— Хайде, кукличке, ще ти помогна да го отвориш — каза Бранди. — Можеш ли да познаеш какво е? Ян ти го е донесъл чак от Единбург.
— Аз ще ти помогна — предложи Ян, като отблъсна ръцете на Фиона от сандъка. Двамата с Бранди отвориха капака.
— О, Господи!
— Това е кон — извика детето и задърпа гривата му.
— Почакай малко, миличко — възпря я той усмихнат. — Нека го извадя аз. Дръж сега! Остави гривата му. Виж, има още седло и юзда. Може и да се люлее.
— О, Господи! — възкликна Бранди. Беше клекнала на пода до сестра си. Погледна нагоре към него и каза с глас, който можеше да разтопи и камък. — Това е най-големият подарък, който някога е получавала, Ян! Не би трябвало да глезиш детето, но съм доволна, че го направи! Фиона няма много играчки. Нямаше пари за такива неща.
Господи, колко красива беше в този момент! Нежният й глас го милваше като перце. Тогава си спомни за Фелисити.
— Много ми е приятно, че ви зарадвахме — чу да казва Бъртранд. Той не изпитваше други чувства към нея, освен като към роднина. — Ян, не е ли време да информираме всички какви сделки сме сключили? Да, направихме голям вълнен подарък на Пендърлей. Сериозно ви говоря! Купихме овцете от най-намусения човек в Шевиот. Казва се Хескет — продължи да разказва възбудено. — Чували ли сте за него, лейди Адела? Живее в голяма каменна къща, която на години изглежда колкото Пендърлей. Има дълъг нос и винаги се чеше по ухото.
— Хескет? — повтори тя бавно и поклати глава. После изгледа намръщено Фиона, която надаваше радостни викове. — Бранди, отведи това дете и коня му, преди да ми се е разцепила главата!
— Ела, кукличке! Искаш ли да си представим, че това е големият дървен кон, застанал пред портите на Троя.
Бранди настани сестра си и нейния кон пред камината в стаята си. После измъкна скъпата кадифена рокля от кутията и трескаво съблече дрехите си. Изгаряше от нетърпение да усети фината блестяща материя. Внимателно я облече. Затрудни се с малките копчета на гърба. Бързо се приближи до тясното огледало в ъгъла. Огледа се, изчервена от смущение, загубила ума и дума.
Над деколтето гърдите й се показваха заоблени, снежнобели. Цепката между тях сякаш започваше от гърлото й. Господи, каква противна и уродлива крава беше само!
— Бранди, ти не приличаш на себе си! Имаш вид на кралица, на красива кралица! И си толкова бяла!
Опита се да прикрие гърдите си с ръце, но това беше невъзможно.
— Да, кралица като Елена, която държали в Троя и войниците отишли да я спасят. Ян ще помисли, че си най-красивата дама на света!
— Не е така — отговори Бранди. — Грешиш, кукличке, това съм си аз. Ян ти купи кон, а на мен — рокля. Не е ли чудесно това?
Сестра й пристъпи напред. Преди да погали кадифето, провери дали са чисти ръцете й.
— Гладка е като козината на зайче, но аз предпочитам коня си.
— Мислиш ли, че ще бъде прилично да сляза с нея на вечеря? — Бранди съзнаваше абсурдността на въпроса си.
— Ако братовчедът Пърси беше там, сигурно щеше да я хареса — отговори Фиона. Как можеше да знае тя, че говори самата истина? Беше намерила Пърси върху нея, взела кошмара за борба. Дали не се беше досетила нещо? Не, беше прекалено малка за това. — Мисля, че той постоянно те гледа много глупаво, а Кони не сваля очи от него.
Умната й сестричка беше обрисувала много точно картината. Бранди се приближи до прозореца. Наслаждаваше се на приятното чувство от допира на роклята с корема и краката й. Обвита в облаци прах, пред замъка спря карета. Като видя от нея да слиза Пърси, Бранди затаи дъх. Бързо отстъпи назад. Господи, какво правеше той тук?
Застана пред огледалото и дълго се оглежда. После много бавно съблече роклята и я прибра в кутията. Спомни си за Ян. Тя трябваше да направи нещо, за да промени външния си вид. В противен случай щеше да я вземе за старомодна, недорасла повлекана. Бързо навлече муселинената рокля и пристегна дантелите на ризата върху гърдите си. Решително разплете косите си и прокара четката през гъстите къдрици. Нави плътна корона от коса върху главата си, а свободната коса пусна надолу и я нави на пръстите си. Прегледът в огледалото даде задоволителен резултат. Поне от шията нагоре.
Бранди слезе във всекидневната по-късно от обикновено. Фиона беше прекалено възбудена и отказваше да си легне. После поиска да спи с кончето до нея. Наложи се да й се поскара. Радваше се да изглежда скромно, но като влезе в стаята, разбра, че е сгрешила. В новата си рокля Констанс изглеждаше красива и като истинска жена. Прониза я ревност.
