Главата й се мяташе под него и къдриците й се стелеха по възглавницата. Ноктите й се впиваха в гърба му. Той в унес забеляза, че докато я люби, гърдите й потръпват.

Не издържаше повече. Някъде дълбоко в него се надигна шеметна вълна. Той здраво стисна раменете й и я погледна. Очите й бяха притворени, понеже бе луда от възбуда, но бляскавите ириси хипнотично го фиксираха.

Отдаде й се неудържимо, усещайки как я изпълва с огнения бял поток на страстта си. Цялото му тяло пламтеше. Във върховната наслада, която го разтърсваше, имаше нещо неземно, почти недопустимо. Той чувстваше, че й дава от себе си повече, отколкото, на която и да е друга жена преди нея, и някак губеше нещо от себе си. Това го ядосваше, но и го изпълваше с непоносимо удоволствие.

Останал без сили, той се отпусна над нея. Тя го залюля до гърдите си, усещайки го още в себе си. Сякаш цяла вечност лежаха така и чувстваха как телата им се отпускат в сладостна любовна премала.

„В нея наистина има нещо необикновено“ — мислеше си Тони. Не бе сбъркал в преценката си още първия път, когато толкова се мъчи да я предума да вечеря с него. Под свежата й, жива, тъй стегната и сериозна външност се криеше дълбоко пламенна жена.

А може би все пак: твърде пламенна за него.

Най-после той се отдръпна от нея, прегърна я и нежно я зацелува.

— Толкова те обичам!

— Ммм — измърка тя. — Аз също.

— Как съм живял толкова години без теб? — продължи той. — Сякаш не съм съществувал.

— Толкова добре те разбирам! — прошепна тя. После понечи да каже още нещо, но близостта му така я съблазняваше, че млъкна и обсипа лицето му с целувки.

После се отпусна назад и го загледа с възхищение.

— Още първия път, когато те видях, на излизане от асансьора, разбрах, че в теб има нещо необикновено — каза той. — И не се излъгах.

Споменът за първата им среща я накара да се изчерви. Оттогава целият й живот се бе променил. През цялото време, докато вечеряха, напразно се бе опитвала да скрие това, което ставаше в нея. Повечето говореше Тони, понеже тя бе като онемяла от изпълващите я чувства. Но очите й издаваха всичко. И накрая, на излизане от ресторанта, и двамата много добре знаеха какво ги очаква.

Тя се учудваше от себе си в леглото. Тялото й жадно му бе отдало девствеността си, бе съзряло и се бе пробудило за удоволствия с невероятна сладостна готовност, която и досега я изпълваше с трепет. Тя се питаше дали това дълго потискано чувство се е крило у нея, или пък Тони, с лъчезарна усмивка, спокойно разбиране и опит в любовта бе разпалил у нея страстта.

Не можеше да си отговори на този въпрос. Всичко бе започнало преди два месеца. Тони долиташе при нея от разни места, в зависимост от това накъде го отнасяха ежеседмичните му командировки. Срещите им приличаха на непредсказуеми приключения. Тони я водеше по непознати ресторанти, в разни нови части на града, където кракът й не бе стъпвал, в увеселителни паркове, за чието съществуване дори не подозираше. Всичко наоколо ставаше ново, благодарение на неговата неочакваност. Това бе свят, който Лесли, погълната в работа, никога не бе виждала преди.

Разбира се, в него бяха и тихите хотелчета, където се регистрираха като мъж и жена.

При всяка нова среща любовта им ставаше все по-завладяваща и страстна, като чувствен сън, в който двамата потъваха все по-дълбоко и по-дълбоко. Насладата на Тони бе тъй неподправена и топлината на прегръдките му тъй успокоително закриляща, че всякакви предразсъдъци изчезваха за Лесли и нищо не бе в състояние да я шокира.

Тя го прегърна по-силно. Тялото му й бе тъй близко!

— Знаеш ли какво? — обади се той.

— Какво?

— Ти все още си цяла загадка за мен.

— Какво искаш да кажеш?

Той седна в леглото и я загледа. Нежната извивка на голите й бедра събуждаше в него неволен копнеж.

— Не разбирам как това пламенно създание, което си ти, може толкова години да остане прикрито под строгата външност на една дама.

Тя се засмя и опря коляно в бедрото му. Чу се тих звук, подобен на милувка. После взе ръката му, нежно я целуна и я положи на гърдите си.

— Много лесно. Още не те бях срещнала.

Той се усмихна на комплимента. Ала очите му останаха замислени.

— Приятно е да те ласкаят, но има и друго. Аз мисля, че ти си такъв страхотен работник именно понеже винаги си била пламенна. Тъкмо тая прикрита енергия те е направила толкова точна — към теб самата и към останалите.

Тя продължи да лежи така, като леко притискаше ръката му към гърдите си и мислеше за правотата на думите му. Наистина, през всичките тези години бе потискала нещо в себе си. И никога не бе разбирала наистина какво е то.

— Може би — продължи той — смъртта на майка ти те е наранила по-силно, отколкото предполагаш. Може би загубата й е оставила в теб белег, който през всичкото това време не си забелязвала.

