За момент остана да лежи неподвижно, обгърната от мрак. Дишаше тежко… твърде тежко. И също така внезапно осъзна, че не е сама. Сгушен на стола до нея, седеше Джой. Тя се изправи, сподави гнева в гърдите си и просто възкликна:

— Господи! Изплаши ме!

— Може би трябва да си заключваш вратата — обади се той.

— Може би ти не трябва да се промъкваш така — каза тя на свой ред и се опита да различи какво показва часовникът на близката масичка.

— Два часа сутринта — любезно съобщи той.

За момент тя се уплаши. Може би наистина Ричард и Ники имаха основания да се тревожат кой е Джой. Какво знаеше самата тя за него? Нищо. Няколко седмици правиха невероятен секс, но тази вечер видя пред телевизора един непознат, който я пренебрегваше… А сега непознатият се е вмъкнал в спалнята й и я изнервя.

— Какво искаш, Джой? — опитваше се гласът й да звучи както обикновено — равен и любезен.

— Трябва да поговорим.

— Сега?

— Така не може, Лара — започна той бързо и ниско. — Не мога да се съглася с някаква си там връзка. Прекалено много държа на тебе… Искам да съм с теб, защото те обичам, но не съм сигурен дали мога да те направя щастлива.

— Джой, ти ме правиш щастлива.

— И с един удар мога да срина цялото това щастие. Винаги става така. Аз съм прекален егоист, признавам само себе си, своите настроения… А постоянната връзка е нещо много сериозно и отговорно.

— Искаш да ми кажеш, че трябва да си заминеш?

— Не знам — измърмори той.

— Джой — нежно промълви тя; даваше си сметка, че той се бои да не сгреши, но не се страхува гласно да изкаже мислите си. Все пак съвсем скоро беше преживял разпадането на една връзка, а това, което ставаше между тях, беше прекалено бързо — като светкавица, която наистина може да уплаши всекиго. — Разбирам те, наистина те разбирам. И двамата сме объркани от това, което става с нас.

— Не че не искам да се боря за тебе — каза той. — Тъжното е, че не мога да ти дам нищо, което вече нямаш.

— Напротив, можеш — прошепна тя.

— И какво?

— Себе си. Искам тебе.

— Вече ме имаш. Принадлежа ти през цялото време — той отпусна глава на рамото й и се сгуши в нея като малко дете, което търси утеха.

Тя галеше гъстата му черна коса, прегръщаше го силно и в точно в този момент осъзна, че го обича. Не сексуално. Нито заради приятните моменти. Просто чиста, дълбока връзка, която я накара да се разтопи вътрешно.

— Лягай си — гласът й беше овладян, прозряла бе, че са обречени един на друг.

— Сигурна ли си, че искаш да остана?

Това беше един различен Джой — боязлив и неуверен.

— Да — тя усети нов прилив на любов към него.

И той легна до нея. Те се прегърнаха и след известно време заспаха в блаженството на прегръдката си.

Лара беше разбрала, че най-сетне е намерила щастието, което е търсила цял живот.

* * *

Наричам ги моите наркодни. Макар че сигурно трябва да ги наричам моите наркогодини, защото прелетяха толкова бързо, а аз не можех да разбера какво става с мене.

Наркотиците ме покориха изцяло. Единствено заради наркотиците се будех сутрин. Наркотиците ръководеха всяка моя стъпка.

С парите от екшъните си купих къща в Зума и се преместих на брега. След като спрях да работя, парите бързо свършиха и аз се хванах с Кристъл, хубава манекенка, която също беше наркоманка и нямаше нищо против да изкарва малко допълнителни пари.

Животът ми течеше като в омагьосан кръг. Но не ми пукаше. За нищо не ми пукаше.

След време стана неизбежното — на Кристъл й писна да ме издържа и каза, че и аз трябва да внасям някакви пари вкъщи. Вече бях пас… и загубил всякаква форма, така че не можех да получа никаква роля. Пък и нямах желание — за какво ми е да си давам зор? Вече не исках да бъда кинозвезда. И сладките илюзии също бяха отминали.

Един от пласьорите ми продаде пищов. Каза ми:

— Трябва да се пазиш, мой човек. Такива са времената.

Пищовът ми хареса. И когато никой не го беше еня за мене, той оставаше единственият ми верен приятел. Никога не ми противоречеше и винаги беше там, където трябваше, за да се чувствам уютно. През нощта го оставях зареден под възглавницата си.

