Малкото момче се загледа в Кери сериозно и протегна ръка.

— Ау — въздъхна Кери — ако бащата поне малко прилича на сина си, разбирам защо си се хванала.

— Бащата е също така красив — засмя се Сънди — о, Кери, толкова съм щастлива!

— Личи ти, в действителност изглеждаш чудесно. Искам да ми разкажеш всичко, но първо да отидем в колата преди някой блуждаещ фотограф да те открие и да те нападне. Между другото, защо ми каза да няма репортери на летището?

Сънди кина към момчето.

— Клод настоя. Както и да е, те щяха да задават само тъпи въпроси за Стив Магнъм.

— Трябва веднага да се захващаме за пробните снимки, трябваше да си тук преди две седмици.

— Съжалявам, но всичко беше толкова чудесно, че не можех да се откъсна и да дойда.

— Разбирам те.

След пробните снимки те отидоха до Шато Мармон, където Сънди събра останалата част от багажа си. Беше се получило огромно количество поща, което тя беше помолила да й съберат.

— Не знам защо не си ги накарала да ти препращат всичко в Акапулко — каза Кери — това е нелепо, може да има нещо важно.

Сънди поклати глава.

— Единственото писмо, което би могло да има някакво нищожно значение, може да бъде от леля ми в Англия, а тя пише само два пъти годишно. Всъщност, не мога да си представя от кого са всичките тези писма.

— Ще бъдеш изненадана от какви хора получаваш писма, когато си прочута. Вероятно други агенти се опитват да те откраднат!

Сънди се засмя.

— Ще ги отворя вкъщи. Толкова съм възбудена от това. На Жан-Пиер ще му хареса къщата с океана до нея, нали миличък?

Тя побутна малкото момче и то се усмихна, нещо, което вече започваше да прави.

Кери каза:

— Наех къщата вчера, всичко е наред. Минах през няколко магазина, купих туй онуй, наистина не мога да разбра защо искаш да се вържеш в Малибу.

— Не съм вързана за Малибу. Това ще стане в някоя страхотна малка къща, надвиснала над морето, далеч от всичкия този смог и псевдообщество. Мисля, че Клод ще я хареса.

— Клод ще се мести ли при теб?

— Надявам се. Кери, знам, че ще го харесаш, просто не мога да чакам вие двамата да се запознаете. Иска да устроя едно малко барбекю парти, когато той пристигне, може би само ти и Маршъл, Бранч, ако се е върнал и може би Макс Торп.

Групичката ми изглежда забавна. Защо не поканиш Динди и Стив, за да стане истински майтап?

— Те заедно ли са?

— Клюки, а Джойс Хабър си го получи. Разбрах, че така е захапа шишето, че вече е голям зор да го вдигне.

— Ти наистина си отвратителна.

Но тя се смееше и още веднъж Кери се удиви на промяната в нея. Господи, лош или безразличен, Клод Юсан със сигурност беше направил една нова Сънди.

Те спряха до апартамента на Кери да приберат Лимбо. След това отидоха направо в къщата.

— Страхотна е — възкликна Сънди. — Много по-добре отколкото си мислех. Защо не вземеш един бански и да поплуваме? Хайде, Жан-Пиер, иди да се преоблечеш.

Тя отвори куфара му и му хвърли един малък бански. Либо тичаше наоколо, полудял от възбуда.

— Не мога да остана — каза Кери натъжена — бих желала, но съм извън офиса цял ден, а имам доста неща да върша. Утре пресконференцията ти е за два следобед. Ще уредя да дойде кола да те вземе в един. Мисля, че ще е по-добре да не вземаш детето. Прислужницата ще дойде утре в десет, остави я тя да се грижи за него. Има няколко интересни предложения, които искам да обсъдя с теб, така че мисля, това може да стане утре на вечеря в дома на Маршъл.

— Искам да разбера всичко за това. Ще има ли сватба?

— Слушай, хлапе, трябва да бързам, ще ти се обадя по-късно. Имам един списък с местните служби в кухнята в случай, че се нуждаеш от нещо, а и с мен можеш да се свържеш винаги по телефона.

— Няма да имаме нужда от нищо. Ще поплуваме, ще хапнем и ще си лягаме рано.

Океанът беше топъл и полюшваше големи вълни, които събориха Жан-Пиер и караха Лимбо да тича в бесни кръгове по брега. Сънди сложи малкото момче на раменете си и нагази във водата.

По-късно, когато детето беше вече в леглото, тя разопакова няколко неща, нахрани Лимбо и тръгна да изучава къщата. Кери й се обади и си поприказваха малко. Клод не го направи, въпреки че беше обещал.

