Бранч дойде навреме и доведе със себе си Есме Мае, прислужница на Макс от дълго време. Пълна и спокойна жена, която веднага се сприятели с Жан-Пиер и се засуети около Лимбо.

Сънди тръгна, сравнително доволна от уреждането на нещата. Тя даде обяснения къде ще бъде и особено наблегна на това колко е важно да се свържат с нея незабавно, ако е необходимо. В ума й смътно мина мисълта, че Клод би могъл да дойде да си вземе Жан-Пиер.

Бранч беше облечен в бял кожен костюм на ресни и десетметрова каубойска шапка. Той се смееше и беше доволен от себе си.

— Може да имам само малка роля в този филм, но съм дяволски сигурен, че ще ме забележат, щом съм с теб.

Тя реши, че Бранч е типичен красив холивудски идиот. Сладък и готин, но тъп.

Изведнъж тя се улови, че мисли за Чарли Брик и за това колко различен беше той. Колко топъл и забавен и, да, привлекателен, по необикновен начин. Искаше й се да привлича мъже като него, вместо всички тези копелета.

— Как е Макс? — попита тя, за да има за какво да говорят.

— Чудесно — отговори Бранч и фалшив ентусиазъм.

Макс въобще не се чувстваше чудесно. Беше побеснял дяволски след като Бранч му каза, че не може да го вземе на премиерата, а днес въобще не си бяха говорили.

Сънди въздъхна и се отпусна в лимузината. Искаше й се вечерта да беше свършила.

55.

Планирането на операцията не беше лесно и докато Хърбърт не прочете във вестника, че Сънди Симънс ще присъства на премиерата на „Дванадесетте пищова“, не знаеше как може да постигне целта си. Когато прочете, че тя ще е там, всичко си дойде на мястото и той реши, че тази нощ ще е решителната.

Единственият му проблем беше, че тя може да не се върне от Палм Спрингс, но вестниците твърдяха, че ще присъства на премиерата, така че просто трябваше да използва шанса.

Луела ставаше нетърпелива и правеше забележки, но изглежда беше доволна, когато й съобщи датата и й каза да продължава с приготовленията.

Мардж се цупеше. Никой не й казваше какво става. Луела просто спря да общува с нея, а Хърбърт беше груб и раздразнителен. Това, което наистина притесняваше Мардж беше фактът, че Луела и Хърбърт се срещаха. Намираше утеха единствено в местния супермаркет и успешно окачи десет паунда18. За щастие даваха й на кредит.

В деня на премиерата Хърбърт стана рано. Имаше да върши толкова много неща. Предишната вечер беше прекарал в колата, паркирана на брега до дома на Сънди Симънс, и беше възнаграден със завръщането й много късно вечерта.

Беше доволен когато всички от къщата напуснаха малко след това. Мексиканската й прислужничка беше една малка кучка. Той се беше обаждал няколко пъти докато Сънди отсъстваше, и когато й даде възможност да се наслади на мерена реч, тя го заля с поток от обиди на чужд език и затваряше телефона.

Мардж попита:

— Искаш ли закуска?

Той й хвърли един презрителен поглед.

— Не.

Не разбираше ли тлъстата крава, че това е последната сутрин, в която те изобщо са заедно?

Разбира се, че не. В действителност дори Луела не знаеше плановете му за Мардж.

Той взе душ и облече чисти риза и панталон. След това отиде в съседната къща да се види с Луела.

— Всичко готово ли е? — попита той.

— Да. Сигурен ли си, че тя ще го направи?

— Продължавай да ми задаваш все този въпрос — отговори той раздразнено. — Тя каза, че ще го направи. Наше приятелство е много особено. Казах ти, че тя ще стори всичко за мен.

— Защо тогава просто не ти даде парите? Защо трябва да се подлага на всичко това?

— Защото тя иска така — отговори той търпеливо. — Колко души ще има там?

— Четиринадесет души за сто и петдесет долара всеки. Всички са наточени и готови, така че не мисли да ни будалкаш. Те дават много мангизи, така че най-доброто за теб ще е да докараш истинската стока.

— Тя ще бъде тук в девет часа. Ще я доведа. Тя не иска разговори и тям подобни, просто обикновения кръг от приятели, всичко да бъде както винаги. Мъжете ще се редуват точно както при Мардж и след това я закарвам в къщи.

Луела поклати глава.

— Не бих си помислила, че една филмова звезда би искала да прави неща от този сорт.

— О, иска го и още как — той присви студените си подли очички. — Много е добра в тази област.

