Той се засмя.

— Искаш да дойдеш на концерта ми, така ли, момиченце?

— Да, много бих искала.

— Я виж ти — той се изправи ухилен до уши. — Чула си колко съм добър, а?

— Надявам се да не е много невъзпитано, но понякога седя пред вратата ви и ви слушам как пеете. Наистина сте много добър.

— Ъ-ъ… аз съм страхотен, хлапе. Проблемът е, че само аз се оценявам.

Стана от леглото и се протегна.

— Ще ти взема билет. Имаш ли си име?

— Лара Ан.

— Лара Ан, а? — той я изгледа така, сякаш я вижда за първи път. — И на колко си години, Лара Ан?

— На петнайсет.

Той се разсмя.

— Достатъчно голяма, нали?

— Трябва ли човек да е на определена възраст, за да може да отиде на концерта ви? — красивото й лице беше самата невинност.

Той отново се разсмя.

— Не това имах предвид, хлапе. Ще ти кажа какво… Ще ти оставя билета в стаята. Концертът е утре вечер. След това ела зад сцената. Ще те черпя една лимонада.

На следващия ден тя намери билета, който той й бе оставил на тоалетката в стаята си. Пъхна го в джоба си, като едва сдържаше вълнението си.

Тази нощ, след като вечерята приключи и тя изми съдовете, излезе от кухнята както обикновено, сякаш отиваше да си легне, и се прокрадна през задната врата. Стигна до концертната зала с автобуса, здраво стиснала билета в ръка.

Залата беше огромна, но Морган й бе взел място точно отпред. Беше толкова развълнувана, че едва си поемаше дъх. По-голямата част от публиката беше дошла, за да види звездата на шоуто, някаква кънтрипевица, но когато Морган излезе на сцената, Лара Ан почувства, че коремът й се свива.

Той изпя две песни. Публиката изглежда не се интересуваше, но Лара Ан ръкопляска, докато ръцете й отмаляха и я заболяха. Щом той свърши, тя събра смелост и се приближи към пазача, който стоеше пред сцената.

— Извинете — започна. — Можете ли да ми кажете как да стигна отзад при господин Крийдо?

— Господин кой? — попита пазачът.

— Той току-що пя.

— Така ли, а? Имаш ли пропуск?

— Не, но той ми даде билета и ми каза след това да отида при него отзад.

— Добре — той се усмихна мръснишки. — Май няма нищо нередно в това, да пусна някоя и друга хубавица. Хайде, минавай, сладурче.

Но не се помръдна, така че я принуди да се провре покрай него. И докато минаваше, той я ощипа отзад.

Зад сцената беше пълно с хора, които тичаха насам-натам. Тя веднага забеляза звездата на шоуто с грамадната й лимоненожълта коса, плетена рокля с пайети и зъбата усмивка. Спря едно момиче с пурпурни къдрици, което носеше четка за коса.

— Извинете — учтиво започна тя. — Търся господин Крийдо.

— А, искаш да кажеш Морган? Той си тръгна.

— Трябваше да се срещна с него тук. Знаете ли къде би могъл да отиде?

— Не си ли малка за Морган, а? — огледа я момичето.

— Аз съм негова приятелка.

— Сигурно си такава. Може би е ей там, в бара, сладурче, но на твое място аз не бих отишла там.

— Моля?

— Искам да кажа, защо не си вървиш вкъщи? Прекалено си малка за влечуго като него.

На Лара Ан хич не й хареса, че момичето нарече Морган влечуго. Излезе на улицата. За миг се поколеба, защото се виждаха два бара. Единият — отсреща, а другият — до театъра. Реши, че е по-вероятно той да е в този до театъра.

След като отвори вратата, беше повлечена от тълпа мъже, пиещи бири и играещи на карти. Огледа се и най-накрая забеляза Морган на бара — отпиваше бавно от чаша с текила. Приближи се до него и го тупна по рамото.

— Какво искаш, по дяволите? — обърна се той и се втренчи в нея с кръвясали очи.

— Аз съм от мотела, помните ли? Дадохте ми билет и ми казахте, че после мога да дойда отзад, за да ви видя. Името ми е Лара Ан.

— А, за Бога, дете.

— Бяхте толкова прекрасен — зелените й очи блеснаха.

— Бях кръгла нула — поправи я горчиво той. — Аз винаги съм кръгла нула. Чуваш ли? Тия кретени дори не ме слушаха. Не ги интересувах… Всичките бяха дошли, за да зяпат оная тъпа руса дебелана с големите цици.

— Аз пък мисля, че бяхте прекрасен — повтори Лара Ан.

Той примигна.

