Джаки Колинс - Холивудски интриги

— Така, пристигнахме — каза Джой. — А аз се чувствам, сякаш съм отвлякъл златната принцеса.

Лара го погледна сериозно.

— Това пък какво означава?

— Видя ли лицето на Каси, когато й каза, че отиваме да обядваме другаде?

— Тя се държи… покровителствено.

— Имам чувството, че всички говорят за нас.

— Че защо? Имам предвид — Боже мой, ако двама души не могат да обядват заедно…

— Хей, аз съм с тебе.

— Както и да е, прав си — и тя отпи от чашата с вода. Беше сменила филмовия си костюм с избелели джинси и развлечена бяла тениска. И пак изглеждаше невероятно. — Не бих могла да погледна поредното пиле от кетъринга. Хамбургерът е съвсем подходящ.

Джой имаше милион изпитани и искрени реплики, които би могъл да използва, но се отказа от всичките. Тя беше твърде добра, за да му слуша глупостите.

— Хайде, Лара — и я фиксира с настоятелните си очи. — Кажи ми нещо за себе си, което няма да прочета в списанията. Аз ти разказах за любовния си живот, така че просто ще сме квит.

Тя се разсмя непринудено.

— Аз нямам любовен живот.

— Нещо ме поднасяш — не й повярва той.

— Е… имах. Бях с някого една година… скъсахме преди шест месеца — тя въздъхна дълбоко. — Не е лесно човек да е с мене.

— И защо така?

— Не е ли очевидно? Когато ходя на филмова премиера или на парти, фотографите се втурват към мен. Мъжът, с когото съм, е просто ескорт, на когото таблоидите обръщат внимание, защото е нов в живота ми. А това не допринася за мъжкото его. На тебе би ли ти харесало?

— Хей, моето его е доста стабилно.

Тя не можа да се въздържи да не се усмихне.

— И аз така забелязах.

Той й върна усмивката.

— Ами?

— Наблюдавах те на снимачната площадка — всичките тези жени, които пърхат наоколо ти. Още не си звезда, но това определено ти предстои. Как ще се справяш тогава?

— Точно както и сега.

— Не, ти не разбираш — за момент очите й се замъглиха. — Всичко се променя, когато станеш известен. Оказваш се заобиколен от хора, които са готови да направят всичко за тебе.

— Грешиш, Лара, хората правят всичко за тебе, защото си мила.

— Как можеш да кажеш такова нещо? — попита тя, втренчена в него. — Едва ме познаваш.

— През последните три дена не съм правил нищо друго, освен да те наблюдавам.

— Защото така трябваше — меко изрече тя. — През цялото време висиш за фон на нашата сцена.

— Знам — честно си призна той, — че си най-красивата жена, която някога съм виждал.

— Гени — промърмори тя и от неудобство се засмя. — Всичко се дължи на моите… родители.

— Не обичаш да ти правят комплименти, нали?

— Объркват ме.

— Защо?

— Откъде да знам? — тя отхапа от хамбургера си и за двайсти път се зачуди какво прави с него. Той е зает. Тя е свободна. Комбинацията не става.

— Какво правиш всяка вечер? — попита той, докато я наблюдаваше как се храни.

— О — лекомислено каза тя. — Организирам щури купони, вися по плажа. А ти?

— Седя си в хотелската стая.

— И говориш с годеницата си?

— Много е заета — и заряза измислената Филипа колкото се може по-бързо. — Постоянно работи — никога не спира.

— И ти го приемаш?

— Не знам. Всъщност… — той се поколеба. — Не, няма да те товаря с проблемите си.

— Давай, товари ме. И аз имам няколко, които мога да обсъждам.

Той се засмя.

— Да бе, сигурно. Кажи ми ги, а аз ще ги продам на таблоидите.

— Обзалагам се, че ще го направиш.

— Всичко, за да изкарам някой долар — и двамата се усмихнаха един на друг. — Забавно е — продължи той, изведнъж станал сериозен.

— Мога да бъда по-голямата ти сестра — добронамерено се обади тя.

— Хей, я не се увличай — по-голяма си от мене само с две години.

— Чувствам се като ученичка, която бяга от час — призна си тя. — Никога не напускам снимачната площадка, когато работя. Но е забавно.

— Както казах, вероятно всички говорят за нас.

— И почти не се сещат колко невинни сме всъщност.

— Може би трябва да им дадем нещо, за което да говорят — небрежно се обади той.

— Например? — тя беше също толкова небрежна.

— Какво ще кажеш например да те заведа довечера на вечеря? — той се наведе през масата. — В онзи малък рибен ресторант, който открих.

Тя дълбоко си пое дъх.

— Ъ-ъ… Джой, трябва да те предупредя, че ако ни видят някъде на обществено място, папараците сигурно ще изскочат от храстите. Обядът е друго нещо — а аз имам сериозното усещане, че Филипа няма да одобри снимки на двама ни по време на вечеря във всички таблоиди.

— Тя не е ревнива — равно произнесе той. Тя дори не съществува.

— Аз бих била — тихо се обади тя.

— Не — възрази той. — Не мога да си представя ти да ревнуваш.

— Ще бъдеш изненадан. Мога да бъда истинска кучка.

— О, не — той поклати глава. — Не и ти.