Това окончателно побърка Кристъл, която си въобразяваше, че някоя нощ ще го извадя и ще пръсна някоя от двете й скъпи силиконови цици. Така ужасно ми лазеше по нервите, че аз започнах да го вадя и да се прицелвам в нея само за да я подлудявам.

Честна дума, когато си друсан, започваш да правиш какво ли не.

В крайна сметка Кристъл ме напусна. Кучка! Когато опре до оная работа, всички са такива.

Така си и останах — един нещастен наркоман с празни джобове — и ти казвам, брат, адски ми трябваха пари, защото не можех и ден да устискам без фармацевтична подкрепа.

Тогава се сетих за Хадли. Беше ми длъжница, защото беше курва, която навремето ме бе минала.

Хадли си живееше в голяма къща на върха на Анджело драйв, която й беше купило гаджето гангстер, а той се мотаеше из Ню Йорк с напудрената си сицилианка.

Една вечер наминах да я видя с най-чисти намерения. Исках само да ми даде назаем една-две хилядарки, докато успея да събера малко пари.

Вкъщи Хадли беше сама. Гаджето не й даваше да държи прислуга, защото не искаше никой да знае кога е в града.

Самата тя ми отвори и ме зяпна, сякаш вижда призрак.

— Знам — започнах аз, — оттогава минаха години. И вече не изглеждам толкова готин, нали?

— Изглеждаш много зле — равно каза тя. — Какво искаш?

— Да ти кажа, ти също ми липсваше — нейното намусено посрещане хич не ми хареса.

— Ти се друсаш — каза го с искрено отвращение.

— Какво означава това — че няма да ми дадеш пари назаем?

— Веднага се разкарай! — изсумтя тя.

Една жена да ми казва да се разкарам. На мене! Не мога да повярвам. Обикновено ме кандърдисват да остана.

— Я повтори! — бях готов да се бия.

— Чу ме много добре — каза тя.

Значи така. Извадих оръжието и го насочих право в нея.

Тя пребледня и запристъпва назад към къщата, за да стигне до аварийния бутон, който обикновено стоеше в коридора.

Не беше достатъчно убедителна. Бърз като мълния я пернах по ръката и нахлух в къщата.

Тя направи опит да рита и да се бори и някак си удари пръста ми на спусъка. Поне така си мисля, че е станало. Оръжието стреля и проби в гърдите й дупка, която изглеждаше по-голяма от Китай. Тя се строполи като шибан камък.

Господи Боже! Каквото и да видя, никога няма да забравя за това. Бях яко надрусан, но дори и в мъгла осъзнавах съвсем ясно какво съм направил.

Обърнах се и като луд побягнах от къщата — от лицето ми се лееше пот като из ведро.

На половината път по автомобилната алея се сетих, че бях докоснал дръжката на вратата, и се върнах обратно, за да я изтрия с тениската си — само това си спомнях че бях пипал. После се метнах в колата си и криво-ляво подкарах към брега.

За убийството на Хадли писаха на втора страница на „Лос Анджелис таймс“. Дори и в смъртта си тя не беше звезда.

Нищо не можеше да насочи дирята към мене, но за всеки случай отпраших за Мексико, където изкарах следващите две-три години и изтрезнях окончателно. Това беше ново начало.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА

Кимбърли трябваше да се разкара. Започваше да става истинска ревла, а Ричард изобщо не желаеше да му се напомня за постоянните му изневери всеки път, когато погледнеше към нея. Беше спал с нея едва четири или пет пъти, а сега тя искаше от него нещо повече.

— Кога ще кажеш на Ники? — питаше го непрекъснато.

Да каже на Ники? Тя имаше ли мозък?

Защо жените отдават такова голямо значение на секса? Случайните връзки са именно случайни и жените трябва да го разберат и да влязат в ритъма им.

Но как да се отърве от нея, без да задълбочава нещата? Кимбърли беше от типа жени, които няма да се подвоумят да съсипят кариерата на един мъж.

Истината беше, че трябваше да остане мъж на Лара. Тя беше красива, толерантна и наистина мила. Не биваше непрекъснато да й изневерява — през всяка година от брака им да чука нови и нови жени.

Какъв глупак е бил. Никога нямаше да забрави погледа на Лара, когато видя гримьорката да си подава главата от фургона му. Лицето й се бе вцепенило.

— Искам развод — само това му каза, а после нямаше връщане назад.

Успя да остане верен на Ники около две години. Сега Кимбърли и сочните й гърди непрекъснато го занимаваха.

— Иска ми се пак да дойда у вас — каза му Кимбърли, промъкнала се зад гърба му, докато той стоеше до прозореца в кабинета си. — Може ли?

