— Сигурен ли си?

— Да, съвсем.

Тя не беше убедена. Ами ако Съмър му се беше обадила? Ако беше в дома му дори в момента, когато разговаряха?

Когато се върна в дневната, извика Айдън настрани и сподели с него:

— Имам предчувствие за Мик. Искам да съм напълно сигурна, че Съмър не е там. Можем ли да отидем у тях? Ще оставим Шелдън тук.

— Хайде, Ник — поклати глава Айдън. — Даваш воля на параноята си.

— Ако той не крие нещо, няма да има нищо против да го посетим.

— Господи! Сериозно ли говориш?

— Шелдън — тя се приближи към бившия си съпруг, — с Айдън трябва да излезем. Ще се върнем възможно най-бързо. — Погледна го как си сипва още едно голямо бренди и саркастично добави: — И се чувствай като у дома си.


Съмър беше заспала в средата на голямото легло на Сам и сънуваше разходки по плажа с Норман Бъртър и с още седем голи момичета, когато усети ръцете на баща си върху себе си.

— Не — изпищя тя и ужасена отвори очи. — Махни се от мене! Махай се!

Но това не беше баща й. Беше Сам.

— Стига — нетърпеливо каза той. — Дай ми малко от онова, което даваш на Норман Бъртън. Знаеш, че и ти го искаш.

— Изчезвай, гадна свиня! — изскимтя тя, като се опита да се отскубне от него. — Излъга ме, че си ми приятел. А аз ти се доверих.

— Урок номер едно — и той затисна ръцете над главата й. — Никога не се доверявай на никого.

— По-добре ме остави на мира — предупреди го тя, докато ожесточено се бореше. — Иначе ще викам високо.

— Викай колкото си искаш. Никой няма да те чуе.

— Каква гадост! — пищеше тя.

— Майка ти не ти ли е казвала никога да не ходиш в дома на непознати? — говореше той, докато разкъсваше копчетата на горнището на пижамата. — Защо дойде с мене тогава, ако не си искала и ти същото? На мотора натискаше малките си цици към мене. Знаеш, че и на тебе ти се иска.

Хвана я за лявата гърда. Тя го изрита с коляно в слабините колкото сила имаше.

— Боже мили — изрева той. — Какво си мислиш, че правиш, по дяволите?

— Да се махна оттук — ето това искам — изкрещя тя и успя да се изтърколи от леглото, грабна роклята и обувките си от пода и изхвърча през вратата, преди той да успее да реагира.

Когато се озова отвън, започна да тича с всичка сила по калната алея пред къщите.

Някакво куче залая, но тя не му обърна внимание — бягаше толкова бързо, колкото я държаха краката.

О, Господи, това е най-кошмарният ден в живота ми — мислеше си тя, зъзнейки в роклята си. Опита се да се скрие зад едно дърво и да потърси подслон от дъжда.

Сам изскочи след нея от къщата и започна да вика името й. Тя замръзна безшумно. След малко той влезе обратно вътре и тръшна вратата след себе си.

Ама че боклук. С усмивката си на Том Круз и настърчалата си коса. Да не се мислеше за Брад Пит.

Почака, докато светлините в къщата изгаснат. След това се върна обратно дебнешком, вдигна остра клечка от земята и надупчи гумите на скъпоценния му мотор. Това ще му е за урок на този идиот повече да си няма работа със Съмър Уестън.

Минаваше полунощ, а тя беше измръзнала до смърт, изгладняла, мокра, уморена и нещастна. Може би да напусне Чикаго все пак не беше най-добрата идея. Въпреки че всичко друго беше по-добро от това, да живее със скъпото си татенце. Спусна се по улицата надолу трепереща.

Когато стигна до булевард „Вентура“, сълзите й изведнъж потекоха по бузите и се смесиха с дъжда. Помисли си, че би могла да се справи и сама, обаче нямаше никакви пари, не можеше да се довери на никого и нямаше къде да отиде.

Стоеше колебливо на ъгъла на улицата. Някакъв камион свирна с клаксон.

— Искаш ли да се повозиш? — попита я мъжът, надвесил се от прозореца, и на червендалестото му лице се разля похотлива усмивка. — Хайде — окуражи я спътникът му. — Ще ти покажем забележителностите. Ще се скриеш от дъжда.

— Да — изкикоти се първият. — Ще ти бутнем десетачка, ако си добро момиче.

Тя се обърна и побягна в противоположната посока; не спря да тича, докато не стигна до денонощно заведение.

— Има ли телефон, който мога да използвам? — попита тя някакъв мексиканец, който обслужваше паркинга.

— Ето тук — посочи той.

