— Тихо, момиче! — Лейди Адела се обърна към по-голямата си внучка. — Трябва да се оправиш, момиче. Фрейзър отиде да извика следователя Тревър. Преди да се качиш горе, искам да ми кажеш дали си видяла кой извърши това гнусно дело?

— Не, бабо! Огледах се наоколо, но не видях никого. Този, който стреля, трябва да се е крил зад скалата.

Лейди Адела отмести поглед от пребледнялото лице на Бранди. Загледа съсухрените си пръсти замислена.

— Сигурно е бил някой бракониер — предположи Констанс.

— От години тук няма бракониери — възрази старицата. — Хората не са толкова глупави. Някой се е опитал да убие херцога!

Когато пристигна господин Тревър, Констанс повтори и пред него своето предположение.

— На петдесет километра оттук няма бракониери — възрази Бранди със студен и прегракнал глас. — Точно така е, както каза баба!

— Бих казал — започна следователят, но тя чу гласа на Малкия Робърт и хукна натам. Той само кимаше с глава, докато го запознаваше с подробностите. Когато стигнаха пред стаята на херцога, Робърт я потупа по ръката и затвори вратата пред нея.

Сякаш времето беше спряло. Бранди се върна при останалите. Господин Тревър говореше нещо с лейди Адела. Когато момичето влезе, той вдигна глава.

— Ще решим всичко, лейди Адела, когато чуя разказа на Брандела. — Той се намръщи. Когато чу подробностите, стана още по-намръщен. — Изглежда, си спасила живота на херцога, момиче? Госпожо, разбирам, че господин Пърсивал Робъртсън е доста съмнителен?

— Да, така е — отговори бавно тя. Гледаше го, както лисицата фазан. После изправи гордо гръб и отсече: — Ще престанеш да мислиш глупости, Тревър! Ще ти бъда благодарна, ако не заместваш човек от семейството в тази история. Няма да се учудя, ако попиташ дали подаграта на Клод Робъртсън не е измислена и дали той не е натиснал спусъка! Твоята работа е да откриеш истинския виновник, а не да мислиш глупости!

Бръчките около устата на господин Тревър станаха по-дълбоки, но той остана спокоен.

— Работата е сериозна, госпожо. Опитвам се само да изпълнявам своя дълг. Искам за момент да забравите за онзи непрокопсаник и да ми кажете кой според вас е заинтересуван от смъртта на английския херцог? И не ми повтаряйте повече за честните и верни Робъртсънови! Това не е най-важното сега. Животът на ваш роднина е в опасност.

Човекът, в когото се съмняваше Бранди, беше Пърси. Искаше да изкрещи името му. Беше се появил твърде скоро, сякаш е бил на скалите. Но размисли и си каза, че всъщност всеки Робъртсън щеше да спечели от смъртта на Ян.

Лейди Адела удари силно бастуна си в пода и изръмжа с отвращение:

— Повтарям ти, Тревър, душиш пред чужда дупка. Нито един член на семейство Робъртсън няма да извърши такова гнусно дело!

Следователят остана спокоен. Би могъл да й каже, че покойният Енгъс би прострелял някого в гърба, без да му мигне окото. Но не искаше лейди Адела да припадне от гняв. Най-подозрителен му се струваше господин Пърсивал Робъртсън. След узаконяването му той беше следващият наследник на титлата. Ами Клод и синът му Бъртранд? Не замисляше ли дяволската старица да възвърне правата им? Не, нямаше никакво намерение да освобождава от отговорност който и да е член на семейството. Каква заплетена история. Защо се беше случило с английския херцог, и то точно в неговия район? Не беше честно! Той се изправи, за да си върви.

— Нека да вярваме, лейди Адела, че утре херцогът ще ми даде повече информация. Ще дойда, за да разговарям с него. Дано Господ го остави жив!

Тя изсумтя и махна с ръка след него.

— Разбира се, че ще е жив, глупако! Той носи моята кръв. Няма да се предаде на куршума на някакъв страхливец!

Когато Краби изпращаше господин Тревър, лейди Адела изгледа презрително Фелисити. Тя седеше на дивана с все още замаян поглед. Изглеждаше толкова безпомощна и крехка, че старицата завидя на способността й да се преструва.

— Бранди, извикай камериерката на лейди Фелисити. По-добре е да се оттегли в стаята си.

Момичето побърза да изпълни поръчката й. Като имаше с какво да се занимава, нямаше постоянно да мисли за случилото се.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Отдавна мина пладне, а Малкият Робърт още не слизаше долу.

— И да разкъсаш шала си на парчета, няма да дойде по-бързо, дете — каза лейди Адела. — Представям си какво си преживяла! Да чуеш изстрелите, да го гледаш как пада и да го прикриеш с тялото си! Направила си добро дело, като си спасила живота му, момиче!

