Динди повдигна оранжевите си слънчеви очила и я загледа с недоверие.

— Съжалявам, не знаех, че съм в такава величава компания. За някой, който не иска да привлича внимание, ти като че ли си подходящата партия. Искаш ли да си отида? Да се чупя и да те оставя на твоето спокойствие и тишина?

— Не, просто исках да знаеш, това е всичко.

— Е, знам го. Ей, аз ще отида да помоля онова приятелче да ми услужи с малко от неговото масло. — И тя отиде.

Сънди реши, че я харесва. Тя беше приказлива, шумна и очевидно настойчива с мъжете, но имаше нещо честно и очарователно в нея.

Тя се върна след десет минути, като носеше триумфално едно шише с плажно масло.

— Това е Бранч Стронг — обяви тя. — Той е от Ню Йорк за пробни снимки. Дава го и по двата начина.

— Как разбра? — попита Сънди учудено.

— Имам нюх за тези неща. Все пак тук го е довел Сам Плам, който е агентът на хомосексуалистите.

Сънди разтри малко масло по себе си и легна по гръб. Хубаво беше да се научиш да познаваш хората. Кери беше казала, че тя е странна, защото седи сама през цялото време. Е, Кери не знаеше цялата история за Паоло. За болката, която той беше оставил след себе си и парещото чувство на вина, което тя знаеше, че няма причини да изпитва, но не можеше да го преодолее.

Скоро Бранч Стронг (бившия Синди Блъмкор от Бронкс) дойде, като се полюляваше. Той имаше гладко, добре изглеждащо лице, без следа от воля.

— Здравейте, малки дами — каза той. — Горещо ли ви е?

— Да — ухили се Динди. — Ей, Бранч, това е Сънди Симънс.

— Радвам се да ви видя — каза той, като триеше мазни ръце по корема си с изпъкнали мускули.

Мислеше си, че никога не е срещал толкова красиво момиче и тялото й, ау, каква двойка щяха да бъдат те двамата!

— Кога са ти пробните снимки? — попита Динди.

— Утре — отговори той нервно. — Стискайте палци.

— Можеш да разчиташ — закикоти се тя. — Ще си кръстосам и краката, но това ще е много досадно.

Сънди стана.

— Мисля да поплувам.

Тя отиде до дълбокия край на басейна и скочи от ниския трамплин. След това изплува една дължина под вода.

Бранч я гледаше с възхищение.

— Тя наистина е голямо нещо — каза той с нотка на респект.

— Да — съгласи се Динди. — Но е много схваната, не живее, нали загряваш?

— Ъ?

— Зарежи я.

Тя реши, че Бранч Стронг е голямо, добре изглеждащо парче рус идиот. Той още гледаше Сънди в басейна, устата му беше увиснала отворена, езикът му нервно подскачаше нагоре-надолу. Динди трябваше да признае, че Сънди наистина изглеждаше фантастично, но като че ли нямаше много индивидуалност, всъщност малко тежка гемия. Динди се чудеше какво ли ще каже, ако й разкаже за преживяването, което тя и нейният римски приятел, старият принц Бено, бяха имали с хомосексуалния й съпруг, този, който се беше самоубил. Три дни заключени в стаята на един хотел в Рим. Какво време беше. Само няколко седмици преди да се самоубие.

Сънди излезе от басейна и легна.

— Страшно е приятно, трябва да влезете.

Тя простря мократа си коса на облегалката на стола и затвори очи. Слънцето припичаше и докато то изсушаваше малките вадички вода по тялото й, тя задряма.

Бранч не сваляше очи от нея.

12.

Хърбърт Линкълн Джеферсън се усмихна доволно, като показа един почернял зъб в редицата от блестящи бели зъби. Толкова обсебен от идеята за чистота на тялото, той беше зарязал напълно устата си, като почистваше зъбите си само когато се сетеше, а това не беше много често.

Той стоеше под ръждясалия душ, сапунисваше слабото си тяло без косми се хилеше непрекъснато.

Беше му отнело две седмици, но най-накрая беше успял. Беше написал писмо на Сънди Симънс с такива поетични мръсотии, че само мисълта за него го вдъхновяваше — въпреки че само пред пет минути се беше изпразнил в едно пластмасово пликче, което щеше да изпрати със скъпоценното писмо.

Той натри хубавия си щръкнал член със сапун и се почувства горд от себе си. Какъв мъж беше! Какво удоволствие и вълнение можеше да подари на всяка жена!

