След няколко месеца започнах да се чувствам като нормално човешко същество. Самонаказвах се заради онова, което бях сторил. Никакви наркотици. Никакъв алкохол. Никакъв секс. Работех някаква помиярска работа. Спях, когато не работех.

Това ми беше наказанието.

То ми проясни главата.

Бях на двайсет и осем години — абсолютен, шибан неудачник.

Срещнах една жена. Американка, туристка, жадна за приключения. Отидохме до Акапулко. Аз си платих моята част. На нея й беше мъчно за съпруга й. Бяхме заедно две седмици; нищо особено.

След това отново се концентрирах върху себе си. И именно тогава започнах да правя равносметка на живота си — на моя тъжен и окаян живот. И се заклех, че всичко ще се промени. Всичко.

Когато най-накрая се върнах в Лос Анджелис, бях решил, че ще стана абсолютно нов човек.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТА

— Здравей — Джой се дотътри в спалнята.

Лара гледаше легнала шоуто на Лари Сандърс с вдигната нагоре коса и без грим.

— Бога ми, изглеждаш невероятно красива! — възкликна той и се тръшна до нея. Тя не му обръщаше никакво внимание и той се приближи още повече. — Ядосана си ми, нали, скъпа? — попита той.

— Би ли изчакал да свърши предаването? — студено произнесе тя, а очите й не се откъсваха от екрана.

Ох, ясно, тя му го връщаше. Е, имаше пълно право.

— Разбира се — той се пресегна и взе ръката й. — Бих направил всичко, което поискаш.

Тя остави ръката си неподвижна в неговата, решена да не му прощава толкова бързо.

— Съжалявам, скъпа — той въздъхна дълбоко. — Нещо превъртях. Не можах да се спра.

— Как можа да си тръгнеш така?! — укори го тя.

— Нямах такова намерение.

— Не знам какво намерение си имал, но точно това направи.

— Предполагам, с едно извинение няма да оправя нещата.

— Знаеш много добре колко тежка беше за мене сцената с изнасилването. Как можа да постъпиш така?

— Защото не можех повече да гледам как онези задници се бяха вкопчили в тебе — промърмори той. — Предупредих те, че ще е по-добре да не бъда там; ти беше тази, която настояваше.

— Значи аз съм виновна, така ли?

— В известен смисъл.

— Направо си смешен! — тя поклати глава.

— Да бе, аз съм оня смешник, дето не иска да те види наранена. Това толкова ли е лошо?

— Просто не трябваше да си го изкарваш на мене.

— Боже! Колко пъти трябва да ти повторя, че съжалявам?

— Не на мене, а на Ники трябва да се извиниш.

За Бога! Сега пък Ники! Не беше ли достатъчно, че се е прибрал? Че не я беше заплюл в лицето, като се изчука зад гърба й?

— Твоята така наречена приятелка се държи прекалено собственически с тебе. Знаеш ли, причината, поради която се е разделила с Ричард, е, че той е бесен от участието ти в нейния филм?

— Не го вярвам.

— Хей, просто ти съобщавам клюката от снимачната площадка. Вярвай в каквото си искаш. — Той се търкулна към нея и продължи с подкупващ глас: — Скъпа, хайде да не се караме. Цяла вечер мисля само за тебе.

— Така ли? — тя не беше способна да му се сърди дълго.

— Точно така.

Лара въздъхна дълбоко — наистина нямаше смисъл да се карат.

— Радвам се, че се прибра — меко му каза тя.

— Аз — също — и той взе дистанционното от ръката й и изключи телевизора.

— Гледах това… — опита се да протестира тя не съвсем енергично.

— Знаеш ли — той галеше косата й, — докато си мислех за тебе, ми хрумна страхотна идея.

— Така ли?

— Аха?

Тя се сгуши в него.

— Ще ми кажеш ли каква?

— Не знам — подразни я той. — Още не съм решил.

— Е, добре, докато решиш, да кажа ли на госпожа К. да сервира вечерята тук?

— Това ми звучи прекрасно.


Айдън излезе от банята и зашляпа към кухнята само по една малка хавлиена кърпа, увита около тънкия му кръст.

— Ау… секси! — подсвирна Ники леко подигравателно. Опитваше се да не се прехласва много-много, защото не беше сигурна какво чувства. А и в края на краищата беше доста нагло от негова страна да се разхожда гол из къщата й.

— Къде ми е питието? — попита той, сякаш си беше у дома.

— Айдън — каза тя, — шегата настрана, но ако обичаш, обличай си дрехите и тръгвай.