— Ти си една малка хубавица. На колко години каза, че си?

— На петнайсет. Но съвсем скоро ще стана на шестнайсет.

— Достатъчно голяма и зряла, а?

— Моля?

— Нищо, миличка… Ела тук.

Тя се приближи до него.

— Мислиш, че съм прекрасен, а?

— О, да — промълви тя с обожание.

Ожениха се след три седмици, на шестнайсетия й рожден ден. Леля Люси не присъстваше на сватбата.

Едва след сватбата Лара Ан осъзна, че Морган няма собствен дом, а само един тесен фургон, закачен за очукан стар кадилак, с който обикаляше из страната.

— Не е луксозен, скъпа, но ще свикнеш — каза й той.

Но нея не я интересуваше, защото най-накрая имаше някой, който знаеше, че тя съществува и за когото тя да се грижи. Беше се научила да готви само като гледаше леля Люси; гладеше идеално и можеше да шие, да поддържа дом и да чисти.

Но не знаеше нищичко за секса. Но това изглежда не притесняваше Морган.

— Аз ще те науча на всичко, скъпа — й казваше той. — Ето какво трябва да направиш. Трябва да коленичиш и да ми смучеш оная работа, докато се изпразня. Само това.

— Само това? — питаше тя, като си мислеше за всички онези неща, които беше прочела, за целувките и милувките и за правенето на любов.

— Аха, затова започвай, скъпа… Ще те науча да го правиш като професионалистка.

Никога не правеха любов по нормалния начин. Морган й бе казал, че хората правят така само когато искат да имат деца. Тя не знаеше дали да му вярва, но имаше ли друг избор? Интересуваше го само на колене.

Морган Крийдо беше кучи син. Превърна Лара Ан в своя сексуална робиня. И понеже не беше звезда, си изкарваше всичко на младата си невинна съпруга. Лара Ан нямаше никого другиго освен него и на Морган това му изнасяше. Пазеше я само за себе си и никога не й разрешаваше да говори с други хора.

С годините тя ставаше все по-красива — нещо, което Морган смяташе за страхотен плюс. Когато я удряше — а той я удряше често, — внимаваше да не нарани разкошното й лице. Някъде в замъгления му мозък се въртеше, че един ден, когато кариерата му приключи, ще й намери работа в порно киното. С нейната външност тя можеше да направи такива пари, че и двамата да заживеят в лукс.

— Някога мислила ли си да станеш актриса? — попита я веднъж. Тя поклати глава. — Ти си родена за това, скъпа — свали ципа си и я смъкна на колене.

След няколко дена започна да я води на кино, за да може тя да разучи известните актриси на екрана.

Лара Ан се влюби в сменящите се картини и в актьорите. Мерил Стрийп и Робърт Редфорд. Ал Пачино и Джесика Ланг. Всички те я омагьосваха. Вдъхновяваха я, караха я да осъзнае, че съществува и друг живот някъде там. О, Боже, как копнееше за този друг живот.

Когато стана на деветнайсет години, на Морган вече му беше писнало. Може и да беше красива, но беше скучна. Никога не му възразяваше; никога не го кореше; винаги изпълняваше заповедите му. Той искаше огън от една жена, а не безропотно подчинение. Може би ако я направеше порно звезда, щеше да стане по-възбуждаща.

На Лара Ан също й беше писнало — но по други причини. Беше си мислила, че Морган наистина я обича, но с времето осъзна, че не е нищо повече от негова слугиня. И как само се отнасяше с нея — може би дори по-зле от леля Люси. Един ден той заяви, че тръгват за Холивуд.

— Взел съм телефона на един продуцент, който е обещал да ти даде шанс.

— Шанс за какво? — попита тя.

— Да станеш филмова звезда, глупачке. Ти това искаш, нали?

— Щом така казваш.

Качиха се на стария кадилак и потеглиха към Лос Анджелис.

В средата на пътя той спря колата и й нареди да го обслужи.

— Няма — възрази тя.

— Няма ли? — повтори той, сякаш не можеше да повярва, че му отказва. — Направи го, кучко, и не ми противоречи.

— Не искам.

Той повтори думите й:

— Не искаш значи?

Сграбчи я за косата с едната си ръка, а с другата си смъкна ципа и натисна главата й надолу.

Новостта на нейния отказ го накара да свърши дори по-бързо от обикновено и когато я пусна, тя избяга отзад, сви се на седалката с пълни със сълзи очи и зараждащ се в главата й план, когато стигнат в Лос Анджелис, да избяга от Морган и да започне на чисто.

Господ й дойде на помощ.