По-късно той се облече в шофьорската си униформа и отиде с автобуса до гаража, където беше уредил да вземе един черен линкълн континентал. Колата беше идеална за целта му, тъй като принадлежеше на поп звезда и беше със затъмнени стъкла и най-различни приспособления за заключване на вратите и прозорците, които осигуряваха абсолютно уединение. Беше също така много маневрена и можеше да се движи страшно бързо.

Човекът от гаража беше препоръчал колата и беше доволен, когато Хърбърт се появи и му каза, че работи за Чарли Брик. Беше щастлив да даде на Хърбърт колата за една вечер, за да я одобри мистър Брик.

Хърбърт беше убедителен лъжец.

Той взе колата и подкара към плажа. Там на едно усамотено място смени номерата и се занима с тонколоните в колата. След това направи така, че стъклото, което разделя предната и задната седалка, да може да се отваря само от шофьорското място. Нагласи така вътрешните механизми, че всички врати да се заключват автоматично. Всеки който се качеше на задната седалка ставаше затворник, и не можеш да се измъкне, докато той не го пуснеше.

Доволен от работата си, той подкара към дома на Сънди и зачака.

Скоро тя щеше да излезе, той щеше да се появи и да получи това, което искаше.

И след това последните стъпки.

56.

Два огромни въртящи се прожектора осветяваха небето около Синерама Доум на Сънсет, където беше премиерата на „Дванадесетте пищова“.

Полицията задържаше ордите от охкащи и ахкащи почитатели, пръснали се по тротоара, проточили шии да зърнат любимите си звезди.

Един телевизионен екип се беше инсталирал във фоайето начело с Джек Джълип от шоуто на Джек Джълип и вземаше бързи интервюта от всеки, който заслужаваше внимание.

Нетърпеливи фотографи се тълпяха наоколо, светкавиците им бяха готови да уловят всяка открехнала се цепка и дългите сочни бедра, които минаваха покрай тях.

Стю Уотърмен, шефът на рекламата на Нау Продъкшънс, се мушваше за пети път през последните двадесет минути в мъжката тоалетна за още една глътка уиски от изключително ценната си позлатена бутилка, която сам си беше подарил.

Нещата не ставаха така, както беше планирано. Керъл Шипман, която беше работила десет дена с гол задник в „Дванадесетте пищова“, беше отказала да дойде на премиерата гола на кон, беше отказала, защото си мислеше, че това няма да бъде благородно. Благородно наистина, да ти го каже някаква малка английска проститутка, която си показваше путката на всеки, който пожелаеше.

Стю беше вбесен. Като заместничка той уреди Синди Лорънс, една звездичка с четиридесет и два инчов бюст, която никога не се беше снимала в нищо.

Синди носеше дълга развяваща се перука, която не прикриваше нищо, и дълга лента, която гласеше: „Дванадесетте пищова“. Стю й помогна да се качи на коня зад киното и тя тръгна към парадния вход, ескортирана от пет каубоя.

Стю се втурна през киното и се нареди до телевизионните камери и фотографите.

Дойде точно навреме за пристигането на Синди. Конят, изнервен от писъците на тълпите, хукна веднага и Синди падна, като си счупи ръката и показа много повече отколкото тя трябваше да покаже.

Все пак една блондинка с четиридесет и два инчов бюст, просната гола в нескопосана поза на тротоара, нямаше въздействието, което се предвиждаше първоначално.

Керъл Шипман пристигна направо като монахиня, без никакъв грим, с прибрана назад коса. Стю трябваше да сръга собствения си фотограф, за да я заснеме. Джек Джълип дори не се заинтересува.

— Мисля, че ти казах да изглеждаш секси — изсъска Стю.

Тя се вгледа в него и дори не си даде труд да отговори.

Той прехапа нервно устни. Къде бяха сега всичките нови звезди? Тези малки курвета дори не си даваха зор да прекарат един гребен през косата си.

Анжела Картър пристигна в червена коса и бели кожи. Тълпата се поднесе напред, светкавиците започнаха да бляскат, Джек Джълип я грабна нетърпеливо.

Стю въздъхна от облекчение и се втурна отзад, за да види какво става. Помощникът му Майк помагаше на една брюнетка със закръглен задник да се качи на кон.

— Коя е тази? — изсъска Стю.

— Не зная — отговори Майк. — Тя е с Бред Лемб и той не иска да го стори.

— Добре, сваляй я. Целият смисъл на тази щуротия е звездите да пристигнат на коне. Не съм устроил всичко за някоя неизвестна мръсница.

