— Не съм чак толкова сериозен, но все пак благодаря — при тези думи разтвори ръце. Тя се отпусна в тях и двамата паднаха на леглото, вкопчили се в страстна прегръдка.

— Исках да ти кажа… — промълви той и я притисна толкова силно, че тя остана без дъх. — Нещо много важно…

— Какво? — изрече тя. Чувстваше се толкова сигурна и щастлива в ръцете му, че завинаги желаеше да остане там.

— Ще си помислиш, че съм полудял.

— Добре.

— Казвал съм ти го и по-рано.

— Какво? — тя се опита да седне.

— Ще ти прозвучи глупаво…

— Ще ми го кажеш ли най-сетне? — тя вече се измори да чака.

За момент той се поколеба.

— О… не мога.

Измъкна се от ръцете му и успя да седне.

— Напротив, можеш.

Той се взря в нея, тъмните му очи се сляха с нейните блестящо-зелени.

— Е, добре — най-после произнесе той. — Ето какво — дълга пауза. — Мисля, че… че те обичам.

За миг дъхът й спря от удивление.

— Ти мислиш, че ме обичаш? — повтори разтреперана, че най-сетне си го призна.

Той се намръщи.

— Казах ти, че ще ти прозвучи глупаво.

— Джой — тя нежно докосна бузата му, — не каза нищо глупаво.

— Не?

— Не, не беше глупаво.

— А какво?

— И знаеш ли, ако трябва и аз да бъда искрена… Аз също те обичам — дълга пауза. — Дори си мисля, че те обичам от мига, в който те видях.

Той избухна в смях.

— Сериозно ли говориш?

— Джой, моля ти се. Това уж беше момент на романтични откровения.

— Сега ще видиш романтика… — той измъкна нощницата през главата й и обхвана гърдите й, така че тя замърка от удоволствие.

Едно докосване беше достатъчно, за да е негова.

Ники беше права: той я беше завладял сексуално, но връзката им беше нещо повече от секс. Беше постоянна грижа и любов, беше нуждата от постоянна близост.

Любиха се бавно и по традиционния начин и когато свършиха, тя се протегна с доволно изражение и промълви:

— Хм… — беше по-хубаво от пушенето на трева.

— Знаеш ли изобщо нещо за тревата? — подразни я той, докато я гъделичкаше по корема.

— О, ти си мислиш, че съм примерно момиченце, така ли? — каза го полунасериозно, полу на шега. — Нека ти призная — едно време бях съвсем дива.

— Какво чувам? — подигра й се той. — Изпушила си някога една цигара и на това му викаш „съвсем дива“?

— Джой — спокойно произнесе тя, — ти все още не си научил всичко за мене.

— Защо, да нямаш тайни от мене?

— Може би… — тайнствено отговори тя.

Той отново се разсмя.

— Обещавам да ти кажа моите, ако ти ми разкриеш твоите.

Тя се усмихна — чувстваше се съвсем щастлива.

— Когато пожелаеш.

Но в този момент и двамата знаеха, че още не са готови да си споделят всичко.

Във всеки случай още не.


Ники пристигна на улицата, където щяха да снимат, за ранна закуска. Мик беше вече там и се бе настанил на масата край фургона за храна, за да поработи на лаптопа си, докато унищожаваше огромната порция шунка с яйца.

Макар да го смяташе за извратен боклук, тя се възхищаваше на професионалната му етика. Той беше винаги подготвен и изцяло отдаден на филма.

И двамата съзнаваха ясно, че днес ще бъде тежък ден. Вчера тя изпрати на Лара цветя и бележка, с която й даваше кураж. След като изхвърли Ричард от вкъщи, повече не беше говорила с него. Между тях бе изчезнало нещо — и затова може би той бе тръгнал по пътя на старите си навици. Вътрешно усещаше, че това е нещо, свързано с Лара и с маниите, които го преследваха оттогава. Съвсем очевидно той не можеше да понесе бившата му съпруга да има сексуална връзка с мъж, затова бе потърсил други жени. Да, това беше единственото и последно решение, което Ричард винаги имаше на всички проблеми — да го начука на всичките неприятности, които има.

Ха! Сигурно съм била голям идиот — помисли си с неудоволствие. — Но с Шелдън поне успяхме да създадем нещо общо.

Съмър отново беше в Чикаго — за нейно огромно облекчение. През последните седмици й се обади няколко пъти по телефона и двете проведоха няколко хладни разговора.

— Може би ще дойдеш на гости за Коледа — предложи й тя.

— Може — съгласи се Съмър, но гласът й звучеше омърлушено.