— Нямам пари — призна Съмър. — Бихте ли ми заели монета, за да се обадя? Ще ви я върна утре. Обещавам.

Пиколото вдигна рамене. Стана му жал за младото момиче. Беше нещастно и мокро до кости.

— С тази външност можеш да печелиш много повече от мене — и той й подаде монетата.

Тя я прие с благодарност и се затича към телефонната будка. Изведнъж беше взела решение. Щеше да каже всичко на Ники.

Набра номера на майка си, като се молеше тя да си е вкъщи.

Някой вдигна телефона. За нещастие това беше баща й.

— За Бога, не! — едва си пое въздух тя, тресна слушалката и се обля в сълзи.

Какво щеше да прави сега?

ГЛАВА ШЕЙСЕТ И ПЕТА

Джой реши, че ако Маделин Франсис е в Лос Анджелис трябва да се е регистрирала в хотел. Първо провери в „Бевърли хилс“ — за нея не беше чувал никой. После в „Хилтън“ — същото. След това — в „Бевърли риджънт“.

— Момент моля — каза операторът. — Свързвам ви.

Шибаният Ричард Бари. Копелето искаше да си върне Лара и щеше да използва всички средства, включително и Маделин Франсис.

— Ало? — гласът на Маделин звучеше сънливо.

— Маделин? — той едва можеше да повярва.

— Кой се обажда?

— Джой.

— О! — Дълга пауза. — Какво искаш?

Какво, по дяволите, си мислеше, че иска?

— Ходи ли с Ричард Бари да видите Лара тази сутрин?

Тя помълча малко, преди да отговори.

— Кой ти го каза? — попита най-сетне.

— Ходи ли?

— Да — призна тя, като се мъчеше да не изглежда уплашена. — Бях там.

— Не можа да преживееш, че съм щастлив, а?

— Бъди реалист, Джой — тя изведнъж разбра, че е загубила играта. — Очарована съм, че си щастлив. Не бях такава обаче, когато ми открадна парите. Какво искаш да направя? Да стоя настрани и да се оставя да ме прецакаш повторно? О, не, млади момко, Лара Айвъри заслужава нещо повече от тебе.

— Ти си върна парите — отбеляза той.

— Чаках шест години първото плащане — рязко каза тя. — И не благодарение на тебе си върнах останалото от чека ти за „Мечтателят“.

— Какво наговори на Лара?

— Само й помогнах да разбере кой си. Добричкият ми Джой, ти наистина й беше напълнил главата с глупости. Истинска годеница! Страхуваше се да й кажеш, че си бил принуден да живееш с дърта кошница като мене? Толкова ли беше трудно?

— Къде отиде тя?

— Нямам представа. Но съм щастлива да чуя, че е избягала. Поне има ум в главата.

— Не съм очаквал това от тебе, Маделин, но ти разруши живота ми.

— Не се коси, Джой. Ти пък разруши моя — и тя затвори телефона.

За момент той се загледа в пространството. Ричард Бари го беше изиграл, беше унищожил и последния му шанс за щастие, който някога е имал. И сигурно хитрият му кучи син сега е с Лара, омайва я, говори какво нещастно гадно копеле е Джой Лоренцо.

Добре де, може би наистина е копеле. Но все пак отдавна се беше издължил на Маделин.

Каква възможност обаче бе имал да го направи, докато беше в затвора за престъпление, което не бе извършил?

Каква шибана възможност?


Същия ден, когато Джой задигна спестяванията на Маделин, той се качи на самолета за Сейнт Луис и оттам взе такси до апартамента на Аделайд.

Когато тя отвори вратата, той остана шокиран. Не я беше виждал от три години. Дългата й тъмна коса се ветрееше около раменете й, лицето й беше подпухнало, имаше дълбоки сенки под очите, а оранжевото й червило бе сложено накриво върху подутите й устни. Беше облечена в омазнен розов пеньоар, изпод който се подаваше дрипав бял сутиен. Едното й око беше посиняло и й липсваше преден зъб.

Коя беше тази запусната стара жена? Положително не и красивата му майка, която беше зарязал навремето.

— Знаех, че ще дойдеш, синко — промълви тя. — Знаех, че няма да ме оставиш да пропадна.

Защо го нарича „синко“? Никога преди не го е правила.

— Добре. Какво става тук? — попита той.

— Аз… аз загазих, като залагах на конните. Взех пари назаем. Знаеш как е, когато се хванеш на хорото. Мислиш, че никога няма да свърши… след това всичко отива по дяволите и хората, от които взех парите — те не бяха особено любезни… заплашиха ме, че ще дойдат…

В цялата история имаше нещо много жалко. Тя заекваше толкова често, не смееше да вдигне очи към него.

