— Бранди, ето ме! Не успя да ме намериш. Аз победих! Няма да си лягам още петнадесет минути! — Фиона неочаквано се появи от малката шивалня на долния етаж. Бранди не й отговори, а само я гледаше и сестра й се затича към нея. — През цялото време бях в малката синя стая, където Марта шие. Бранди? Добре ли си? Дали не те изплаших? — Детето беше готово да се разплаче.

Трябваше да се овладее, но й беше страшно трудно. Бранди примижа. Опита се да прогони прекрасната гледка на голото му, мокро тяло.

— Не, кукличке, не си ме изплашила. Хайде, кукличке, време е да се измиеш. Добре, няма да лягаш още петнадесет минути.

Ян бързо се облече. Направи на връзката си крив възел. Явно способността му да се концентрира го беше напуснала. Опита се просто да заличи случката от съзнанието си. В Англия беше недопустимо млада лейди да нахлуе така в спалнята на някой мъж. Постоянно трябваше да си припомня, че е в Шотландия. Изруга и отвърза връзката. Направи друг опит. През очите му непрекъснато играеше дървена вана, недисциплинирана прислуга и млада девойка с огромни кехлибарени очи. Тя се взираше в него учудена. „Вие не сте като мен… Красив сте…“ Какво странно, загадъчно момиче беше тя!

Отново си спомни за Мариан. Дали го мислеше за красив срамежливата му съпруга? Тази мисъл му се стори абсурдна. Бяха живели заедно една година. Мариан винаги беше духвала свещта, когато беше влизал в стаята. Когато се любеха, той винаги беше нежен и внимателен с нея, но тя често беше хлипала на рамото му.

Изгледа с неприязън връзката си. След като нямаше друга, трябваше просто да я завърже. Молеше се по-бързо да пристигне Мабли с умелите си ръце и с багажа.

Когато излезе от стаята, в ръцете си носеше един свещник. Пламъците трепкаха и едва осветяваха тъмния коридор. „Значи съм красив, така ли, Бранди?“ На устните му заигра хитра усмивка.

Когато наближи всекидневната, дочу властния, силен глас на лейди Адела и обичайното бръщолевене на Клод. Бранди също щеше да бъде там и той трябваше да я заговори. Ако не за друго, то поне за да се увери, че не е ужасена от постъпката си.

Завъртя дръжките на вратата, които представляваха глави на грифони. Разбира се, лейди Адела диктуваше положението. Всички я гледаха в очите. Тя беше изпълнена с достойнство и гордост. Ексцентричното й поведение му се нравеше. Изгледа снежнобялата й коса, пристегната във висок кок. Върху лицето й падаха множество къдрици. Ян неволно се намръщи. Такава прическа подхождаше на жена, поне с четиридесет години по-млада от нея.

Клод седеше срещу нея. Имаше вид на дърт развратник и изглеждаше по-стар за възрастта си. Явно болестта го беше променила много. Бъртранд и Констанс седяха на едно канапе. Нехайно облегнат с чаша шери в ръката си, до камината стоеше Пърси. Потърси с очи Бранди. Откри я седнала на една табуретка точно зад стола на лейди Адела. Беше облечена в същата рокля както предишната вечер. Същият кариран шал образуваше огромен възел на гърдите й. Тя вдигна глава и го погледна така, както заек гледа към цевта на пушката. Ян й се усмихна бащински. Мислено се поздрави за тази своя постъпка.

Лейди Адела се провикна към него:

— Елате, Ян, момчето ми! Бърти тъкмо ни разказва колко приятно ви е било днес заедно. Цял ден сте разговаряли за зърно и овце. Стригането винаги е било голям проблем за нас. — „Каква фалшива старица“, помисли Ян.

Видя, че Бъртранд свежда поглед. Искаше му се да му каже, че не трябва да обръща внимание на тази кокошка. Тя постоянно си пъхаше носа навсякъде. Като не обърна внимание на думите й, херцогът се приближи към нея.

— Добър вечер, госпожо. Надявам се, че и вашият ден е бил така приятен като моя? — Наведе се и леко целуна съсухрената й ръка.

Пърси гаврътна шерито и постави чашата върху камината.

— Кажете, ваша светлост, вярно ли е, че искате да ни превърнете в градинари и овчари? Всички трябва да мъкнем тор от кошарите, а после да се правим на учтиви в обществото?

Херцогът му се усмихна любезно.

— Двамата с Бъртранд не сме решили още, Пърси. Трябва да имаш търпение. Необходимо е време за зърнената реколта. Колкото до овцете, сигурен съм, че има много от тези животни, които веднага можем да изпратим на оня свят.

Бъртранд си позволи победоносно подсмъркване, а Клод се изхили, ударил с ръка коляното си.

— Сега вече ще внимаваш какво говориш, нали, Пърси? — Лейди Адела доволно тупна с бастун по пода.