Лейди Адела я изгледа накриво и изгърмя.
— Глупачка! Мислех, че най-сетне ще зарежеш грозните одежди. До сестра си приличаш на плашило. Поне не си с плитки. Това все пак е нещо.
Пърси заяви на лейди Адела, без да откъсва поглед от Бранди:
— Както казвате, лейди, нашето плашило малко е променило вида си, но това не е достатъчно. Ако ми позволи, бих я научил да има по-завършен вид!
— Какво разбираш под „по-завършен“, Пърси? — попита Констанс.
— Сестра ти вече е жена, Кони, но не иска това да й личи. Бих й помогнал, бих я окуражил дори.
— Няма да стане, Пърси — отряза го Бранди.
Ян не можеше да откъсне очи от косите й. По-дяволите, беше сигурен, че роклята ще й стои идеално!
— Роклята е много красива, Ян — благодари му тя. — Просто не ми е съвсем по мярка. Ще трябва да я оправя, преди да я нося. — Обърна се към сестра си. — Много си красива, Кони! Както каза Бъртранд, зеленото отива на очите ти. И моделът е чудесен.
Констанс кимна величествено. „Права е баба — мислеше тя. — Бранди наистина изглежда като плашило.“ Тази вечер щеше да постигне това, което винаги беше мечтала. Пърси ще предпочете нея, а не сестра й. Нацупи се на Бъртранд, защото той се беше увлякъл във възхищението си към нея. Погледът му притъмня. В края на краищата той й беше купил тази рокля! Твърде дълго се беше упражнявала. Сега трябваше да бере плодовете от труда си. Може би, ако обърне повече внимание на Бъртранд, Пърси щеше да я забележи? Обърна се към него и прокара език по устните си.
— Наистина ли харесваш роклята ми, Бърти?
Покорен повече от розовото езиче, той се остави да бъде прелъстен.
— Да, Кони! Ти си най-приказното момиче в цяла Шотландия!
Но Пърси гледаше Бранди. Какво да направи сега? Бъртранд я зяпаше като омагьосан, а нея това изобщо не я вълнуваше. Какво беше намерил Пърси в Бранди, та постоянно я зяпаше така?
Той й шепнеше:
— Май не съжаляваш, че ме виждаш, братовчедке? Да не си променила намеренията си? Може би двамата можем да се разходим утре? Дали не е дошло времето да те науча на някои неща?
— Може би дяволът броди из земята, както се казва в Библията? Може би дяволът ще се върне в Единбург, за да третира жените като уличници?
Пърси отметна глава и се разсмя.
— Вечерята е сервирана — провикна се Краби от вратата.
— Не е нужно да крещиш като малоумен, Краби — сряза го ледено лейди Адела. — Ела тук, Бранди! Трябва да ми помогнеш с шала!
Пърси изсъска:
— Значи господарят ти е подарил рокля? Питам се защо това трябва да те впечатлява? — Изгледа сплесканите й гърди. Припомни си я как се бори с него. Това нямаше да продължи дълго. Постоянно си го повтаряше, след като тя му се беше изплъзнала.
Девойката оправи новия шал върху хилавите рамене на лейди Адела и попита високо:
— Защо се върна в Пендърлей? Дали твоята наследница не е проумяла истинската ти същност и не те е пратила по дяволите?
— Какъв остър език имаш, братовчедке! Не, ако искаш да знаеш, моята наследница ме молеше да остана при нея!
— Срамота е да не се съобразиш с желанието й. Тя ще оцени повече твоето присъствие, отколкото ние.
— Съгласна съм с момичето, Пърси — обади се лейди Адела. — Ще забравиш маниерите на Робъртсън, или ще съжаляваш за поведението си! — Тя го изгледа остро под смръщените си вежди. Пърси разбра, че знае за опита му да изнасили Бранди.
Изведнъж се изплаши. Старицата би могла да спре процедурата по узаконяването му. По дяволите, тази Бранди! Той беше сигурен, че и тя го желае. Правеше се на скромна и го дразнеше.
— Ще бъда по-мек от шевиотските овце, които е купил херцогът, лейди!
— Пърси мисли, че всички жени го желаят — обади се Бъртранд и веднага съжали за думите си. По лицето на Ян се появи изненада.
— Пърси? Желан? — Лейди Адела отново беше възмутена. — Единствените, които биха те търсили, момче, са полицаите от затвора за дългове. Биха те пожелали и проститутките от източните покрайнини на Единбург.
— Това няма да продължи дълго, лейди, уверявам ви! Всичко ще се промени, щом стана истински Робъртсън — заяви той.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
Бранди бързаше към конюшнята. Закъсняваше, защото десет минути се беше борила със себе си. Беше си приписала ездаческите умения на майка си. Едва си поемаше дъх от пристегнатия до пръсване корсаж.
