В този миг Катрин изпищя и се хвърли между двамата мъже.

— Лиъм, моля те! — Застанала с гръб към Лестър, тя се изправи срещу Лиъм толкова решително, че върхът на шпагата му докосна гърлите й. Той моментално отдръпна острието, преди да е разрязал роклята й, но Катрин пристъпи още една крачка напред. — Лиъм, прекратете тази лудост! Нищо съществено не се е случило! Лиъм, моля те! Не можеш да нараниш Дъдли! Божичко! Помисли за мен, помисли за сина си! Този път кралицата със сигурност ще те обеси!

Лиъм я изгледа втренчено. В зениците му гореше див пламък, който тя не бе виждала никога преди.

Катрин устоя на погледа му и видя как кръвожадната ярост в очите му постепенно избледнява и накрая изчезва.

— Лиъм! — задавено извика тя.

Той прибра шпагата си и разпери ръце. Катрин се хвърли в прегръдките му засмяна и зарови лице в гърдите му. Лиъм я притисна силно към себе си, сетне я завъртя така, че и двамата се озоваха с лице към Лестър.

Дъдли ги наблюдаваше неподвижно. Устните му се изкривиха в мрачна, горчива усмивка.

— Утре сутринта си тръгвам. Но те предупреждавам, О’Нийл: пази се. Не обичам да губя онова, което ми принадлежи по право.

Лиъм трепна, но Катрин предупредително стисна ръката му и той остана неподвижен, докато Лестър се извръщаше, за да си отиде. В този момент се приближи Джералд, който вече изглеждаше напълно изтрезнял, прегърна графа и го поведе към масата, бърборейки оживено с очевидната цел да го успокои.

— Току-що си спечелихме един враг — каза Катрин полугласно, все още разтреперана.

Лиъм я притисна към себе си.

— Лестър е хитър. Сега може и да си мисли, че е наш враг, Катрин, но в крайна сметка, колкото й да не му е приятно, винаги ще бъде наш съюзник тук, в Ирландия. Работата е там, че той мрази Ормънд много повече от теб и мен, понеже двамата са съперници за благосклонността на кралицата.

Той погали гърба й, сетне косата й и най-накрая хвана лицето й в длани и се взря в зениците й.

— Ще се върнеш ли при мен, Кейт? За да бъдеш до мен, да пазиш дома ми, да родиш децата ми, да живееш с мен… да ме обичаш?

— Да — прошепна тя. — Да!

Лиъм се засмя — звънко, щастливо, свободно. После устните му се впиха в нейните в дълбока, разтапяща целувка. Когато най-сетне се откъсна от нея и вдигна глава, Катрин видя, че е усмихнат.

— Имам нещо за теб, любов моя.

Пръстите й се вкопчиха в ризата му.

— Нашият син!

Усмивката му беше нежна и топла. Той кимна и посочи с поглед зад гърба й.

Тя се извърна и видя, че до на вратата е застанала една жена, стискаща в прегръдките си малък вързоп. Катрин извика и се втурна към нея.

Зави й се свят. По лицето й се стичаха сълзи. Жената се усмихна и й подаде бебето. Катрин притисна малкото, топло телце към гърдите си.

— Моят син — прошепна тя задавено.

Лиъм се приближи до нея.

— Нейно величество не му е дала име — каза той. — Избери го ти.

Неспособна да сдържи риданията си, Катрин залюля детето в прегръдките си, целуна пухкавата му буза. Бебето се размърда и клепачите му трепнаха и се отвориха. Очите му се взряха право в нейните очи. Майка и син отново бяха заедно — за пръв път откакто се беше родил. Катрин плачеше от щастие.

— Колко си красив… Точно като баща си. — Тя погледна към Лиъм. — Искам да го кръстим Хенри — в чест на бащата на кралицата. В чест на кралицата.

Лиъм се засмя.

— Катрин, скъпа, откога се занимаваш с политика?

Катрин също се засмя. И докато гласовете им звънтяха радостно в просторния салон, устата на Хенри О’Нийл се разтвори в широка прозявка.



Лунна светлина обливаше тъмните каменни стени на спалнята.

Катрин и Лиъм се спряха в средата на стаята. С разтуптяно сърце и вече разтреперани колене, Катрин вдигна плахо поглед към съпруга си.

И в следващия миг се озова в прегръдките му. Устните му се вплетоха в нейните. В целувката му нямаше никаква мекота, никаква гальовност. Беше трескава и жадна, продължителна и дълбока.

Ръцете му се впиха в гърдите й. Катрин разкъса ризата му и плъзна пръсти под нея. При допира им силните му мускули се стегнаха. Лиъм откъсна устни от нея.

— Ненаситница — извика той, измъкна ризата през главата си и я захвърли на пода.

От устните й се изтръгна гърлен смях.

