Элизабет Гейдж - Интимно

Ню Йорк

Есента на 1971 г.

По ирония на съдбата проблемите на Джордан Лазаръс започнаха, когато той за първи път откри нещо голямо.

През петте години, последвали многомилионната му победа над Ребека Джармън и съпруга й, Джордан си бе извоювал собствено място под небето. Притежаваше корпорация от двайсетина компании, пръснати из Съединените щати и Канада — най-вече средно големи фирми за производство на канцеларско оборудване и стоки за бита. Джордан бе скромен в придобивките си, ала всяка една от новите му компании търпеше бурно развитие. В резултат на това корпорацията, наречена от него „Лазаръс Интърнешънъл Инк“ се превърна в национална, реализирайки продажби от над половин милиард долара, а личното богатство на Джордан нарастваше с милиони с всяка изминала година.

Джордан отдавна вече бе разрешил личните си и семейните финансови проблеми и бе на път да стане голям играч в света на бизнеса. Подхождаше консервативно към всички въпроси, свързани с кариерата си, избягваше да рискува с неизпитани методи и предпочиташе да гради империята си върху солидни основи и да я развива в здрави структури, гарантиращи бъдещ растеж.

Направи изключение само един-единствен път. В началото на 1967 година му хрумна да купи една компания в Охайо, занимавала се преди с животинска храна и прераснала в дребен производител на лекарства за добитък. За четири години Джордан успя да превърне западналата фирмичка в процъфтяваща фирма за ветеринарни лекарствени средства с добри печалби и блестящо бъдеще.

Всичко това можа да се осъществи благодарение на една личност на име Лио Камински — неугледен и раздърпан млад биохимик, който, след като прекъснал навремето доктората си по фармакология и впоследствие бил уволнен от друга голяма фирма за доставка на химикали, от четири години работеше в „Бакстър Фидс“ — така се казваше компанията.

Когато започна да ходи във фирмата, Джордан чуваше фантастични истории за невероятните методи на работа на Лио и за смелите му изобретения. Отиде да разгледа лабораторията му, в която цареше пълен хаос от клетки с животни, епруветки и колби със зловещи смески, и дори посети апартамента му, където миришеше още по-лошо и беше още по-разхвърляно, отколкото в лабораторията.

Аспирантурата на Лио била прекратена поради пълната му неспособност да доведе възложената работа до успешен край. Неизбежно се отклонявал от задачите си и следвал някакъв собствен път на развитие. Когато крайните резултати се окажели нулеви, това сякаш не го засягало. Освен това, когато научните му проекти получавали ниски оценки и когато най-после го изхвърлили от аспирантурата, нямал вид на много загрижен.

Лио бе кльощаво момче от Бронкс, носеше очила, притежаваше всевъзможни награди от научни състезания, беше набрал 800 точки на матурата по математика, нямаше никакви приятели от училище и нищо друго, освен науката не го интересуваше. Обичаше животните и им отдаваше цялата си душа. Но не разбираше хората. Отношенията му с тях бяха в по-голямата си част с плачевни резултати.

Генералният директор на „Бакстър Фидс“ го взел на работа, за да услужи на родителите му, с които го свързвало старо приятелство. Плащаше му ниска заплата и не очакваше нищо от него.

Тогава най-ненадейно Лио получи в лабораторни условия ваксина срещу една от най-опасните болести по добитъка. Лио беше специалист по имунната система на копитните и работеше по десетки проекти, но през последните две години не бе довел нито един от тях до краен етап. И сега изведнъж бе успял.

Точно в този момент Джордан Лазаръс купи „Бакстърс Фидс“, смени името на компанията на „Ветеринари Фарма Сютикалс“ и я превърна в малък, но бързо растящ филиал на „Лазаръс Интърнешънъл Инк“.

Джордан задържа Лио, повиши заплатата му и намери начин да го предразположи към себе си. След като Лио беше неспособен да довършва проектите си, Джордан започна да иска от него тъкмо това, което му харесваше — да следва естествения ход на въображението си, да се движи встрани от отъпканите пътища във фармакологията и да търси решения на научните загадки.

Двамата се сприятелиха. Джордан научи Лио да чисти, да яде както трябва и дори малко да спортува. Ходеха да тичат заедно. Джордан бе мечтаният началник за Лио. Оставяше го да се развива свободно. През определен период от време го канеше на вечеря и обсъждаха как върви работата. Наложи му се да понаучи някои неща, свързани с тайните на фармакологията, за да разбира за какво му говори Лио, но успя да се справи.

И така Джордан Лазаръс се остави на шестото си чувство и се сдоби с нов подчинен — ексцентрик. Колкото до Лио Камински, той пък се сдоби с първия истински приятел в живота си.

Това, на което Джордан отдавна се надяваше, стана през един прекрасен майски ден, две години след като бе купил компанията.

Лио неочаквано му съобщи важна новина.

— Успях да получа профилактично средство за сърдечни заболявания при добитъка. Не знам дали ти е известно, но удебеляването на артериите е една от основните причини за смъртността при говедата.

