— Само глупости. Исках да се убедя, че наистина не ме слушаш. Мислите ти са прекалено далеч.

— Всъщност не толкова далеч — каза Ян и се ухили. — Извинявай. Ако трябва да бъда честен, наистина обмислям някои нещо.

— Притесняваш се, че убиецът те дебне?

— Не съвсем. Сега, като отвори дума, може би не трябва да го забравям съвсем.

— Какво кроиш?

Херцогът му се усмихна широко.

— Съвсем скоро ще разбереш, приятелю. Снощи на вечерята видях, че с Констанс имаш напредък?

Бъртранд забеляза нещо върху пръстите си.

— По дяволите! — изруга внезапно той. — Толкова е малка и наивна въпреки желанието й да изглежда като Бранди. Знаеш, че лейди Адела и баща ми постоянно ни дразнят, но това изобщо не помага. — Младият мъж въздъхна тежко. — Всъщност аз нямам какво да й предложа. Да живее в пристройката с мен и баща ми? Въпреки че Пърси вече не е проблем, в ума й непрекъснато се въртят хубави дрехи, карети, камериерки и живот сред висшето общество. Какво мога да й дам тук, в Пендърлей? Само стадо миризливи овце!

— Не драматизирай нещата, Бъртранд! Ще ти кажа кой е проблемът, но не искам да ми се сърдиш.

— Не виждам защо трябва да го правя. Лейди Адела и баща ми са доста красноречиви. Когато млъкне единият, започва другият.

— Мисля, че трябва по-здраво да стегнеш юздите. За мен няма съмнение, че Констанс не е безразлична към тебе. Тя има нужда от здрава ръка, а твоята трябва да е точно такава. Констанс е романтична девойка и може да бъде много добра съпруга, ако успееш да я направиш такава.

Бъртранд оправи червения перчем върху челото си. Мълчеше, но си личеше, че сериозно обмисля думите му. Внезапно удари с ръка по коляното си.

— Прав си, по дяволите! Наистина ли смяташ, че трябва да бъда по-твърд с нея?

— Разбира се. Уверявам те, че можеш да се справиш. Ако не го направиш, не искам да имам нищо общо с тебе!

Бъртранд стана. Счетоводната книга беше забравена.

— Да — измърмори повече на себе си. — Ще го направя! Не веднага, разбира се. Трябва да обмисля стратегията си. Липсата на такава даде възможност на англичаните да ни победят през четиридесет и пета. Ще реша точно какво и кога да направя.

— Желая ти успех — извика след него Ян.

Бъртранд изхвърча от трапезарията, без да се обърне назад. Прехвърли в ума си какви задачи имаше през деня. Никоя не беше по негов вкус. Усмихнато се съсредоточи върху една, която щеше да изпълни с удоволствие. Тъкмо беше тръгнал към пристройката, за да се по-изчисти, когато срещна Констанс. Вятърът рошеше тъмните й къдрици. Той реши, че наистина е възхитителна. Изправи рамене и изчака да го приближи.

— Ох, миришеш на овце, Бърти!

Може би не беше най-доброто начало, но това нямаше значение. Трябваше да се възползва от възможността, защото вече имаше стратегия.

— Да, Кони. Страхувам се, че няма спасение от това. Поне през деня.

Красивите й зелени очи се разшириха. Тя имаше най-забележителните мигли на света и сама знаеше това.

— Какво означава поне през деня?

Изглеждаше наистина заинтересувана.

— Означава, че няма да има нощ, през която да не ме харесаш!

— О! — Девойката изучаваше върха на обувките си.

— Ще се разходиш ли с мен? — Младият мъж осъзна, че двамата стоят един срещу друг. Един господар на положението можеше да бъде красноречив и докато се разхождат.

— Да. — Когато й протегна ръка, тя не се поколеба да я приеме.

— Кони, кога ще навършиш седемнадесет? — Въпросът му беше доста неочакван.

— През август, Бърти.

— Трябваше да си спомня. Съжалявам, но умът ми беше зает с други, по-важни дела. Не е ли странно, че съм те познавал през целия ти живот?

Констанс си спомни за пълничкото, рошаво момиченце, което беше, и пребледня. Тогава си представи Бъртранд, който беше с четиринадесет години по-възрастен от нея, и се засмя.

— Ти беше такъв дългунест! Косата ти беше по-червена от залез преди буря!

— Дали децата ни ще имат моята рижава четина или твоите красиви тъмни къдри, Кони?

Девойката се изсмя нервно.

— Що за въпрос, Бърти? Страхувам се, че си слънчасал! — Погледна го изпод ресниците си.