— Тази нощ наистина съм ненаситна, милорд — прошепна тя. Пръстите й се промъкнаха под пояса на панталоните му, докосвайки съвсем леко издутия му до пръсване член. — И не вярвам, че сте в състояние да задоволите жаждата ми.

Лиъм вдигна вежди.

— Предизвиквате ли ме, милейди? Не знаете ли, че пиратите обожават предизвикателствата?

— Нима? — Катрин се усмихна палаво и погали с палец гладките мускули на корема му. Дланта й отново докосна набъбналия му пенис.

Лиъм изръмжа предупредително и след секунда Катрин се намери просната по гръб върху леглото. Тялото й се замята нетърпеливо, докато той се навеждаше над нея бавно, с блеснали сиви очи.

— Ела при мен — прошепна тя.

Устните му трепнаха, но Лиъм не откликна на молбата й. Без да откъсва поглед от лицето й, той внимателно свали корсета й, а след него и долната й риза, откривайки голите й гърди. Дъхът й спря.

Лиъм се усмихна и наведе глава.

В мига, когато езикът му докосна зърното й, Катрин изви тяло като дъга и притисна с две ръце главата му към себе си. Докато Лиъм смучеше гърдите й, пръстите му вдигнаха полата й до кръста, свалиха ленените й гащи и се плъзнаха между овлажнелите й бедра.

Палецът му погали отвора на влагалището й — нежно, обиграно. Катрин изстена.

— Значи не мога да задоволя жаждата ти, така ли, скъпа? — прошепна той и неочаквано плъзна тяло надолу и зарови лице между бедрата й.

Езикът му зае мястото на палеца. Катрин извика, после още веднъж и още веднъж.

Внезапно отмаляла и със замъглено съзнание, тя почувства как се издига високо, високо… докато Лиъм не захапа нежно вътрешната страна на бедрото й. Погледите им се срещнаха. Неговият гореше трескаво, но в гласа му, макар и пресипнал, имаше насмешка.

— Какво беше това, тогава? — попита той.

Катрин се усмихна като насън, но изведнъж позата, в която бе застанал Лиъм там, между разтворените й бедра, накара пулса й отново да запрепуска.

— Може би жаждата ми е задоволена — примирено каза тя. — Но самата аз съвсем не съм.

Той стисна челюст. Очите му потъмняха. Само след миг устните му отново подхванаха необузданите си ласки. Катрин изстена и се вкопчи в раменете му. Езикът му сякаш изпепеляваше и без това пламналата й кожа. Бедрата й започнаха да се люлеят неудържимо. Внезапно пръстите му бяха там, вътре в нея, дълбоко. Останала без дъх, Катрин изкрещя:

— Лиъм, моля те! Ела в мен, сега! — Но беше късно, защото тялото й вече се извиваше неконтролируемо в нов оргазъм.

Когато тя отвори очи, Лиъм галеше лицето й и се взираше в нея със сияйно сребърни очи. Горещият му, жаден поглед накара цялото й тяло да изтръпне.

— Признавам поражението си — прошепна тя, протегна ръка и я постави на бузата му.

Той се усмихна, но мускулите на лицето му бяха изопнати. Тогава ръката му поведе нейната надолу по гърдите му, а после още по-надолу, към корема. Погледите им бяха впити един в друг. Лиъм пусна ръката й и Катрин продължи сама, галейки с треперещи пръсти изпъкналите очертания на члена му през обтегнатите панталони.

Тялото й отново бе обхванато от трескави желания.

Той се засмя гърлено, възбудено и в следващия миг бе вече върху нея; силните му ръце я обгръщаха а устните му ненаситно търсеха нейните. Езикът му проникна дълбоко в нея. Катрин не просто го посрещна — тя го засмука жадно още по-навътре и по-навътре.

Сетне уви крака около неговите, принуждавайки телата на двама им да се прилепят толкова плътно, че пулсиращият му фалос се притисна болезнено между бедрата й.

Лиъм прекъсна целувката с ръмжене.

— Кейт, мина толкова време… прекалено много… не мога да чакам повече. — Пръстите му вече раздираха панталоните му.

Перлените копчета се пръснаха по пода. Ръцете на Катрин трескаво се провряха под разкъсания плат и сграбчиха члена му. Пръстите й погалиха издутата му глава първо нежно, после по-дръзко. Лиъм яростно го тласна между дланите й, после още веднъж и още веднъж. Устните му крещяха името й; гръбнакът му бе извит като дъга; жилите на мускулестите му ръце бяха изпъкнали.

Полусмееща се, полуразридана, с набраздено от сълзи лице, тя го придърпа към слабините си.

Лиъм не се нуждаеше от подкана. С дълбок, разтърсващ рев, той проникна в нея толкова дълбоко, толкова мощно, че Катрин отхвръкна назад и гърбът й се удари в таблата на леглото.

Тя дори не усети. Единственото, което я интересуваше, бе мъжът върху нея, мъжът вътре в нея — мъжът, когото обичаше.

Ръцете му се впиха в хълбоците й, за да я притиснат още по плътно, за да му позволят да влезе още по-дълбоко. Катрин обви нозе около кръста му. Ожесточените му тласъци не спираха нито за миг. Тя крещеше, стенеше и се мяташе; мускулите й се свиваха конвулсивно, отново и отново; беше потънала в мрак, сред който проблясваха огнени светкавици. Тогава почувства как натискът вътре в нея се втвърдява и удължава за последен път, как става невъзможно голям, непоносимо тежък и как горещото, влажно семе изригва дълбоко в утробата й.

Лиъм я задържа в ръцете си. Дишаше тежко и накъсано. После, без да я пуска, той се обърна на една страна и двамата останаха да лежат прегърнати, сплели тела. Устните му се притиснаха до тила й в нежна, ласкава целувка.

Мина доста време, преди Катрин да успее отново да раздвижи скованите си, отмалели крайници. Тя се протегна, надигна се на лакът и погали гърдите на Лиъм, лицето му. Очите й блестяха. Лиъм също отвори очи и в тях също трептеше щастлива светлина. Той й се усмихна и сърцето й се преобърна.

— Обичам те — прошепна Катрин.

.Усмивката му отлетя.

— Колко съм копнял да чуя тези две прости думи.

— Обичам те — повтори тя. — Винаги съм те обичала. Лиъм… съжалявам, че изобщо се усъмних в теб.

— Шшт. — Той сложи пръсти на устните й. — Недей да се извиняваш. Може би трябваше да ти кажа за своята игра още от самото начало. Може би аз съм виновен за всичко, което изстрадахме през тези безкрайни месеци.

— Не се самообвинявай — разгорещено го прекъсна Катрин. — Нека веднъж завинаги наистина да обърнем гръб на миналото. Вече мога да забравя всичко.

— И да просиш всичко? — попита той. Беше се надигнал от леглото и я гледаше напрегнато.

Тя му се усмихна с обич.

— Няма какво да прощавам.

Лиъм се наведе над нея и я целуна много, много нежно.

— Катрин — каза той, когато устните му най-сетне се откъснаха от нейните, — въпреки, че смятам да живеем през по-голямата част от времето тук, в Дезмънд, би ли имала нещо против да прекарваме по някой и друг месец през лятото на остров Иърик? В къщата, естествено.

Сърцето й трепна радостно.

— Разбира се, че не — прошепна тя. — Дори много искам. — После, макар че душата й пееше, на лицето й се изписа намусена гримаса. — Всъщност, има едно нещо, което ме смущава.

Лиъм я погледна стреснато, но видя, че гримасата й е престорена.

— И какво е то, Кейт?

Катрин седна в леглото, вече напълно сериозна.

— Лиъм, знаеше ли че пътувам на борда на френския кораб, когато го плени?

Той също седна.

— Разбира се.

— Заради мен ли го плени?

Лиъм я погледна виновно.

— Да.

Отговорът му я смая.

— Не мисля, че разбирам!

— Естествено, че не разбираш. Как би могла? — Той я прегърна с една ръка. — Катрин, видях те за пръв път, когато ти беше само на шестнадесет години. Прекарах една нощ в манастира на връщане от едно място наблизо, където бях по работа. Видях те и бях омагьосан. Още там, още тогава ти влезе в сънищата ми и в живота ми. Още тогава се влюбих в теб.

Катрин бе онемяла.

— Абатисата отказваше да отговори на въпросите ми за теб — продължи Лиъм, — а те бяха много. Беше повече от ясно, че интересът ми към теб я плаши. Но когато й предложих да плащам издръжката ти, тя не можа да откаже, защото баща ти бе престанал да й изпраща пари. И след като станах твой благодетел, тази добра жена ми пишеше редовно, за да ме информира какво става с теб.

— Ти си плащал издръжката ми на абатисата?! — промълви Катрин като замаяна.

Той успя да придаде на лицето си още по-виновно изражение.

— Аз съм мъж, Катрин… и при това пират. Ти беше красива жена без никаква опора в живота и отчаяно се нуждаеше от закрилник. Тогава те желаех почти толкова силно, колкото те желая сега. Но ти беше твърде млада и аз бях готов да чакам. Разбира се, по онова време подбудите ми не бяха толкова благородни. — На устните му трепна разкаяна усмивка, която бързо изгасна. — Намеренията ми бяха когато достигнеш по-подходяща възраст да те направя своя любовница, а не съпруга. Но след като те срещнах, съвсем скоро след това, осъзнах че една краткотрайна връзка не може да бъде достатъчна, за да ти се наситя. — Той се наведе и докосна устните й. — Че никога няма да ти се наситя, Кейт.