— Какво ще правиш?

— Ще оставя актьора и ще пренебрегна глупостите на Кайл. Нямаме време да преснимаме тридневна работа. Предупреждавам те, защото е решен да те привлече на своя страна.

— Мога да се справя с Кайл.

Майлс се изсмя сухо.

— Сигурен съм, че можеш.

— Надявам се да не си споменал това пред Джой.

— Ама какво си мислиш? Тази сутрин снимаме неговата сцена.

— Хубаво — заяви тя. — Защото знаеш колко чувствителни са актьорите.

— Да бе, особено Кайл — Майлс се разсмя иронично. — Тоя тип е чувствителен като задника на миеща мечка.

Анджи, дубльорката й, седна на мястото й, докато осветяваха сцената. Джой беше на бара, заобиколен от жени. Лара забеляза, че Трини, хубавото момиче от гардероба, е непрекъснато до него.

— Планът е следният — обади се Майлс. — Снимаме сцената. Вече веднъж заснета, Кайл не може да направи нищо — освен окончателно да се вбеси. Ако даде твърде много фира, ще се оправям с това в монтажната.

— Не мога да повярвам, че е толкова несигурен — поклати Лара глава.

— Повярвай го — той е актьор.

— Много благодаря, Майлс. Не ти ли казах току-що колко чувствителни са актьорите?

— Скъпа, ти не си като другите актриси, с които съм работил. Ти винаги си се вземала в ръце.

Дали да се вземеш в ръце означава да си сама? Винаги сама? И винаги се чудиш защо няма кой да се погрижи за тебе, да те прегърне и да сподели тайните ти?

— Добре — извика първият асистент-режисьор. — Започваме репетиция. Всички по местата.

Лара се придвижи към масата. Майлс я последва. Дойде и Джой.

— Хайде — каза Майлс. — Джой, ти ще излезеш на сцената откъм камерата вляво.

— Най-сетне — Джой пусна широка усмивка.

Лара му върна усмивката и измърмори набързо:

— Познай какво става. Господинът Карсън ще отсъства от снимачната площадка тази сутрин, така че имаме късмет — всичко ще тръгне като по вода.

— Сега вероятно аз ще започна да обърквам репликите — обезсърчи се той.

— Не, няма.

— От известно време не съм играл.

— Ще се справиш.

— С тебе всеки ще се справи.

Тя ли си въобразяваше, или всеки път, когато се спогледаха, очите им се впиваха един в друг?

Майлс спря сцената, после им каза малко да си починат, докато операторът я освети, а вторият асистент-режисьор разположи статистите.

— Искаш ли да си вземем кафе? — попита Джой.

— Не пия кафе — отговори тя. — Може би минерална вода „Евиан“.

— Да вървим — подкани я той. — Доставчиците ни чакат.

Заедно отидоха до фургона със закуските, разположен точно отпред. Джой взе бутилка „Евиан“ и пластмасова чаша и театрално й ги подаде.

Каси пристигна с тичане.

— Добре ли си, Лара? — попита покровителствено.

— Добре съм, Кас — спокойно отвърна Лара. — Ще те извикам, ако имам нужда от нещо.

— Хубаво — и Каси хвърли подозрителен поглед на Джой.

— През цялото време някой те следи, а? — обади се той.

— Не през цялото време — докато отговаряше, се дивеше на невъзможно дългите му мигли, които хвърляха сянка върху тъмните му очи с мрачен израз.

— Чувам, че Кайл иска да ме изгонят.

— Това пък откъде го чу?

— Имам антена за неприятности. Само че не могат да го направят — защото присъствам във всички фонови снимки.

— Точно така.

— Тогава Майлс какво ще прави?

Тя отпи „Евиан“ от пластмасовата чаша.

— Той със сигурност няма да те уволни. А ако се осмели да го направи, аз имам какво да кажа по въпроса.

Погледна я насмешливо.

— И би ли го направила?

— Не е почтено.

— Никой не е твърдял, че актьорите в главните роля трябва да се почтени.

— Аз съм актриса в главна роля и съм такава.

Той се усмихна широко.

— Е, да — всички го знаят — ти си най-почтената от всички.

Падаше ли си по нея или просто се държеше приятелски? Тя беше толкова объркана.

— Чух, че Барбара Уестърбърг ти е създавала проблеми — все пак реши, че се е държал приятелски.

— Наоколо новините пътуват бързо.

— За Рокси и Йоко няма тайни.

За момент, преди да отговори, той замълча.

— Барбара е мила жена — каза най-после. — Предполагам, не осъзнава, че аз съм зает.

