— Още сега ми обещай — поде тя. — Никога не започвай бизнес с него. Стига да може, той ще те погуби. За него това е единственият начин да прави бизнес. Обещаваш ли ми?

Джордан сви рамене. Нямаше никакво намерение да прави бизнес с Бърк Джармън. И наистина изобщо не се и сети повече за мъжа й. Живееше само за Ребека, за следващия път, когато тя щеше да се появи на вратата му, да му се усмихне с особената си, тайнствена усмивка, да хвърли дрехите си на земята и да легне до него.

Джордан Лазаръс срещаше за първи път в живота си жена, чиито хитрини не отстъпваха на собствения му остър ум. Ребека Джармън си оставаше загадка за него и точно затова му ставаше все по-интересна. Той не си задаваше въпроса какво се крие под чувствената й външност. Не си задаваше въпроси за миналото й. Дори забравяше за собственото си минало. Живееше за чисто външното удоволствие да бъде с нея.

Той много добре си даваше сметка колко е опасно да се остави да го впримчи така жена. Но това само увеличаваше възбудата му.

Джордан бе здраво оплетен в мрежите й и не чувстваше никакво желание да се освобождава. И защо ли му трябваше? Чисто и просто имаше любовна авантюра с една определено опитна жена. Нищо не го обвързваше с нея.

Тогава ненадейно личният живот на Ребека навлезе във връзката й с Джордан. Тялото й, което той така добре бе опознал и свикнал да люби, носеше печатала това, което бе станало.

Имаха среща в неговия хотел. Тя изглеждаше посърнала. Той разбра защо едва когато съблече роклята й. Горната част на бедрата и хълбоците й, а също и гръдният й кош бяха покрити с огромни синини. Когато погледна в очите й, срещна мъка.

— Какво ти се е случило? — попита той, докосвайки леко грозните петна.

— Бърк — отвърна тя.

После, след известно мълчание добави:

— Не ми е за първи път.

Не пожела да каже нищо повече. Въпреки че на Джордан му беше неловко, тя настоя да се любят. Този път в ласките й имаше нещо по-искрено. На Джордан му домъчня за нея и това засили нежността му. Ала когато се сети за грубия съпруг, който бе причинил това на Ребека, в него започна да се заражда тъмна ярост. Всъщност сега за първи път се замисляше, че този мъж докосва Ребека, че остава насаме с нея и има власт над нея. Това го караше да ревнува.

Синините постепенно избледняха и знойната физическа връзка на Джордан с Ребека Джармън продължи. Но вече не беше както преди. Откакто бе докосвал наранената й болезнена плът, Джордан я ценеше повече. И някак неволно й даваше повече от себе си и скъсяваше с още малко разстоянието, съпътствало връзката им преди.

Няколко седмици след първата случка по тялото на Ребека се появиха нови синини. Отново бяха на места, невидими за външен поглед — по корема, по хълбоците, по гърдите.

— Той обича да ме показва на съдружниците си — каза Ребека горчиво. — Никога не ме удря там, където ще се забележи.

Ревността на Джордан се превърна в открита ярост.

— Защо не го напуснеш? — запита.

Тя поклати глава.

— Не мога да го направя. Поне не сега. Не ме карай да ти обяснявам. Просто ме прегърни.

Джордан се подчини. Докато я държеше в обятията си, сърцето му се изпълваше с любов към нея. И същевременно някъде дълбоко в него се пораждаше желание да уязви Бърк Джармън, да му причини нещо лошо.

Двете усещания бяха неразделни едно от друго. И колкото повече Джордан се виждаше с Ребека, толкова по-силни ставаха и двете.

След месец настъпи решителният момент.

Ребека отиде при Джордан в хотела. Този път белезите бяха още по-ужасни. Бедрата й, ребрата й, дори ключиците й бяха синьо-черни.

Джордан стисна зъби от ярост.

— Няма да допусна повече това! Остави ме да го наредя както аз си знам!

Беше бесен. Не можеше да се сдържа повече. Искаше да му отмъсти и да му отнеме Ребека.

Но Ребека бе твърда. В очите й се четеше страх.

— Недей! — отвърна му. — Ти ми обеща никога да не се доближаваш до него. Ако нарушиш обещанието си, повече няма да ме видиш. Както искаш.