И Лио показа на Джордан спецификацията на новото си лекарство. Ставаше дума за ново химическо съединение на амини и неорганични соли, което оказваше радикално влияние върху абсорбцията на холестерол в кръвта. В правилна дозировка можеше не само да предпазва от сърдечни заболявания, но и да лекува вродена сърдечна недостатъчност при добитъка.

Джордан насърчи Лио да продължи да работи по проекта. Резултатите бяха много оптимистични. Лабораторните опити на Лио пожънаха невероятен успех. У животните, подложени на експеримента с новото лекарство, предразположението към развиване на сърдечни заболявания намаляваше с 90 % в сравнение с контролните групи, а при много от тях лекарството лекуваше сърдечни смущения в напреднала форма.

Месец по-късно Джордан зададе на Лио следния въпрос:

— Смяташ ли, че лекарството може да се прилага и при хора?

Лио го погледна смаяно. Никога не беше мислил за това.

— Не знам — отвърна замислено. — В обмяната на веществата има някои разлики. Съставът на холестерола в човешкия серум, специфичните свойства на анионния обмен… с неорганични соли… коефициентите на абсорбция…

И Лио отново се отнесе. Джордан не успяваше да следва потока на мисълта му. Но в замяна на това му каза, че му има безгранично доверие и му отпусна неограничени средства за експерименталната работа.

Не минаха и шест месеца, откакто Джордан бе изказал идеята си, и Лио го уведоми, че при подходящо приложение експерименталното лекарство може да служи за профилактично средство срещу високо кръвно налягане, удебеляване на артериите, мозъчен удар и сърдечна недостатъчност. Той изрече всичко това доста объркано, в някаква странна смесица от професионален жаргон и несвързани екзалтирани изречения, но Джордан го разбра.

— Лио, гордея се с теб — каза му. — Искам да продължиш да работиш с всички сили. От днес нататък ти давам картбланш за всичко, от което имаш нужда — и пари, и оборудване. Но искам да ми обещаеш нещо. Този проект трябва да остане в тайна между теб и мен. Никой друг не трябва да знае каква е крайната ни цел.

Вдъхновен от задачата да създаде нещо голямо в полза на приятеля си, Лио се хвърли да работи с невиждан ентусиазъм.

А Джордан Лазаръс стоеше неотлъчно до него и го подкрепяше. Ходеше в лабораторията поне веднъж седмично, понякога запретваше ръкави и му помагаше в самите опити. Отклони над два милиона долара от други компании и вложения и ги внесе в проекта на Лио.

И мислено пресмяташе милионите, дори милиардите, които би донесло, на която и да е компания патентоването на лекарство, способно да предотвратява сърдечни заболявания при хората.

Към края на първата година упорита работа проектът наистина даде невероятни резултати. Лио постигна изумително прецизен сравнителен анализ на кръвния състав при хора и добитък и бе на път да синтезира специална лекарствена формула, даваща възможност за идентични и дори още по-добри резултати при хора.

Джордан вложи цялата си душа в това начинание и надмина себе си във финансово отношение, като осигури на Лио всичко необходимо за научната му работа. Посвети голяма част от времето си на изучаването на всички правни и процедурни въпроси около подобна експериментална програма, включваща човешки същества. Предстоеше им много работа. Освен това случаят изискваше както експериментален контрол, така и строг правен контрол. Въпреки всичко, с малко късмет Джордан и Лио скоро щяха да могат да подадат заявка за патентоване на най-революционното лекарство за сърдечно болни от дигиталина насам.

Но преди още Джордан да стигне до вълнуващия финален етап на проекта, от най-неочаквана посока го връхлетяха неприятности.

Бяха изминали четири години от първата среща на Джордан с Лио Камински и почти две години, откакто Лио бе започнал работа по строго секретния проект. През един мразовит четвъртък в началото на ноември при Джордан дойдоха двама представители на „Консидайн Индъстрис“ — една от най-големите американски корпорации, с филиали в четирийсет страни из целия свят. Единият посетител беше адвокат, а другият — административен началник. И двамата бяха на средна възраст и имаха вид на преуспели хора.

— Имаме сведения, че научният ви отдел се занимава с нещо много интересно — започна администраторът.

Джордан го погледна изпитателно.

— Как разбрахте за това?

— Хората говорят — отвърна администраторът. — Както и да е, господин Консидайн лично се интересува от научни разработки в областта на сърдечните заболявания, понеже самият той страда от сърце. Разбира се, в лека форма — добави той предпазливо.

— Ние работим по много неща — започна Джордан. — Но правим опити само с животни. Много ни трябва още, преди да постигнем нещо, което може да се прилага на хора.

Казвайки това, той вече мислеше как да утрои охраната около работата на Лио.

— Бихме искали да ви направим едно предложение и смятаме, че ще ви заинтересува — намеси се адвокатът. — „Консидайн Индъстрис“ е готов да ви отпусне всички средства, за да ускорите разработката на този продукт. В замяна на това „Консидайн“ ще участва в патентоването на продукта, разбира се, на етапа, когато това стане възможно.