— Хей, слушай — малко остро каза той. — Кога съм те подвеждал?

— Да не говорим за това — рязко каза Маделин. — Определено ще бъда при теб този уикенд.

Майната й! Трябваше да измисли причина тя да не идва.

— Супер — излъга той. — Бих се възползвал от компанията.


В края на деня Лара беше уморена. Колкото и да го обичаше, правенето на филми изсмукваше енергията й, а имаше и толкова много време, когато нищо не се вършеше. Ето защо обичаше групата й да е около нея — Рокси, Йоко, Анджи и Каси. Те я забавляваха с непрекъснатите си спорове, не допускаха скуката до нея. Освен това бяха нейното семейство, единствените й истински приятели.

След инцидента с целувката атмосферата между нея и Кайл определено охладня. Между дублите стояха далече един от друг, въпреки че пред камерата все още генерираха достатъчно страст, за да се знае, че сцената става.

В къщата тя прегледа сценария си, за да се подготви за следващия ден. В предстоящата сцена героят на Кайл й прави скандал в ресторант и си тръгва. После мъж от бара започва да флиртува с нея, идва, те разговарят и точно когато тя смята да танцува с него, Кайл се връща. Сцената завършва с Кайл, който изхвърля момчето навън.

„Хм… — помисли си Лара. — Кайл вероятно е усвоил всички атрибути на мачото, по които си падат мъжете.“ Повечето актьори обичат да играят героя. Всъщност много от тях са вписали в договора си, че не могат да играят нищо друго, съобразно с факта, че усещат, че публиката трябва да ги вижда в блестяща светлина през цялото време.

Тя провери в графика, за да види кой играе Джеф, мъжа от бара. Джой Лоренцо — актьор, за когото никога не беше чувала.

Каси беше отишла с Анджи на кино и тъй като нямаше нищо друго за правене, си легна рано и в девет вечерта вече беше заспала.

Сутринта се събуди много преди да й звънне часовникът. Облече анцуг и потича по пустия бряг. Имаше късмет — можеше да яде всичко и да не наддава килограми, което означаваше, че не трябва да робува в гимнастическия салон, за да има стегнато тяло. Тичането беше различно — то й прочистваше главата и й даваше енергия.

Когато се върна в къщата, Каси седеше в кухнята и закусваше солидно.

— Станала си рано — отбеляза Каси с уста, пълна със зърнена закуска.

— Тук няма какво друго да се прави освен да се спи — каза Лара. — И затова ще спя много.

— Майлс остави съобщение снощи. По обед ще показват заснетото от деня и той се чудеше дали би искала да пропуснеш обяда и да хвърлиш едно око.

— Със сигурност — съгласи се Лара, въпреки че да се гледа на екрана беше винаги болезнено.

Когато пристигна на снимачната площадка, откри Йоко и Рокси, въвлечени в обичайния си спор. Седяха на една от дългите, подпрени на магарета маси, разположени близо до камиона с храната, с лице една срещу друга. Пред Рокси имаше чиния, отрупана с бъркани яйца, препечени филийки и бекон, докато Йоко дъвчеше десертно блокче.

— Подранила си — обади се Рокси, докато си взимаше от яйцата.

— Кой пръв ме иска?

— Аз — отговори Рокси с пълна уста. — Ще ти навия косата, иначе изглеждаш съвсем като Йоко.

За момент Лара остана до масата.

— Ще бъда във фургона си — каза тя. — Изпрати някой да ме извести, когато си готова.

— Сега съм готова — и Рокси пъхна парче бекон в устата си.

— Нямаме бърза работа. Довърши си закуската.

— Нуждая се от силата си — изкиска се Рокси. — Имах тежка нощ.

— Да — обади се Йоко и завъртя очи. — Срещна се с един от шофьорите. Дебелият чаровник, който виси наоколо и по цял ден чете порно списания.

— Не е дебел — възрази Рокси. — Има едър кокал. Освен това обичам нещо, на което мога да почина посред нощ.

— О, да, и се обзалагам, че доста си го правила — презрително се отзова Йоко.

Лара ги остави да продължат и тръгна към фургона си. Учудваше я фактът, че в тези времена на СПИН и Рокси, и Йоко бяха толкова небрежни към секса. Не разбираха ли колко опасно може да бъде навън?

Тя не беше такава — трябваше да е или сериозна връзка, или нищо.

Може би не беше права. Може пък мъжете за една нощ да бяха правилният път.

Не. При нея нямаше да стане. Можеше пък някой, който си струва, да се появи. Ако пък не… е, тя имаше кариерата си, дома си в Лос Анджелис, кучетата, конете и приятелите си…

Дълбоко в себе си знаеше, че това не е достатъчно.

