Идеята му хареса.

Онази вечер той проследи Сънди до Малибу. Докато седеше в паркираната си кла, той с раздразнение наблюдаваше как дълъг черен кадилак се приближава до къщата й и от него излиза един мъж. Това означаваше, че тя няма да си легне рано, както правеше обикновено, а той ще трябва да чака мъжът да си тръгне, преди да може да пропълзи отстрани на къщата и да я наблюдава докато спи.

Той се отпусна на мястото на шофьора, като си даваше сметка, леко намусен от отвращение, че има нужда от душ. Щеше да е добре, ако си беше отишъл вкъщи по-рано и беше се изкъпал, но сега той избягваше максимално Мардж, тъй като от него се очакваше да извършва отвратителни сексуални действия веднага щом влезеше вкъщи. Раздърпаната вещица беше станала ненаситна. Само при мисълта за нея почувства, че му се гади.

— Трябва да ти говоря, Хърби — беше изцвилила тя точно онази сутрин — опитай се да се прибереш рано.

Той не беше глупак. Знаеше защо иска да се прибере вкъщи рано.

Трябва да е бил задрямал, защото когато погледна часовника си, беше един часа, а кадилакът все още стоеше там, въпреки че къщата беше потънала в мрак.

Тялото му беше сковано и схванато. Той изпълзя от колата и се насочи към къщата. Вътре беше тихо. Той пропълзя отстрани и се наведе в обичайната си поза над прозореца на Сънди.

Тя беше заспала, легнала по гръб, гола. До нея, прехвърлил черна косата ръка небрежно през корема й, лежеше мъж.

Първото, което Хърбърт усети, беше болка — такава силна болка, че беше принуден да се оригне, за да се отърве от нея. Не мърдаше, просто стоеше втренчен в очертанията на кръглите й съвършени гърди, дългите загорели крака и малкото бяло пространство, което бикините прикриваха.

Болката го разтърси. Той стоеше съвсем неподвижен и мълчалив, докато тя постепенно утихна и се превърна в дълбока ожесточена омраза.

Кучка! Защо не го беше чакала!

Как би искал да види лицето й, ако се изправи пред нея сега. Тя щеше да се гърчи, да се извинява, да го моли за прошка. Но щеше да е много късно.

Изведнъж го обхвана страхотна възбуда, чувство, което беше доста трудно, за да го сдържи. С конвулсивно дърпане той се облекчи в панталоните си. После скришом и тихо се измъкна, обратно в колата си, обратно към Мардж.


Мардж се беше подпряла в леглото, гледаше последния филм и решително поглъщаше четири шоколада „Хърши“, гигантски пакет с пукайки, три пакетчета орехи и два банана. Тя имаше нужда от всичко това. То й беше нещо като защита срещу изблика на гняв, който щеше да излезе Хърбърт, като му каже, че Луела знае всичко.

Хърбърт, който пристигна вкъщи много по-късно, с раздразнение установи, че лампата свети. Искаше да се промуши без да го видят, да се отърве от мръсните си панталони и да си вземе един хубав горещ душ. Сега Мардж щеше да започне да се суети и да го сграбчи.

Той с удоволствие видя, че е заспала. Пропълзя скришом с надеждата, че няма да я събуди.

Беше му трудно да повярва, че е видял Сънди Симънс да лежи в обятията на друг мъж. Знаеше, че понякога жените — дори почтените — имат нужда от секс. Но Сънди със сигурност не се нуждаеше от нищо друго освен от писмата, които той й изпращаше. Трябваше да е де подготвена да чака. Той й беше казал достатъчно ясно, че ще бъдат заедно. Тя заслужаваше да бъде наказана.

Веднага щом изключи телевизора, Мардж се събуди. С натежали за сън очи тя започна да му разказва истината.

— Хърби, направих глупаво нещо, е, ами, то всъщност не е толкова глупаво, искам да кажа, че ти беше глупав. Виждаш ли…

Той слушаше мрачен и мълчалив, гневът му намаля само малко, защото сега няма да е необходимо да прави секс с нея. Тя беше уплашена от Луела така, както той трябваше да бъде. Но той ще намери начин да се справи с изнудвачката от съседната къща.

Мардж цивреше и подсмърчаше. Той я попита много студено, кои бяха всичките мъже, с които развратничеше до тях. Тя му каза, като хълцаше, за кръга от приятели на Луела.

Той започна да я удря с тежки, изпълнени с омраза шамари по лицето и тялото.

Тя се свиваше под него, като се боеше да вика, а той продължаваше да я бие, докато се почувства по-добре. После седна на края на леглото и огледа ръцете си, слаби бели ръце с грижливо изрязани нокти.

