Той я взимаше в обятията си дори преди да е закачил палтото си, преди да е успяла да му налее питието. Тялото й сякаш послушно се разтапяше в неговото. Още при първото докосване той пламваше от страст, изгубваше ума и дума и докато му подаваше чашата, тя го мъмреше и му казваше „да се поохлади малко“.

През цялото време, докато вечеряха, той се бореше с желанието, което му пречеше да внимава в думите й. Почти не си даваше сметка какво става наоколо и какво слага в уста. Докато Джил говореше, той гледаше ръцете й, очите й, косата й и си мислеше за гъвкавото младо тяло под дрехите — тялото, което щеше да бъде негово, когато се приберат. Към края на вечерята тя го поглеждаше със свенлива усмивка и казваше:

— Едно птиченце ми казва, че умът ти е някъде другаде.

Тогава той бързо я отвеждаше вкъщи, отключваше с треперещи пръсти, въвеждаше я вътре и заравяше лице в гърдите й. Събличаше я бързо. Още щом й помогнеше да съблече полата си, падаше на колене, за да души сладкото място между краката й. Тя почти незабележимо се поклащаше пред лицето му, а пръстите й нежно галеха косата му щом я съблечеше, той я занасяше на ръце в стаята си. Беше толкова лека! Като въздушна нимфа с усещанията и разума на зряла жена.

Тя обичаше да гледа как постепенно силното му тяло се разкрива пред очите й и понякога с наслада сама го събличаше бавно и докосваше голата му плът.

Ръцете й свенливо го прегръщаха и галеха, играеха си с него. Бяха нежни, но инстинктивно знаеха как да разгорят страстта му. Пръстите й бавно се плъзгаха по кръста му, галеха тестисите му, едва-едва докосваха върха на набъбналия от желание пенис. Езикът й пробягваше по зърната на гърдите му, коленете й се притискаха в ребрата му, а докато целуваше челото му, гърдите й леко се поклащаха пред устните му.

Не след дълго тя го възсядаше като прелестна малка гола ездачка и той навлизаше в нея, все по-навътре и по-навътре. Тя извиваше гръб и притваряше очи. Когато върховната вълна на удоволствието ги залееше, ръцете й търсеха опора в силните му плещи, а треперещите й пръсти милваха мускулестата му плът.

— О! — въздишаше тя и вдигаше лицето си нагоре, а косата й падаше на дипли по гърба й. — О!

Тогава семето му изведнъж неудържимо се изливаше в нея. Тя сякаш припламваше и цяла се напрягаше, в гърлото й се надигаше нещо като мъркане на котка и той усещаше как невидими мускули обхващат члена му, ритмично го поклащат и нежно се свиват, за да приемат топлия бял поток на страстта му.

Рой се изумяваше от разнообразните начини, по които тя го съблазняваше. Сякаш при всяка поредна среща, тя улавяше неуловимата посока на фантазиите му, специфичната тоналност на желанието му и умело се нагаждаше към него, така че докато се любеха, той се принуждаваше да отдаде още нещо от себе си.

Веднъж бе отишъл да я изведе на обяд. Щом я видя, облечена в пастелна миниполичка, той я грабна в обятията си като някое дете. Голите му ръце с наслада опипваха хладните й бедра. От косата й лъхаше пролетна свежест. Тя леко се размърда и той почувства допира на пликчетата й. Тя му прошепна:

— Хайде първо да отидем… знаеш къде.

Тогава, полудял от желание, той я заведе в апартамента си. Тя го остави да съблече полата и блузката й, да се полюбува на разкриващото се пред очите му стройно тяло. Тя видя как го възбужда и нарочно забави върховния момент. Очите й излъчваха вече познатия му израз на забава и състрадание.

Друг път той влезе в спалнята си минути, след като се бяха прибрали, и я видя на леглото, сгушена като котка, само по сутиен, с протегнати напред ръце. Стройните й крака бяха свити под нея, а изящните кълба на задника й свенливо се подаваха зад гърба й. При вида й в него нещо трепна, сякаш в съзнанието му през цялото време бе живял точно този образ.

Всичко това неизбежно завършваше по един и същи начин. Той влизаше в нея и я любеше в прелестна отмала, а меката й млада плът сякаш го галеше и с конвулсивните си движения удвояваше желанието му, отвеждайки го към нови и нови пламтящи висоти. Тогава изящните й бедра се обвиваха около него, той я придърпваше още по-буйно към себе си и двамата потъваха в топлия спазъм на страстта му.

