Той се усмихна, след това попита сериозно:

— Бранди, лъгал ли съм те някога? Дал ли съм ти повод да не ми вярваш?

— Не.

— Подай ми ръцете си и остави нощницата да падне на земята.

Тя дълго време остана неподвижна. Стоеше и го гледаше.

— Много ми е трудно да го направя!

— Хайде, дай ми ръцете си.

— О, скъпи! — Бранди му подаде едната си ръка. Другата продължаваше да придържа нощницата.

— Двете, ако обичаш!

Тя затвори плътно очи и протегна и другата си ръка. Нощницата изшумоля по бедрата й и меко се свлече на пода.

Ян едва не глътна езика си. Господи, тя не съзнаваше колко е красива! Искаше му се да погали цялото й тяло. Едрите й гърди подчертаваха тънкото й кръстче и красивите бедра. Коремът й беше плосък. В основата му имаше тъмно рус триъгълник. Краката й бяха дълги и стегнати. Без съмнение беше най-красивата жена, която беше виждал. Дали не я приемаше като такава, защото я обича?

Ох, тези нейни гърди! Нямаше да се измори да ги гледа.

— Отвори очи, Бранди! Сега ела с мене! Помогна й да се измъкне от нощницата и я поведе към тясното огледало, закачено до старата ризница. Накара я да застане пред него и постави ръце на раменете й.

— Ти си красива жена. Погледни се и ми кажи дали те лъжа.

Пръстите му хванаха здраво раменете й. Бранди си наложи да се погледне. Гърдите й зяпаха безсрамно отсреща.

— Господи, ужасна съм! — Понечи да се измъкне от ръцете му.

— Не искам да изкарваш съпруга си лъжец, Бранди! Погледни се! Толкова си красива! Мисълта, че си моя, кара коленете ми да треперят.

Тя отново отвори очи и се погледна в огледалото. Видя, че той стоеше зад нея. Погледите им се срещнаха. Ръцете му започнаха бавно да отмятат, косите от лицето и раменете й.

— Имаш ли някакви забележки относно лицето си? Не? Тогава слизаме надолу.

„Контролирай се“ — заповяда си Ян. Това беше най-трудното нещо, което беше правил през живота си. Въздъхна дълбоко и отпусна ръце. Пръстите му започнаха да я галят, докато се спряха на гърдите й. Преглътна конвулсивно.

Устните й се разтвориха. Ян се наведе и леко целуна слепоочието й. Все пак беше мъж, а не момче. Трябваше да се справи с тази ситуация! Чу се да казва:

— Гърдите ти са прекрасни! Не забравяй колко кльощава е Мораг. Женската ревност и глупост са я накарали да ти говори така.

Наложи си да остави гърдите и обхвана кръста й. Когато пръстите му погалиха корема й, почувства как тя потрепери. Надяваше се това да е от страст, а не от смущение. Да и дишането й се учести. Трябваше да му се довери. Тогава щеше да я отведе в леглото.

— Помниш ли, когато ми каза, че аз съм красив? Колко си глупава, Бранди!

Тя се извъртя в ръцете му и го прегърна силно.

— Честно ли говориш, Ян?

— Напълно.

Бранди разтвори ризата му. Ръцете й се плъзнаха по гърдите и корема му: той не можеше повече да се контролира.

— Ти си една вещица — измърмори и бързо се съблече. Грабна я и я понесе към леглото. — Кълна се, че този път няма да те боли! Само ще ти бъде хубаво!

Бранди искаше да му каже колко е красив, но устните му бяха върху гърдите й. Тя не можеше да повярва, че изпитва такова удоволствие. Едната му ръка нави гъстите й коси. Устните му се спряха върху нейните, а другата му ръка се устреми между бедрата й.

— Ох, а аз какво да правя, Ян?

— Ти ли? Ами ръцете ти са навсякъде по тялото ми. — Искаше му се да погали члена му, но това можеше да почака. Имаха още толкова много нощи. — Сега не мърдай! Просто се наслаждавай на това, което ти правя!

— Добре! — Когато устните му отново завладяха нейните, Бранди се почувства съвсем безпомощна. — Ох, Ян, не знам какво да правя!

— Просто не говори. Отпусни се и се наслаждавай!

Устните му запълзяха по бедрата й. Езикът му откри женската й същност. Бранди извика шокирана:

— Господи, не знаех, че…

Изгаряше от нетърпение. Той не трябваше да спира. Ако го направеше, беше сигурна, че ще умре. Притисна се към устните му. Отдаде се напълно на чувственото удоволствие. Когато достигна до първия си оргазъм реши, че ако сега умреше това съвсем нямаше да бъде лошо.