Бавно, в главата му започнаха да се оформят идеи. Идеи относно всички. Той можеше да накаже Сънди и в същото време да плати на Луела двете хиляди долара, за да я разкара.

Беше странна идея, но имаше голяма вероятност да даде резултат.

48.

Бездействието не се отразяваше добре на Чарли. Той стана стеснителен и несигурен. Имаше нужда да чувства върху себе си вдъхващото увереност око на камерата.

Според него докторите бяха пълни откачалки и след две досадни седмици на слънце в Палм Спрингс той се обади на Маршъл да му го каже.

Маршъл не прояви съчувствие.

— Предполага се, че трябва да почиваш — напомни му той. — Във всеки случай сега няма нищо за теб.

— Ще се появя като гост — настоя Чарли — няколко дни или нещо подобно, за една импровизация. Какво ще кажеш аз едно специално телевизионно шоу?

Маршъл замълча за момент.

— Няма да ти хареса.

— За Бога, драги, трябва да има нещо.

Бяха необходими два дни на Филипа, за да се върне, след като излезе след вечерята. Тя изчака докато гостите си тръгнат и тогава се върна.

— Къде беше? — вилнееше Чарли.

Тя изглеждаше мръсна и размъкната.

— Бях с приятели. Пътувахме нонстоп два дни, беше краво изживяване. Нося ти страхотен хашиш.

Очите й бяха разширени и фиксирани в една точка и той знаеше, че тя е вземала ЛСД. Не го одобряваше. Едно беше да пушиш трева, но всичко друго той отхвърляше.

— Направих много интересно откритие — каза тя — като смеся трева и стимулант мисля, че мога да го правя.

— Какво да правиш? — попита той остро.

— Чукането, разбира се. Секс. Знаеш какво имам предвид — онова нещо, за което имаш голямата върлина отдолу.

— Мисля, че ти е време да се върнеш при майка си. Ако си мислиш, че съм поласкан като ми казваш, че можеш да го правиш с мен само като си надрусана до козирката, моля те да помислиш отново.

— Е, беше толкова тъжна картинка в чукането, а този твой ужасен приятел, Клей или как му беше името, и оная жена, Кери, мразя твоите приятели, те са фалшиви лайна!

— И ти си такава, Филипа, драги, и ти си такава. Всъщност, ти си много по-фалшива от тях, защото се преструваш, че си нещо, което съвсем не си. Наистина си шибана, знаеш го, нали?

— Ти, старецо — подигра му се тя. — Ти тъп старецо. А и какво да кажа за теб тогава? Пазиш диети, пускаш си дълга коса, носиш смахнати дрехи и си добре приет навсякъде само защото си филмова звезда. Хората ти се смеят. Ти си смешен, така че си помисли за това.

Неговото обаждане на Маршъл беше отчаяно. Да стоиш сам вкъщи в Палм Спрингс беше убийствено. Ако Маршъл не се появи с нещо в рамките на следващите няколко дни, той сериозно се замисляше да си иде вкъщи в Лондон.

Мъчно му беше, че всеки път, когато една връзка приключеше, той като че ли биваше обливан с оскърбления. Дори Филипа го обиди, като му каза, че е уважаван само защото е Чарли Брик, филмовата звезда. Той някак си не беше мислил, че е гледала на него по този начин.

Тъпи звездички или не, те всички бяха еднакви в основата си и беше много по-гот със звездичките, когато опираше до секса.


Кери беше в града и Чарли я изведе навечеря.

Тя кипеше.

— Този кучи син, френската суперзвезда режисьор, ще съсипе кариерата на Сънди. Заключил я е в онази къща и дори не ме пуска да поговоря с нея за повече от две минути. Мисли си, че е Бог.

— Кери, скъпа, трябва да поговориш с Марш, тук ще се скапя. Цял живот съм работил и това само ме размазва. В отлично състояние съм. Кажи му да договори нещо за мен.

— Но лекарите казаха, че трябва да почиваш.

— Заеби ги тя шибани лекари, скъпа, аз трябва да работя.

— Ще поговоря с Маршъл. Знам, че мисли, че сега трябва да си спокоен. В края на краищата предстоят ти два филма в края на годината. Ще дойдеш на сватбата ни, нали?

— Няма да пропусна. Ей, скъпа, имам страхотна идея. Колко хора ще поканиш?

— Петдесет. Ще обидим по-голямата част от Холивуд, но просто не понасям тарапаните. Ограничено е в семеен кръг и близки приятели.

— Защо не го направите тук?

— Къде?

— В къщата и тук. В тази суперскъпа барака под наем. В градината ще бъде идеално. Ще наемем свещеник. Ще доведем всички със специален самолет. Това е великолепна идея. Моят сватбен подарък на теб и Марш.