И все пак в тези неуловими върхови моменти на удоволствие тя някак винаги си оставаше неуловима. Често му се струваше като невинно дете, което някой жестоко, дори безсрамно е разголил. Когато я наблюдаваше с наслада, всичко в нея — нежният тънък кръст, плоският момичешки корем, стройните й крака, дори добре оформените ходила и пръстите й — изглеждаше необикновено уязвимо и поради това невероятно беззащитно.

Точно под пъпа й, само на два сантиметра от нежния триъгълник между краката й, имаше един миниатюрен розов белег.

— Какво е това? — попита я той първия път, когато го видя, и го докосна.

— Това ли? — усмихна се тя. — Просто белег от рождение.

Той го погледна по-отблизо. На фона на млечнобялата й гола кожа петънцето напомняше на миниатюрен плод — нещо като ябълка, ягода или малина. Беше много нежно, дори посвоему красиво.

— Не ти ли харесва? — попита тя.

— Разбира се, че ми харесва — отвърна той.

Не го казваше, за да я успокои. В белега имаше нещо и хубаво, и предизвикателно. Така както беше разположен, току до онова хубаво и топло място, той се открояваше сред голата й кожа като символ на забранения плод, очакващ го тъй наблизо. В малкия дефект се криеше нещо гальовно, което караше сърцето му да се разтапя.

Той бавно се наведе и го целуна. Докато устните му се докосваха до него, той усети дъха и на другото, което бе тъй наблизо. Прокара пръст по пъпа й и леко погали петънцето.

То сякаш му се усмихваше и го приканваше. Той усети как се възбужда, целият се напрегна и запулсира.

— Колко е хубаво — започна. — Колко е…

По лицето й се изписа усмивка.

— Целуни ме, глупчо.

Той се подчини. Миг по-късно вече бе разтворил краката й и отново влизаше в нея. Този път знаеше, че петънцето се притиска до неговата кожа, че цялото е овлажняло от любенето им. Тази мисъл го доведе до оргазъм толкова бързо, че не можа да се сдържи.

След този ден много пъти, когато тя лежеше до него, отмаляла от ласки, очите му търсеха миниатюрния белег. Сякаш нещо в него тайнствено привличаше ръката му и тя го милваше. Тогава той чувстваше влагата от любенето им по кожата й. Щом докоснеше мистичния символ на нейния чар, желанието до болка го изпълваше. И той се навеждаше и го целуваше като подлудял. Колкото по-близки ставаха, толкова по-непозната му се струваше тя. Това го омайваше, понеже другите жени винаги му бяха до болка познати. Сякаш между тях съществуваше нещо неуловимо, някаква граница, зад която нейната същност се криеше и никога не смееше да я пристъпи, а същевременно протягаше невидими пипала, навлизаше дълбоко в него и преобръщаше целия му живот. Всичко това предизвикваше у Рой върховни изживявания, които го правеха слаб и безволев, изцяло подчинен на чувствата си.

Веднъж след успешната реализация на нейна идея, която бе допринесла за отдела, публикуваха снимката й в едно циркулярно писмо на компанията и той си даде сметка, че видът й е като на най-обикновено двайсетгодишно момиче. Това го учуди, понеже в неговото въображение тя отдавна бе приела образа на единствената и несравнимата, на тайнствена нимфа, пред която всички останали бледнееха.

По същия начин, когато веднъж я гледаше, както бе застанала до своя колежка, то й откри за най-голяма своя изненада, че е доста висока — към метър и седемдесет. Това отново го учуди, понеже, когато си мислеше за нея, винаги го очароваха тъкмо крехкостта й и нежната миниатюрност на тялото й.

Тогава той престана да се мъчи да разгадае несъответствието между Джил, която обичаше, и обикновеното момиче от плът и кръв, каквото тя бе за всички останали. Създанието, което владееше сърцето му, идваше от друг свят и съществуваше само за него и за неговото желание.

Някъде беше чел, че по някаква странна ирония на съдбата човек не притежава физически нищо. Тази мисъл бе изключително вярна в случая с Джил. Колкото повече получаваше от нея, толкова повече я искаше. Желанието му се подхранваше от собственото му удовлетворение и с всяка изминала седмица ставаше все по-прекрасно и по-неконтролируемо. В края на краищата той достигна до състояние на непрестанно опиянение, направо беше като в транс.

Тъкмо поради тази неяснота около Джил, поради тайнствеността, която забулваше всичко около нея дори и в най-интимните им моменти, Рой скоро започна да мисли да се ожени за нея.