Майк помогна на момичето да слезе. Тя изгледа Стю, докато той отпиваше отново от шишето си, и се втурна обратно към предния вход.

Точно тогава пристигна бяло бентли и шофьорът отвори вратата за да слязат Динди Сайдн и придружителят й.

— Здравей, Динди, сладурче — Стю я обви с ръка.

Тя носеше малко повече от едни къси кожени гащи, сутиен със златни кабси и ботуши високи до бедрата.

— Имам на ум една малка каскада, за която ти ще си най-подходяща.

— Само я назови, скъпи — закикоти се тя. — Знаеш, че ще направя всичко.


— Ти беше права — каза Чарли с раздразнение на Теймз. — Трябваше да взема ролс и шофьор тази вечер.

Те от десет минути бяха блокирани в задръстване, докато приближаваха киното.

Теймз изследваше лицето си в сгъваем несесер с огромни размери.

— Пак щяхме да сме блокирани, със или без шофьор — отбеляза тя.

— Можем да слезем и да отидем пеш — предложи той.

— През цялата тази тълпа? Да не се майтапиш? Те ще ме смачкат! — Тя се засмя игриво, като затвори несесера си, доволна от вида си.

Един чиновник се приближи към тях и провери изписания номер на челното стъкло на колата им.

— Мистър Брик? — попита той.

Чарли кимна.

Мистър Брик, сър. Моля ви, завийте на следващото кръстовище. Уредили сме по-бърз път, за да стигнете до киното.

— Но аз имам шофьор, който ще ме чака отпред.

— Всичко е уредено, сър.

Чарли сви рамене. Всичко беше по-добро от това да бъде притиснат в задръстване, едно от нещата, които той ужасно мразеше. Той направи това, което му каза мъжът и скоро беше спрян от друг служител.

— Гледай всичките тези коне — каза Теймз. — Предполагам, че ще има някаква каскада.

Майк дойде забързан и протегна потна ръка.

— Аз съм помощникът на Стю Уотърмен — каза той. — Стю мислеше, че ще бъде добре вие и дамата — той се втренчи в Теймз — да пристигнете на коне или двамата на един кон, ако пожелаете.

— На един кон ще бъде забавно — изгука Теймз.

Чарли се изсмя високо.

— Без мен, приятелче, единственият път, когато се качих на кон, беше срещу заплащане и се озовах бързо на задника си.

— Не мисля, че ще има заплащане — каза добросъвестно Майк.

Той искаше Стю да се върне тук. Не беше честно да го бутне отзад при конете, които като ч ели никой не искаше да язди.

— О, Чарли — изгука Теймз — ще бъде забавно. Моля те, хайде да го направим.

— Зарежи — отговори той лаконично.

— Ще бъдете ескортирани от пет каубоя — каза Майк. — Ще бъде много ефектно. Всички правят така.

— Да, но не и аз — каза Чарли — но теб не те спирам — добави той към Теймз.

— Не мога да го направя сама — каза тя нацупено.

Не искаше да изпусне шанса да пристигне с Чарли.


Бранч каза:

— Каква щура идея!

Мисълта да пристигне до киното на кон със Сънди до него, ескортиран от пет каубоя, му допадна страхотно много.

Сънди не беше толкова впечатлена.

— Ти давай, Бранч. Ще те срещна във фоайето.

— Хей, мила, какво искаш да кажеш? Ти си с мен. Ще те държа здраво, няма да ти се случи нищо.

Стю Уотърмен слушаше търпеливо. Той хвана увещаващо Сънди за ръката.

— Мила, помисли си за рекламата, помисли за телевизионните камери, помисли за…

Тя освободи ръката си.

— Мисля, че това е една глупава каскада.

Бранч се закашля притеснен.

— Хей, Стю, може би трябва аз да го направя сам, а Сънди може да излезе отпред и да ме посрещне.

— И това няма да направя — каза тя бързо.

Беше й писнало и беше уморена от това да я въвличат в разни неща.

— Сега слушай, мила — каза Стю Уотърмен — ти успя благодарение на рекламата, и когато си тук, в това положение помага всяка дреболия.

— Сигурна съм, че помага, мистър Уотърмен — на вас — тя се качи обратно в лимузината и каза на Бранч — ще се видим вътре.

Разкъсван между желанието да го видят да пристига със Сънди или на красив бял жребец, Бранч пристъпваше притеснено.

Стю реши проблема му.

— Хайде, момче — каза той — утре ще си във всички вестници — нещо от класата на Уорън Бийти.