— Невъзможно — отблъсна той предложението, възмутен, че тя се осмелява да говори за това. — Ники е в града.

— Кога най-после ще й кажеш? — попита Кимбърли, сякаш имаше право да знае.

— Точно подготвям нещата — излъга той.

И така, танцът продължаваше.


Когато Ники се приближи към къщата в Малибу, забеляза, че мерцедесът на Ричард не е на обичайното си място за паркиране, макар да наближаваше девет. Сигурно се е уморил да я чака и е отскочил да вземе нещо за ядене. Помисли си, че трябваше да му звънне и да го предупреди, но той беше последният, за когото можеше да се сети днес.

По целия път за вкъщи мислеше само за Айдън и за това, което той й каза. Изглеждаше изключено Съмър да се държи така, но все пак защо не? Тя е моя дъщеря — призна си Ники, — а на нейните години аз бях същата авантюристка. Всъщност бях на шестнайсет, когато се омъжих за Шелдън, защото бях бременна.

Каквато майката, такава и дъщерята.

О, Господи! Какво да прави сега?

Ще я върне обратно в Чикаго, какво друго. Но първо… колкото и да бягаше и да не го искаше, трябваше да поеме своите отговорности и да поговори с нея. Първо трябваше да се срещнат и да разговарят като майка и дъщеря.


В това време Съмър имаше среща с Тина в същия открит ресторант на Сънсет плаза, където се чакаха и преди. По-рано същия ден бяха на покупки в Мелроуз и Тина й даде пари назаем да си купи една къса и разкроена алена рокличка — много секси — и високи сандали с тънко токче. След обиколката по магазините забърза към плажа, за да освежи малко тена си на слънце.

Всичко се нареждаше, стига да може да предотврати връщането си в Чикаго, да избяга от хватката на баща си. Сега беше щастлива.

Малко преди да излезе за срещата с Тина, Ричард се прибра у дома.

— Къде отиваш така издокарана? — попита я със заговорническа усмивка.

— На някакво парти — и тайно се опита да придърпа надолу късата пола, която едва покриваше краищата на загорелите й бедра.

— Мислех, че купонът вече е започнал — вметна той и си помисли да седне на чаша водка с много лед.

— О, Ричард — вперените й в него огромни сини очи бяха тъжни, — нека да си остана тук. Ти обеща да говориш с мама да ме остави. Моля те, Ричард, кажи й. Моля те.

— Ще се опитам — той порови в джоба на панталоните си, откъдето извади и й подаде петдесет долара. — Да имаш за таксита.

— Благодаря! — тя му беше наистина признателна.

Ричард беше толкова добър с нея — особено сега, когато тя знаеше някои неща. Разбира се, никога нямаше да издаде срещите с асистентката му, когато Ники е на работа. Винаги се беше чудила какво е намерила в този мъж глупавата й майка. Добре де, Ники беше хубава, но и много загубена. Била е толкова загубена да я остави в Чикаго при Шелдън. Не е ли разбрала какъв перверзен психар е той?

Всъщност когато преценяваше майка си така, Съмър обикновено забравяше болезнените доказателства, които даде — тя настояваше, че е много щастлива с баща си, заплашваше, че ще се убие, ако Ники не й позволи да живее при него. Но за нея това бяха много далечни спомени, които не се опитваше да възстанови.

В ресторанта Тина вече седеше на една маса и изглеждаше много доволна от себе си.

— Сядай — и побутна стола до себе си. — Имам да ти разказвам куп неща.

— Давай — Съмър я изгледа въпросително и намести новите си слънчеви очила „Гес“, които бе купила следобед.

— Дарлийн ми каза, че тази кинозвезда искала да се срещне и с двете ни — възбудено изрече Тина. — Как ти се струва това?

— И с двете ни ли? — попита Съмър.

— Нали разбираш — многозначително се изкиска Тина. — За да е по-забавно. Ще изкараме адски много мангизи, сестро!

Към тях се приближи сервитьор. Съмър не можа да се въздържи да не го огледа. Типичен мъж от Лос Анджелис — с дълга руса коса и тяло на сърфист. Поредният безработен актьор, който чака някой да го забележи, помисли си тя. Лос Анджелис е пълен с такива като него. И затова тук е толкова страхотно!

Поръча си пица и млечен шейк, защото от сутринта не беше хапвала нищичко и усети колко е гладна, докато Тина си взе айс-кафе.

— Ще ходим ли някъде? — попита, защото си представяше как ще си прекарат нощта във „Вайпър рум“ или в някой друг интересен клуб.