Тина навири нос.

— Не мислиш ли, че си прекалено зелена?

— Съвсем не съм — самоуверено каза тя. — Правила съм неща, които не можеш да си представиш.

— Е, тогава няма проблеми — и Тина махна на мъжа в преминаващото ферари. — И двете ще прекараме нощта с него.

Съмър навъси чело.

— Не съм навита.

— О, хайде — в гласа на Тина се усети лека обида. — Никога ли по-рано не си го правила с друго момиче? Всички тия типове са луди да… гледат две момичета едновременно. И то две млади наивнички като нас. Ха-ха! Само да знаеха!

— Искаш да кажеш… да правим секс? — попита колебливо Съмър.

— А ти за какво си мислиш? — подразни се Тина. — За едното нищо си била готова да го направиш с онзи миризливец Айдън Шон, а за големите пари?

— Поне го познавам.

— Значи скоро ще се запознаеш и с другия.

— Между другото кой е той?

— Знам ли? Дарлийн ми каза, че е готин. Вярвай ми, тя може да познае кога един мъж си струва.

Сервитьорът донесе поръчката им.

— Момчетата ще ни обичат! — Тина отново се изкиска. — Това е много по-различно от една среща. За това ти плащат и получаваш много повече уважение.

— Как така? — попита Съмър, докато бъркаше шейка си.

— Те си плащат за това, глупавичката ми. Знаят, че си от бранша.

За момент Съмър се замисли по какъв път е избрала да тръгне. Секс с непознати за пари. Това няма ли да я превърне в проститутка?

Не. Проститутките кръстосват „Сънсет“ и предлагат услугите си на хора като Хю Грант на задната седалка на някоя кола. Проститутките са евтини хубавици в гумени ботушки и миниполи от изкуствена леопардова кожа с ужасни прически.

— Кога ни е срещата с него? — тя изпитваше едновременно смес от възторг и страх.

— Хубаво е — каза Тина, след като отпи малко от леденото кафе. — Трябва да отидем в хотела му до девет. Аз вече започнах да се изнервям. А ти?

— Можеш да се обзаложиш — Съмър не беше сигурна как точно се чувства в този момент.


Ричард го няма да я наскърбява. Нито Съмър да я прави на луда. И двамата ги нямаше у дома.

Ники не знаеше какво да прави. Да се обади на Шелдън? В Чикаго вече минаваше полунощ и вероятно това късно обаждане нямаше да му допадне. Във всеки случай можеше да си представи как ще протече разговорът им. Здравей, Шелдън. Съжалявам, но трябва да те уведомя, че твоята златна дъщеричка хойка напред-назад и си предлага услугите. Кажи какво да правим.

Разбира се, Шелдън ще започне да я обвинява. Защо, мислиш, не исках тя да живее при тебе? — ще каже той. — Това е твоето лошо влияние, Ники. Тя се учи от тебе.

Не, ако му разкаже, само ще усложни нещата.

И защо всичко това трябваше да й се струпа на главата точно сега, когато работи над филма, който ще сложи началото на успеха й? Продуцирането на филм не е лесно, трябва да бъде напълно съсредоточена, за да е сигурна, че нещата стават — особено с такива чешити като Мик Стивън за режисьор и още повече Айдън Шон за звезда.

Тогава си помисли дали точно сега не трябва да освободи Мик — преди да е станало твърде късно. Защото когато започнат снимките, ще бъде невъзможно да предприеме каквото и да било.

Не. Уволнението му в този момент също може да създаде огромни проблеми. Колкото и да се безпокоеше за него… филмът трябваше да върви. В края на краищата той не е знаел, че Съмър е нейна дъщеря.

О, Боже! Решения, решения — може би е по-добре да прехвърли всичко на Ричард и да види какъв изход ще намери той.

Но Ричард не беше тук. Дори не беше оставил бележка къде отива.

Мина й през ум да се обади на Лара, но после се отказа. Сега, когато тя прекарваше времето си с Джой, беше трудно да я открие. Освен това не беше честно да я занимава с проблемите си.

Тръгна към стаята на Съмър, но се спря на вратата. Вътре цареше пълен хаос. Явно дори слугинята се беше отказала да подрежда, защото се виждаха само купища мръсни дрехи, разхвърляни компактдискове, разсипани гримове, списания, кутии от „Севън ъп“, мръсни чинии и чаши и няколко изсъхнали парчета от пица. Каква лудница!

Даваше си сметка, че може би също има вина за това. Роди Съмър, когато беше само на шестнайсет години, и никога не успя да приеме факта, че носи отговорността за възпитанието на това дете. В действителност с облекчение остави Съмър на Шелдън в Чикаго, за да е свободна и да се порадва на живота.