Петнайсет километра преди Барстоу Морган заспа на волана. Секунда след това колата се заби в огромен камион, паркиран неправилно на магистралата.

Два дена по-късно Лара Ан се събуди в болницата.

— Къде е Морган? — попита тя. — Къде е съпругът ми?

Морган беше мъртъв. При катастрофата беше останал без глава.

И ето, още веднъж тя беше останала сама.


— Добре ли си, Лара, скъпа? — англичанката от гардероба се беше надвесила над нея със загрижено изражение на грозноватото си лице.

Вдигна поглед и остави ясните спомени да отлетят.

— Добре съм — промълви.

— Ако знаеш откога чукам на вратата.

— Вероятно съм заспала.

— Мик казва, че за днес сте приключили. Искаш ли да ти помогна да се облечеш?

— Няма нужда. Но ако обичаш, виж дали шофьорът е отпред.

— Отпред е, скъпа.

— Благодаря.

Нямаше търпение да се прибере у дома в безопасността на обятията на Джой. Той беше единственият, на когото наистина можеше да разчита.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ОСМА

Джой се мотаеше из новопостроената модерна билярдна зала на булевард „Сънсет“. Повечето от мъжете бяха погълнати от играта, с изключение на неколцина, които бройкаха наредените на бара момичета.

Джой беше нервен — за първи път в живота си той осъзнаваше, че му пука за някого, и това абсолютно го объркваше. Как се беше случило? В мига, в който бе видял Лара, бе разбрал, че ще бъде нещо различно.

И въпреки това я използваше — живееше в дома й, агентът й го представляваше, бе я оставил да му издейства роля в „Отмъщение“. Преди това винаги беше имал причина — независимо с коя жена беше. Сега всичко беше различно. По дяволите! Той не искаше да я използва по никакъв начин.

Какво трябваше да направи? Да се отчужди от нея? Да вкара всичко в релси?

Огледа женската част на бара. Имаше няколко хубави момичета, но нито едно от тях не можеше да се сравни с Лара.

Погледът му се спря върху най-хубавичката — къдрокоса брюнетка, оскъдно облечена в бяла рокличка и посръбваща от коктейла си „Маргарита“. Беше много малка… прекалено малка.

— Здрасти — приближи я той.

Тя го огледа с одобрение.

— По-добре не се занасяй с мене — предупреди го тя, без обаче да спира да флиртува. — С гаджето съм и той може наистина да се вбеси.

— Кой ти е гадже?

Тя посочи един нисък, оплешивяващ тип насреща, концентрирал се върху играта.

— Виждал съм първокласна стока — усмихна се Джой, — но нямам усещането, че и той е такава.

Тя се изкикоти, потрепна с дългите си мигли, възбудена от оказаното й внимание.

— Аз съм Тина, а ти как се казваш?

— Боб — излъга той.

— Здрасти, Боб — тя прокара предизвикателно розовото си езиче по ръба на високата чаша.

— Здрасти, Тина — той я прободе с очи.

Дали тази сексапилна малка брюнетка можеше да го накара да забрави Лара? Дали можеше да го накара да я разлюби?

Искрено се съмняваше.

— Кажи ми телефонния си номер, Тина! — каза той, решил така или иначе да се пробва.

— Не мога да ти го дам! — изцвили тя. — Казах ти, че съм с гадже.

— Какво ще стане, ако се разделиш с него тази вечер? — той отново я прониза с поглед. — Няма ли да съжаляваш, че не си ми дала телефона си?

Тя се замисли.

— Е… добре, но ако той ме види, ще ме убие. И тебе също.

Крадешком надраска номера си на някакъв кибрит и му го подаде.

Едно на нула. Може би никога нямаше да й се обади. На кого изобщо му пукаше?

Излезе от билярдната зала и отиде в някакъв стрийптийз бар няколко пресечки по-надолу; на вратата плати безбожен куверт.

Погледите на стрийптизьорките бяха мътни и изпълнени с презрение към постоянните посетители. Люшкаха се и се увиваха около пилоните някак си вяло, безсилно. Той се концентрира върху една блондинка с пробождащ поглед, която търкаше потръпващите си бедра нагоре-надолу по стоманения пилон; беше само по жартиери и сутиен, отворен на зърната. Не го и поглеждаше.

— Хайде, котенце, свали го — дереше се един дебелак от дясната му страна. — Съблечи го, за да мога хубавичко да огледам тия огромни балкони.

Момичето се плъзна към крещящия мъж.

— Сто кинта и получаваш танц само за тебе — и предизвикателно прокара език по нацупените си устни.

— Котенце, имаш ги! — изграчи дебелакът и над горната му устна изби пот.