— Откъде имаш тази синина под окото, мамо?

— Паднах — измънка тя.

— Какви са тези хора, на които дължиш пари?

— А… една организация. Знаеш ги — изпратиха хора да си вземат парите обратно. Няколко момчета, които стояха на вратата. Уплашена съм, Джой.

— Какво казва Дани за това?

— Дани! — тя извика името на приятеля си.

Дани излезе от спалнята, облечен като истински гангстер. Черна риза, бяла вратовръзка и елегантен черен костюм. Като Пийт Лоренцо и Дани беше дребен мошеник — с тази разлика, че Пийт беше с четирийсет години по-стар, а Дани — с десет години по-млад от нея.

— Хей, Джой — извика той. — Как е?

— Не чак толкова добре — отговори му Джой. — Не и когато виждам майка си в такова състояние. Какво е станало с нея?

Дани сви рамене.

— Откъде да знам?

— Ти живееш с нея. Не се ли чувстваш задължен да се грижиш за нея?

— Тая курва е алкохоличка… Какво мога да ти кажа?

— Не наричай майка ми курва.

Дани сви рамене.

— Какво още искаш да научиш, Джой?

— Разкажи ми за комарджийските дългове.

— Всичко, което знам, е, че трябва да ги плати, а ти ще ни донесеш парите.

Джой се подразни от начина, по който той каза „ни“. Откога и Дани участваше?

— Гледах те в „Солидно“, синко — намеси се майка му и устните й потрепнаха. — Бях толкова горда, като те видях там, на екрана.

— Защо не ми се обади?

— Исках, но бях толкова… заета.

О, да. Но не беше никак заета да му се обади, когато се нуждаеше от пари.

— Как си счупи зъба? — попита той. — Или си паднала още веднъж?

Дани се изхили.

— Да бе, тъпата путка не може да върви по права линия, когато е пияна.

Джой го стрелна с убийствен поглед.

— Какво каза?

— Това, което казах — отговори Дани, докато си чистеше зъбите с кибритена клечка. — Нещо не се погаждаме с тебе, момчето ми. Тогава върви на майната си. Не си единственият тук, който се грижи за старата курва.

— По-добре си затваряй устата — каза Джой.

Дани го погледна право в очите.

— Хубавкото актьорче ще ми казва какво да правя?

— Задник — изсъска Джой.

— Хей, момчета — прекъсна ги Аделайд като истинска Лана Търнър в гангстерски филм. — Да не сте посмели да се карате пред мене.

На Джой му се доплака. Тя не разбираше ли или какво? Тази жалка старица беше негова майка, неговата единствена прекрасна Аделайд — светлината на живота му, на която никога не й беше пукало за него. А сега тя беше пияна отрепка и живееше с някакъв гаден тип.

— Ще ти кажа какво ще направя. Ще се срещна с онези момчета, на които дължиш пари. Ще се споразумея с тях. Става ли?

— Не става — отсече Дани. — Имаме нужда от пари в брой. Веднага.

— Я млъквай — каза Джой. — Не се меси, докато не оправя тази бъркотия.

— Има само един начин да я оправиш. И той е да ми дадеш парите на ръка.

— Да, Джой — страхливо се намеси Аделайд. — Дай парите на Дани и можеш да си вървиш.

Какво си въобразяваха те — че той е банка? Дай парите и майната ти. Какво й ставаше?

— Носиш парите, нали? — попита Аделайд.

— Една част — предпазливо отговори той.

— Надявам се да не си ги оставил в хотела — добави Дани.

— Не съм на хотел.

— Тогава нали ще ни ги дадеш?

— Може би.

— Дай ги бързо, момчето ми.

— Направи го — насърчи го Аделайд.

— Ще дам парите само на хората, на които ги дължиш.

— Тъп педал! — избухна Дани. И преди Джой да се опомни, Дани беше извадил пистолет и вече се целеше в него. — Остави пачката на масата, синко, и изчезвай.

Аделайд не каза нищо. Само гледаше.

— Що за заговор е това? — попита Джой.

— Съжалявам — промърмори Аделайд.

Съжалението й не можеше да го спре. Той се ядоса. Не беше дошъл в Сейнт Луис, за да се чуди какво да прави с някакви си долни отрепки. А кучият му син беше насочил пистолет срещу му. В никакъв случай този чук нямаше да се измъкне безнаказано. Освен това Дани не беше такъв куражлия, за да използва оръжието — Джой бе успял да види страха в очите му.

Ритна го, както беше гледал да го правят по филмите. Дани падна, а пистолетът изхвърча от ръката му.

— Смотан глупак — изрева Дани и запълзя по пода към оръжието си.