли Брик. Тя позира на безброй снимки и се наслаждаваше на това.

На екрана тя се появяваше учудващо свежа и привлекателна и затова Анжела започна да се оплаква на Сай, че нейната роля е твърде голяма.

Донякъде Чарли беше доволен, но не му харесваше, когато репортери посещаваха студиото и се интересуваха повече от нея, отколкото от него. В края на краищата той беше звездата в семейството. Накрая той настоя да не се допускат никакви репортери и между него и рекламния отдел започна вражда

Динди беше на страната на рекламния отдел и тя и Чарли имаха доста спорове относно неговото отношение. Те също имаха разногласия за парите, които тя харчеше. И за Серафина и децата, които бяха с тях вече близо месец.

Чарли се оплакваше, че Динди не прекарва никакво време с тях. Той беше зает в студиото всеки ден, но тя беше нужна само няколко дни в седмицата, така че със сигурност имаше достатъчно време, което да прекарва със семейството му, ако иска.

Тя не искаше. Мразеше Серафина и считаше децата да двама пикльовци.

Чарли беше вбесен, особено след като се беше съгласил за нейното участие във „въртележка“, само за да бъде любезна със семейството му. Той тайничко се опита да я отстрани от филма, но тази молба беше отхвърлена. Беше твърде късно.

Сега той напълно съзнаваше, че се бе оженил за инатлива, алчна и амбициозна женска. Точно този тип, който избягваше. По време на един обед той сподели грешката си с Клей.

— Не знам какво да правя, приятел. Не знам какво ми беше станало. Трябва да съм бил съвсем откачен. Дори не я харесвам вече.

Той не каза на Клей, че причината, поради която вече не я харесва, беше, че в скорошна свада тя му изкрещя: „Може да си добър актьор, но си скапан чукач“. Тази забележка остана в него. Той беше изключително чувствителен относно сексуалната си сила.

Беше ли скапан чукач? Мишел Ломас не мислеше така. Той размисли върху това и накрая си легна с една екстра красавица, която го увери, че е фантастичен.

Клей беше затруднен. Задоволяваше се дали да каже на Чарли за Динди и Рим. Бракът вече беше забъркан и Чарли би могъл трудно да преглътне това, че не му го е споменал по-рано.

За щастие Серафина си намери приятел. Той беше градинар в имението, бивш известен актьор, горе-долу на нейната възраст и много очарователен. Представляваха колоритна двойка.

Чарли предложи да направят пътуването до Лас Вегас, което беше обещал на Серафина. Тя щеше да се върне с децата в Лондон след две седмици и той искаше да е сигурен, че тя се е забавлявала добре. Нае частен самолет за краткото пътуване.

Динди не беше ентусиазирана относно пътуването, но беше поставена пред алтернативата или да избере това, или да остане с децата в Лос Анджелис с децата, затова тя се съгласи да отиде. Щеше да продължи само два дни и може би тя щеше да успее да вмъкне малък сеанс с управителя.

Клей и Натали дойдоха с тях и приятелят на Серафина, чието име беше Мортън и на когото Динди жестоко беше пришила прякора Мортюъри6. Беше особено вбесена от това, че той ги придружаваше.

— Шибан градинар, само твоята майка може да си избере градинар! — викаше тя.


Те отседнаха във „Форум“. Пристигнаха рано в събота сутринта.

Клей, Натали и Чарли се отпуснаха край басейна, докато Серафина и Мортън, въоръжени с шестстотин долара, които Чарли им беше дал, се заеха да си опитат късмета на игралните маси.

Динди се оплака, че била уморена и излезе, за да подремне.

— Това е живот! — възкликна Клей, когато облечен в тога червенокос келнер им сервира гигантски пунш „Плантърс“ до басейна. — Какво великолепно място!

— Всяко място би било великолепно за теб, стига да има момичета, които ода ти завират задниците си в лицето — каза язвително Натали.

Тя се усмихна на Чарли:

— Идваш ли да поплуваме?

— Не, скъпа, просто искам да се отпусна.

Две жени в многоцветни плувни шапки спореха наблизо:

— Това е той, Етел, знам, че е той.

— Не, не е, той е доста по-дебел от този.

Те се вторачиха настойчиво в Чарли. Едната от тях, наричана Етел, се приближи изведнъж и каза високо:

— Вие Чарли Брик ли сте?

Той каза с гласа си на индианец:

— Много съжалявам, мадам, но вие грешите.

Клей се присъедини и каза:

— Това е много известният суахилски поет, сеньор Чарлз Блийкуърт.

— О! — Устата на жената се отвори. — Казах на приятелката си, че не сте Чарли Брик…

Жената се отдалечи и остави Чарли и Клей да се заливат от смях. Те играеха тази игра от години, измисляха имена, герои, объркваха хората. Като за филмова звезда, Чарли почти не беше разпознаван — факт, който го притесняваше, и радваше едновременно. Той до такава степен се потапяше във всяка роля, която играеше на екрана, че се превръщаше в този герой и тъй като всяка роля беше различна, истинският Чарли Брик започна да се забелязва много трудно.


Като наближи време за обед, Чарли се зачуди дали да се обади по телефона в стаята и да събуди Динди.

— Аз ще я доведа — каза Натали. — Така или иначе трябва да се кача горе.

— Ще намерим Серафина и ще се срещнем в Залата за Оргии — каза Чарли.

— Къде?

— Това е ресторант, великолепна храна и полуголи келнерки.

— О, Клей ще хареса това. Ще се видим там след около двадесет минути.


— Тя е великолепно момиче — отбеляза Чарли докато наблюдаваше стройната фигура на Натали да изчезва от погледа му. — Ти си късметлия.