— Не мога.

— Защо?

— Вонят. Ще можеш ли да ги метнеш в пералнята?

Мили Боже, как се беше забъркала в това?

— Вече прекаляваш — поклати тя глава.

Ледено-сивите му очи се втренчиха в нейните.

— Не ми го казваш за първи път.

Тя отвърна на погледа му. Беше толкова слаб, че чак му се брояха ребрата, а на лявото си рамо имаше татуирана змия, която се виеше към лакътя му. Излъчваше някаква притегателна сила… тя не можа да се сдържи да не го докосне.

Грешен ход. Или може би правилен. Той сграбчи китката й, рязко я дръпна към себе си и притисна устни към нейните.

Тя разтвори своите. Какво пък… щом Ричард…

Айдън беше невероятно страстен, не й оставяше и минутка за размисъл. Пълната противоположност на Ричард, който действаше страшно лежерно, като възрастен човек.

— Откакто видях устните ти за първи път, все си мисля как ще ги засмуча — той я потапяше в дъха си. — Устни само за чукане… жена само за чукане…

Ръцете му бяха навсякъде. Под пуловера й, под полата й, обхождаха края на бикините й. Дълги, любопитни пръсти, изследващи нови територии.

— По-бавно — изпъшка тя.

— По дяволите бавното — отговори й той, — исках да направя това още от онзи първи обяд — и започна отново да я целува, проврял език дълбоко в устата й.

Тя осъзна, че откликва със страст, каквато не беше изпитвала от доста дълго време. Той имаше вкус на цигари, алкохол и забранени удоволствия и тя го желаеше безумно.

След няколко трескави мига той й свали сутиена — като счупи закопчалката. Гърдите й изскочиха свободни навън, а той я притисна към барплота в кухнята и повдигна бедрата й така, че тя почти седна; той разкъса бикините й. Полата й беше на кръста, пуловерът — на врата, а останалата част от тялото й бе изложена под сондиращия му поглед.

С едната си ръка той свали хавлията и я пусна на пода. С другата здраво притисна гърдите и възбуждаше зърната й.

После насочи члена си между краката й — за момент спря, преди да проникне в нея.

Тя извика от сладостната болка. Айдън може и да беше слаб, но за сметка на това компенсираше на други места.

И накрая вече се чукаха бясно — много дълго време. И след това — сън — дълбок, доволен сън.


— Не знам дали някога друг път съм се чувствала толкова доволна — широко се усмихна Лара.

Седяха в леглото с табли пред тях — тъкмо бяха привършили вкусната си вечеря.

— Да — възкликна Джой. — От ястията на госпожа К. всеки път изпадам в екстаз.

— Я престани! — засмя се тя. — Много добре знаеш какво исках да кажа. Двамата заедно… без някой да ни безпокои. Сякаш сме в един мъничък свят — само за нас двамата.

— Права си. Истината е… и аз също никога преди не съм се чувствал толкова щастлив. На кого му е притрябвало да излиза?

— Толкова си приличаме — доволно въздъхна тя.

— Да, двама самотници, които се скитат без посока… и после ни осени Божията милост и се срещнахме. Така ли е?

— Точно така, Джой.

Той се ухили.

— И сега…

— Сме заедно.

— Както ти го каза — духовно свързани. — И след дълга пауза: — Всъщност…

— Да, Джой?

— Готова ли си да чуеш страхотната ми идея?

— Каква е тя? — попита Лара с подкупваща усмивка. — Вечеря за двама в леглото?

— Не, умнице.

— Цялата съм в слух.

— Ами… — той се поколеба, преди да изплюе камъчето. — Ами таковата… хрумна ми оная шантава мисъл… като свършиш с филма… да вземем… нали се сещаш, таковата… да се оженим.

— Да се оженим?

— Аха, ами нали знаеш, така правят хората, които се обичат.

Тя го изучаваше един дълъг, мълчалив миг.

— Така ли? — успя да промълви най-накрая, изпълнена с противоречиви чувства.

— Ти и аз някъде на спокойствие, където никой няма да ни открие. Какво ще кажеш, скъпа?

Тя се поколеба само за миг, докато осъзнае колко прав е той.

— Ами както искаш, Джой. Каквото ще те направи щастлив.

— Не — той не сваляше очи от най-красивата жена на света. — Каквото ще направи тебе щастлива. Обичам те, Лара, и ще те направя по-щастлива, отколкото някога въобще си си мечтала.

