На масата всички съсредоточено се хранеха. Старицата прекъсна тишината с груб смях.

— О, горката Джоана Макдоналд ще бъде тази, която ще закърви. Мъжете от семейство Робъртсън винаги се женят за девственици. Бедната Джоана ще бъде доста шокирана през първата си брачна нощ.

Бранди се задави с виното си, после се засмя. Лейди Адела я изгледа кисело.

— Ти си прекалено скромна, момиче. Затова се смееш на първата брачна нощ. Не знаеш нищо за отношенията между мъжа и жената. Пърси се опита да те насили, но не стигна много далеч, нали?

— Ако го беше направил, щях да го убия — заяви Ян. — Мерзавецът излезе щастливец. Да се надяваме, че няма да има нужда от повече късмет, защото кредитът му е изчерпан. — После се обърна към Бъртранд. — Кажи ми как се справят овчарите с шевиотските овце?

— Вече се усмихват, защото на трапезата им има повече храна. Дори и тези, които смятаха, че овцата е годна само за ядене, вече им обръщат повече внимание. Гледат ги като домашни любимци.

— Тези проклети овце изпасват всичко наоколо — оплака се Клод, размахал вилица към сина си.

— Освен това и миришат — намеси се Констанс. — Ако вятърът е откъм сушата, вони и през нощта.

— Виждаш ли, Бърти — каза лейди Адела лукаво. — Трябва да внимаваш, защото Констанс няма да те хареса. Ще бъдеш подходящ единствено за Мораг.

— О, бабо, каква си! — проплака Констанс и погледна Бъртранд. За разлика от нея той не изглеждаше никак смутен.

— Уверявам те, лейди Адела, че Фрейзър има най-чувствителния нос в околността. Преди да вляза в къщата, той ме помирисва два пъти. Колкото до Констанс, откакто са пристигнали овцете, не се е оплакала от нищо.

— Една овца умря — информира Ян Бранди. — Помолихме обидчивия Бен да я прегледа. Страхувахме се да не е заразно болна, но той ни успокои. Яла е някакъв бурен и се е отровила.

— Изкорених ги всичките — каза Бъртранд. — Всъщност направихме го двамата с Констанс.

— Това е единственият път, когато сте се видели — оплака се Клод и се обърна към херцога. — Прекарва цялото си време над счетоводните книги. Не обръща никакво внимание на баща си и на семейството.

Бранди вдигна поглед.

— Мислех, че понякога му носиш обяда, Кони?

Сестра й се размърда смутена на стола си. Ян вътрешно се усмихна. Изглежда, през последните два месеца Бъртранд беше постигнал успех с девойчето. Виждаше му се и по-уверен в себе си. Погледна към Бранди. Дали се беше досетила, че е поставила сестра си в неудобно положение?

Лейди Адела беше много мека с него тази вечер. Благодарение на него към Пендърлей течаха реки от пари. Съзнаваше, че старата дама ще се държи така, докато имението има нужда от него.

— Как е братовчед ти, господин Бредстън? — попита старицата и се усмихна. — Такъв приятен момък е!

— Джил е много добре, лейди Адела. Решението ми да дойда в Шотландия беше доста внезапно, затова му писах бележка. Сигурен съм, че би ви изпратил най-добрите си пожелания.

— Прекалено много приказва — оплака се Клод. — Не е здравословно да се знае толкова много за хората. От такава информация после не можеш да заспиш.

Много трудно беше на Ян да не гледа Бранди и да не говори за нея. Господи, как я желаеше само! Искаше да извика на глас, че тя ще се омъжи за него. Защо беше помолила да изчака до утрешния ден? Колкото и да се трудеше над тази загадка, не успяваше да я разбере. Реши, че лично ще изгори муселинената й рокля и карирания шал.

Спомни си за двестате лири. Беше му казала, че са за дрехи. Не умееше да лъже. Съвсем скоро щеше да му каже за какво са отишли парите.

Ян вдигна поглед, когато лейди Адела каза:

— Изглеждаш изморен до смърт, момчето ми. Понеже вечерята беше вкусна и съм в добро настроение, ще ти спестя песните на момичетата. Краби, стар пияницо, налей в чашите порто. После нашият херцог може да се оттегли в стаята си.

Вече беше станал „нашият херцог“? Времената се менят.

Малко по-късно лейди Адела поведе момичетата към дневната. Пътьом нахока Бъртранд:

— Казах, че е свободен да си ляга, а ти продължаваш да му досаждаш с тези овце! Ще имате достатъчно време за тях. А ти, Клод, престани да хленчиш. Остави човека поне да се настани!