В този момент Ники най-после беше свободна да прави каквото си иска. Ричард не й се пречкаше. Нямаше я и Съмър да я подлудява. Тя можеше да се съсредоточи върху „Отмъщение“. А когато снимането на филма приключи, ще обмисли каква ще е следващата й стъпка. Може би развод.

— Здрасти, маце — подвикна й Мик и се подаде над лаптопа си. — Какво става?

— Как се чувстваш днес? — и тя седна на пейката до него.

— Няма страшно — поверително й каза той. — Лара ще се оправи. Тя винаги се справя.

— По-добре предупреди актьорите да се държат по-внимателно с нея — Ники смръщи вежди. — И внимавай да не се вживяват много-много.

— Ясно — Мик звучеше саркастично. — Ще им кажа да направят едно нежно, внимателно изнасилване. Това ли искаш да се получи?

— Много добре разбираш какво искам да кажа — раздразни се тя. Мразеше Мик да се прави на остроумен. — Тревожа се за Айдън.

— Айдън е пич — Мик запука пръстите си. — Нали ти казах, че той ще си стои далече?

— Да, наистина ми каза.

— Хайде, пиленце, по-спокойно. Вече сме заснели три четвърти от лентата и нищо не се е провалило. Ако я караш така, скоро ще изкукуригаш.

— Да не предизвикваме съдбата, Мик.

— Движим се преди графика — и пръстът му изпука влудяващо. — Направи си секс-пауза и се отпусни.

Какъв тъпанар!

Всъщност той беше нейният тъпанар. Тъпанарят, който щеше да изпипа филма. А докато това стане, трябва да запази добрите си отношения с него — каквото и да й струва това.

Продуцентско правило номер едно: филмът е най-важен.

А Ники се смяташе за отличен продуцент.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА

Един ден след като излезе от затвора, Алисън Сиуел проведе странен телефонен разговор. Истинска загадка, защото само редакторите на таблоидите, за които бе работила едно време, можеха да знаят номера й. И защото мъжът, с когото говори, отказа да се представи.

— Имам предложение, което зная, че ще те заинтересува — каза той.

В това време тя се излежаваше в леглото и лапаше „Сникърс“, докато гледаше Мишел Пфайфър в шоуто на Роузи О’Донъл.

Докато беше в затвора, майка й почина и сега не й се налагаше да разговаря с никого. Позволиха й да излезе за погребението. Два часа на свобода под охрана. Голяма работа, няма що.

— Кой е? — попита тя.

— Приятел — отговори мъжът. — Приятел, който иска да ти направи услуга.

Подигравка. Тя нямаше приятели. Само Лара Айвъри, която се оказа Юда. Да, Лара щеше да бъде наказана. При това скоро.

— Каква услуга? — и в същото време измъкна от чекмеджето на нощното шкафче мощна свирка — ако това беше някакво мръснишко обаждане, направо щеше да спука тъпанчетата на малоумника.

— Знам защо беше в затвора — каза мъжът. — И според мене беше несправедливо.

— Откъде знаеш всичко за мене? — подозрително попита тя.

— Нека просто да кажем, че имаме общ интерес.

— Какъв общ интерес? — отсече тя.

Тя намали звука на телевизора.

— Да не си от някой от таблоидите?

— Не. Но имам договор за тебе. Нещо, което ще ти хареса.

— И какво е то?

— Нека да ти обясня…

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА

Лара вървеше надолу по оскъдно осветената улица, а сърцето й биеше диво в гърдите. Беше облечена със семпла бяла блуза и пола, тънки обувки, а косата й — вързана на конска опашка. Притискаше пакета с покупки към гърдите си, а кожената й чантичка се полюшваше на рамото й.

Тя беше Ребека Фулертън, учителка, отдадена на любимата си работа, която живееше с възрастната си майка и се грижеше за нея.

Истинската Ребека днес присъстваше на снимките. Наблюдаваше. Това накара Лара да се почувства още по-нервна, болезнено да осъзнае, че всеки детайл трябваше да си бъде на мястото.

Изведнъж зад себе си чу стъпки.

Мисли като Ребека. Дали е осъзнавала, че я преследват? Не. Страх ли я е било? Не. Истинската Ребека бе казала, че е мислила какво ще сготви за вечеря.

Пое си дълбоко въздух и се концентрира върху движенията си, сякаш не очакваше да се случи нищо.

Как би реагирала самата тя в подобна ситуация? Ребека се бе борила със зъби и нокти, докато я напуснат силите.