Когато наближи разнебитената постройка, забави крачка. Явно съвсем беше полудяла. Беше уверила Ян, че обича да язди. Постъпката й явно беше продиктувана от желанието поне една сутрин да го има само за себе си. Сигурно той мислеше, че е превъзходна ездачка. Като я хвърли конят на земята, щеше да разбере истината.
Може би щеше да има късмет днес. Щеше да язди старата Марта, която се мотаеше из конюшнята, откакто се помнеше. Сигурно нямаше да има нищо против да седи на гърба й няколко часа? Изведнъж видя конюшнята с очите на Ян. Торът не беше почистван със седмици. Оня малоумен Алби го правеше само когато някой добре му се накараше. Небоядисани дъски скърцаха и при най-слабия вятър, идващ от морето. По покрива имаше безброй дупки.
— Най-сетне се появи, Бранди! Бях загубил вече всякаква надежда. — Ян усмихнато гледаше зачервеното й лице. Сигурно беше тичала по пътя от замъка. — Много си хубава днес. Зеленото ти отива, знаеш ли? — Всъщност тя вече по-често сменяше роклите и карираните си шалове, а косата й не беше сплетена като на момиченце. Беше я вдигнала както предишната вечер. Носеше лилава шапка за яздене.
Бранди пое внимателно дъх. Страхуваше се, че копчетата на блузата й ще се скъсат всеки момент.
— Благодаря, Ян — каза, като не откъсваше поглед от големия му сив жребец. — Ти също изглеждаш добре. — Жакетът и ботушите му бяха светлобежови и му стояха идеално.
— Аз също ти благодаря. Виждам, че се възхищаваш на Кантор. Той е един от моите любимци. Баща му е Мадрас от Кенсингтън. Тази сутрин е твой. Огледах онази кранта в конюшнята. Дори с моркови да я нахраня, мисля, че няма да ти свърши работа. И така, Бранди, Кантор е твой. След като си отлична ездачка, ще оцениш качествата му. Обича да скача, но иначе е добре обучен. Ще успееш да се справиш с него.
Тя дълбоко се съмняваше в това. Очите на коня я плашеха. Той щеше да я убие, защото беше празноглава самохвалка. Беше излъгала, без да й мигне окото. Сега трябваше да плати за това. Щеше да умре и само тя щеше да си е виновна. Кантор стоеше покорно до своя господар. Бранди не се съмняваше, че ще подивее веднага щом усети неумелите й пръсти върху юздата си.
— Изглежда доста буен, Ян! Никога в живота си не съм яздила такъв голям кон. Може би е по-добре да дам на старата Марта няколко моркова? Тя е доста лакома. Може пък да й дойде настроението да излезе навън?
— О, уверявам те, че не е буен! Вярно, че копитата го сърбят за галоп, както моя жребец Херкулес. Но Кантор е джентълмен, ще се увериш в това. Приготвих ти и седлото. — Като я видя, че още се колебае, добави:
— Не мисли, че не мога да се справям със седлата. В Шотландия се научих да ги стягам добре. Дай да ти помогна да се качиш.
Тя преглътна и кимна. „Е, момичето ми — каза си тя, — време е да докажеш, че не си самохвалка! Ако преди това не загинеш, разбира се.“ Стъпи върху сплетените му пръсти. Кантор се раздвижи веднага щом я усети на гърба си. Не беше помръднала ботуша си дори и всичко беше свършено. Все пак успя да се задържи на седлото. Нещо повече: Кантор стоеше неподвижен.
— Бъди учтив, Кантор! На гърба ти има опитна ездачка. Покажи й най-добрите си качества тази сутрин. — Ян потупа коня и подаде юздите на Бранди. Отдалечи се към своя жребец.
„О, Господи, смили се над бедната глупачка!“ — каза си, после гласно изрече:
— Моля те, Кантор, не ме хвърляй в праха! Ако ме стовариш върху тревата, не стъпвай върху мен! Обещавам ти цяла кофа с моркови, ако не допуснеш да се посрамя!
Ян приближи коня си до нейния. Момичето завидя на уменията му.
— Накъде би желала да яздим, Бранди?
— Предлагам ти да водиш, Ян. Аз ще те следвам. Пребродила съм цялата околност. Интересно би било къде ще отидеш ти!
— Както желаеш. Отначало ще яздим бавно, но после ти обещавам хубаво предизвикателство. Когато с Бъртранд посещавахме наемателите, видях чудесна морава. Идеална е за галоп. — Той се усмихна, а Бранди отново се възхити на красивата усмивка и хубавите му зъби.
"Херцогът" отзывы
Отзывы читателей о книге "Херцогът". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Херцогът" друзьям в соцсетях.