Тя се чудеше дали той ще хареса къщата. Щеше да бъде спокойно място за него. Едно място, където той наистина можеше да се отпусне. Той беше така увлечен от работата си, винаги мислеше за нея, непрекъснати дискусии и срещи.

Тя реши, че така е добре. Един мъж трябва да е посветен на работата си. Не й пукаше дали тя ще работи някога отново. Ако нещата тръгнеха добре с Клод, може би нямаше. Щеше да й стига просто да бъде с него, да се грижи за него, да има деца от него, много, много деца и всички да приличат на Жан-Пиер.

Тя въздъхна. Това беше блян. Той още беше женен, а и дори да беше ерген, тя знаеше, че той не е от семейния тип мъже. Е, не я беше грижа. Те просто можеха да живеят заедно. Тя нямаше да го връзва.

За какво й беше и тази кариера в края на краищата? Никой не го беше грижа за нея като актриса, като личност. Всички искаха да видят колкото се може повече от гърдите й, краката й и всичко друго, което можеш да предложи. Даже и да станеше звезда, пак щяха да искат това от нея.

Тя седна и започна да преглежда пощата си. Кери беше права. Две писма бяха от агенти, които предлагаха услугите си; бланки, предлагащи коли, телевизори, домакинско оборудване; кратко писмо от леля й с приложена изрезка от английски вестник, в което тя се оплакваше от оскъдните дрехи на Сънди на снимката. И три големи плика, всички надписани с един и същ неграмотен почерк. Тя прегледа клеймата и отвори първо най-старото. Пластмасово пликче падна от него. „Сънди, кога ще…“

— О, Господи! — изстена тя.

Беше пълно с мръсотии за това какво писателят искаше да направи с нея, въобразяваше си, че прави и твърдеше, че те скоро ще го правят.

Тя го прочете набързо. Беше гадно. Тя го скъса.

Другите две бяха подобни, делириум на един болен мозък.

Беше подтискащо и поради това, че човекът изглеждаше толкова сигурен, че те ще бъдат заедно. Тя беше доволна, че авторът не знае къде е тя в момента; поне знаеше само хотела, където беше досега. В пристъп на паника тя телефонира в Шато и им каза да не дават адреса й.

Нямаше за какво да се притеснява. Кери беше казала, че всички актриси получават писма от този вид.

Тя легна, като се чувстваше зле, очакваше с нетърпение светлината на утрото.

37.

Това беше третият душ на Хърбърт за деня. Хладката вода се стичаше по слабото му тяло без косми. Очите му бяха здраво затворени, докато си мислеше как беше хванал дебелата си съпруга да прави онези курвенски неща. Разкрачила крака, тя беше в съседната къща и изчукваше всички, които бяха дошли. Разбира се, от прозореца, където се беше навел да наблюдава, той нямаше добра видимост, но със сигурност знаеше какво става, о, да, със сигурност знаеше.

Беше хубаво, че не каза на Мардж че е уволнен от Сюприйм Шофър Къмпани. Сега беше свободен да я шпионира. Всъщност, беше свободен да прави каквото си иска по цял ден и цяла нощ.

Той излизаше от къщи, като че ли продължаваше да работи нощна смяна, по едно и също време. После щеше да прекара вечерта или в киното, където даваха филм на Джак Милан със Сънди Симънс, или щеше да отиде на бар с голи до кръста сервитьорки и да наблюдава гледката със студени безчувствени очи.

Той знаеше кога Мардж планира да излезе. Тя ставаше напрегната и нервна, суетеше се около него, като се опитваше набързо да го изкара от къщи. Той беше така добър да излезе бързо, но после щеше да се върне и да наблюдава гадното й държане през прозореца на съседите.

Парите свършваха. Ще трябва да си намери скоро друга работа. Не се притесняваше, защото доста време преди да го уволнят прояви достатъчна далновидност да открадне от Сюприйм Шофър Къпани няколко бланки и си беше написал блестящи препоръки.

Когато намери работа, ще напусне Мардж — просто ще си тръгне и ще я остави. Защо трябва да работи здравата, за да храни тази мръсна повлекана?

Първо той реши, че ще изтегли нейните спестявания и ще си купи кола. Ще я измами да подпише нещо, за да му даде достъп до парите или пък той ще подправи подписа й. Това не би трябвало да е много трудно.

— Цял ден ли ще стоиш тук, Хърби? — изстена Мардж зад вратата.

Тя винаги стенеше за нещо, задаваше му тъпи въпроси за банкови обири и изнасилени жени. Тази сутрин му беше казала:

— Хърби, не е ли малко трудно да изнасилиш жена, ако тя не го иска?

