Кейт Куин - Императрицата на седемте хълма

ПЛОТИНА

– Простете, домина, но някой настоява за аудиенция.

– Много съм заета.

Плотина дописа старателно бележката върху восъчната плочица и се пресегна за друга. Четири робини сновяха зад нея, понесли купчина копринени роби, готови за гладене. Други две кърпеха, а двама пажове чакаха нареждания, но зад писалището императрицата на Рим се трудеше по-усърдно от всички, взети заедно. Трябваше да издигнат статуя на Траян в новия му форум... зимните ѝ роби и мантии трябваше да се извадят от дрешника и да се проверят за молци... някакъв благородник, провинциален губернатор, задлъжнял напоследък, вероятно щеше да подкрепи охотно скъпия Публий, ако получи заем... избите за вино пак гъмжаха от паяци... Милостива Юнона! Колко много работа! Императрицата на Римската империя беше най-отруденият роб в нея!

– Посетителят е много настойчив, домина – обади се пак икономът. – Той...

– Не ме интересува кой е. Тази сутрин нямам време за разговори.

Плотина прегледа набързо последното писмо от съпруга си – кратко и любезно както винаги, все едно изсечено с меч между сраженията. Траян определено нямаше дарба за изтънчена кореспонденция. Сигурно щеше да се наложи да го посети, ако войната се проточеше още. Преди две години отпътува за Антиохия и прекара един-два много официални месеца до него, както се полага на порядъчна съпруга, но пътешествието не беше никак приятно. Източни мухи, източно вино и източни уличници, които се наричаха римски благороднички и най-безочливо очакваха да вечеря с тях. "По-скоро ще отложа посещението с още една година."

– Посетителят е Тит Аврелий Фулвий Бойоний Арий Антонин, домина – упорстваше икономът ѝ. – Каза, че е изключително важно.

– Той ли е глух, или ти? Не искам да ме безпокоят.

"Особено за да угодя на това парвеню, на което всички предричат бляскаво бъдеще." Редките писма на Траян винаги превъзнасяха до небесата едно или друго дело на Тит – колко бързо напредва строежът на баните, колко деликатно е изгладил някакъв раздор в Сената. Скъпият Публий жънеше далеч по-похвални постижения, но не и аплодисменти! Плотина пусна няколко слуха за новия фаворит на Траян – че е пияница, че боготвори непристойни чуждестранни идоли като Изида[68] и Акер[69], а не порядъчните римски богове – но удари на камък. Момчето беше отегчително и ужасяващо добродетелно.

– Опасявам се, че въпросът е неотложен, домина – уверен глас прекъсна иконома и Плотина вдигна поглед и видя изправения неотстъпчиво през писалището ѝ младеж. – Трябва да разговарям с вас и предпочитам да останем насаме.

– Нямаш право да нахълтваш в личния ми кабинет.

– Вие нямате право да се възползвате нелегално от държавните фондове – отвърна той. – Но ако предпочитате да го обсъдим пред робите, нямам нищо против.

Плотина зяпна. Зад Тит икономът се ококори. Две робини, заети да сгъват робите на Плотина, вдигнаха стъписано погледи, а трето момиче закри устни с длан и зашепна на пажа, който държеше чашата на Плотина с овесена отвара.

– Оставете ни сами – разпореди императрицата.

Тит изчака и последният роб да излезе и вратата да се затвори зад гърба му.

– Благодаря – кимна той и седна без покана.

Носеше туника и сандали – дори не си беше направил труда да облече тога! – и беше неизбръснат, сякаш току-що е станал от леглото и е дошъл, без да се отбива в банята.

– Така ли се явяваш пред императрицата си? – попита ледено Плотина. – С набола брада и с безпочвени обвинения?

Той извади няколко свитъка и ги разгъна върху писалището.

– Не са безпочвени.

Плотина погледна първия свитък.

– Какво? Намекваш, че са от личното ми счетоводство? Ежедневно ги преглеждам и нищо не липсва, уверявам те.

– Погрижих се лично. Информаторът ми постави копия в кабинета ви, след като ми донесе оригиналите.

Информатор? Плотина се пресегна и грабна първия свитък. Два реда бяха достатъчни да я смразят до костите.