— Ти наистина си старомоден джентълмен, нали? — тя на свой ред го изгледа насмешливо. — Отказваш да изречеш нещо лошо за когото и да било. У теб това ми харесва, Джой.

Впи в нея настоятелен поглед.

— Искаш ли аз да изброя какво ми харесва у тебе?

Беше сгрешила — той далеч не се държеше просто приятелски.

— Да не би да флиртуваш с мене, а? — меко произнесе тя.

— Не бих се осмелил — засмя се той.

— Не?

— В никакъв случай.

— Как върви случаят на годеницата ти? — тя реши, че е по-безопасно да продължи нататък.

— Работи над него.

— Как каза, че й е името?

В главата му нямаше абсолютно нищо. По дяволите! Беше си измислил годеница, която няма име.

— Ъ-ъ… Филипа — изръмжа неясно и пожела да не го е правил, защото прозвуча толкова скапано.

Зад тях се появи Джейн, погълната от работата.

— Лара, Джой — и двамата ви искат на снимачната.

Той взе пластмасовата й чаша и за момент ръцете им се докоснаха.

Това я накара да се почувства слаба. Извърна се рязко и забърза към снимачната площадка. Признай си, Лара. Ники е права — той те интересува, а ти не можеш да направиш нищо.

Общата им сцена мина добре. Първо Майлс си засне образеца, после — няколко близки плана на Лара и няколко бързи снимки на Джой. Никой не обърка никаква реплика и още преди обяд бяха приключили.

— Уау! — Лара си вееше с вестник. — Това е приятна промяна.

— Върви добре — обади се Майлс. — Засега сме избързали спрямо графика. След това снимаме сцената със сбиването.

— Предполагам, това означава, че денят до края ми е свободен — пошегува се Лара.

— Я стига — отряза я Майлс. — Ти наблюдаваш сцената със сбиването, не помниш ли? Нали си нещастната мома.

— Точно така — Рокси се занимаваше с косата на Лара с четка и флакон лак. — Тя е кучката, която причинява всички неприятности!

Всички се разсмяха.

Към тях се втурна Джейн и бързо зашепна нещо в ухото на Майлс.

— Добре, правим ранна обедна почивка — той звучеше раздразнен.

— Какво става? — попита Лара.

— Кайл не е готов — намръщи се Майлс. — Очевидно има проблеми с шибаната си коса.

Джой разбра, че ако смята да прави нещо по отношение на Лара, по-добре да е по-скоро — преди да е станало твърде късно. След като заснемат сцената със сбиването, работата му във филма приключваше.

Сграбчи открилата му се възможност, преди тя да изчезне във фургона си.

— Не знам за тебе — бързо изрече той, — но на мене ми дойде до гуша тази храна. Искаш ли да отскочим до онова заведение за хамбургери, което открих надолу по плажа?

Тя се вгледа в него за един дълъг, мълчалив момент. Студени зелени очи и най-красивото лице, което някога беше виждала.

— Да — каза тя най-после; мислеше си, че колкото по-скоро преодолее собствената си слабост, толкова по-добре. — Би било добре.

ГЛАВА ОСЕМНАЙСЕТА

Ники се срещна с трима режисьори, последният от които беше Мик Стивън — с лице на плъх, двайсет и деветгодишен, с липсващи зъби, висок, с непокорна коса и свръхедър, с дебели очила за далекогледство. Кафява билкова цигара висеше от ъгълчето на тънките му устни, той сякаш не можеше да си намери място.

— Искам да снимам по твоя сценарий — каза Мик, докато непрекъснато мърдаше. — Искам да направя нещо дяволски жестоко.

— Жестоко? — повтори Ники.

— Да. Имаме надрусана с хероин кукличка, която много го е закъсала, и точно този момент ме влудява — надрусаната кукличка се оказва с характер. Правя го веднага. По начина, по който ще го заснема, ние ще докоснем нейния гняв. На всеки кучи син от публиката ще му стане ясно, че това е един гневен човек, изскочил от главата на малката кукличка.

Ники беше очарована, че сценарият му е харесал. Мик Стивън беше изгряваща звезда — вече бе успял да режисира два малки, но високооценени филма, всеки от които спечели по няколко престижни награди. Сега беше търсен и студиите се влачеха подире му.

— Имам добри новини — обади се тя.

Мик дъвчеше края на билковата си цигара, докато се взираше в нея през заплашително огромните си очила.

— Давай.

— Лара Айвъри се съгласи да играе Ребека.

— Сигурно се ебаваш с мен — той изглеждаше малко отвратен.

— Да не би да имаш проблем?

