Но нещо магнетично в прегръдката и в очите му я теглеше отново към него. Този път целувката му бе по-задушевна. През цялото й тяло пробягваха тръпки на възбуда. В гърлото й се надигаше възглас на недоумение. Езикът му безсрамно проникваше навсякъде и разпалваше в нея силни усещания, каквито никога преди не бе изпитвала. Когато най-после я пусна, тя бе останала съвсем без воля — като парцалена кукла в ръцете му.

Погледна го смаяно. Слабото осветление хвърляше странни сенки по изсеченото му лице. Красотата му бе царствена, почти нереална.

Той я съзерцаваше с възхищение.

— Казват, че хубавиците се целували най-хубаво. Вече се убедих, че наистина сте хубавица.

Тя превъзмогна сладостната премала и успя да се отдели от него.

— Как ви беше името?

— Нека запазя още малко тайната си — отвърна той.

Държеше я за рамото и я оглеждаше.

— Имате най-красивите очи, които съм виждал. А на това осветление изглеждат още по-прекрасни.

После я притегли. Този път тя се опита да го спре, но напразно. Тялото й сякаш беше от пластилин. Той нежно я прегръщаше. Тя склони глава на гърдите му.

Даваше си сметка, че върши нещо нередно. Нещо съвсем нередно. Тя бе последната жена на света, която някой непознат щеше да поиска да целуне. Знаеше много добре, че е несръчна и отблъскваща. Знаеше, че каквито и скъпи дрехи да облече, винаги ще изглежда старомодна и неугледна.

Появата й в обществото преди десет години беше мъчителна и завърши с пълен провал. Всички знаеха, че никой от уважаващите себе си млади мъже с положение не я иска.

От този ужасен ден насам тя странеше от младите мъже. Майка й упорито правеше опити да я сватосва с разни подходящи ергени. Но след смъртта на майка й, баща й прие самотния й живот, понеже му беше удобно и приятно да я държи на свое разположение. Не му трябваше наследник. Беше прекалено голям егоист, за да се занимава с оставяне на богатството си на някакъв си син.

И така, през всичките тези години Барбара се справяше сама с разочарованието си, със самоненавистта си и с жестокостта на баща си. Този красив непознат, който я бе отвел в пустия салон, за да я целуне, бе по-прекрасен от всичко, за което си бе мечтала. Будеше у нея известни подозрения, но тя усещаше, че някъде дълбоко нещо в душата й се топи, че способността й за съпротива изчезва.

И тя се отпусна в прегръдките му. Наистина не я интересуваше кой е и какви цели преследва. Искаше да се наслаждава на този момент, понеже знаеше, че ще е кратък.

— Ти си нещастна — каза той. — Чувствам го. Защо си нещастна?

Очите й се напълниха със сълзи. Гласът му бе пълен с разбиране.

— Не ме питайте за това.

— Добре.

Той я прегърна по-здраво. Двамата се полюшваха в мрака. В залата долитаха приглушени звуци от оркестъра. Музиката бе прекрасна, вълшебна, сякаш неземна.

— Никога не мислиш за себе си — прошепна той. — Там ти е грешката, нали? Просто винаги се трудиш само за другите. Никога не си оставяш дори минутка само за себе си, за да бъдеш щастлива.

Тя го обгърна с две ръце.

— Откъде знаете всичко това?

— Нищо не знам. То просто се излъчва от самата теб.

Двамата замълчаха.

— Ние хората рядко сме готови да се впуснем в неизвестното — поде отново той. — Например двамата с теб бихме могли още сега да се махнем оттук. Да се качим на самолета и да отидем на едно хубаво място, близо до Кейп Код… Да стигнем много преди полунощ… В онова прекрасно хотелче с апартамент към океана… Бихме могли да си пием шампанското в това апартаментче, само двамата — ти и аз…

Барбара неволно притвори очи.

— Там ще е топло и уютно — продължи той. — Има и камина… Само двамата с теб…

— Защо ми казвате всичко това? — попита тя.

— Защото искам да бъда с теб — отвърна той. — Говоря сериозно. Хайде, ела с мен тази вечер! Никой няма да разбере.

„Баща ми ще разбере“ — прокънтя в съзнанието й.