Чукането си заслужаваше. Веднага щом видя Сънди, той разбра, че това беше момичето за него. Анжела Картър да върви по дяволите заедно с всички други получателки на старите му писма. Това беше жената, за която беше мечтал. От светлокестенявата й грива до закръгленото й чувствено тяло. Дори ходилата й, които надничаха към него от златните й сандали, бяха секси.

Докато я караше към дома на Милан, той я наблюдаваше в огледалото за обратно виждане. Един път големите й кафявожълти очи се срещнаха с неговите и той се изкашля дискретно, като направи някаква забележка за времето.

След тази нощ той се надяваше, че отново ще му възложат да я вози, но нямаше късмет. Ето защо той започна да съчинява писмото си. Отначало сам не одобряваше опитите си. Първото писмо трябваше да бъде нещо специално, нещо което да интригува и да я възбуди така, че да поиска да се срещне с мъжа, който е така страстен и умел.

И сега най-сетне беше написал такова писмо. Шедьовър! Финалните акорди бяха за това, какво трябва да направи със съдържанието на пластмасовото пликче. Утре той ще да седи и да си представя как тя чете писмото и изпълнява инструкциите му. Той ще напълни ново пластмасово пликче и ще й напише друго чудесно писмо, в което ще й обясни, че второто пликче е напълнено, докато си е представял как тя с много любов се е оправяла със съдържанието на първото.

— Хърби — цвилещият глас на жена му беше придружен от почукване по вратата на банята и завъртане на дръжката. — Хърби, искам да отида до клозета. Моля те, мога ли да отида до клозета? Вътре си от един час.

Огромната дебела крава винаги щеше да развали тези няколко прекрасни момента.

— Само минутка, скъпа — обади се той спокойно.

Зави се с една кърпа и отключи вратата.

— Не знам защо винаги трябва да заключваш вратата — оплака се тя. — Караш ме да се чувствам като натрапница.

Тя вдигна полата си, за да седне на тоалетната и Хърбърт бързо излезе от помещението.

Яки бедра, Мардж имаше дебели яки бедра. Забравяше по цели седмици да си избръсне краката и накрая те се покриваха с неприятна червеникава четина. Бяха женени от десет години и когато поглеждаше към снимката върху тоалетката Хърбърт не можеше да повярва, че това хубаво червенокосо създание със слабо телце и големи гърди сега се е превърнало в мърлявата дебела Мардж, клекнала върху клозета. Подозираше ли, че се жени за маниачка на тема ядене? Жена, за която шест яйца и един самун хляб за закуска бяха нещо обичайно?

Тя беше толкова хубава. Първата им среща близо до летището на Лос Анджелис в един бар по обед беше романтична. Той беше отишъл с един приятел за по бира и сандвич, тогава караше камиони и Мардж дойде, за да им сервира. Приличаше на момиченце с късата си каубойска поличка с ресни, белите ботуши и шапка Стетсън. Това беше топлес-бар и големите й гърди се поклащаха към него, пълни с измамни обещания, шерифска звезда прикриваше всяко зърно.

— Какво ще обичате? — попита тя, изправена до масата, като държеше в ръка един поднос, а една шерифска звезда беше точно до устата му.

Хърбърт никога нямаше да забрави тази първа среща. Няколко месеца по-късно те се ожениха. Мардж вече беше бременна. Но тя загуби детето, след това още едно. Малко след това започна да лапа, а Хърбърт да пише писмата си.

— Скъпи — Мардж влезе в спалнята като си влачеше краката. — Какво мислиш, че трябва да облека?

— Да облечеш? — той я изгледа с учудване. — За какво?

По това време тя винаги се курдисваше пред телевизора.

Тя измъкваше дебелото си тяло от раздърпаната домашна роба.

— Казах ти, скъпи. Ще ходя на кино с новата ни комшийка. Тя ме покани преди два дни. Каза ти.

— О, да.

Сега той си спомни. Едно семейство се беше нанесло в съседната жълта къща и Мардж при ежедневното си посещение на супермаркета се беше запознала със съпругата. Двете жени се бяха уговорили да отидат на кино. Мардж беше развълнувана. Тя нямаше приятели и Хърбърт никога не я водеше където и да е, така че отиването на кино беше едно рядко удоволствие.

Мардж се опитваше да се напъха в една синя моряшка рокля, която вече не й ставаше. Всяка година тя ставаше все по-голяма.

— Ще отида да видя някой филм — повтори тя. — Трябва да е някой наистина необикновен филм — нали загряваш, нещо необикновено, фатално, а и мръсно.

Тя се отказа от борбата с моряшката рокля и вместо нея избра един широк костюм на точки, който си беше купила миналата година за сватбата на сестра си. Успя да се навре в него, въпреки че това вече не беше широк костюм.