И все пак дълбоко в себе си искаше да е до дъщеря си и да се грижи за нея.

За нещастие Шелдън никога не й позволи да го направи.

Намери парче от стара квитанция на жълта хартия и надраска на него с молива без връх, който успя да намери, едри разкривени букви:

ЧАКАМ ТЕ В КУХНЯТА В 8.00 СУТРИНТА.

НЕ ИЗЛИЗАЙ НИКЪДЕ, ПРЕДИ ДА СМЕ ГОВОРИЛИ.

После остави бележката в средата на неоправеното легло на Съмър, отиде в дневната и си сипа питието, от което се нуждаеше цял ден.


Ричард се прибра след два часа.

— Здравей — посрещна го Ники. Сега тя беше на третата си водка.

— Здрасти — и той се изплъзна от прегръдката й.

— Всичко наред ли е? — питаше тя, докато го следваше по петите към спалнята.

— Защо, нещо тревожи ли те? — и той хвърли сакото си на леглото.

— А ти къде беше? — попита го тя.

Той я погледна изпитателно.

— Искаш ли писмен доклад?

— О, не — тя се въздържаше. — Едва ли ще е нужно. Просто се чудех дали си вечерял.

— Да — той излезе от спалнята и влезе в кабинета си. Беше завел Кимбърли в тихо ресторантче надолу по брега, а на връщане тя му духа в колата. Сега се чувстваше виновен.

Ники се суетеше наоколо. Усещаше по миризмата, която се носеше от него, че е пил. Но обонянието му долови и парфюма на друга жена.

Изведнъж осъзна защо той е толкова студен към нея. Старият мръсник се е върнал към навиците си от едно време — да чука където завърне.

Това й беше напълно достатъчно. По дяволите! Как не е могла да го усети? Защо винаги е била така сляпа и самоуверена да си мисли, че той няма да постъпи с нея така, както с Лара.

Изчака той да се настани пред компютъра си, след това се върна в спалнята и направи нещо, което се бе заклела да не върши никога: прерови джобовете на сакото му.

Бинго! Пакетче презервативи — един липсва.

Бинго! Фиш за използване на кредитна карта — вечеря за двама в „Айви“.

Бинго! Носна кърпичка с червило на нея — и не е нейният цвят.

Как може да е била толкова глупава!

Върна се в кабинета му, кипяща от гняв.

— Искам веднага да си събереш багажа и да се махаш оттук — избухна тя.

Той я погледна така, сякаш е съвсем полудяла.

— Какво?

— Не стига, че отново започна да пиеш — тя повишаваше тон. — Но поднови и женските си истории? О, не, не мога да повярвам.

— Да не си полудяла? — раздразнено се обади той.

Сърцето й биеше с тежките удари на хидравличен чук.

— Да, полудяла съм — тя едва говореше. — Луда съм била да повярвам, че можеш да се промениш.

— Успокой се.

— Майната ти, Ричард — тя размаха пред лицето му пакетчето с презервативи. — Майната им и на комплексарските ти навици.

Запрати фиша на бюрото му, хвърли издайническата кърпичка на пода и тръгна към вратата.

— Махай се, Ричард. Всичко свърши. И повече никога не се появявай тук.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ВТОРА

Норман Бъртън отвори вратата на хотелския си апартамент с усмивка на франт, като в едната си ръка държеше чаша шампанско, а в другата — джойнт.

Норман приличаше на плюшено куче с големите си кафяви очи, перчема от гъста кестенява коса и усмивката, която грееше с всичките му зъби. Беше около двайсет и петгодишен, не много висок.

— Добре дошли, скъпи дами — беше прекалено любезен и изсумтя, сякаш е пиян. — Добре дошли в земята на хубавините.

Съмър го позна веднага. Играеше в семейни телевизионни сериали, после се появи и в киното. Таблоидите и списанията за фенове непрекъснато пишеха за него. Досега се бе сгодявал три пъти, а когато арестуваха Хайди Флайс, едно от имената, споменати в малкия й черен бележник, беше неговото.

Тина я побутна напред.

— Нали ти казвах — видът й беше тържествуващ.

В апартамента седеше дребен и кльощав испанец, малко по-възрастен от Норман. За ръката го държеше прекалено висока брюнетка с кисело изражение, облечена в дрехи от черна кожа.

— Настанявайте се, момичета — и Норман посочи канапето. — Кажете какво ще искате. Джойнт, шампанско? Или щипка прахче?