Ян галеше тялото й, докато тя се успокои. Тогава съвсем бавно проникна в нея. Младата жена го притисна силно към себе си, за да влезе по-дълбоко. Очакваше да я заболи, но болка нямаше. Само една изключителна цялост. Не знаеше къде свършва той и къде започва тя. Несъзнателно се движеше в неговия ритъм и го притискаше към себе си. Когато Ян въздъхна, Бранди го погледна. В този момент разбра, че ще го обича до края на дните си.

Чувстваше такова задоволство, че се зачуди дали извън тази стая съществува нещо. Не желаеше този миг да свършва. Искаше Ян да лежи върху нея. Той дишаше дълбоко и тежко. Сърцето му биеше върху гърдите й. Все още беше дълбоко в нея. Чувстваше се прекрасно.

— Обичам те — прошепна Бранди в рамото му. — Този път не те ухапах!

Ян се засмя и се подпря на лакти.

— Е, Бранди, мислиш ли, че желанието ми за теб е достатъчно? Дали си представям Мариан или друга жена, когато съм вътре в теб? Ще ме приемеш ли като твой любовник и съпруг?

Тя го гледаше. Не знаеше как да опише чувствата си. Кимна и отново каза:

— Обичам те. Вечно ще те обичам!

— И аз те обичам! А гърдите ти са прекрасни. — Наведе се и ги целуна. Изпъшка и отново ги целуна. — Това са най-хубавите гърди, които някога съм виждал. Позволи ми да убия Мораг!

— Не, аз ще го направя — отговори му напълно сериозно. — Толкова е ограничена и глупава!

Той се засмя щастливо.

— Загубих два месеца, Бранди! Но никога вече няма да те изпусна от очи.

— Или от леглото си?

— Не можеш да си представиш какво ще ти се случи, когато се оженим! Запомни, Бранди, твоето удоволствие ще бъде задача номер едно за мен! — Притисна я толкова силно, че тя изписка. Целуна ухото й. — Благодаря, че не ме ухапа!

— Ян, може ли да те попитам нещо?

Беше толкова сериозна, че той се надигна да я погледне в очите.

— Да?

— Би ли искал да имаме деца? Спомням си, че се шегуваше с Фиона казваше, че искаш половин дузина като нея. Наистина ли мислиш така, или просто се шегуваше с Джил?

— Разбира се, че ги искам! Това не означава, че ще те превърна в разплодна кобила. Ще родиш точно толкова, колкото искаш. Има начини за предпазване от бременност и ние ще се възползваме от тях.

Бранди въздъхна доволна.

— Радвам се, че искаш деца. Не вярвам, че можеш да ме предпазиш от забременяване.

— Не съм много компетентен по този въпрос, но ако искаш, можем да опитаме.

— Може би. Кога искаш да се оженим, Ян?

— Колкото може по-скоро! Какво ще кажеш за утре или вдругиден? След като се любихме, нали не е изчезнало желанието ти?

— Не. И не бива да отлагаме.

На устните й имаше усмивка. Каква игра играеше тя?

— Какво не бива да отлагаме?

— Сватбата. Искам да съм слаба на нея.

— Слаба? Та ти си направо мършава! Е, поне на местата, където трябва да си такава. Да не би да имаш намерение да се храниш само със саздърма?

— Не. Всъщност от нея направо ми се гади.

— Бранди, престани с игрите си! Не извъртай, ами кажи какво се е случило!

— Добре, сър! — Никога гласът й не е бил толкова престорено хрисим. — Радвам се, че искаш деца. Всъщност за Коледа ще си имаме бебе!

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА

Ян се взираше в нея. Как само си играеше съдбата с живота им!

— Ти си бременна! — Главата му се замая, сякаш беше изпил всичкото вино на света. — Ще имаш бебе?

— Да.

— И реши, че не е необходимо да ми кажеш? Дори не ми писа!

— Ето, сега ти казвам, Ян.

Изведнъж осъзна случилото се и това го ужаси.

— Би ли ми казала какво щеше да правиш, ако не се бях върнал? — Искаше му се да я разтърси силно. В същото време го изпълваше странно задоволство. Беше се любил с нея само веднъж и тя беше заченала! Бранди изобщо не можеше да си представи как се чувстваше той сега. Но защо не му беше казала? Ян я обърна по гръб в леглото. — Отговори ми, Бранди!

— Не знам какво щях да правя. Разбрах едва преди няколко дни. Нямах време да свикна с това. Тъкмо започвах да се плаша. Ето, сега знаеш истината и престани с този тон!

Изръмжа ядосан. Може би е щяла да му пише? Как щеше да постъпи тогава? Щеше да се върне незабавно като победител и да се ожени за нея? Ами ако не се беше опомнил навреме? Да, но сега всичко бе наред и нямаше значение, че детето ще се роди с два месеца по-рано. Щеше незабавно да отведе сина си в Кармайкъл Хол. Ян я притисна грубо в прегръдката си.