И после се целуваха — дълго, истински и задушевно. И Лара знаеше, че постъпва правилно. Те си принадлежаха един на друг и винаги щяха да си принадлежат.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТА

В ранното петъчно утро снимки на Лара от сцената с изнасилването се появиха на корицата на „Истина и факти“ — едно долно и мръснишко таблоидче.

Лара Айвъри — с вдигната до кръста пола.

Лара Айвъри — с голи гърди.

Лара Айвъри — просната сред мръсотията на улицата почти гола.

Ники ги видя първа, защото когато се събуди в разхвърляното легло на Айдън и провери телефонния си секретар, до нея достигна разгневения глас на Ричард, който беснееше като луд.

Веднага събуди Айдън и го накара да изтича и да купи един брой. Той послушно нахлузи джинсите си и изхвърча.

Когато се върна и й подаде оскърбителния таблоид, тя ужасена се втренчи в него.

Айдън разгледа снимките през рамото й.

— Хей, трябваше да ни платят за това — подметна той, сякаш не беше кой знае какво. — Не си показвам задника гратис.

— Лара ще превърти — простена Ники поразена. — По-добре да се обадя на Мик, за да разбера как е станало това.

— Няма значение — каза Айдън. — Снимките вече са излезли. Приеми ги като реклама за филма.

— Ти не разбираш — възрази Ники. — Чувствам се отговорна. Трябваше да поставя охрана на снимките.

— Майната му. Никога не вярвам на това, което чета. Ти също не трябва да му вярваш.

— Въпросът не е в това, дали вярваш или не. А в това, че целият свят ще види тези снимки — и тя се пресегна към телефона. — Трябва да го чуе от мене.

Вдигна госпожа Креншоу и тя я информира, че Лара вече е тръгнала към студиото.

— Трябва да тръгвам — Ники панически си събираше дрехите от пода и ги обличаше.

— Ще те закарам — предложи Айдън.

Тя кимна.

— Можеш ли да нарушиш ограниченията на скоростта? Трябва първа да се добера до нея.

— Хайде, скачай в колата — каза той. — Мисля, че това ще е втората ти голяма тръпка, която ще помниш до края на живота си!


— Влизайте и се разполагайте — Ричард Бари въведе Маделин Франсис в апартамента си в хотел „Бевърли хилс“.

— Много е шик — отбеляза Маделин, докато се оглеждаше навсякъде.

— Наскоро ремонтираха хотела — отговори Ричард. — Животът в хотел ми харесва. Облекчен от хилядите дребни ежедневни задължения.

— Мислех, че сте женен — и Маделин остави чантичката си „Прада“ на масата.

— Разделен — Ричард се запъти към телефона. — Какво да ви предложа?

— Капучино без кофеин.

— Два пъти капучино без кофеин — каза Ричард в слушалката.

Маделин седна. Ричард Бари й се струваше смътно познат отнякъде, сякаш се бяха срещали преди. Но тя не можеше да си спомни нито кога, нито къде и това я подразни, защото по принцип се гордееше със страхотната си памет. Естествено, той беше известен режисьор, така че може би й се е сторил познат, защото с години е виждала снимките му и е чела за него. Да, реши тя, сигурно е така.

Верен на обещанието си, той бе поел разноските по пътуването й до Лос Анджелис. Беше пристигнала вчера от Ню Йорк и имаше три нощувки в хотел „Бевърли риджънт“. Съзнаваше много добре, че това безплатно пътешествие има нещо общо с Джой, и изгаряше от любопитство да разбере какво точно. Потупа куфарчето си и каза:

— Донесла съм касети с неколцина млади актьори, чийто талант съм сигурна, че ще оцените. И ако пожелаете да се срещнете лично с някои от тях, веднага мога да уредя това. Желаете ли сега да прегледаме касетите?

— Не — Ричард изобщо не се церемонеше. — Оставете ги на масата. Ще ги изгледам по-късно с хората си.

— Те са за вас. Направих ви копия.

— Много сте организирана.

— Гледам си работата — тя си мислеше колко чаровен и привлекателен е той — изобщо не беше очаквала такова нещо.

— И така — той направо поде темата, — разкажете ми за Джой Лоренцо.

— Какво точно искате да знаете? — предпазливо попита тя.

Ричард я фиксира с решителен поглед.

— Всичко.

За части от секундата през главата й мина шантавата идея, че може би е обратен и затова иска информация за Джой.

Не, не. Преди известно време е бил женен за Лара Айвъри, а сега — за Ники Бари, дизайнер на костюми, така че не беше възможно да е обратен. Въпреки че в Холивуд никога нищо не беше сигурно, винаги имаше изненади.