Възрастният мъж млъкна, но ентусиазмът на Бъртранд, изглежда, не можеше да бъде охладен. Изминаха двадесет минути, когато най-сетне Клод затропа с бастуна си по пода и настоя да се присъединят към дамите.

Бранди не беше във всекидневната. Ян се извини на лейди Адела и се запъти към главното стълбище. Оттам пое по тъмния коридор към графската спалня. За момент спря пред вратата на Бранди. Вдигна ръка да почука. Искаше му се да я види, да я милва и целува, докато остане без сили. По дяволите, не можеше да го стори! Пое към стаята си.

Навън бушуваше лятна буря. Дъждът тропаше по стъклата. Ян дръпна избелелите завеси и се приближи към камината. Хвърли още късове торф и разрови въглените с върха на ботуша си. Както при първото им пристигане в Пендърлей Мабли все още беше по пътищата със своята кола.

Ян измъкна пистолета от куфара си и го постави върху масата. После бързо се съблече и сложи нощната си риза. Наля си чаша червено вино и се настани в коженото кресло пред огъня.

Виното затопли стомаха му. Скоро пламъците на огъня се разпръснаха по цялото му тяло.

От унеса го стресна настоятелно чукане но вратата. Той скочи и грабна пистолета.

— Влез! — Не можеше да повярва на очите си. — Бранди, какво правиш тук?

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Тя влезе бавно в спалнята му и затвори тихо вратата след себе си. Беше облечена с дълга нощница. Надиплената дреха я правеше като дете. Дългата коса се спускаше до кръста й и отнемаше дъха му. Изглеждаше пребледняла и изплашена до смърт. Какво ли й се беше случило?

Ян пристъпи към нея.

— Знаеш, че не трябва да идваш в стаята ми, любов моя. Боже, какви глупости говоря само! Какво те е разстроило? — Искаше му се да я притисне до себе си, но само взе ръцете и. — Бранди, какво има? — Не можеше да се въздържа повече. Сграбчи я за раменете. — Господи, ти трепериш, а аз държа този глупав пистолет! — Бързо го остави на масата и се върна при нея. — Ела, седни край камината. Като се стоплиш, ще поговорим.

Сигурно носеше тази смешна нощница от години. Все още не можеше да го погледне. Какво ставаше?

— Седни тук! — Притегли един стол до своето кресло.

Бранди не сядаше. Пое дълбоко дъх и събра целия си кураж.

— Чудеше се защо не пожелах да обявиш нашия годеж тази вечер? Имам много важна причина.

— Нека я чуя. Трябва да те предупредя, че не съм длъжен да ти повярвам!

— Много е важно. Моля те, бъди търпелив и не ми се присмивай! Виж, Ян, през нашата първа нощ Мариан беше обект на твоята страст.

— Не първата, а единствената.

— Не ме прекъсвай и не се заяждай! Трябва да бъда сигурна, разбираш ли? Искам да знам, че обичаш мен, а не нея.

Това се казваше удар. Известно време той само стоеше и я гледаше. Накрая много бавно изрече:

— Значи искаш да прекараш тази нощ в леглото ми? Ще ми кажеш ли на сутринта, че вече не ти трябвам? Наистина, Бранди, винаги съм смятал, че си сериозен човек, но сега ме изненадваш!

— Може би тази част от брака не е важна за тебе, Ян, но за мен не е така. Знам, че този проблем не е за подценяване. Не ми се хили така, нещастнико! Говоря напълно сериозно. Моля те, Ян, позволи ми да остана при тебе тази нощ!

— Надявам се да издържа проверката ти, Бранди. Какво ще правиш, ако насън приказвам за майка си? Добре, не ти се присмивам. Не съм те излъгал. Мариан принадлежи на миналото. Тя вече не е част от моя живот. Наистина е спомен, понякога болезнен, понякога хубав, но без съмнение съвсем избледнял. Мариан няма нищо общо с нас. Мисля дори, че ще бъде доволна, че най-сетне съм решил да подредя живота си. Особено като съм избрал тебе. Има още нещо. Какво ще правя, ако откажеш да се омъжиш за мен, защото не съм добър любовник?

— Знаеш, че няма да стане така!

— Добре, ще направя компромис.

Неприятно й беше, че извърта доводите й. Ян се приближи до нея и я придърпа към себе си.

— Малкото ми глупаче — прошепна той и сведе устни към нейните. Притисна я силно към себе си. Едната му ръка беше заровена в косите й, а другата галеше бедрата й.

След малко я пусна ухилен.

— Много добре го правиш, Ян. Моля те, не спирай!

— Да не искаш да кажеш, че не си спомняш какво следва? Може би така е по-добре, защото не беше много приятно за тебе. Този път, Бранди, ти се кълна, че с мен ще бъдеш на седмото небе!

