„Орора Аплайънс Корпорейшън, където надеждността е традиция“.

— Какво ще кажете за това? — попита Бъд Оуънс.

— Много е старомодно — намръщи се Лесли. — Мисля, че откакто съм се родила, не са променяли нито художественото оформление, нито текста. Това е стара компания.

— Което дава отражение върху продажбите им — заключи Бъд Оуънс. — В момента имат само шестнайсет процента от пазара. Преди двайсет години държаха четирийсет. Западнали са, меко казано. Искате ли да знаете какво ги крепи още?

Лесли смръщи чело и неубедено попита:

— Верността на клиентелата?

Той се усмихна.

— Не точно, но нещо подобно. Чисто и просто техните уреди са най-доброто, което може да се намери. Освен това бият конкуренцията с два пъти по-голяма издръжливост и два пъти по-евтини сервизни услуги. Гаранциите им са най-добрите в бранша. Може би сте права в определен смисъл. Ако бабата е имала печка „Орора“, майката и дъщерята ще да са чували от нея колко е доволна. Струва ми се обаче, че по-скоро става дума за умни потребители, които купуват „Орора“ заради качеството.

— Но компанията държи все по-малка част от пазара — каза Лесли.

— Това е лесно обяснимо, нали? — попита той.

Тя погледна към рекламите и отсъди:

— Мисля, че да. Тези реклами са наистина от памтивека. Никой не се опитва вече да продава продукцията си по този начин. Вижте тая майка на снимката. Днес майките ходят на работа. Не носят кухненски престилки, нито пък сутрин раздават сандвичите на децата си в пликчета.

Бъд Оуънс се усмихна, затвори папката и каза:

— Сега вече знаете с какво си имаме работа.

Лесли го погледна. Умните й очи вече бяха готови за среща на ново предизвикателство.

— Председателят на управителния съвет се казва Бартън Хатчър Четвърти — започна той. — Компанията е еднолична и се притежава от семейство Хатчър. Основана е преди седемдесет и пет години от прадядото на Хатчър в град Орора, щата Минесота. Оттогава си е все там. Това са много старомодни хора, закоравели провинциални републиканци. Не обичат промените. Много са богати и не ги е било особено грижа, че продажбите на „Орора“ непрестанно са намалявали. До момента, в който пазарният им дял е спаднал до осемнайсет процента. Сега вече са поуплашени.

— Не е толкова страшно — каза Лесли. — Ако се направи една модерна рекламна кампания.

— Не познавате Бартън Хатчър — поклати глава той. После се усмихна. — Но ще го опознаете.

Лесли го погледна въпросително.

— Какво имате предвид?

— Понеже от този момент сте натоварена с проекта на „Орора Аплайънс“ — каза Бъд Оуънс с неприкрит садизъм. — Той е ваш.

Лесли си пое дълбоко дъх.

— Ами… може би трябва да ви благодаря.

— Няма да сте ми много благодарна, когато разберете с какво снимате работа. От три години се занимаваме с „Орора“. През този период ни отказваха всички нови идеи за реклама, развитие или маркетинг, които им предлагахме. Принудиха ни да се върнем към старите реклами. А сега ни заплашват, че ще се прехвърлят в друга агенция, понеже не получават очакваните резултати. Повечето от най-квалифицираните ни хора опитаха да работят с тях, но резултатът е само стомашни язви. „Орора“ е най-неподатливият клиент, с който сме си имали работа. Сега е ваш ред. Ако успеете, това ще бъде голям плюс за вас. Ако ли пък не…

— Губим поръчката — каза Лесли.

Той кимна самодоволно.

Тя премисляше положението си. Бъд Оуънс не губеше нищо, независимо от изхода. Очевидно не я харесваше и го беше яд на университетското й образование и на препоръките й. Ако започнеше работа по поръчката и се провалеше, щеше само да му докаже, че е бил прав, когато й е оказвал недоверие. Ако ли пък успееше, той щеше да обере лаврите като човекът, който я бе назначил и й бе поверил работата по поръчката.

Разбира се, вторият изход щеше да бъде в нейна полза.