Имаше нещо обаче в тази нейна потайност, което му пречеше да поиска ръката й. Джил задържаше толкова в себе си, че му оставаше напълно чужда. Той имаше чувството, че всъщност не я познава. Страхуваше се, че ако й направи предложение, всичко ще пропадне.

И все пак не можеше да живее без нея. Нито можеше да рискува да я остави сама на тоя свят, понеже само при мисълта, че я докосва друг мъж, направо подлудяваше от ревност. Тя беше неговото момиче, неговото дете, неговата жена. Никога нямаше да бъде в състояние да я дели с другиго.

Самата мисъл, че може да е водила полов живот, преди да го срещне — мисъл, която сама по себе си бе напълно естествена — го изпълваше с такава мъка, че всеки път, когато му дойдеше наум, той я пропъждаше. Не се и осмеляваше да срещне очи в очи тази проста реалност, понеже тя бе като отрова, пагубна за любовта му, дори и за разума му. Рой се бори със себе си в продължение на няколко седмици, преди да събере смелост. Тогава купи скъп диамантен годежен пръстен, даде го на Джил в нейния апартамент и поиска ръката й.

Когато тя му каза, че й трябва време, му стана тежко, но не се изненада много.

— Това е важно решение. Няма да бъде честно нито спрямо теб, нито спрямо мен, ако го взема набързо — каза тя.

Заболя го от това, че не прие веднага, и все пак тази нова проява на самоуважение от нейна страна то изпълни с гордост.

Тя усети, че отказът й го е обидил и в очите й блесна малко пламъче. После прошепна:

— Хайде да отидем… знаеш къде.

Половин час по-късно Рой прегръщаше голото й тяло. Беше благодарен и на това, което тя му даваше, и си казваше, че трябва да бъде търпелив и да чака.

Някъде по това време Джил започна да му подхвърля, че в компанията го прекарват.

Още преди пет години той имаше възможност да подаде кандидатурата си за президент, но тогава реши да изчака от страх, че внезапните действия могат да настроят някои от членовете на съвета срещу него. Искаше, преди да пристъпи към каквото и да било, компанията наистина да почувства, че й е необходим. Но Джил му изтъкваше, и то напълно уместно, че е затънал в ролята на надзирател, че се занимава само с оправяне на неприятни проблеми, докато други, и то много по-малко способни от него, взимат ключовите решения и прибират големите заплати. Рой стоеше далеч по-високо от всички тези мъже и по въображение, и по способности, но по отношение на амбицията беше доста изостанал. Беше време нещата да си дойдат на мястото.

Рой трябваше да се съгласи, че тя е права. Даваше си сметка, че през последните няколко години животът му е затънал в много аспекти. Брачният период бе само един спомен, нямаше деца, жените му бяха омръзнали, а амбицията му съвсем бе замряла.

Но сега всичко се бе променило. Беше срещнал Джил. Щеше съвсем скоро да се ожени за нея. Чувстваше се като нов човек, способен на неописуеми дела, вълнуващи и нови като чувствата, които изпитваше, откакто Джил споделяше живота му.

Той реши да послуша съветите й. Когато есента премина в мразовита детройтска зима, той започна да изпраща сигнали където трябва, че настоява на следващото събрание на съвета президентското място да се преразгледа. Тогавашният президент Боб Пъркинс нямаше никакво влияние и всички го знаеха. Заместникът му Бърд Галъуей беше безгласна буква. Истинската силна фигура в компанията беше Рой.

Първите резултати не закъсняха. Боб Пъркинс започна да сондира положението в други фирми, понеже усещаше как действията на Рой разклащат властта му. Колкото до Бърд Галъуей, той правеше всичко възможно, за да си осигури съюзници в съвета, но си даваше сметка, че никога не е бил така необходим на компанията, както Рой. Резултатът от каквото и да било съперничество за властта бе предрешен. Затова Бърд също започна да тества познанствата си в други компании. Рой безпристрастно наблюдаваше това развитие на нещата. Вълнението от мисълта, че ще поеме компанията в свои ръце, не можеше и да се сравнява с чувството, което изпитваше при друга мисъл — че Джил ще стане негова жена, че ще живее завинаги под един покрив с нея, че ще я изолира от злия свят на мъжете, че ще се наслаждава на прелестите й до края на живота си. Рой бе до такава степен замаян от чувствата си, че нито веднъж не му дойде наум, че между отлагането на отговора на Джил и идеята й той да стане президент, има нещо общо.