— За мене джойнт — самоуверено каза Съмър.

Норман сграбчи ръката й.

— Ето такива момичета харесвам — усмихна се по момчешки той. — Хубави момичета. И хубави. Адски хубави… само такива ми харесват.

Съмър въздъхна малко по-леко. Значи ще може да се справи само ако прави неща, приятни на този тип. Той беше доста по-скучен от Айдън Шон през онази нощ, но с Айдън нещата завършиха твърде неприятно за нея.

Седна на канапето до Тина. Испанецът не им обръщаше никакво внимание, както и на гаджето до него.

— Слушай, Норман — започна той с нисък бучащ глас. — Трябва да изчезвам оттук. Носиш ли ми парите?

— Закъде си се разбързал? — недоволстваше Норман. — Вечно бързаш. Защо не останете и не се повеселите малко с нас?

— Той няма да остане за купона — вместо него отговори гаджето с намусен вид. — Имаме къде да отидем. Дай му каквото му дължиш и да се дигаме оттук.

— Добре, добре — Норман вдигна ръце. — Не го вземайте толкова навътре.

— Нали ще си седите кротко, докато си свърша работата.

Той се обърна към испанеца и гаджето му и тримата се гмурнаха в спалнята и притвориха вратата зад себе си.

— Дарлийн ми каза, че ще си получим парите предварително — припряно се обади Тина. — Този си е ипотекирал къщата и след всичко, което току-що видяхме, ще е по-добре да сме сигурни и първо да си вземем каквото трябва.

— Е, не може току-така да му ги поискаме — каза Съмър.

— Защо не? Тези точно това направиха.

— Какви са те?

— Откъде да знам? — Тина направи гримаса. — Наркопласьори или нещо такова.

— Има достатъчно други пласьори, откъдето може да се снабди.

— Това пък откъде го знаеш?

— От момчетата на плажа. Те винаги са готови да ми дадат каквото поискам.

— Ами да, ти си малката принцеса — подсмихна се Тина. — С русата косица и щръкналите гърди!

— Исках да те питам — продължи Съмър. — Колко пари успя да измъкнеш от вашите?

Тина пак се засмя.

— Свих пет хилядарки от сейфа на втория ми баща. Като си помисля, че той наистина ми дължи пари за всичките неприятности, които ми докара. Затова си ги взех сама.

— А майка ти?

— На нея въобще не й пука. Тя е актриса.

— Звезда? — изненадано попита Съмър — по-рано Тина никога не беше споменавала нещо за майка си.

— Какво значение има? — Тина рязко отметна кестенявата си къдрава коса. — Наех си апартамент и започнах да се снимам като модел. Тогава се запознах с Дарлийн и всичко коренно се промени.

— Майка ти не е ли изпратила хора да те търсят?

— Ха! Дъртата кошница трепереше да не би да й подбия цената. И сега вече няма конкуренция. Между другото бях навършила шестнайсет и всичко си беше законно.

— Върхът! — Съмър желаеше в този момент да може да направи същото.

— Кога ще навършиш шестнайсет? — Тина загреба с шепа ядки от чинията на масата и ги лапна.

— След няколко месеца — отговори Съмър.

— Тогава можеш да го направиш — каза Тина с вид на опитна и взе един блестящ компактдиск, в който започна да оглежда хубавото си лице. — Всъщност можеш да работиш заедно с мене. Ще сме екип. Мъжете наистина се побъркват по малки момиченца.

— Само да можех — Съмър предполагаше, че ако изчезне, баща й ще вдигне по тревога цял Чикаго да я търси.

Норман се върна в стаята, следван от испанеца и надутото му гадже. Тръгнаха към вратата.

— Следващия път не ни карай да чакаме — предупреди го жената и тръшна вратата след себе си.

— Чао, чао — Норман махна с ръка на вече затворената врата. — Съжалявам, че не останахте за купона.

След като си тръгнаха, Норман насочи цялото си внимание към момичетата.

— А сега, момичета — и той грабна бутилката шампанско, — сваляйте си дрехите и в спалнята. Няма какво повече да си губим времето.

— Веднага ли? — невинно попита Съмър.

— Да, веднага — и Тина скочи на крака.

— Ние въобще не говорихме с него — прошепна Съмър, която започваше да се убеждава, че тази идея не е толкова примамлива, колкото й се стори преди.

— Той е навършил двайсет и една, освен това е известен и богат — Тина както винаги беше практична. — Това напълно ни устройва. Хайде — тя губеше търпение. — Хайде да вървим.

Съмър неохотно я последва в спалнята.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА