– Не бива винаги да се движиш сред рояк войници! – възразяваше Плотина.

– Защо? Така няма опасност да скучая.

И, разбира се, всички войници от свитата му бяха красиви мъже. Личните предпочитания на съпруга ѝ наистина не бяха нейна работа, но нима не можеше да спи с послушни роби като повечето мъже с неговите вкусове? Тогава на празненствата ѝ нямаше да се тълпят огромни здравеняци с груби гласове и ризници.

– Императрица Плотина! – възкликна Калпурния. – Колко прекрасно изглеждате! Ще посрамите и Юнона с тези смарагди!

– Бижутата не ме интересуват – Плотина сведе глава, за да докосне дискретно по страните дребничката съпруга на Маркус в синя коприна. – Нямах никакви, преди да дойда в двореца. Недоумявах как една спестовна жена е способна да преглътне подобно разточителство.

– Е, бижутата ми помагат през последните месеци. – Калпурния погали окръгления си корем, а сапфирите на ушите и около врата ѝ просияха като сини очи в светлината на лампите. – Дрехите вече не ми стават за разлика от огърлиците.

Бременна отново – Маркус определено не си губеше времето. Толкова благоразумен човек, истински гръбнак на Сената, но всички знаеха колко сляпо обича съпругата си (на неговата възраст при това!). Калпурния обаче беше мила жена, макар и склонна към лекомислие. Да не споменаваме разголените деколтета!

– Калпурния, ще извиниш, надявам се, съпруга ми, че изглежда като дрипльо. Така и не успях да го придумам да сложи прилична тога за вечерята.

– По половин ден се задушавам в проклетата тога! – оплака се Траян добродушно. – Знам, че Маркус няма да възрази, ако старият войник загърби протокола в името на удобството.

– Мъже! – Плотина погледна Калпурния с многозначително повдигнати вежди.

Атриумът вече гъмжеше от гости; разхождаха се наоколо и разговаряха; жените и мъжете си разменяха шеги и се смееха звънливо на фона на бълбукащия фонтан в центъра на атриума и трелите на лютните, долитащи откъм нишата. Траян вече се смееше най-гръмогласно от всички, подхвърляше шеги и потупваше със замах събеседниците си по гърбовете.

– Такова дете е! – каза Плотина на Калпурния. – Като повечето мъже, естествено, но някои са по-вдетинени. Може ли да разменим няколко думи насаме? Искам да обсъдим нещо важно...

– Разбира се, императрице. Вино?

– Овесена отвара. Не пия вино.

Не го ли знаеха всички?

Двете жени закрачиха бавно край колоните в дъното на атриума. Калпурния поспираше от време на време да даде нареждания на робите, да прошепне нещо на иконома, да поздрави гост, да се помоли дискретно: "Отиди да спасиш Маркус от онзи ужасен досадник Серван", а Плотина отговаряше с царствено кимване на поклоните, които я следваха като шлейф из залата.

– Става дума за доведената ти дъщеря.

– Знаех си, че ще забележите закъснението на Сабина – сподели тъжно Калпурния. – Сигурна съм, че още се конти. Такива са си момичетата.

Нищо подобно. Плотина никога не се кипреше пред огледалото, дори на младини. Но си замълча. Трябваше да разреши съществения въпрос, и то още тази вечер.

– Искам да поговорим за сватбата ѝ. Не бива да отлагате повече.

– Опасявам се, че още не е взела решение. Маркус ѝ е предоставил свобода на избор. В границите на разумното, разбира се.

– Сенатор Норбан е твърде либерален към нея. Едно неопитно момиче е неспособно да вземе толкова важно решение.

– Сабина не витае из облаците – усмихна се Калпурния. – По-мъдра е от мен, когато бях на нейните години.

Плотина усети как главоболието започва да стяга слепоочията точно там, където плитките ѝ бяха прихванати с дълги фиби. Когато главоболието се развихреше, фибите сякаш се впиваха в черепа ѝ.

– Ще бъда откровена, Калпурния. Скъпият Публий е очарован от нея.

– Нима? – възкликна небрежно Калпурния. – Наистина ли?

– Да – Плотина се насили да отпие глътка от овесената отвара. – И не искам да страда. Очевидно той е най-добрата партия за доведената ти дъщеря.

За всяко момиче, навсякъде.

– Той несъмнено е приятен млад мъж, императрице.

"Той е съвършен млад мъж – прииска ѝ се на Плотина да отсече. – Доведената ти дъщеря трябва да благодари на колене на боговете за него."

– Нали ще ѝ поговориш за него? Ако се намесиш, ще разсееш колебанията ѝ.

– О, Сабина никога не се двоуми.

Капурния спря да каже нещо надве робини, които се поклониха и тръгнаха из атриума с подноси с пълни чаши и плодове.

– Тогава поговори със съпруга си – Плотина стисна ръката на Калпурния в знак на женска солидарност. – Не е необходимо много, сигурна съм. Всички в Рим знаят, че го въртиш на малкото си пръстче.

– Не знам какво намеквате – отвърна с охладнял глас Калпурния.

– Лесно е. Просто го накарай да стегне дъщеря си.

– Не мога да заповядвам на Маркус, императрице. А и не искам.

Не беше признак на добро възпитание да подбелваш очи, но Плотина се изкуши. Калпурния не знаеше ли правилата на играта? Мъжете се заливат от смях на празненствата, важничат в центъра на вниманието, въобразяват си, че коват закони. Жените остават в сянка, та съпрузите им да обират овациите. Да е тиха и смирена, разбира се, е дълг на всяка съпруга. Но дълг на всяка съпруга е и да се погрижи от мъжката показност да произтекат правилните решения. Нима се налагаше да ѝ го обяснява?

Очевидно.

– Съжалявам, ако с Адриан сте неудовлетворени от поведението на Сабина – гласът на Капурния вече не звучеше любезно. – Но баща ѝ не е склонен да я пришпорва, нито пък аз. А сега ме извинете, виждам, че готвачът се опитва да привлече вниманието ми. Надявам се да не е прегорил охлювите.

Отдалечи се бързо от гостите и Плотина остана сама, стиснала чашата с овесена отвара, до обрасла с лозница статуя на Пан. Не биваше да възлага надежди, че съпругата на Маркус Норбан ще помогне на скъпия Адриан. Калпурния очевидно е простодушна жена за разплод и нищо повече.

Плотина вдигна ръка и започна да масажира слепоочията си. Главоболието определено се надигаше – от онези, които я измъчваха, когато хората ѝ противоречат. Ако знаеха как боли, никога нямаше да си позволят да се държат така.

– Сабина! – извика Траян сърдечно, когато фигура в сребристо влезе в атриума. – Закъсняваш, малка Сабина!

– Простете ми, цезаре. – Момичето се поклони, после се вдигна на пръсти да го целуне по бузата.

– Не, разбира се, липсваше ми! – Прегърна я, после отстъпи одобрително назад. – Красива си, Вибия Сабина. Разбирам защо половината ми офицери искат да се оженят за теб.

"Не е за тях! – прииска ѝ се на Плотина да го среже. – Тя е за моя Публий, никой ли не разбира? За моя Публий!"

Зад рамото ѝ прозвуча успокоителният глас на Публий – дълбок, образован и самоуверен.

– Двоумя се коя изглежда по-красива тази вечер – моята императрица или бъдещата ми съпруга.

– Ласкател.

Плотина подаде буза за целувка. Тази брада – още не беше я обръснал, но беше много изтънчен в тогата от фин памук, уравновесен и красив, с гравирана сребърна чаша в ръка, върху която сияеше пръстен с печат. Той кимна на познат, който му махна от другия край на залата, но остана при Плотина.

– Искам да ти благодаря. Беше права за Вибия Сабина. Сега разбирам, че е съвършената съпруга за мен. – Устните му грейнаха в усмивка сред късо подстриганата брада. – Не биваше да поставям под съмнение преценката ти.

– Понякога и аз се съмнявам. – Само пред скъпия Публий си позволяваше да признае такова нещо. Майката на Рим никога не бива да се колебае. – Виждам, че момичето още те държи в напрежение, надявах се въпросът вече да е уреден.

– Нищо подобно. Отсрочката ми дава шанс да я опозная. – Адриан погледна към Сабина в отсрещния край на атриума, приклещена между двама трибуни и с учтиво отегчено изражение. – И харесвам това, което виждам.

– Аз не. – Момичето нямаше да получи от нея нито една похвална дума, докато не станеше съпруга на скъпия Публий. Тогава щеше да ѝ бъде като дъщеря, но сега беше само източник на неприятности. – Не ми харесва как е облечена.

Всъщност нямаше нищо нередно в тясната сребристосива дреха с висока яка, но някак си изглеждаше...

– Думата, която ти убягва, е ослепителна. – Адриан разклати замислено виното в чашата. – Другите момичета тук са се постарали просто да са привлекателни. И след десетина години ще заприличат на майките си – дебели и наплескани с грим. Не и моята Сабина.

– Колко мило, че я хареса – стисна устни Плотина.

– Помня как веднъж-дваж съм срещал чудовищната ѝ майка – продължи Адриан. – Ужасна жена, но никой не може да отрече, че имаше стил. Успяваше много майсторски да привлече всички погледи, когато се появи някъде... Вибия Сабина явно не прилича на нея, но и тя притежава стил. Дори още по-добре, притежава ум. С течение на времето... – Адриан вдигна чашата си за доволна наздравица – ще се превърне в истинско произведение на изкуството.

– Хмм... – Плотина затвори очи. Слепоочията ѝ вече пулсираха, в помещението беше шумно и гостите се насочваха към триклиниума[17] за вечерята. – Придружи ме до трапезата – помоли тя скъпия Публий, който веднага ѝ протегна ръка. – Налага се да изпълня дълга си, въпреки че не съм в състояние да преглътна нито една хапка. Главата ме боли ужасно.


ТИТ

Тит наблюдаваше дискретната борба с лакти, докато гостите се настаняваха по лектусите[18]. Всички искаха да са до почетното канапе на императора, украсено с копринени възглавнички и бръшлян. Никой, от друга страна, не искаше да дели място с императрицата. И цял рояк младежи се блъскаха да седнат до Вибия Сабина. Трибун Адриан се настани от лявата ѝ страна, но Тит (настъпвайки решително крака на млад едил[19]) успя да се намести ндясно от нея.

– Здрасти – поздрави я той. – Изглеждаш прекрасно.

Вместо момичето с нехайна плитка и обикновена туника, което виждаше по време на периодичните си срамежливи визити най-често в библиотеката, сега тя изглеждаше неузнаваемо изтънчено – сияйна нимфа, изтегната върху тапицирания с коприна лектус, в тясна сребриста дреха, разкриваща глезените ѝ, с вдигната високо и старателно пригладена коса. Никакви бижута, за разлика от другите момичета, накичени, за да заслепят ухажорите – само една обеца в египетски стил, дълга сребърна обеца с проблясващи гранати, докосваща рамото ѝ.

– Радвам се, че не изглеждаше така, когато ти предлагах брак – уточни искрено Тит. – Нямаше да съумея да обеля нито дума.

Сабина се засмя, но трибун Адриан от другата ѝ страна се намръщи. Първата върволица роби влязоха със сребърни подноси и се разнесе изкусителен аромат на печено свинско и пушени стриди.

– Кой си ти, млади човече?

– Тит Аврелий Фулвий Бойоний...

– Да, чувал съм за теб. По-скоро за баща ти. Не трябва ли да си още на училищната скамейка? – Трибун Адриан насочи вниманието си към Сабина, пренебрегвайки напълно Тит. – Надявах се да продължим разговора си за архитектурните възгледи на Аполодор, Вибия Сабина. Куполите му изобщо не ме вълнуват...

Тит така и не успя да продума повече. Адриан обсеби Сабина с лекота, на която Тит завидя. "Де да бях на двайсет и шест, а не на шестнайсет. Да бях очарователен, а не срамежлив." Представи си, че е светски мъж, облегнат нехайно до Сабина, че беседва със съвършена смесица от интелигентност и чувство за хумор, предлага ѝ подбрани хапки от всяко ястие с небрежен вид, знае кога точно да докосне китката ѝ с пръст, за да придаде на разговора интимна атмосфера. Как копнееше да е трибун Адриан, а не Тит, който трябва да е на училищната скамейка!

Тит сви тъжно рамене и се зае с храната. Докато дойде денят, когато няма да е най-младият на празненството, вероятно е обречен да кима мълчаливо и да изслушва другите. Изяде пушените си стриди и подлютените морски таралежи и насочи вниманието си към разговорите, течащи гладко между лектусите. Помисли си, че се дължи на Траян – беше император, но очевадно не изпитваше необходимост да е център на вниманието. Насърчаваше другите да говорят и ги изслушваше съсредоточено. Веднъж дори погледна добросърдечно Тит и подхвърли:

– Е, момче, ти си от тихите води, нали? Познавах баща ти. Преди стотина години бяхме заедно трибуни. И ти ли планираш да си пробваш късмета в легионите, млади Тит?

Тит не си представяше нещо по-ужасно. Кал? Походи? Битки? "Предпочитам да ме изядат вълците." Но не можеше да го каже на високия, добре сложен император, енергичен и загорял от слънцето, в обикновена туника и къса военна подстрижка, със засмени очи, насочени благодушно към най-маловажния гост. Неговият император, който на четирийсет и девет изглеждаше с десет години по-млад и готов да скочи в миг от лектуса и да се впусне в битка.