Хърбърт каза:

— Кога отиваш?

Не му харесваше много идеята жена му да се мота насам-натам и да се забавлява, като гледа мръсни филми, докато той работи.

— Луела ме вика в седем часа. Тя има кола.

Тя се цупеше на образа си в огледалото, положи червено червило на устните си и докосна бузите си с него, избърса дрехата си.

— Толкова е горещо — въздъхна тя, докато прекарваше гребена през оредялата си червена коса.

— Да — съгласи се Хърбърт, но мислите му вече бяха далеч от Мардж.

Той си мислеше за писмото, което щеше да пусне.

След като Мардж слезе долу, той ще сложи в джоба наградата си и ще я пусне с много любов.

Тя се плисна с евтин одеколон по дебелите луничави ръце и обу чифт бели протрити обувки.

— Готово. Как изглеждам?

Тя изглеждаше като червенокос слон в костюм на точки.

— Много добре — каза той, като забеляза, че задният край на подгъва й виси. — И вие двете да не започнете да флиртувате.

Тя изкудкудяка:

— Хърби!

Тя се затътри надолу и той бързо мушна писмото в джоба си.

О, мис Сънди Симънс, какво удоволствие те чака!

13.

Чарли беше доволен от това как се подреждат нещата. Щеше да спечели много повече пари, той щеше да е главната звезда във „Въртележка“ и те щяха да вземат актриса за главната женска роля по негов избор. В края на краищата, ако искаше да е честен пред себе си, основната причина да иска Мишел беше лична. Егото му беше страшно накърнено след развода и той се нуждаеше от едно потвърждение, че един секссимвол, една жена, за която повечето нормални мъже биха дали и дясната си ръка, го желае — и то не като звезда, а като мъж.

Измяната на Мишел беше страхотно лично разочарование. Но той трябваше да признае, че от професионална гледна точка това може би беше най-доброто.

Той се облече, преди да тръгне за дома на Сай. Дрехите му отразяваха новия Чарли Брик, свободния разведен Чарли Брик, слабия Чарли Брик.

Носеше кафяви памучни панталони и свободна риза в индийски стил. Оправи очилата си с рогови рамки и като се взираше в образа си в огледалото реши, че може би трябва да опита с оцветени лещи, нещо ново.

Джордж го чакаше в едно червено мазерати пред хотела.

— Мисля сам да карам тази вечер — каза Чарли.

Чувстваше се добре. Толкова добре, че дори изпрати на Мишел телеграма, с която я поздравяваше.

— Сигурен ли сте? — попита Джордж със съмнение.

Колата винаги беше в ужасно състояние, след като Чарли я беше карал.

— Разбира се, че съм сигурен. Ти вземи мерцедеса и иди се позабавлявай. Ще те видя утре сутрин.

— Добре.

Джордж беше доволен от перспективата да една свободна вечер. Беше му писнало да седи в хотела всяка вечер и да се мъчи да развеселява Чарли. Той излезе от колата.

Чарли се качи в колата и натисна газта, харесваше му звука на пуснатата на воля мощ.

Едно симпатично момиче, което излизаше от хотела с малък пудел, се обърна и го изгледа. Той й намигна, тя му намигна в отговор.

Защо, по дяволите, беше помолил Маршъл да го урежда? Той можеше да се уреди прекрасно и сам.


Съпругата на Сай Хамилтън младши, Емералд, беше пияна. Тя беше привлекателна жена с дълга права черна коса, разделена по средата. Беше облечена в домашна пижама и пиеше неразредено шотландско уиски с лед, докато правеше мръсни забележки на всяка реплика на мъжа си. Тя се увеси на ръката на Чарли, леко се поклащаше и издишваше отровни алкохолни пари в лицето му.

Маршъл хвана Чарли за ръката, докато те влизаха във венецианската столова.

— Не обръщай внимание на Емералд — прошепна той. — Тя винаги е поркана. Вероятно ще се опита да те хване за хуя под масата. Просто се прави, че не забелязваш нищо.

— Какво? — Чарли реши, че мисълта Емералд да го награби е много забавна, но невероятна, като се има предвид, че съпругът й е точно тук.

Трябваше да те предупредя предварително — промърмори Маршъл. — Сай много ще се стегне ако кажеш нещо. Тя прави тази сценка с всеки, по този начин му го връща.

— Защо?

— Това е дълга история. Накратко казано, след като се ожени за някоя, повече не може да го вдигне. Той ходи на психоаналитик за тази работа.