— Не, ти си тази, на която позволявам да стои много на слънце. Може да забравиш всички глупости за Пърси и за всеки друг мъж освен за мене!

Тя тръсна къдри.

— И какво ще стане, ако не го направя, господарю?

А, значи го беше признала! Господар! Звучеше прекрасно. Той отвърна леко усмихнат:

— Ще те напердаша, момиче. — Сграбчи я за раменете и я разтърси леко.

— Ще ме набиеш — задъха се тя. — Наистина ли ще го направиш, Бърти?

Това го възбуди. Самоувереността му се върна. Точно от това имаше нужда. Добре, че беше херцогът, за да му отвори очите.

— Да! Ако погледнеш друг мъж, ще те напердаша!

— Ако го направиш, вече няма да съм толкова хубава!

Бъртранд успя да запази свирепия си поглед, но в гласа му имаше голяма доза интимност.

— Никога няма да накърня хубостта ти, Кони! Но ако не си послушна, може и да натупам сладкото ти задниче. Да, ще те сграбча между краката си, ще вдигна роклята ти и… О, Господи, не ме изкушавай! — Гледаше я как навлажнява устни с езичето си. Бързо додаде: — Може би ще го направя, защото те искам, Кони? Искам ръцете ми да се уверят, че навсякъде си толкова бяла и нежна. Това сигурно ще ти достави удоволствие!

Тя се изчерви. Устните й бяха разтворени. Гледаше го така, сякаш за пръв път го виждаше. Той беше гений!

— Искам да се омъжиш за мен през август! Нямам намерение да чакам повече, Кони!

Тъмните бадемови очи го изгледаха така, че едва се овладя да не я повали на земята. Констанс го погали по лицето и кимна с глава.

Бъртранд я притисна силно до гърдите си и я целуна. Когато устните й се разтвориха, той помисли, че наистина е господар. А това беше едва първият му опит!

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА

Херцогът огледа дневната. В нея се бяха събрали много хора, но Бранди не беше там. Къде, но дяволите, се губеше? Не я беше виждал цял ден. Каква игра играеше сега? Хвана се, че очаква с нетърпение новия й номер. Тя наистина умееше да го изненадва. Влезе Бъртранд. На лицето му се беше настанила доволна физиономия. Ян забрави Бранди за момент.

— Скъпи мой приятелю — рече той, — от ликуващия блясък в очите ти мога ли да направя извода, че си победил момата?

— Да, но все още не казвай на никого! Искам да обявя нашия годеж по време на вечеря.

Бъртранд зяпна към вратата.

— Господи Боже!

Ян се обърна. В дневната грациозно влизаше Бранди. Самият той застина, загледан в нея. Беше облякла синята кадифена рокля, която й беше купил в Единбург. Вървеше с изправени рамене. Прекрасните й гърди се подаваха от деколтето. Беше вдигнала косите си и ги беше привързала със синя панделка. Върху голите й рамене предизвикателно падаха две дълги къдрици. Ян не вярваше на очите си. Момичето беше изчезнало. На негово място се беше появила една от най-красивите жени на света. Тя имаше право. Цепката между гърдите започваше от гърлото й. Ухили се, представил си как щеше да му се ядоса, щом й го каже по-късно тази нощ.

Приятно му стана, като видя, че всички от семейството бяха застинали онемели.

Бранди потърси одобрение в очите му и изправи още по-гордо рамене.

Констанс първа се окопити.

— Бранди, какво си направила със себе си? Как успя да подредиш косите си така? Мислех, че умееш само да плетеш плитки. А деколтето ти? Не знаех, че имаш такива… Няма значение. Направо не е за вярване! Толкова си красива! Изобщо не приличаш на себе си!

Лейди Адела неочаквано се изсмя.

— Затваряй си устата, момиче! Това се отнася и за всички останали, особено за тебе, Клод! Е, дете, вече не се преструваш на парцалива повлекана? Ела тук да те разгледам отблизо! Божествена прелест! Точно такава бях на твоите години.

— Не вярвам — обади се херцогът. — Бранди не би могла да достигне вашата висота.

Бъртранд до сега беше убеден, че Констанс е много по-зряла от сестра си. Той също успя да се овладее.

— Толкова си хубава, Бранди! Роклята, която Ян купи, ти стои прекрасно.

— Толкова е необичайно — измърмори Клод. — До вчера имаше вид на малко момиче, а сега прилича на кралица. От тази гледка със сигурност ще се обади подаграта ми. Като гледам онези части, които винаги е крила от нас, направо получавам сърцебиене.