Тя се засмя.

— Това е шантава идея. Защо не? Не сме уреждали нищо. — Тя се наведе и го целуна по бузата. — Мисля, че ще бъде чудесно. Можем ли да го приготвим заедно до събота?

— Остави на мен, така ще имам какво да правя.


Чарли искаше венчавката да бъде специална. Познаваше Маршъл от години и много го харесваше — а той харесваше и Кери. Той нае секретарка на име Маги, която да уреди всички подробности и даде инструкции за това, което искаше.

Маги беше с лице на боксьор, червенокоса, цялата в лунички. Тя му правеше компания. Беше добър слушател и не говореше много.

Чарли беше решил, че разговорите са забранени.

49.

— Вземи тези хапчета.

— Казах ти, че не вземам хапчета. От тях се чувствам зле, а и не се нуждая от хапчета за сън.

Сънди лежеше в леглото с Клод, камерата се беше надвесила над тях като трети човек. Беше три сутринта и тя беше достатъчно изморена за да затвори очи и да заспи дълбоко.

Клод беше в някакво странно настроение цяла вечер, говори й за филма, персонажите, какво означава всичко това. След това в един часа поиска да правят любов и беше по-добър от всякога, владеещ положението, командващ. Той задържаше за да не стигнат до оргазъм, палеше цигара или се разхождаше из стаята. Най-накрая, когато дойде моментът, беше зашеметяващо. Сега тя се чувстваше съвсем отпуснат, а той я караше да вземе хапчета за сън.

— Искам да ги вземеш — настоя той. — Има много важна причина.

— Каква причина?

— Слушай, казах ти, че ако работиш добре утре сутрин, ще можеш да отидеш на сватбата на приятелката си. Добре, аз ще направя нещо за теб, но и ти ще направиш нещо за мен. Сега ги вземай и престани да спориш като хлапе.

Той й набута две тюркоазени капсулки.

— Не, Клод, няма да взема хапчета. Това е. Освен това, ако започнем да снимаме в седем, аз все още ще съм заспала.

Той въздъхна.

— Умно момиче, полузаспала, така те искам, полузаспала и гроги. Исках да те изненадам, но щом си толкова упорита… Утре първо ще снимаме сцената с изнасилването. Не искам изобщо да ставаш от кревата.

— Е, стига де! — тя не му повярва. — С немито лице и зъби?

— Как, по дяволите, мислиш е била Стефани, когато момчетата са се вмъкнали? Тя е била в леглото, нали? Спяла е, нали? А тя взема хапчета за сън, нали? Така ще го снимаме и ние. Ако искаш да бъдеш актриса, тогава прави това, което аз искам.

Послушно тя глътна хапчетата и затвори очи. В тази сцена нямаше диалог, само много борба. Тя разсеяно се зачуди как ли ще я снима Клод. Едри планове, това вероятно щеше да бъде неговото виждане, едри планове на лицето й, затова я искаше да изглежда истинска.

Тя безгрижно заспа. Той беше гениален режисьор. Тя му имаше доверие.


Първото усещане беше, че завивките се ахат, след това някаква тежест, нещо тежко се покатери върху нея.

Тя се опита да се размърда. След това раздраната й нощница беше махната.

Тя се опита да отвори очи, но клепачите й като че ли бяха залепени. Някакви ръце бяха обхванали гърдите й, непохватни ръце. Тя чуваше висок шум на нещо въртящо се, камерата. Къде Беше Клод?

Тя успя да отвори очи, но заслепяващите светлини я накараха бързо да ги затвори отново.

Тя каза:

— Махни се от мен — и като в мъгла отвори отново очи и се вгледа изненадано в лицето на Карлос Ло.

Той я беше възседнал, ръцете му бяха на гърдите й, дишаше учестено.

До него, наведен над нея беше другият актьор, който се смееше тихо.

— Какво е това? — протестира тя.

Чувстваше се слаба, безсилна, полузаспала.

— О, това копеле — измърмори тя — мръсното копеле. Той наистина снима. Всъщност той ще остави тези два боклука наистина да ме изнасилят.

Тя започна да се бори, но в движенията й нямаше сила.

Единият от актьорите натисна ръцете й, докато другият й разтвори краката и в момента когато проникна в нея Клод се надвеси с ръчна камера, обективът се беше наврял в лицето й толкова близо, колкото това беше възможно.

— Копелдак! — изпищя тя слабо.

След това дойде ред на слабия мъж, злите зелени очи й се хилеха. Тя се отпусна. Нямаше смисъл да се съпротивлява. Не можеше да се противопостави на двамата.