ГЛАВА ДЕСЕТА

Джой се забавляваше на снимачната площадка. Навсякъде имаше жени. Беше щастлив. Късокосата малка японка, която му беше направила грима, беше сладка като бонбонче. А когато се появи червенокосата й приятелка фризьорка, и тя бе изцяло обсебена от него. Беше умен ход да каже на Трини, че е сгоден. Естествено, тя бе информирала света. Можеха да гледат, но да не пипат.

Днес Трини беше решила да отиде при него, за да се увери, че дрехите му са наред.

— Трябва да се погрижа за тебе в сцената с боя — беше обяснила тя. — Имаме още един чифт панталони — но никакви други сака, така че се опитай да не се цапаш много.

— Ще направя всичко възможно — направи гримаса той.

— Направи го — тя също му отвърна с гримаса.

И двамата знаеха защо тя е там.


Лара се отпусна назад в гримьорския стол, докато Йоко се занимаваше с лицето й — работеше бързо с леки докосвания.

— Можеш ли да повярваш на Рокси? — попита Йоко, отвратено поклащайки глава. — Това момиче е ненаситно!

— Сега пък какво се е случило?

— Е — Йоко сви рамене. — Вчера забира оня дядка от снимачната площадка и цяла нощ се търкаля из леглото с него. Той ще разкаже на всички. Репутацията й е срината.

— Надявам се да е използвала презерватив.

— Ха! — каза Йоко. — Вероятно не. Рокси е с впечатлението, че е безсмъртна.

— Може би трябва да й го споменеш — предложи Лара. — Искам да кажа, използването на презерватив е просто проява на здрав разум.

— Ти й го кажи — подчерта Йоко. — Мен никога не ме слуша.

— Може би ще й го кажа.

Джейн, вторият асистент-режисьор, влезе във фургона. Беше висока и слаба, с издължено конско лице.

— Йоко — примоли се тя. — Направи ми услуга и гримирай актьора, който играе Джеф.

— Предполага се да работя само за Лара — каза Йоко с упорито изражение.

— Знам — отговори Джейн. — Но имаме проблем с един от останалите гримьори и имам нужда от теб. Лара, нямаш нищо против, нали?

— Няма проблем — каза Лара. — Почти съм готова.

— Ами момчето на Кайл? — Йоко защитаваше позициите си. — Той не може ли да го направи?

— Кайл се гримира по-дълго от Лара — обясни Джейн. — Това ще забави всички.

— Добре — съгласи се Йоко и добави една въздишка. — Изпрати го тук. Как му е името?

— Джой Лоренцо. Но почакай, докато го видиш.

Лара стана от стола.

— Аз готова ли съм?

— Не мога да подобря оригинала — Йоко се отдръпна назад и в огледалото се възхити на работата си. — Почти достигнах съвършенството на розата.

Лара се приближи до огледалото.

— Това червило е хубаво — отбеляза тя. — Ще те информирам как ще изглежда в кадър.

— А не може ли да дойда с теб? — с надежда попита Йоко.

Лара поклати глава.

— Майлс е много придирчив за това, кой гледа.

— Тъпо е. На всеки, свързан с филма, трябва да е позволено да гледа.

— Той се стяга.

— Режисьори! — промърмори Йоко.

Лара си проби път до фризьорския фургон. Рокси я посрещна на вратата, облечена в плътно прилепнало леопардово горнище, черна кожена минипола и неподходящи тигрови обувки.

— По дяволите! — въодушевено възкликна тя. — Хвърли ли око на актьора, който играе Джеф?

— Не — каза Лара.

— Говорим само за него — ентусиазирано продължаваше Рокси. — Трини каза, че е сгоден. Но ти ме познаваш — това ме възбужда!

— Какво е правил преди? — попита Лара, по-заинтересувана от развоя на кариерата му, отколкото от външния му вид.

— Според онова, което аз чух, е започнал обещаваща кариера, после е трябвало да се погрижи за болното си семейство или нещо такова. Звучи като истински готин пич.

— Видя ли го тази сутрин?

— Мина покрай фургона ми, а аз го насочих към другите фризьори — тя завъртя очи. — Трябва да ми е омекнала главата — мъжът е направо връх!

— Сериозно? — обади се Лара. Актьорите не означаваха нищо за нея, бяха толкова ангажирани със себе си и все се нуждаеха от нещо.

— Кайл ще запикае газ, като го види — изкиска се маниашки Рокси. — Направо ще пикае газ!

— Той е привлекателен — обясни Лара и седна. — Иначе защо героинята ми ще позволи да я омаят, ако не е?