Бранди само кимна и седна. Не в краката на лейди Адела, а на стола до нея. Не се беше съмнявала, че ще пожъне успех, но беше изплашена до смърт. Веднъж влязла в дневната, Ян беше всичко, от което имаше нужда. Тя беше красива! Всичко в нея беше красиво, дори гърдите й! Най-интересното беше, че чичо Клод беше получил сърцебиене. Това беше интересно. Бранди се усмихна на Ян. Погледът му си заслужаваше усилията. Покварен мъж!

— Надявам се да престанеш да си гризеш ноктите, госпожице — обади се лейди Адела. — Когато бях на твоите години и бях дори по-красива от теб, маникюрът ми беше съвършен!

Само Краби остана равнодушен при вида на Бранди.

— Вечерята е сервирана, ваша светлост.

Херцогът стана и се приближи към Бранди.

— Ще имам ли честта, госпожице Робъртсън, да ви придружа до трапезарията?

— След като ме молите така покорно и изискано, ваша светлост, ще бъде нелюбезно да ви откажа.

— Надявам се никога да не ми отказваш нищо — прошепна й той.

Беше покварен, но тя безумно го обичаше! Докато вървяха към трапезарията, Ян попита:

— Дали не ти се сторих снощи малко разколебан, та си решила да вземеш специални мерки относно външния си вид? Какъв щастливец съм само! Мога да те имам и облечена в тази прекрасна рокля така, както майка те е родила.

— Мислех същото, Ян. Първия път, когато те заварих гол в спалнята ти, ми се стори надут като пуяк. После те видях и във вечерно облекло. Пожелах да те притежавам и в двете ситуации. Сега съм щастлива, че постигнах мечтата си.

— Дали не ме надхитри?

Тя му се усмихна щастливо.

Ян я настани и се запъти към челното място на масата. Нареди тихо на слугата:

— Бъди така добър, Краби, и донеси няколко бутилки шампанско!

Бъртранд едва изчака прислужниците да напуснат трапезарията. Когато херцогът му намигна, той се покашля и се усмихна окуражително на Констанс.

— Бих искал да кажа, че въпреки дяволските подмятания на баща ми и на лейди Адела Констанс най-сетне ме убеди, че е мой синовен дълг да се оженя за нея. Накратко, тя ще стане моя жена през август, когато навърши седемнадесет години. Да, аз съм предан син и ще направя всичко, за да бъдат доволни моите роднини.

— Бърти, ти да не мислиш, че си забавен — изкрещя девойката.

— Нека се перчи, Кони — успокои я Бранди. — Мъжете имат нужда от това. Иначе как ще се надуват като пуяци? Толкова се радвам за тебе!

— Казах ти, Клод — подметна лейди Адела с широка усмивка. — Нашата Кони ще прелъсти сина ти. Но сякаш не е станало точно така? Какво си направил с внучката ми, Бъртранд?

— Каквото трябва да направи — каза баща му и се изсмя. — От блясъка в очите му разбирам, че момичето дълго време няма да може да ходи нормално. Да се надяваме, че това малко момиче ще го отърве от развратниците в града?

Бъртранд изпъшка. По дяволите несдържания език на баща му! Погледна към Констанс. За негова изненада тя гордо тръскаше тъмни къдрици. Явно й се беше понравила забележката на неговия родител.

— Той няма да погледне друга жена, чичо Клод! Може да бъдеш сигурен в това — изрече тя.

Младият мъж едва не си глътна езика. Боже, как щеше да изчака до август?

— Значи ще се ожените през август? — Лейди Адела се намръщи, после лукаво продължи: — Мисля, Клод, че момичето е прекалено младо за това. Не мислиш ли, че е по-добре Бърти да се забавлява в града още две-три години?

— Но аз ставам на седемнадесет, бабо!

— Лейди Адела, не беше ли на шестнадесет години майката на Констанс, когато се омъжи за сина ви? — Бъртранд се чудеше какво е намислила този път старицата.

— Сама попаднахте в клопката си, мадам — обади се Ян.

Клод изглеждаше объркан. Сякаш сега беше влязъл в стаята и не знаеше за какво говорят останалите.

— Какво е това, лейди? Да не би да искате да намажете масло от двете страни на филията?

— И по средата също — обади се Бранди.

— Ти си затваряй устата, малка госпожице! Констанс поне си намери съпруг, а ти сигурно ще ми висиш на гърба, докато побелеят косите ти! — За нейна изненада внучката й се усмихна най-безсрамно. Старицата се обърна към Бъртранд, където беше по-голямата риба. — Значи си си опекъл работата, момче? Мога ли да попитам защо не поиска разрешение от мен или от баща си, преди да се приближиш до малката Кони? Какво може да знае тя за мъжките номера? Да, момче, мисля, че не си постъпил правилно!