— Не мога — каза тя. — Не мога да го направя.

Той я прегърна по-силно. Ръцете му галеха кръста й. Целуваше я по лицето, по очите, по врата. Силният му таз притискаше женската й плът. Тя тихо застена в обятията му.

— Можеш да правиш каквото поискаш. Ти си свободна жена.

Това тяло, плътно прилепнало до нейното, я караше да премалява от желание. Тя сякаш не можеше да си поеме дъх.

— Хайде, ела! — повтори той.

— Не мога! — изстена тя. — Дори не знам името ви.

— Обещаваш ли, че името ми няма да ти повлияе? — попита той, целувайки я бавно.

Тя измънка нещо утвърдително. Бе затворила очи от удоволствие.

— Когато ти го кажа, ще дойдеш ли с мен?

Барбара издаде същия утвърдителен звук. Не беше на себе си и не можеше да говори.

— Казвам се Джордан.

Истината достигна до нея бавно, сякаш много отдалече. В същия момент здравата отбранителна стена, с която се бе обграждала толкова години, се издигна отново.

Очите й широко се разтвориха.

— Лазаръс — добави той.

Гледаше я внимателно. Не казваше нищо. Очите му я привличаха като магнит и сякаш донякъде притъпяваха силната й воля.

— Джордан Лазаръс — повтори той.

Тя се отдръпна от прегръдката му. Неизвестно защо трепетът, от който сетивата й не можеха да се освободят, още повече засилваше срама и яда й. Тя го удари през лицето.

— Вън оттук! Махайте се, преди да съм ви изхвърлила аз! Нямате работа тук!

— Нито пък вие! — каза той. — То се вижда. Защо не дойдете с мен и не ме изслушате? Тогава ще разберете.

— Разбирам всичко още отсега — отвърна тя. — Махайте се оттук!

— Чакайте! — настоя той и я хвана за раменете. — Това, което върши баща ви, не е правилно. И вие го знаете. Просто елате с мен и ме изслушайте. Искам да разберете колко много хора ще пострадат, ако той успее да постигне целите си.

— Не е правилно това, което вършите вие! — настояваше тя.

Той я привлече и отново я целуна. Тя блъскаше ръцете и гърдите му и се опитваше да се освободи. Но в отчаянието й прозираше желание и той го чувстваше. Чувстваше също огромната, безкрайна мъка, криеща се във всяка частица от тялото й, и се чудеше откъде идва.

Накрая тя успя да се измъкне и бързо отстъпи назад.

— Напуснете незабавно или ще извикам охраната и тя ще ви изхвърли. И ще разкажа всичко на баща си.

Джордан се усмихна.

— Добре, аз тръгвам. Но вие помислете върху това, което ви казах. Помислете върху това, което стана между нас тази вечер. Моля ви, не ме забравяйте.

След тези думи си отиде.

Барбара цяла трепереше. Самонадеяната му постъпка и измамата, с която си бе послужил, я изпълваха с ярост. Ала дори ядът и срамът й се пречупваха през бурята от чувства, която отшумяваше в сетивата й.

Бе отпратила Джордан Лазаръс. Но нямаше да го забрави.

Тя реши да не казва на баща си за случилото се.

Това си беше нейна лична работа.

В лимузината на път за вкъщи на Виктор Консидайн му се стори, че дъщеря му изглежда нервна. Попита я как е. Тя отговори, че я боли глава.

— Не ядеш достатъчно — отсече той. — От това е всичко.

Когато се почувства в безопасност у дома си, Барбара Консидайн влезе в банята и дълго стоя под топлия душ. Изпитваше почти неприязън при чувството, че сапунът и водата отмиват всички следи от докосването на Джордан Лазаръс. Докато се миеше, плътта й пламтеше.

Когато излезе от душа, тя погледна голото си тяло в огледалото. В крайна сметка не беше чак толкова отвратително. Гърдите й бяха пълни, гръдния кош тънък, ръцете и краката й — съвсем леко възпълни. С подходяща диета и малко спортуване всичко щеше да се оправи. Всъщност причината беше главно в дрехите. Един добър консултант по тези въпроси можеше да направи чудеса с нея.