— Казвал ли съм ти, че си много по-упорита от мен? Не, не клати глава. В сравнение с тебе аз съм направо мекушав. Ако още веднъж скриеш нещо от мен, кълна се, че ще те набия!

— Надявам се не и преди Коледа?

Внезапно го обзе решителност.

— Няма да има голяма сватба в Хановер Скуеър за тебе, момичето ми! Ще страдаш ли от това?

— Какво говориш? Не искам да вървя сред тълпа непознати, които очакват всеки момент да се спъна в булчинската си рокля.

— Отлично. Ще помоля Бъртранд да ми помогне в приготовленията. Ще се омъжиш ли за мен в събота, Бранди?

Тя дълго мълча. Вече беше готов да я разтърси, загубил търпение, когато чу:

— Добре, но само защото искам да бъда слаба.

Не можеше да повярва на облекчението, което го завладя.

— Поне няма да се притеснявам за тебе. Едуард Мюлхауз, отличен лекар и много добър мой приятел от Съфолк, ще се грижи за тебе.

— Мъж ли е? — Бранди изведнъж се притесни.

— Всички доктори са мъже. Хайде, Бранди, Едуард е млад, но няма да намериш по-добър от него в цялата околност. На какво прилича това? Страхуваш се, че лекарят е мъж, а два пъти сама дойде в спалнята ми и ме прелъсти?

Тя го ръгна в ребрата. Ян усети прелестните й гърди. Затвори очи и преглътна с усилие.

— Не е точно така — отговори му и се притисна към него. Усети ръцете му върху корема си. — Там е нашето бебе — прошепна тя.

— Звучи невероятно! — Пръстите му се плъзнаха по-надолу.

— Хайде, Ян! Ако смяташ да си губиш времето, ще се наложи отново да те прелъстя!

— Това е добра идея — измърмори той.

Преди да заспи, сгушена в рамото му, Ян я попита:

— Бранди, за какво използва онези двеста лири, които ти оставих?

Тя мълча известно време. Гърдите й учестиха дишането си. Желанието му да я притежава стана почти неудържимо. Не, не трябваше да го прави! От това сигурно щеше да я заболи много.

— Казах ти, че са за дрехи.

— Не ме лъжи, Бранди!

— Защо те интересува? Не мога да си представя, че такава сума може толкова да те безпокои. — Бранди се притисна към него. — Моля те, не ме карай да правя сметки, това ме затруднява! Освен това не мога да ти кажа!

— Отказваш да го сториш?

— Да! Не ме гледай така! Искам да ти напомня, че не можеш да ме наказваш, докато не се роди детето ни!

— О, мога да го правя, когато си поискам. Просто ще използвам ума си, за да те надвия. Ще говорим за това друг път, Бранди.

Той нямаше да се откаже, помисли тя. Точно сега не можеше да измисля друга лъжа. Сгуши се до него и обърна лице към гърдите му.



Ян се събуди на зазоряване. Спомни си за Мабли. Той сигурно щеше да получи удар, ако ги види така. Беше трудно, но отново трябваше да облече Бранди в нощницата й. Не искаше да я буди, а още по-малко да скрива прекрасните й гърди. И всичко останало у нея. Господи, това беше повече, отколкото можеше да понесе един мъж!

Пренесе я в стаята й, като се оглеждаше за подранили прислужници. Постави я в леглото, целуна я по челото и се върна за още няколко часа сън.

Бранди не се появи на закуска. Ян се усмихна. Представи си я как се протяга блажено и изгаря от желание да бъде отново с него. В трапезарията влезе Бъртранд, понесъл огромна счетоводна книга и усмивката му помръкна.

— Добро утро, Ян — поздрави делово братовчедът.

— Надявам се, че добре си почина през нощта? Имаш малко уморен вид, но се надявам да ти стигнат силите. Искам да прегледаме сметките.

— Добре съм, Бъртранд — отговори му и се усмихна. — Надявам се да ми позволиш първо да закуся?

— Разбира се. Къде е Краби? И кашата още не е сервирана. Добре, докато чакаш, ще ти прочета някои неща. Искам да знаеш как сме се справяли през изминалите два месеца.

— Мислех, че снощи си ми казал всичко?

— О, това беше само началото!

— По дяволите, Бъртранд! Добре, давай, щом си решил да ме тормозиш.

Бъртранд се чудеше дали херцогът наистина го слуша. Когато видя, че гледа замечтан през прозореца, разбра, че догадките му са били верни.

— Мисля, че Наполеон с удоволствие би се възползвал от услугите ми.

— Наполеон? За какво говориш, Бъртранд?