Бъд Оуънс следваше посоката на мисълта й, отразена в откритите й очи. Виждаше, че е заинтригувана от предизвикателството. Но той също знаеше нещо, което тя самата не знаеше. На последния директорски съвет „Огълви, Торп и Оуънс“ практически се бяха отказали от поръчката „Орора“. Бяха се примирили с факта, че Бартън Хатчър така или иначе скоро ще се прехвърли другаде. Всъщност шефовете на „Огълви, Торп и Оуънс“ бяха очаровани от възможността да се отърват от Хатчър и тежката му фирма. Нищо не принуждаваше Бъд Оуънс да спасява положението, понеже то и без това се смяташе за неспасяемо.

Затова Бъд Оуънс се забавляваше, когато виждаше как неопитната млада жена срещу него се напряга пред поставената й задача.

— Добре — каза тя и стана. — Кога започвам?

— Да не отлагаме днешната работа за утре! Ще наредя на Арлин да ви намери временно някоя стая — каза той и посочи пълната с реклами папка. — Можете да я вземете със себе си.

Лесли се усмихна бегло и протегна ръка.

— Благодаря ви, че ми възложихте работата, господине. Ще направя всичко, каквото мога.

— Това е добре! — отвърна той и стисна ръката й. — Ще видим дали вашето „всичко“ е достатъчно.

Когато излизаше от кабинета му, тя още чувстваше изпитателния му поглед.

Вече знаеше, че е принесена в жертва.

9

В продължение на две седмици Лесли се посвети на поръчката „Орора Аплайънс“. Ядеше малко и почти не спеше, само работеше. Успя да се убеди, че захващайки се с поръчката на една закостеняла, традиционна компания, противопоставяща се на новите идеи, агенция „Огълви, Торп и Оуънс“ си бе навлякла непосилна задача.

Модерната реклама трудно можеше да помогне на клиент, който не желае нейната помощ. Но въпреки това в „Орора“ очакваха „Огълви, Торп и Оуънс“ да увеличат продажбите, в противен случай щяха да сменят агенцията. Цялата работа изглеждаше невъзможна. И все пак бързият ум на Лесли й подсказваше, че съществуват скрити възможности. Някои важни ходове сигурно още не бяха опитани.

В края на първата седмица й дойде умна идея. Тя се обади на Уес Глазър, бившия отговорник за поръчката на „Орора“, и го покани на обяд.

— Дойде ми една идея и просто исках да я споделя с теб — каза му.

— Говори — усмихна се Уес. Държеше се дружелюбно, изпитваше нескрита радост, че се е отървал от поръчката и й съчувстваше за трудностите.

— Смятам, че компанията трябва да смени името си — започна Лесли. — Това „Орора Аплайънс Корп“ ми звучи безнадеждно остаряло. Сложиш ли го в рекламен текст, направо дразни окото. Ако името се модернизира, ще се модернизира и цялата компания. Много компании прибягнаха напоследък до това, включително и огромни корпорации като „Ексън“ и „Оштоу“. Смятам, че това ще има добри резултати.

Уес шумно се изсмя.

— Защо се смееш? — погледна го Лесли.

— Слез от облаците и гледай нещата право в очите — каза той. — Старият Хатчър не ще и да чуе за най-малката промяна в печатните му реклами и всичко това е така от двайсет и пет години. Ако му предложиш да смени името на проклетата си компания, той ще отиде в друга агенция още преди да си си отворила устата. И компанията, и името й са традиционни както за него, така и за семейството му. Не, Лесли, трябва да бъдеш по-скромна. За бога, не забравяй с кого си имаш работа! Тук става дума за семейна гордост!

— Глупава гордост! — каза Лесли замислено.

— Както и да е — продължи Уес и отпи от кафето си. — Имаш ли да ми казваш още нещо?

В този миг Лесли усети чувството за превъзходство, което се криеше зад милото му поведеше. Сигурно си мислеше за нея, че е тъпа новачка, за да предлага толкова недипломатични идеи. Навярно цялата седмица щеше да се подиграва на наивността й пред останалите си колеги на игрището за голф.

Виждаше също как оглежда тялото й. Този ден бе сменила костюмчето си с рокля, която добре подчертаваше стройната й фигура. Чудеше се дали Уес, или който и да е друг от шефовете по поръчките ще вземат работата й на сериозно, след като е жена.

За момент се почувства ужасно от безизходното положение, в което се намираше. После сякаш нещо я озари и тя си даде сметка, че не всичко е изгубено.

— Благодаря ти за съветите, Уес. Извинявай, но трябва да бягам.