Започна да я целува. Тя с удоволствие отговори на целувките му. Той помисли, че е умрял и вече е в Рая. Усети я как се притиска към него. Знаеше, че чувства издатината между краката му върху корема си. Тялото му нямаше да я изненада. Да, тя се възхищаваше на физиката му и това го правеше щастлив.

Бранди изстена.

— Искам още — прошепна той и нежно започна да развързва нощницата й. За негова изненада тя се стегна и понечи да го отблъсне.

— Какво има, любов моя? Как ще ме прелъстиш, ако не ми позволиш да те съблека?

Нямаше връщане назад, но наистина беше трудно. Какво щеше да прави, ако я намереше за противна?

— Бранди?

Тя решително изправи рамене.

— Не, Ян, трябва да го направя сама! Моля те! — Отстъпи крачка назад. Въздъхна и започна да развързва нощницата си. Нямаше връщане назад. Пое отново дълбоко дъх и измъкна ръце от ръкавите. Дрехата се свлече до кръста й. Бранди го погледна в очите и зачака.

Херцогът едва не глътна езика си. Не можеше да повярва на очите си. Сигурно нямаше нищо по-възхитително на света! Беше я мислил за слабо, недоразвито момиче. Но тя имаше най-прекрасните гърди, които някога беше виждал. Бяха заоблени и бели. Зърната им бяха бледорозови. Със сигурност това бяха най-красивите гърди в цяла Англия.

— Господи Боже!

Може би беше очаквала той да пребледнее малко и наистина го направи. Най-ужасният кошмар беше станал действителност. Бранди се обърна, готова да умре.

— Бранди — успя да прошепне Ян, напълно смаян.

Тя опита да се прикрие с ръце, но това беше невъзможно. Преглътна с мъка. Искаше й се да избяга, но успя да изрече:

— Разбирам те, Ян. Криех от теб колко съм грозна и това беше грешка. Трябваше да ти кажа, преди да приема твоето предложение. Не бях честна спрямо теб. Ако не можеш да ме понасяш, просто ме пусни да си вървя! Никой няма и да разбере.

— Кой е грозен? — Започна да търси някакъв белег и друго петно върху раменете й. Но те бяха ослепително бели и гладки. Изглеждаше толкова нежна. Искаше тя да раздвижи ръцете си.

И Бранди го направи. Отпусна ги до тялото си и каза:

— Съжалявам. Както виждаш, приличам на крава. Просто не престават да растат. Трябваше да ги пристягам, за да не ги виждат хората. — Не можеше повече да издържа погледа му. Притисна нощницата към гърдите си, готова да се разплаче всеки момент.

Какво беше казала? Че гърдите й са грозни? Ян можеше само да клати глава. После бавно попита:

— Дали съм разбрал правилно? Ти мислиш, че гърдите ти са грозни и деформирани?

Бранди кимна. Беше по-нещастна от всякога. Ян не можа да се въздържи. Отметна глава и се разсмя от сърце.

— Не мислех, че си такъв грубиян!

Херцогът овладя възхищението си. Господи, тя наистина вярваше в това!

— Слушай, Бранди! Аз не ти се присмивам. Смешно ми е глупавото ти твърдение. Кой ти е казал, че приличаш на крава? Някой изобщо казвал ли ти е, че си грозна?

— Да, Мораг. Когато станах на четиринадесет, блузите ми вече не можеха да се закопчават отпред. Тя каза, че отглеждам два пъпеша за пазара. Всеки щял да се присмее, ако разбере, че внучката на граф крие такива неща под дрехите си. Мъжете щели да ме зяпат и да мислят, че съм разпусната.

— Само да ми падне, ще я убия! В края на краищата, ако сега го направя, поне ще легне в гроба си чиста.

— Но тя е права! Винаги се пристягах и излизах с шала, но Пърси се досети за измамата. Гледа ме така, сякаш съм някакъв изрод. Не мога да разбера, щом съм толкова грозна, защо ме иска?

— Той не те мисли за изрод, Бранди. Спомняш ли си как те пожелах в колибата? Тогава ти ме отблъсна.

— Аз пък мислех, че ти бягаш от мен. Истината е, че не исках да ме гледаш. Толкова се срамувах! Не исках да се разочароваш от мен.

— Имах ли вид на такъв?

— Не, но аз ги прикрих!

Ян се пресегна и смъкна отново нощницата на кръста й.

— Още не съм отвратен. Мислех, че когато сме заедно, ти си объркана по други причини. А онази кадифена рокля, която ти донесох от Единбург? Доколкото си спомням, тя беше с доста изрязано деколте.

— Много е красива. Когато я облякох, се почувствах като кралица. Но не мога да я носа, Ян! Цепката между гърдите ми започва чак от гърлото!