И после тъмните му очи отново срещнаха нейните и тя почувства силно привличане, което наистина я накара да се почувства много нервна.

— Ъ-ъ… трябва да се връщаме — каза, след като погледна часовника си.

— Да — съгласи се той. — Трябва да репетирам с Кайл и координатора на статистите. Ще бъде интересно.

Тя се изправи.

— Сигурна съм, че Кайл ще го направи много интересно. Просто помни — всички са на твоя страна.

Излязоха и тръгнаха към колата и шофьора й.

Джой отвори вратата и тя се плъзна на задната седалка.

— Вечеря? — попита той. — Да или не?

Тя усети стомахът й да изтръпва. Това беше абсолютна лудост… и все пак — защо не?

— Да — беше останала без дъх. — Нека да живеем опасно.

Той кимна, сякаш бе знаел, че тя ще се съгласи.

— Ще те взема в седем.

Лара беше във фургона на гримьорите. По някаква неизвестна причина не можеше да спре да мисли за Джой — тъмните му мрачни очи, дългата коса, невероятната усмивка.

— Хм… — отбеляза Рокси, заета с бурканче блед гланц за устни и тънка четка. — Оня е голяма работа.

— Кой? — Лара рязко се върна към действителността.

— Папата — Рокси беше заядлива. — Ама ти за кого си мислиш? Джой Лоренцо, разбира се.

— О, да, Джой. Изглежда приятен младеж — Лара се постара тонът й да не предизвика възражения.

— Ха! — възкликна Рокси. — И как беше обядът ви?

— Всъщност, Рокси — сладко отвърна Лара, — това не е твоя работа.

Рокси знаеше кога да си държи устата затворена.

Джой работеше с координатора на статистите, когато Кайл най-после се появи и се втурна към отговорника по каскадите, за пореден път пропуснал да забележи присъствието на Джой.

— Давайте филма — рязко изрече Кайл. — И да приключваме с това.

„Да ти го начукам — помисли си Джой. — На тебе и на шибаната ти косица и шибана усмивка. Голяма шибана кинозвезда. Ама на кого му пука?“

Каскадьорът започна да обяснява как трябва да премине сцената — показваше на Кайл как точно да замахне с юмрук, без да удари Джой.

— Знам, знам — нетърпеливо го прекъсна Кайл, докато си пукаше пръстите. — Правил съм го хиляди пъти.

На репетициите всичко мина добре, но след като Майлс нареди да се снима, Кайл замахна и удари Джой наистина — съкрушителен удар в челюстта му.

Беше толкова неочаквано, че Джой се просна като камък.

Бе обаче достатъчно професионалист, за да остане на земята, докато Майлс извика:

— Стоп!

Когато се изправи, беше готов да убива.

Майлс пристъпи между двамата и се обърна към Кайл:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Предполагам, ръката ми трябва да се е плъзнала — в гласа на Кайл се четеше подигравка. — По-добре да го направим пак.

Майлс дръпна Кайл настрана.

— Задръж си ръката, когато от тебе се иска точно това — нареди му напрегнато.

— Да, да — на Кайл обаче въобще не му пукаше.

Когато отново заснеха сцената, на снимачната площадка цареше тишина. Този път Кайл се въздържа и отдръпна юмрука си.

— Добре, още веднъж — извика Майлс — не беше доволен.

Рокси прегърна Йоко.

— Гледай как ще му го върне на бедното копеле — прошепна тя.

— Всички да млъкнат — изкрещя първият асистент-режисьор.

Кайл удари Джой ужасно силно и той си помисли, че кучият син му е строшил ченето; въпреки че това извика много лоши спомени, успя да остане на земята, докато Майлс извика:

— Стоп! Това е!

Веднага след като се убеди, че камерата е спряла да снима, той скочи на крака, втурна се подир Кайл, обърна го към себе си, замахна и го фрасна по брадичката.

За момент Кайл не можа да повярва, че е нападнат. После отговори с удар на лявата си ръка и преди някой да успее да ги спре, двамата актьори се оказаха въвлечени в истински юмручен бой.

— Казах ти! — обади се Рокси.

Неколцина от екипа пристъпиха напред, за да ги разделят, но не и преди Джой да успее да разбие носа на Кайл.

— Ти, шибан педераст! — пищеше Кайл, очите му бяха изхвръкнали, остатъкът от косата му — щръкнал. — Ще направя всичко възможно никога повече да не си намериш работа, ти, тъп шибан задник!

Джой се отдалечи, докато потриваше кокалчетата си.

След като напусна снимачната площадка, Лара тръгна след него.

— Копелето си го просеше — измърмори той.

— Тебе те провокираха — каза тя. — Всички видяха какво се случи.

— Да, но по-късно не трябваше да си го връщам — беше бесен на себе си, че е загубил контрол. — Не тук, не пред всички.

— Джой, той си го заслужаваше.

— Точно това харесвам у тебе — пламенно заяви той. — Винаги си на страната на неудачниците.

Тя леко положи ръка върху неговата.

— Едва ли бих те нарекла неудачник.

Той напрегнато се взря в нея.

— Все още ли остава уговорката ни за вечеря?

— Естествено — ясните й зелени очи се впиха в неговите. — Не бих го пропуснала.

И той разбра, че няма да мине много време и тя ще е негова.