Джордан поклати глава.

— Не е точно така. Обещах ти никога да не правя бизнес с него, а не изобщо да стоя далеч от него.

Ребека не отвърна. Дълго стоя умислена за нещо далечно. Накрая каза:

— Дойде ми една идея, всъщност ти ми я внуши. Може би начинът да се справиш с Бърк е точно да започнеш бизнес с него.

После присви очи и добави:

— Точно така. Но без той да го знае.

Джордан я погледна въпросително:

— Какво имаш предвид?

Тя се обърна настрани, за да го вижда по-добре. Красивото й тяло, свито на дивана като змиорка, неизменно възбуждаше желанието му.

— Бърк участва с група свои хора в една сделка на Уолстрийт — започна тя. — Става дума за акции. Много съмнителна сделка. Ще се опитат да смъкнат акциите на една чикагска метална компания, за да получат две места в управителния съвет. Обикновено Бърк не би започнал нещо толкова рисковано. Много е консервативен. Но един негов състудент е вече в съвета и му помага да подреди работата, фирмата се казва „Мичиган Металс“. Солидна компания е, но в продължение на две години постоянно е имала проблеми поради силната конкуренция и някои неудачни инвестиции. Оттам е започнало.

Джордан я погледна право в очите.

— Ти как разбра всичко това?

— Миналия месец подслушах телефонния разговор на Бърк с един негов приятел — отвърна тя. — Оттогава подслушвам, когато ми се удаде случай. Отначало не бях сигурна, че разбирам какво искат да правят. Но миналата седмица Бърк говори дълго със състудента си, който е в съвета на „Мичиган Металс“. Тогава си дадох сметка какво са заложили. Бърк влага един милион долара свои пари. Никога нямаше да рискува такава сума, ако работата не беше сигурна.

Джордан бе поразен. Един милион долара бяха наистина доста пари, за да рискуваш с тях.

— Аз какво да правя? — запита.

— В продължение на около четирийсет и осем часа акциите на „Мичиган Металс“ ще се задържат на много ниски цени. Например по пет долара на акция вместо по четирийсет. След това цената рязко ще скочи, понеже Бърк и хората му ще оповестят голяма реорганизация и изкупуване на акциите веднага щом заемат местата си в съвета. Така че ако ти започнеш да купуваш през този четирийсет и осем часов интервал, можеш да спечелиш по осем долара на всеки вложен долар. И когато всичко приключи, ще бъдеш основен собственик на дялов капитал в една от най-силните метални компании в Средния запад.

Джордан изглеждаше скептичен.

— Има специални закони срещу стокови манипулации от тоя род — започна той. — Можеш да влезеш в затвора, ако те хванат.

— Но не и ти — отвърна тя. — Ти си извън играта. Никой не може да те свърже с Бърк или с хората му. Не си въвлечен в заговора. Ти просто инвестираш в подходящ момент в изгубили стойността си ценни книжа. Не поемаш никакъв риск, разбираш ли?

Джордан премисли и видя, че е права. После запита:

— Кога трябва да стане всичко това?

— Следващия понеделник — отвърна тя. — Към края на другата седмица Бърк и хората му ще окажат голям натиск върху фонда и в понеделник рано сутринта ще смъкнат цените до възможно най-ниски стойности. Тогава ще бъде моментът за купуване.

— Никога не съм обичал да залагам на фондовата борса. Рискът е прекалено висок. Дори в сделка като тази нещо може да се обърка.

Тя поклати глава.

— Бърк никога не поема рискове. И той, и хората му не биха се захванали с това, ако фондът не им беше вързан в кърпа. Няма начин да не успеят с цялата си власт и пари, взети накуп. Е, не искаш ли да забогатееш за негова сметка? Да си разплатиш сметките с него, без да си мръднеш пръста?

Погледът й стана влажен и похотлив.

— Не искаш ли да изкараш един милион долара за сметка на мъжа ми?

Чак сега Джордан разбра какво му предлагаше тя. Да отмъсти на мъжа й и да го накаже косвено за това, което й бе направил. След като беше сложила рога на Бърк Джармън, сега искаше да го превърне и във финансов рогоносец. На Джордан нямаше да му се наложи да влиза в директни делови отношения с Бърк, но щеше да забогатее за негова сметка, без изобщо Бърк да разбере затова.