– Как си се добрал до личните ми документи?

Някой от робите? Ще накарам да го разпънат на кръст, ще...

– Няма значение кой ми ги донесе. Замина отдавна и няма да го намерите.

– Как смееш...

– Много съм изморен, домина. Цяла седмица разнищвах долните ви измами и повече от седмица се питах как да постъпя. Затова ще бъда кратък. – Тит отметна косата от челото си и я погледна прямо. – Вършите кражби, императрице Плотина, и мога да го докажа. Крадете от средствата за строежа на баните на Траян, от програмата за издръжка на сираци и от други проекти.

– Няма да давам обяснения на такива като теб. – Плотина мобилизира цялата си решителност. Гласът ѝ прозвуча категорично, но безучастно, сякаш разговаря с безочлив роб. – Императриците имат подбуди, непонятни за дребни нищожества като теб.

– Не ме интересуват подбудите ви, домина.

А! Плотина се поотпусна. Усети как самообладанието ѝ се възвръща.

– Какво те интересува тогава?

Той я погледна мълчаливо.

– Едва ли си търсиш богата съпруга, предвид състоянието, което получи от дядо си. Може би искаш да добавиш нещо по-бляскаво към името си вместо титлата квестор? – Тя се подсмихна. – "Консул" ли ти харесва повече? Ще вмъкна името ти в списъка за следващата година.

Не звучеше зле. Младият Тит Аврелий, един от най-богатите мъже в Рим, да ѝ стане длъжник. Богат млад консул, когото лесно ще води за носа, о, да, от него щеше да излезе полезен съюзник на скъпия Публий.

– След още една година името ти ще бъде в списъка с кандидат-губернатори – продължи тя. – Германия, да речем? Или Испания, ако предпочиташ по-топъл климат. Или...

– Уважаема – въздъхна Тит, – наистина ли се опитвате да ме подкупите?

Плотина прехапа език, преди да му предложи да стане префект на Египет след пет години срещу няколко навременни заема и публична подкрепа за скъпия Публий. Усети как познатите иглички на болката започват да пробождат слепоочията ѝ. Отдавна не беше изпитвала изтощителната, безмилостна болка. От години никой не ѝ беше препречвал пътя. Всички просто я поглеждаха и се подчиняваха...

– Ще бъда ясен. – Тит я погледна изморено и непреклонно. – Не искам нищо от вас. Искам само незабавно да спрете да крадете от империята.

– Как смееш...

– Не аз съм крадецът в тази стая, домина, така че, да, смея... Край на кражбите от строителния фонд за баните. Това ще е лесно, баните са почти построени. Но императорът току-що ме информира, че ще ми повери проекта за издръжка на сираци в провинциите, а вие години наред сте черпили щедро от средствата за децата. Искам да престанете незабавно. И наистина – добави ядосано той, – прословутите ви морални скрупули би трябвало да ви възпрат да паднете толкова ниско. Да крадете от строеж е едно, но от сираци?

Плотина скочи на крака. Чуковете вече бумтяха безпощадно в слепоочията ѝ.

– Позволяваш си да заплашваш императрицата на Рим?

– Разбира се. Имам достатъчно доказателства да ви изоблича пред императора. Съмнявам се, че ще го зарадвам, и се съмнявам, че ще ви накаже сурово. Но всички в Рим ще разберат и се съмнявам, че това ще ви хареса. "Императрица Плотина, толкова добродетелна и извисена. Императрица Плотина, най-обикновена крадла."

– Как смееш...

– Спестете си заплахите, домина. И ако обмисляте да ме изнудвате, спестете си и това. В живота ми няма нищо, с което да купите мълчанието ми. Едно предимство, предполагам, да си невзрачен и съвестен труженик. Невзрачните съвестни труженици нямат какво да крият.

– О? – усмихна се злокобно Плотина. – И аферата си с Вибия Сабина ли не искаш да скриеш? Видях те с нея, преди да замине за Антиохия. Обикновено е по-дискретна, но в онази непристойна дреха явно ти се е сторила неустоима.

– Да – съгласи се невъзмутимо Тит. – И това е единствената фамилиарност, която съм си позволявал с Вибия Сабина, не че ще ми повярвате.