— Ще го правя, когато намеря за добре, госпожо — отвърна той, присвил очи към херцога.

— Добре — подметна злобно старицата. — Херцогът знае как да се справи с теб. Харесвам мъжете, които умеят да го правят. Да, умен мъж е новият граф Пендърлей!

Това вече беше прекалено. Ян видя как Пърси се изчерви от гняв и му стана мъчно за него.

— Добър вечер, ваша светлост — поздрави Констанс. Изгледа го под тежките си клепки и подаде ръката си точно като лейди Адела.

„Тя просто се упражнява“, помисли Ян.

— Добър вечер, братовчедке. Тази вечер си много красива. — Това беше вярно. Нейната рокля и тази на сестра й не бяха извадени от един и същи гардероб. Пое ръката й и я целуна.

Констанс го погледна така, сякаш искаше да подържи ръката й по-дълго време. Когато Ян я пусна, усмивката все още грееше на лицето й. Тогава тя се обърна към Пърси. По дяволите, девойчето си беше избрало не този мъж, който му трябваше.

Херцогът кимна на Бранди и се обърна към Клод:

— Надявам се, че одобрявате плановете ни с Бъртранд?

— Не ми е удобно да ви кажа истината! — Старецът изхриптя, като показа няколко почернели зъба. Обърна се към Пърси и силно се изкикоти. — Като стана дума за овцете, които трябва да погребем, се замислям за морала на някои хора.

— О, чичо, обърнал си толкова много жени — каза привидно ласкаво Пърси. — Членът ти се е свил като мозъка ти. Твоят морализъм е празен като главата ти.

Лейди Адела отметна глава назад и се разсмя неудържимо. Констанс също се изхили. Ян беше възмутен от проявената грубост. Истинската причина беше, че не му се искаше Бранди да слуша такива вулгарности. Трябваше да каже нещо, но какво?

— Как смееш да говориш така, Пърси? — възмути се Бранди. — Такива изрази са подходящи за конюшня, а не за гостна на приличен дом. Не си никакъв джентълмен! Дръж противния си език зад зъбите, чуваш ли?

Ян й се усмихна. Добре го направи.

— О, малката ми братовчедка се тревожи, че трябва да легне с мъж? Няма нищо страшно. Скоро ще ти се случи и ще видиш, че ще ти хареса!

— Ако Бранди се тревожи за нещо, Пърси, то е защото превърна гостната на конюшня — сряза го херцогът.

Пърси изръмжа, но не успя да отговори. Вниманието му беше привлечено от лейди Адела.

— Казах ти, че трябва да оставиш момичето на мира, Пърси! Тя е още малка и не искам да я караш да се изчервява!

— Грешите, госпожо — възрази спокойно той, без да обръща внимание на херцога. — Констанс е още малка. Нашата Бранди е на осемнадесет години, което означава, че е вече жена.

— Това не е вярно — защити се Констанс. Ужасно й се искаше да я погледне. — Аз вече съм жена!

— Както желаеш, скъпа — успокои я той и подсмръкна.

В този момент влезе Краби и обяви:

— Вечерята е сервирана, ваша светлост!

— Обзалагам се, че нещастните ти уши са били залепени на вратата — подметна кисело лейди Адела. — Трябва да се научиш по-добре да… Е, няма значение. — Тя задипли многобройните си шалове.

Ян видя как Пърси се готви да отведе Бранди в трапезарията, бързо стигна до нея и й предложи ръката си.

— Ще ме придружиш ли, Бранди?

Тя го изгледа с благодарност. Стана и пъхна ръката си под неговата.

— Бих искал да говоря с теб. Може би по-късно?

Девойката кимна. Усетила, че Пърси е след тях, тя ускори крачки.

Когато Ян й помагаше да седне до Констанс, се дочу викът на лейди Адела:

— Ти ще седнеш ей там, момиче! — Костеливата й ръка сочеше стола, който беше оттеглил Пърси. — Трябва да опознаеш своя братовчед. Той ще разшири погледа ти върху света. В края на краищата не може да ти направи нищо пред очите на всичките си роднини!

Какво беше намислила старата вещица? Херцогът се чудеше намръщен. В погледа й светеше подигравка, а тънките й устни бяха разтегнати в лукава усмивка. Изведнъж прозря, че използва внучката си, за да задълбочи конфликта между него и Пърси. Не само че беше ексцентрична. Тя беше и дяволски извратена!

Бранди изгледа объркано баба си, но веднага се обърна и тръгна към Пърси. Не можеше да откъсне очи от лицето му. Той й се присмиваше. Баба й я беше откъснала, подобно цвете му я беше поднесла на тепсия. Когато девойката неуверено сядаше, той й прошепна:

— Хайде, братовчедке! Както казва лейди Адела, време е да се опознаем. Освен това ще внимавам за обноските си.