— Има и привлекателни, има и големи бебета — знаещо заяви Рокси и облиза лъскавите си устни. — А този е и двете. Казвам ти, Кайл никак няма да го хареса.

След половин час Лара се появи на снимачната площадка, където Майлс я поздрави с целувка по всяка буза.

— Прекрасна както винаги, скъпа моя.

Тя се огледа. Кайл не се виждаше никъде.

— Другата ни звезда е на път — Майлс беше прочел мислите й. — Днес има малък проблем с прическата си. Веднага след като пристигне, ще репетираме.

— Къде е актьорът, който играе Джеф?

— Под оная камара жени ей там.

Лара погледна през терена.

— Всички говорят за него. Кой е той?

— Не мислех, че ще причини толкова много вълнения — каза Майлс и щракна с пръсти към Джейн. — Доведи Джой тук. Госпожица Айвъри би искала да се запознае с него.


Когато Джейн го потупа по рамото и му каза, че режисьорът иска да го види, Джой веднага се изправи на крака.

Лара го наблюдаваше, докато се приближава. За секунда я разтърси чист сексуален глад — усещане, каквото не беше изпитвала от отдавна. Рокси беше права — този изглеждаше добре.

Каси, мотаеща се някъде зад стола й, промърмори със страхопочитание:

— О, Боже! Време е да мина на диета!

Лара остана хладна и го погледна, когато той се приближи.

Джой хвърли поглед към Лара Айвъри и беше покорен от блестящата й красота. Тя беше изключителна — от медно-русата й коса, която падаше меко върху нежните й рамене, до красивото й лице и невероятно тяло. Възбуди се веднага — нещо, което никога не му се беше случвало — освен ако не го поиска.

Майлс пристъпи между тях.

— Джой, кажи „здравей“ на Лара Айвъри. Сигурен съм, че си я гледал в много филми.

Лара се изправи и протегна ръка. Той я взе в своята. През него направо премина електрически шок, когато се взря в откровените й зелени очи.

— За… за мене е привилегия да работя с вас — успя да каже той.

Лара се усмихна — мека, щедра усмивка, способна да докара мъжа до пълна лудост.

— Благодаря — каза тя.

— Докато чакаме Кайл да се появи — обади се Майлс, незабелязал сексуалното напрежение, изпълващо снимачната площадка, — да минем вашия диалог.

— Добра идея — съгласи се Лара.

Джой продължи да се взира, неспособен да свали очи от нея — тя го хипнотизираше.

В сцената той седеше в бара, докато тя и Кайл бяха на масата и си разменяха обиди, чиято кулминация беше рязкото тръгване на Кайл.

Джой започна да чете от сценария си — въпреки че беше научил репликите си и думите му излизаха идеални.

— Наблюдавах те — каза той от името на героя си Джеф. Пауза. — Този, дето излезе, твоят съпруг ли беше?

— Той не ми е съпруг — отговори Лара — съответно дръзко.

— Значи… предполагам, си свободна да танцуваш с мене.

Кокетно отмятане на главата й.

— И защо да го правя?

— Защото си помислих, че точно това искаш да направиш.

В този момент по сценарий се предполагаше тя да се изправи и да тръгне с него към дансинга. Сцената беше кратка, но сработването им беше неоспоримо.

Изчетоха сцената два пъти и бяха готови да я направят за трети път, когато се появи Кайл, понесъл се през снимачната площадка като кинозвезда — каквато беше в действителност.

Майлс се обади:

— Кайл, запознай се с Джой Лоренцо — той играе Джеф.

Кайл кимна студено — едва го забеляза.

— Давай — обърна се към Майлс, докато си пукаше пръстите. — Готов съм за песни и танци.

— Нямаш проблеми — отговори Майлс. — Започваме с тебе и Лара на масата. Джой, за снимките си на бара.

Всички застанаха пред камерата — Лара и Кайл — на преден план, Джой — на бара.

— Добре, всички — извика първият асистент-режисьор. — Репетираме. Хайде малко тишина.

Кайл и Лара изрепетираха сцената си няколко пъти, преди Майлс да бъде доволен. После притичаха гримьорите и фризьорите и напудриха и фризираха двете звезди. Накрая бяха готови да снимат.

Кайл не беше във форма. Направиха девет дубъла, преди на Майлс да му хареса и да извика дрезгаво:

— Стоп! Добре, разпечатвайте!

Джой нямаше какво друго да прави, освен да седи на бара и да ги гледа. Беше му горещо и скучно, беше ядосан на Кайл Карсън, който се бе отнесъл към него като към жалък статист. Голям кинозвезден задник. За какъв точно се мислеше?