– Няма значение дали аз ще повярвам. Важното е дали съпругът ѝ ще ти повярва. И всички в Рим.

– Не ме интересува особено дали ще ми повярват, или не. Не възразявам да разпространите слуха, че съм отмъкнал очарователната съпруга на протежето ви под носа му. Тъкмо ще придадете пикантен привкус на житието ми.

– Ти, нещастно нищожество!

– Обещах си да си тръгна при първата обида.

Тит стана. Плотина едва го различаваше през червената мъгла, спуснала се пред очите ѝ. "Ще те пратя на арената заради това – помисли си тя. – Лъвовете ще разкъсат червата ти. Лешоядите щя изкълват очите ти." Ако в ръката ѝ имаше нож, щеше да го забие в гърлото му.

– Още нещо. – Тит я погледна през рамо. – Скоро ще намерите друг начин да крадете средства за машинациите си. Вероятно няма да успея да ви спра, знам. Ще съм доволен, ако отбягвате моите проекти. Приемете го и няма да уведомявам императора. Споразумяхме ли си?

– Няма да се пазаря с теб! Аз съм императрицата на Рим!

– И се опитвате да купите трона на следващия император.

Думите изпратиха ударна вълна по гръбнака на Плотина и тя впи очи в младия мъж, наблюдаващ я от другата страна на писалището. Толкова невзрачно момче, толкова незначително.

– Какво искаш да кажеш? – попита тя с присвити устни.

– Не ме подценявайте, домина. Вие живеете скромно, нямате много разходи, не успявате да похарчите дори средствата за издръжката на домакинството ви. За какво са ви повече от два милиона сестерции? – Тит огледа спретнатия ѝ кабинет, удобен, но семпъл с тъмните мраморни стени, спартанските канапета, ниските масички и вълнените драперии, които Плотина беше изтъкала собственоръчно. – Не, не крадете за себе си. Но сигурно ви е струвало много да осигурите етапно консулство на протежето си Адриан. Да не споменаваме новия му пост като губернатор на Сирия. Два милиона сестерции – добро начало, за да купите необходимата му подкрепа, та да стане императорски наследник. – Тит поклати глава. – Проблемът е, че ако просто ме бяхте помолили да подкрепя Адриан... да, щях да го направя. Той ще бъде добър император. Предполагам, не знае, нали? Може и да е студенокръвна риба, но по-скоро би умрял, отколкото да открадне.

– Ще се погрижа да умреш за това – прошепна дрезгаво Плотина.

Тит сви рамене.

– Винаги съществува риск.

Излезе спокойно и затвори вратата с тихо щракване. Устата на Плотина зейна в ням писък, а лицето ѝ се разкриви болезнено. Не! Закрачи напред-назад, блъскайки се в мебелите. Не, не, не! Сандък с ленени дрехи я препъна и тя го ритна настрани. По пода се разпиляха спретнато сгънати туники. Невъзможно! Невъзможно!

Плотина отиде при Юнона. Нареди на другите молители в храма да излязат с шепот, който ги накара да хукнат през глава навън. Разказа всичко на посестримата си. Юнона слушаше и наблюдаваше със съчувствено каменно лице как Плотина хлипа, пени се от гняв и си скубе косите.

– Ще си плати – заключи тя с глас, одрезгавял от крясъците.

– Никой няма право да разговаря така с богиня.

Юнона се съгласи.

– Ако си мисли, че ще ме спре, значи е наивен фукльо. Моят Публий ще стане император. Ще стане император и тогава ще видя трупа на това жалко нищожество да се валя върху пода.

Юнона я разбра.

– Ще отида при Траян. Ще замина за Антиохия, и то веднага. Ще му разкажа как са ме оклеветили. Той ще повярва на мен, а не на наглото нищожество. Аз съм му съпруга.

Юнона изрази съчувствие.

– Ще ми помогнеш, нали? – Изтощена до смърт, Плотина облегна туптящата си от болка глава върху мраморните поли на Юнона. – Ще ми помогнеш ли да се отърва от него?

Юнона ѝ обеща.

САБИНА

– Лекарите ти препоръчват почивка, цезаре.

Траян се облакъти върху възглавничките на лектуса и един роб му допълни чашата.