Тя облече нощницата си и плахо се вмъкна в стаята си. В къщата нямаше прислуга и всичко бе тихо. Тя легна в леглото и отвори романа, който четеше. Прочете един и същ параграф няколко пъти, неспособна да се съсредоточи. Пред очите й непрестанно изникваше образът на Джордан Лазаръс и я парализираше. Постепенно започваше да я обзема неясен ужас.

Беше почти готова да угаси лампата, когато от съседната спалня се разнесе силен и властен глас.

— Барбара, ела да си легнеш!

Беше баща й.

С прималяло сърце Барбара стана и тръгна към него.

16

Чикаго

Лесли Чембърлейн лежеше разсъблечена в чуждото легло и чакаше.

Чаршафите се търкаха в настръхналите, жадни за ласки зърна на голите й гърди. Меката тъкан галеше раменете, бедрата, пръстите на краката й, приятно гъделичкаше къдравото снопче в средата на тялото й. Никога в живота си не се бе чувствала така разголена, тъй цялостно погълната от страстното очакване на плътта си.

Мисълта й се ровеше в изживяното през последните два месеца и тя отново изпитваше удоволствия, които преди й се струваха непостижими за едно обикновено женско тяло. Припомняше си чувства, каквито никога по-рано не бе и сънувала. Опитваше се да придаде на всичко това някаква перспектива, да го постави в някаква разумна рамка, но бе невъзможно. Тя не бе на себе си. Бе се оставила на течението, понесло живота й. Можеше единствено да чака — да се отвори вратата, да дойде той, да влезе в стаята, да обладае тялото и душата й.

Струваше й се, че чака цяла вечност. Тогава в ключалката се превъртя ключ, вратата се открехна, колкото да пропусне висока мъжка фигура, после отново се затвори. Стаята потъна във вълнуваща тъмнина.

За миг всичко остана тихо. После той прошепна:

— Тук ли си, малката?

Тя се размърда в леглото. Цялата й плът гореше.

— Тук съм, Тони.

Без да продума, той започна да се съблича. До ушите й долиташе странно шумолене, от което сетивата й пламваха.

Той застана до леглото. Тя знаеше, че е напълно разсъблечен. Усещаше свежия, остър мирис на голото му, готово за любов мъжко тяло.

Той леко отгърна завивката, пъхна се до нея и допря устни до нейните.

Лесли въздъхна и го обви с ръце.

А той, подканен от нейната готовност, вече я покриваше с тялото си. Тя цяла тръпнеше от желание.

— Обичам те! — прошепна.

— Тъкмо се готвех да кажа същото — усмихна се той до лицето й и продължи да я целува.

Езикът му раздели устните й, които жадно се отвориха, за да го поемат. Пръстите му галеха лицето й, спуснаха се надолу, по гърдите, по корема и пъпа й, достигнаха до центъра на тялото й.

Краката й се разтвориха и тя свенливо му помогна с ръка. При допира й той изстена и в миг се озова в преддверието на страстта й. Бе пламенен и плъзгав, а съприкосновението с нея бе тъй прекрасно, че му бе трудно да се контролира.

Той застана отгоре и с наслада срещна копнежа в очите й. После, обзет от същия трепет, бавно се плъзна в нея и я изпълни докрай.

Толкова му бе хубаво, че очите му се притвориха. Бързината, с която тя се бе научила да се люби след първата им среща, само два месеца по-рано, го изумяваше. Тялото й нежно го обгръщаше, сладостно се извиваше и го приканваше към шеметни висини на страстта. Дългите й бедра любовно се обвиваха около хълбоците му, изкусните й ръце галеха кръста му, спускаха се по-надолу и го увличаха още по-навътре в нея.

След оная първа нощ тя бе запазила моминската си свежест. Любенето й бе спонтанно и невинно. Пръстите й някак по детински се плъзгаха по бедрата му и търсеха пътя си. Тялото й сякаш бе създадено за любов. Изгубената девственост бе разтворила в нея дълго и здраво заключените двери на чувствеността.

Пленен от моминската дързост на ръцете и устните й, той още по-пламенно я запрегръща. Бе тъй красива, тъй страстна…

— Люби ме! — шепнеше тя и се движеше под него. — О, Тони, люби ме!