— Да, бабо. — Бранди продължаваше да дърпа ресните. Мина й през ум, че баба й се отнасяше необичайно любезно с нея. Ако не беше толкова изплашена за Ян, това щеше да я изнерви.

Краби влезе в дневната и съобщи:

— Елгин Робърт, милейди!

— Не съм сляпа, Краби! Е, Малки Робърт, как е херцогът?

Докторът не се обиди, като чу прякора си. Беше свикнал с него през последните петнадесет години, защото беше висок само около метър и петдесет. Личеше, че е изморен. Той потри с пълничките си пръсти челото си и се приведе към лейди Адела.

— Мисля, че негова светлост ще се оправи, лейди — изрече със слаб, почти момичешки глас. — Куршумът е влязъл точно под лявото му рамо. Трябва да добавя, че вашият роднина има много силна воля. Не издаде дори звук, когато вадех оловото. Сега е блед и изтощен, но само треската и инфекцията може да ни безпокоят.

Малкият Робърт с благодарност прие чаша чай от Констанс и отпи голяма глътка.

— Херцогът е млад и силен. Справя се доста добре с положението, въпреки че раната е сериозна. Тревър откри ли кой е стрелял по него? Бранди?

Лейди Адела заяви:

— Този глупак Тревър си отиде толкова неосведомен, колкото и дойде. Кълна се, че го бива да хваща само безделници, които крадат ябълки. Той е на мнение, че някой от нас е прострелял херцога. За съжаление Бранди не може с нищо да изясни нещата.

— Негова светлост буден ли е? — попита девойката.

— Не, момичето ми. Дадох му лауданум. Сънят лекува най-добре.

В стаята влязоха Пърси, Джил и Бъртранд. Лицата и на тримата бяха бледи и изтощени. Малкият Робърт се обърна към тях:

— Благодаря за помощта ви, господа! — После внезапно млъкна. Един от тях беше докарал тази беда на главата на херцога. Каква бъркотия само!

Бъртранд кимна и попита:

— Тревър идва ли, лейди Адела?

— Да. Тъкмо се оплаквах на Малкия Робърт от него. Наумил си е, че някой от семейството е виновен. Разбира се, спокойно може да е някой скитник. Нито един Робъртсън не е способен на такава низост! Всъщност мъжете от нашето семейство са и доста точни в стрелбата. Убиецът е стрелял три пъти, а е улучил само първия!

— Къде е чичо Клод? — попита Бранди.

Бъртранд зяпна.

— Боже Господи, Бранди! Нали не мислиш, че баща ми е извършил тази гнусотия?

— Между другото — прекъсна го Пърси — знае ли се къде е бил всеки от нас, когато е бил прострелян Ян? От това, което знаем, може и самата Бранди да го е направила!

— Може да започнем с тебе, Пърси — хладно изрече Бъртранд.

— О, скъпа братовчеде, дали не долавям подозрение в гласа ти? Ако искаш да знаеш, бях се постарал да избегна противната воня на любимите ти овце. Това беше трудна задача, защото вятърът я разнася навсякъде.

— Не мисля, че този спор ще ни помогне — обади се Джил. — Нито ще засили доверието и приятелството между нас. А къде е лейди Фелисити?

— Тя изпадна в истерия и после припадна — обясни Констанс. В гласа й се долавяше злорадство.

— Как можах да попитам изобщо — отбеляза той и въздъхна. — Трябваше да се досетя. Някои неща не се променят, нали?

Малкият Робърт съсредоточено пиеше чая си. Чувстваше се неудобно от техните приказки. Нямаше търпение да си тръгне. Дори съжаляваше тези, които са задължени да останат.

— Виждам, че моето присъствие тук вече е излишно — каза и стана. — Ще посетя херцога утре сутринта. Бранди, не се плаши! Той ще се оправи.

— Какво да правим, ако през нощта състоянието му се влоши? — уплашено попита тя.

— Живея само на петнадесет минути от тук, момиче.

Когато Краби изведе доктора, Бъртранд се обърна към момичето:

— Ян е имал късмет, че си била на брега, Бранди. Била си в смъртна опасност и това е най-страшното.

— Защо беше там, Бранди? — попита Пърси.

— Ами и аз като тебе бягах от вонята.

Бранди огледа лицата на присъстващите, опитвайки се да открие виновника. Тъй като не желаеше да слуша празните им приказки, тя се измъкна тихо от стаята. Отправи се към спалнята на херцога. Знаеше, че Мабли е там. Тъкмо с него искаше да поговори.