Бяха блокирали улицата преди снимките, за да са сигурни, че всичко ще си е точно на мястото чак до нападението. След това Мик каза на актьорите, че са свободни да изявят себе си, че се стреми към реализъм, а не към нагласен диалог.

— Импровизирайте — обяви той.

Преди това тя бе постояла с истинската Ребека и й задаваше въпроси.

— Борех се да оцелея — тихо каза Ребека с невъзмутима физиономия. — Беше сюрреалистично, почти като сън, на забавени обороти, сякаш се случва с някой друг. Никога няма да го забравя.

Да. Лара разбираше.

Снимаха на една прашна улица в западната част на града. Отвъд светлините и камерите, зад редиците полицаи се бяха струпали зяпачи и фенове — Мик искаше да снима „при закрити врата“, но тъй като сцената беше на улицата, това беше невъзможно. Ники предложи да я заснемат в студио, но мениджърът на продукцията ги бе информирал, че това неимоверно ще увеличи бюджета. Освен това Мик искаше да постигне автентичността на истинската улица.

Лара продължаваше да върви, като се опитваше да не напряга тялото си в очакване на нападението, което знаеше, че ще последва след секунди. Дръж се естествено — крещеше един глас в главата й. — Примири се с обстоятелствата.

Джой беше казал, че няма да дойде на снимките, но накрая склони и тя знаеше, че се спотайва някъде зад главната камера. Сега вече съжаляваше, че го помоли да дойде.

Изведнъж усети зад гърба си присъствието на тримата актьори.

— Хей, маце… К’во прави самичко такова готино парче като тебе?

Айдън се ухили и пъхна ръката си в торбата с продукти.

— К’во имаш за татенцето? Нещо топло и влажно, а? Щото, скъпа, точно такова има татенцето за тебе.

— Махай се оттук — тя повтаряше думите, които Ребека бе изрекла през онази съдбовна нощ. — Махни се и ме остави на мира.

— Не искаш ли да споделиш това, което имаш, с татенцето, а? — гавреше се Айдън и се увиваше около нея като змия, а другите двама актьори се смееха цинично.

Тя усещаше миризмата му, не се беше къпал от няколко дена, защото Ребека бе споменала, че мъжете миришели лошо. Айдън си беше актьор от класа.

Забърза — опитваше се да избяга. Но като минаваше покрай алеята, физиономията на Айдън се промени, той я хвана за гърлото, завъртя я и я повлече натам.

Пакетът падна на земята, плодове и зеленчуци се разхвърчаха навсякъде.

Ребека беше права — няма време за писъци. Концентрирай се върху оцеляването.

Започна да рита и тогава усети как един от актьорите пъхна ръка под полата й.

В далечината чуваше бръмченето на камерата. Всичко беше сюрреалистично — точно както беше казала Ребека — сякаш не я наблюдаваха стотици очи… сякаш това наистина й се случваше. Точно както в истинския живот — реши тя.

Айдън рязко я опря о някаква стена и притисна гърба й до болка. Миризмата му я беше обзела цялата, когато започна да дере дрехите й. Мик беше обещал да снима по такъв начин, че тялото й да бъде скрито от камерите.

— Но ти трябва да се вживееш — беше казал той. — Ние трябва да усетим болката ти.

Искаше да каже, че когато Айдън разкъса дрехите й, тя щеше да остане съвсем гола, без да се брои светлобежовата препаска под бикините й. И че голотата й не трябваше да попречи на изпълнението й.

Само една сцена — не спираше да си повтаря тя. — Трябва да направя това само веднъж и после — край.

Айдън разкъса блузата й, измъкна гърдите й от сутиена, преди да го дръпне от тялото й — тя остана съвсем гола и изложена на показ.

Зашеметена се зачуди какво ли улавяше камерата. Но не се чуди дълго, защото беше заета да се отбранява. Мъжът върху нея вече не беше Айдън Шон… а отрепка от улицата, който се гавреше с тялото й, нараняваше го и разголваше всичките й съкровени тайни.

Симулира силна плесница през лицето й, след което ръцете му се плъзнаха под полата й, а тя панически се бореше и пищеше, докато другите двама актьори й разтвориха краката, притиснаха я към земята и й смъкнаха полата. После свалиха и бикините й и Лара усети как заедно с тях се свлече и препаската, но нищо не можеше да направи, защото ако извикаше „стоп!“, трябваше да започнат всичко отначало, а тя нямаше да издържи втори път.

Айдън беше върху нея и симулираше чукане. Камерата беше зад него. Дишаше тежко и миризмата му я обгръщаше.