— Няма защо — усмихна се той, докато тя ставаше. — Винаги на твое разположение.

И се загледа в краката й, когато тя прекосяваше ресторанта на излизане, събличайки я мислено и казвайки си: „По всяко време, малката!“.

Никой в „Огълви, Торп“ не чу повече дума от Лесли за проекта й относно „Орора Аплайънс“. Тя пазеше всичко в дълбока тайна.

Бъд Оуънс и колегите му решиха, че мълчанието й е израз на безпомощност. Да се занимаваш с „Орора“, бе някакъв кошмар, неразрешима задача, за който и да е работник от рекламата. Бъд Оуънс бе закопал Лесли с тая поръчка просто за да я унижи и да охлади илюзиите й, че е способна за каквото и да било.

Затова учудването му бе голямо, когато, месец след като я бе назначил, чу, че е поканила Бартън Хатчър и отдела по реклама на „Орора“ на заседание в дирекцията на „Огълви, Торп“, за да им представи проекта си за рекламна кампания.

— Какво си намислила? — сопна й се той по телефона. — Сигурно си напълно неподготвена! Не искаш ли да обсъдиш плановете си с останалите тук?

— Предпочитам да бъде изненада, ако нямате нищо против — отвърна тя. — В края на краищата вие ме натоварихте с всичко това. Сега може би ще ме оставите да продължа.

— Това ще бъде краят ти — усмихна се Бъд Оуънс. — Тогава ще се видим на заседанието.

И той се настани удобно на стола си, предвкусвайки срутването на надеждите на Лесли Чембърлейн.

Заседанието се състоя на 10-и август. Беше горещо и домакини и гости се наслаждаваха на прохладата, внасяна от климатичната инсталация в залата.

Групата от „Орора“ пристигна в стегнати редици като малка армия, готова за бой. Бартън Хатчър — висок, внушителен мъж с гъста бяла коса и властно поведение, влезе, плътно заобиколен от заместник-директорите си и рекламните си асове. Студено поздрави Бъд Оуънс, каза тихо няколко думи на хората си, седна и си извади пура, която незабавно му запалиха.

— Може ли да започваме? — попита той.

Лесли стана, прекоси заседателната зала и застана отпред. Поради топлото време бе облечена в тънка лятна рокля. Правите й, младежки рамене и стегнатите й гърди се очертаваха под яркия десен, а краката й, загорели от неотдавнашните разходки до плажа „Оук Стрийт“, приятно контрастираха с него. Изглеждаше ужасно млада, но не чак толкова уязвима, както може би си мислеха някои от присъстващите в залата.

— Господа, добре дошли на нашето заседание! — започна тя.

— Господин Хатчър и сие, добре дошли отново в „Огълви, Торп и Оуънс“. Бих искала да ви представя нашия проект за голяма нова рекламна кампания в полза на „Орора Аплайънс“, както и някои специални предложения от интерес за вашата фирма.

Шефовете от „Орора“ гледаха Лесли скептично. Смущаваше ги фактът, че е жена, но повече от всичко ги притесняваше младостта й. И най-добрите специалисти от „Огълви, Торп“ бяха претърпели неуспех с предложенията си за приемлив рекламен текст за „Орора“. Толкова ли бе изпаднала агенцията, че да поверява тая важна поръчка на начинаещи?

Без да дава вид, че забелязва враждебните погледи около себе си, Лесли се приближи до големия телевизионен екран отпред. Намали осветлението и пусна видеомагнетофона, поставен зад телевизора.

Чу се музика и на екрана се появи рекламен клип за кухненско оборудване „Орора“. Привлекателна млада жена, облечена в тъмен костюм и надиплена копринена блуза, влезе в красиво подредена кухня, оставяйки настрани куфарчето си и събличайки сакото си. Включи печката, бързо извади някакво ястие от хладилника, пъхна го в микровълновата фурна, зареди кафеварката и пусна фурната на режим затопляне.

Посланието на клипа бе очевидно. Ставаше дума за млада, заета съпруга, която тъкмо се прибираше вкъщи от работа и бързаше да приготви вечерята. Изглеждаше ведра, жизнерадостна и доста секси, когато включваше електроуредите. Изящните й ръце в едър план въртяха копчетата, пускаха уредите в действие, подреждаха всичко. От нея лъхаше младежка енергия, щастие и безспорна женственост.