— За нищо друго не мислиш, освен за секс — беше отговорил той с отвращение.

— В това няма нищо лошо, нали? Спомням си как беше изплезил език, когато работех на онова място по голи цици. На теб ти харесваше.

— Сега не го харесвам, ти си дебела крава. Не се ли срамуваш от тялото си?

Мардж потропа силно по вратата на банята.

— Ще се напикая в гащите, ако не ме пуснеш.

Неохотно, той изскочи изпод душа и като се покри с пешкир, отвори вратата.

Тя скочи вътре и като показа за миг дебелите си бедна, се пльосна върху тоалетната чиния.

— Ей, Хърби, помниш ли онова убийство там на, ъ… , Милър Драйв, съвсем близо до Стрип? Помниш ли го? Някакво младо момиче — тя спря. — Какво има?

Той беше пребледнял. Пешкирът падна от ръцете у и той се вторачи в нея ужасен. Тя знаеше. Кучката знаеше!

С чувство на триумф Мардж разбра, че най-сетне е попаднала на нещо. Луела беше права! Нейният план даде резултати! Цялото изучаване на вестници и запомняне на имена на улици, банки и жертви си струваше.

— Какво знаеш? — попита той грубо.

— Достатъчно — отговори тя, като си спомни съвета на Луела да запази спокойствие. — Достатъчно, за да те тикна зад решетките за цял живот.

Тя добави последното изречение импулсивно; звучеше добре. Лана Търнър го беше казала в последния филм преди две вечери, а момчето на което го беше казала се беше сринало, заровило глава в ръцете си и молило за милост.

Хърбърт не направи нито едно от тези неща. Той просто стоеше гол, без косми по тялото, хапеше долната си устна и присвиваше малките си зли очи.

Мардж се почувства добре. През всичките години на техния съвместен живот Хърбърт се отнасяше към нея като към някаква мебел, тормозеше я и дори я биеше. Нищо чудно, че се беше запуснала да надебелее. Години наред преди да срещне Луела тя почти не излизаше от къщи, освен за да отиде на пазар. И въобще нямаше секс след като тя загуби бебето. Не че Хърбърт беше някакъв голям чукач — напред-назад като заек и право под душа — но това беше по-добре отколкото нищо. По-късно Мардж започна да трупа растящо негодувание срещу него, особено след като намери гадните писма, които той пишеше на всички онези превъзнасяни филмови звезди. Въпреки това писмата бяха помогнали; вместо Хърбърт тя вземаше писмата в леглото и си представяше, че той говори на нея.

Умът на Хърбърт работеше трескаво. Как беше разбрала кучката? Да не би да е говорил насън? Как беше разбрала? И, което беше по-важно, какво искаше от него?

— Какво ще правиш? — попита той, вдигна пешкира и го уви около себе си, като се опитваше да остане спокоен и хладнокръвен и да не бие дебелата кучка в случай, че е казала на някой. Може би беше споделила с тази гадна съседка или с някои от мъжете, с които беше на онези отвратителни сексуални оргии.

— Не се тревожи — Мардж се отмести от тоалетната. — Защо трябва да правя каквото и да било? Ти си мой съпруг, нали? А съпругът и съпругата трябва да се държат заедно.

Импулсивно тя го обви с ръце и се потърка в него.

Той с ужас разбра какво иска тя.

— Да, ти си ми съпруг и аз съм ти съпруга, така че дори да исках да ида при ченгетата, нямаше да е правилно, нали?

Тя изведнъж смъкна евтината си памучна рокля, като я дърпаше нетърпеливо през главата си. После освободи мамутските си гърди от розовия сутиен и ги разтърси пред него.

— Предполагам, че ще трябва да направим някои от тези неща, които женените хора обичат да правят, ъ? Предполагам, че ще бъде много забавно — тя издърпа пешкира около кръста му.

Той стоеше съвсем неподвижен. Ако той направи това с нея, може да хване нещо. Беше я видял с всички онези мъже; сигурно гъмжеше от бацили.

Но тя не искаше той да й прави това. Тя искаше да й прави нещо много по-интимно, нещо, което се беше опитала да го накара да направи още когато се ожениха, но той беше отказал.

Сега не можеше да откаже. Ядът заседна в гърлото му и той се залови за работа.

По-късно, когато Мардж излезе усмихната, триумфираща и неизмита, Хърбърт писа на Сънди Симънс, като изливаше всичките си желания и нужди и изля цялото си отчаяние в чисто найлоново пликче. Тя беше всичко, което той имаше в живота си, единственото красиво нещо.