— Единственото, което трябва да направиш, е рано в понеделник сутринта да вложиш значителна сума — да кажем двеста хиляди — продължи тя — и само от тази сделка до края на седмицата ще бъдеш милионер.

Джордан изглеждаше замислен. Един милион долара можеше да му свърши добра работа. Щеше да му даде възможност да доведе докрай мащабните си планове, изискващи готови пари, с каквито в момента не разполагаше. А тук ставаше дума за много пари срещу минимално усилие и почти никакъв риск. Не беше лесно да се устои на подобна сделка.

Ребека Джармън се намести в прегръдките му и шмугна в устата му дългия си, жаден език. Още първото й докосване го подлуди.

— Не искаш ли да го съсипеш? — питаше тя.

После се настани върху него. Тънката й ръка се плъзна между краката му и тя сподавено заскимтя, предчувствайки близкото удоволствие.

— Притежаваш жена му — продължаваше тя. — Сега вземи и парите му.

Джордан си пое дълбоко дъх. Предложението бе твърде примамливо.

— Хайде де! — дразнеше го тя и започна да се движи върху него. — Кажи, че ще го направиш. Заради мен.

Джордан въздъхна. В крайна сметка какво бяха двеста хиляди долара в сравнение с тялото на тази жена до неговото? Дори рискът усилваше желанието, което изпитваше в момента.

— Добре — каза той.

— Ммм. — Тя се размърда бързо върху него, възбудена от общия им план. Вече бе събула пликчетата си и насочваше пръста му към плъзгавото място. — Така е добре…

После свали ципа му и здраво го притисна. Беше топъл и готов за любов. Коравото нещо в ръката й го доказваше недвусмислено.

Миг по-късно вече го бе привлякла в себе си. Той започна да я обладава толкова необуздано, че тя се изплаши да не свърши още преди да е готова.

Погледна го в лицето. Очите му бяха затворени. Виждаше се как го е омагьосала.

Чак в този момент тя наистина го почувства в себе си и се отдаде на наслада.



Историята за „Мичиган Металс“, която Ребека Джармън разказа на Джордан, бе чиста лъжа. Бърк Джармън и приятелите му щяха да снижат стойността на фонда на „Мичиган Металс“ не за да получат места в Управителния съвет на компанията, а с цел да предизвикат окончателния й фалит и да изкупят на безценица това, което щеше да остане от нея. С помощта на някои влиятелни приятели щяха да създадат от останките на „Мичиган Металс“ нова компания, чийто управителен съвет щеше да бъде съставен само от техни хора.

Двестате хиляди долара на Джордан Лазаръс щяха да бъдат изгубени още в първите часове след влагането им. Бърк Джармън просто използваше Джордан като източник на лесни пари, който да закупи акции без стойност и да спомогне за фалита на обречената компания.

Ребека щеше да залъже Джордан с някаква измислена история за грешка в операцията, за неочаквано измъкване от страна на акционерите. Щеше да твърди, че фалитът е бил напълно неочакван и за мъжа й, и за останалите, и че са претърпели не по-малки щети от тези на Джордан.

Ребека беше сигурна, че Джордан, комуто напълно бе завъртяла главата, ще повярва на всяка нейна дума. Жадният поглед в очите му недвусмислено говореше, че може да измъкне от него каквото си пожелае. Той бе просто един прекалено самоуверен двайсет и четири годишен хлапак, който не можеше да се мери с нея по изобретателност и коварство. Начинът, по който го бе съблазнила, бе цяло изкуство. Няколко удара, които сама си беше нанесла — лесно й се появяваха синини, тя си го знаеше — стигнаха, за да убеди Джордан, че е жертва на жестокия си съпруг. Останалото бе дело на умението й да прави любов, а и да лъже.

За най-голямо нещастие на Бърк Джармън и на жена му обаче нещата не се подредиха така, както ги бяха замислили.

В понеделник сутринта, когато трескавата продажба бе смъкнала цените на „Мичиган Металс“ до нов пределно нисък праг — 3,60 долара за акция. Следствената комисия внезапно замрази всякакви борсови операции с омаломощения фонд и започна разследване на съмнителните действия, довели до неочакваното падане на цените.