Мина тихо край стаята на лейди Фелисити. Молеше се тази жена просто да изчезне. Тихичко се промъкна в тъмната стая на Ян. Не забеляза Мабли и мълчаливо го прокле, дето е оставил господаря си сам. Дочу дълбокото, равномерно дишане на херцога и се насочи към леглото. Лицето му беше спокойно.

— Госпожице Бранди? Какво правите тук?

Тя се обърна и постави пръст на устните си. Мабли приближи, като се опита да говори по-тихо:

— Наистина не трябва да сте тук! — Забеляза страха и болката в очите й. По дяволите, вече беше прекалено стар за такива неща! Ръцете му още трепереха. Цяла нощ беше попивал потта от челото на Ян, докато докторът вадеше куршума.

Бранди отново му изшътка.

— Негова светлост почива. Не ти ли каза докторът, че ще се оправи? Не е необходимо да шепнем. Дадоха му толкова лауданум, че да заспи цял батальон.

Тя продължаваше да мълчи. Само го подкани да я последва. Мабли го направи. Ужасно му се искаше да изпие халба бира. Да, това щеше да му помогне.

— Не трябва да оставяме сам негова светлост дори за минута, Мабли — довери му тя.

— Нямам никакво намерение да го оставям, госпожице Бранди. Когато херцогът е с мен, не бива да се безпокоите.

— Не, ти не разбираш! Знаеш, че някой се опита да го убие. Не можем да се доверим на никого, чуваш ли ме! Сега е безпомощен и не може да се защити сам!

— Това няма значение. След като съм тук, ще се грижа добре за него.

Тя веднага заговори със заповедническия тон на баба си.

— Ако стоиш при него през деня, аз няма да го оставя през нощта!

— Но това не е прилично, госпожице Бранди! Може би Джил или господин Бъртранд…

— Сигурен ли си, че един от тях не е прострелял херцога? Не си, разбира се! Не искам никой да остава насаме с него, чуваш ли! Не разбираш ли, Мабли, не можем да излагаме повече живота му на риск!

Той се почеса по брадясалата буза.

— Щом е толкова опасно, не мога да позволя на една слаба жена… Моля за извинение!

— Слушай сега, Мабли! Дядо Енгъс имаше забележителна колекция от пистолети. Ще взема един от тях. Освен това ще заключвам вратата. Това успокоява ли те?

Би могъл да й каже, че жена и пистолет не са добра комбинация, но разбираше, че е непреклонна. Поне щеше да е сигурен, че няма да застреля херцога. Един от онези негодници го беше направил, но не и госпожица Бранди! Как да постъпи? Изгледа я кисело.

— Сега ще си отидете, госпожице! Ще изпълня нарежданията на баба ви!

— Глупости! Обещай ми, че няма да го оставяш! По-късно ще ти донеса вечерята и ще можеш да си легнеш. — Излезе, преди да е изрекъл поредното възражение. Усмихна се, като чу въздишката му зад гърба си.

Малкият часовник върху камината тихо отброи десет удара. Бранди стана от стола край камината. После приближи леглото на Ян. Постави ръка на челото му. Все още беше хладно. Малкият Робърт беше предупредил, че всеки момент може да настъпи треската.

— Няма да позволя да те наранят още веднъж — каза тя и целуна устните му. — Ще спиш и ще оздравееш. Ще се грижа за теб. — После се върна към топлината на огнището. Бързо съблече дрехите си и навлече нощница. Повече време й отне да разплете плитките и да разреши косите си. Накрая метна шала върху раменете си и се настани на един голям стол край леглото.

Ян лежеше неподвижно. Дишането му беше дълбоко и равномерно. Преди да си позволи да се отпусне, Бранди погледна отново заключената врата и към пистолета върху шкафчето. Мабли спеше дълбоко в съседната стаичка. Неговата врата също беше заключена. Тя беше настояла стриктно да спазва нейните указания. Само лейди Адела и Мабли знаеха за нейното бдение. За нейна изненада баба й беше направила гримаса, но не я беше упрекнала.

— Хм, не можем да направим повече, дете — беше казали тя. — Нямам никакво намерение да гледам как тази глезла Фелисити се мотае и ругае из къщата.

Тази нощ Бранди не чу никакви препирни. Беше изненадана, когато на сутринта Мабли я разтърси за рамото.

— О, Мабли, съмна ли вече? Съжалявам! Мислех до това време да съм се измила и облякла!

Той изсумтя и изгледа заспалия си господар.

— Сега си вървете, госпожице Бранди! Аз ще се грижа за него.

По-късно сутринта пристигна господин Тревър и пожела да види херцога. Малкият Робърт даде съгласието си. Докато двамата пиеха чай с лейди Адела във всекидневната, Мабли внимателно събуди господаря си.