— Да, имам проблем. Лара Айвъри е модна шибана звезда. Искам да направя този филм без имена.

— Не разбирам — Ники се надяваше той да не се окаже пречка. — Как можеш да очакваш от мене пълно финансиране без имена? Трябва да скачаш нагоре-надолу, щом Лара Айвъри се е съгласила да играе роля като тази.

— Исусе! — вирнатият му нос се набърчи. — Тя е една от онези гланцирани куклички — изобщо не може да играе.

— О, напротив, може — Ники защитаваше приятелката си. — Лара е много талантлива актриса.

— Да, обаче за всички онези големи шибани филми с бюджет, надхвърлящ шейсет милиона долара.

— Мик — Ники заговори сериозно. — Сигурно разбираш, че с Лара Айвъри ще имаме реални шансове да измъкнем този филм. Без нея той ще пропадне.

— Мислиш, че нещо, което аз правя, може да остане неизвестно? — остро попита той.

Тя започваше да си мисли, че егото му е толкова голямо, че ще скъса нервите на всички. Чакай само да се срещнат с Ричард — определено щяха да започнат война. „Ти си продуцентът — изпищя тънък гласец в главата й. — Вземи се в ръце.“

— Знаеш ли — тихо каза тя. — Ако трябваше да избирам — ти или Лара Айвъри, — кого мислиш, че щях да избера?

Мик свали очилата си и й се усмихна през липсващите си зъби; кафявата цигара беше залепнала о долната му устна.

— Мен? — опитваше се да бъде мил и обичлив. Не стана.

Ники поклати глава.

— Грешиш. Не само че Лара е добра актриса, но е и моя приятелка и се съгласи да работи почти за нищо. Така че, Мик, ако не се интересуваш, кажи ми го сега и да спрем да си губим времето един на друг.

— О, и гаднярка, а? — Мик завъртя очи. — До гуша ми е дошло от гаднярки.

Тя не обърна внимание на злобния му тон и заговори сериозно:

— Това е първият ми филм като продуцент и искам да се осъществи на всички равнища. Би ми било приятно да те наема, ако можеш да бъдеш част от екипа. Ако не можеш, казвай го сега.

— И тя ще изиграе сцената с изнасилването? — настоя той, а малките му очи остро проблясваха.

— Да.

— И без никакви шибани дублирани тела?

— Никакви — истината обаче беше, че Ники не бе обсъждала с Лара колко далече е готова да отиде тя.

— Щото ако смята да ми играе примадона — без мен. Но ако ще се вживее цялата в работата — вътре съм.

След като Мик си тръгна, Ники закрачи из къщата. От всички режисьори, с които се бе срещнала, той беше този, когото искаше. Имаше страст и ентусиазъм. Плюс това тя обичаше работата му — филмите му поставяха остри проблеми с истинския стил на деветдесетте години.

Погледна към часовника. Беше малко преди шест. Къде, по дяволите, е Ричард? Със Съмър ги нямаше цял ден, а той дори не си беше направил труда да се обади. Точно сега имаше нужда от консултация и съвет, преди да реши да наеме Мик. Беше важно и да поговори с Лара. Нищо не трябваше да се проваля — нейна работа беше да осигури това.


След като погледа как Ричард монтира филма си, Съмър се отегчи и се обади на Джед, който случайно си беше вкъщи. Заведе я на сърфинг — или поне трябваше да го гледа как сърфира. Джед се отнасяше с много уважение, защото тя ясно му даде да разбере, че не я интересува.

— Платонична връзка — предупреди тя. — Или нищо.

Беше се съгласил на платоничната.

По-късно следобед се срещна с Тина, която я отведе в ателието в центъра на града, където от време на време работеше — модел на бельо и бански костюми за купувачите извън града. Собственикът на мястото беше кръглолик грък, който я следваше навсякъде, похотливо ухилен — поне докато се появи дебелата му жена; после усмивката му бързо бе заменена от кисело изражение.

— Дъртата му госпожа му е глътнала топките — изкиска се едва-едва Тина. — Изненадана съм, че му позволи да ме наеме. Защото — добави замислено, — купувачите обичат да оглеждат хубавото ми младо тяло — особено онова, което прозира под облеклото.

— От колко време работиш тук? — попита Съмър, докато се чудеше дали и тя може да си намери работа.

— Достатъчно дълго — опули се Тина.

— Забавно ли е?

— Не знам — Тина не звучеше уверена както обикновено. — Понякога, като видя всичките тези стари коцкари с разширени очи, сякаш никога преди не са виждали жена, тогава е забавно.