— Не искам да те виждам, та какво остава да вечерям с тебе! Ако не внимаваш какво правиш, ще те ръгна с ножа си!

Пърси спокойно прошепна в самото й ухо:

— Не искаш ли да се превърнеш в жена, невинна моя братовчедке? Представям си как е разпусната косата ти, а очите ти блестят от страст.

— Престани да дрънкаш глупости, свиня такава! — Бранди го ръгна по крака с вилицата си, тъй като Пърси предвидливо беше преместил ножа й до своята чиния.

Лейди Адела се изсмя злобно.

— Изглежда, търпиш поражение, момче? Разкажи й за Единбург и пътуванията си, а не за похотливите си намерения.

— Наистина, Пърси — обади се херцогът. — На всички ще ни бъде интересно да чуем какви места си посетил. Предполагам, ще проявиш същата любезност, с която ни изложи заслугите си относно овцете?

— Глупакът винаги ще дрънка глупости — подметна Клод, като се изсмя звучно.

— Татко, моля те, нека да престанем с обидите — помоли Бъртранд. Надяваше се вечерята да свърши, преди да са се размахали юмруци. Както се виждаше от лицето на херцога, той не беше далеч от това. Какво ли си мислеше за тях? Вероятно се чувстваше така, сякаш беше затворен с банда дебелаци? Много му се искаше да не хареса новия граф Пендърлей. Но беше прекарал известно време с него и се беше убедил, че той изобщо не е такъв, какъвто си го беше представял. Какъвто всички си го бяха представяли. За момент му се прииска да има пистолет. Веднага би застрелял това гадно копеле!

— О, нашият Бъртранд се опитва да въдвори мир — присмя се Пърси и набоде парче риба.

След минута мълчание Ян попита Бъртранд за риболова по крайбрежието. Бранди също искаше да се включи в този спокоен разговор. Можеше да им разкаже за малката си лодка, която беше приютила в една пещера. Тъкмо отвори уста, когато към нея се обърна Пърси. Тя се отдръпна от него, забравила за намерението си. Погледна към Констанс. Очите й блестяха студено.

Сведе поглед към чинията си. Изведнъж се почувства страшно нещастна. Искаше й се да извика с пълно гърло: „Не, Кони, Пърси е копеле и флиртаджия. Изобщо не заслужава твоите чувства!“

Веднага след десерта лейди Адела стана. Бранди се намери бързо зад стола на баба си, преди още старицата да се е облегнала на бастуна си.

— Тази вечер ще оставим мъжете сами да изпият портото си — заяви остро старицата и величествено се отдалечи от масата. Бранди я следваше по петите. Констанс беше изостанала малко. Не сваляше очи от Пърси.

Ян се чудеше дали лейди Адела не искаше да остави мъжете сами, за да се изколят. Със сигурност беше така. Реши, че ще внимава какво говори и ще се сдържа.

Бранди помогна на баба си да се настани до огъня.

Лейди Адела каза нежно:

— Ти си страхливка, дете. Нямаш представа как да се държиш с един джентълмен.

— Не бих нарекла Пърси джентълмен — отговори тихо тя, защото знаеше, че Констанс е наблизо.

— Скоро ще бъде, момиче! Онзи дърт козел Макферсън днес приготви документите. Може би ще си промениш мнението за него, когато престане да бъде незаконен?

— Не. Един къс хартия няма да го направи джентълмен!

— Когато стане истински Робъртсън, може би ще успея да убедя херцога да му определи издръжка? — Лейди Адела не сваляше очи от нея. — Няма ли да го искаш и тогава, момиче? Робъртсън са слаби съпрузи и Пърси няма да бъде различен. Просто трябва да му се дърпат добре юздите.

В този момент девойката разбра, че баба й не иска просто да дразни нея. Намерението й беше да натрие носа на херцога и да му покаже кой командва в Пендърлей. В случая старицата не проявяваше необходимата мъдрост. От краткия си контакт с херцога Бранди беше разбрала, че е мил и любезен. Въпреки че беше джентълмен, беше упорит и инат като магаре. Нямаше да позволи да го командват. Не би направил нищо против волята си.

— Констанс иска да се омъжи за Пърси, не аз — каза тя.

Докато говореше, разбра, че херцогът няма никаква нужда от нейната помощ.

— Първо се омъжва по-голямата! Нашата Констанс ще подхожда повече на Бъртранд.

Бранди беше прекалено изненадана, за да може да говори. Погледна към сестра си. Тя явно скучаеше. Разхождаше се пред прозорците и гледаше отражението си в стъклата. Дали лейди Адела не разбираше, че Констанс гледа на Бъртранд като на брат и нищо повече? Реши, че е по-добре да премълчи. Баба й само щеше да се ядоса повече, ако започнеше да й противоречи.