Лесли лежеше замислена. Никога преди не бе гледала на себе си по този начин. Винаги се бе считала за щастлива, дори за безгрижна. Смъртта на майка й винаги й се струваше по-скоро като нещо отдавна минало, като осъзнат житейски факт, отколкото като рана, способна да причинява остатъчна болка.

— Какво те прави толкова прозорлив? — прошепна.

— Аз също останах без майка — отвърна той. — Чувството ми е до болка познато.

Това внезапно признание я трогна неочаквано силно — през няколкото седмици, откакто бяха заедно, той не й бе казвал почти нищо за миналото си — и тя почувства, че очите й се навлажняват. Обзе я майчинско чувство към него.

— О, Тони! Защо не си ми казвал досега?

— Това беше много отдавна — погали я той. — Просто го споменах като пример. Може да ти изглеждам на глупав чиновник, но все пак имам малко мозък.

Тя се привдигна на колене и клекна до него.

— Разкажи ми! Разкажи ми за семейството си! Искам всичко да знам, Тони!

Той поклати глава.

— Не сега. Когато му дойде времето. Но когато научиш, ще разбереш защо още не искам да говоря за това. Само ще развали всичко, което двамата с теб изживяваме. Или най-малко ще го помрачи. А аз няма да допусна такова нещо. Цял живот съм го чакал — и него, и теб.

Той я погледна — изтегната до него, разсъблечена и притихнала като котка, невероятно привлекателна. После прошепна:

— Целуни ме.

Устните им се срещнаха. Езикът му се плъзна в устата й — отначало нежно, после страстно, с ненадейния глад на мъжкаря, който тъй добре бе опознала през последните седмици.

В нея бликна желание. Без да прекъсва целувката, тя се извърна и го възседна.

Коленете й го обхващаха през кръста. Тя чувстваше как членът му се изпъва под нея, жаден да я докосне. Изви гръб и бавно прокара ръце по гърдите му, през корема, между краката му. Пръстите й победоносно го обхванаха, устните й се извиха в усмивка. Чувстваше се като съблазнителка. Водеше я мъдростта на тялото й, изпълнено с новооткрито желание.

Тя го чу как въздиша. Топлото нещо в ръцете й сякаш й принадлежеше и съществуваше единствено за нея. Тя започна да го гали.

Бе седнала върху него и притискаше бедрата му с дългите си крака. Ръцете му се вкопчваха в чаршафите. Очите му бяха притворени. Тялото му ритмично се движеше и членът му мокреше пръстите й.

Дойде й наум, че връзката й с този красив и привлекателен мъж не е родена от съзнанието й, както всички останали връзки с хората около нея. Тя бе създадена в тялото й на жена, събудена от него за любов. Затова бе несравнимо по-дълбока и по-пълна. Той я бе направил жена и сега тя го познаваше така, както не бе познавала никого досега.

С тази мисъл тя дръзко го въведе в себе си. Усети как той се привдига и се притисна в него, за да го пропусне докрай в най-съкровената си същност.

Той започна да я люби. Тя ликуваше от възбудата на коравото нещо дълбоко в нея, чийто буен порив се разпалваше от мекото й тяло. Мисълта, че толкова я желае, я караше да тръпне.

Тя му се отдаде, напълно и с изумление усети как тазът й отвръща на ласките му. Обзе я дълбока, неимоверно нарастваща пареща болка. Скоро умът й се замъгли.

Той протегна ръце и взе гърдите й в шепи. Палците му търкаха зърната й. Нейните нокти нежно го драскаха и оставяха по кожата му сладострастни розови следи. Той я притискаше все по-страстно.

— Люби ме, Тони, люби ме!

Не чуваше собствения си глас. Нито чуваше неговите въздишки и стонове.

Тя се потопи в наслада. Тялото й тържествуваше над цялата й същност. После изведнъж усети как ръцете му я обхващат през кръста и я притеглят още по-плътно към него. Тогава удоволствието я заля без остатък. Някъде вътре в нея вместо един живееха двама, разтърсваше я диво, нечовешко съчетание от сили.

Тя едва чуто изскимтя — в любовния й вопъл имаше нещо животинско, което го доведе до крайния предел. Той цял се разлюля и тя усети в слабините си топлата вълна на страстта му.

Това продължи дълго, като цяла вечност, свързваща ги в невероятно дълбоко, разтърсващо изживяване. Бе тъй силно, тъй всепоглъщащо, че й се струваше, че не ще издържи и миг повече. Тогава той сякаш се смили над нея, всичко свърши и тя се отпусна безжизнено в ръцете му.

— О, Тони…

— Шшш… Не говори.

Той я галеше и я целуваше — по челото, по лицето.

Тя лежеше до него мълчалива, безсилна и щастлива.

След малко стана, за да отиде в банята. Влезе, примигна от силната светлина и затвори вратата след себе си. Срещу нея бе огледалото.

Очите й се разтвориха широко от учудване. Тя не приличаше на себе си. Косата й, разрешена от ласките, сякаш пламтеше. Очите й бяха като упоени от страстта. Още по-страшно: бляскаха с диво, почти нагло задоволство. Поетата упойка — в случая Тони — бе подействала напълно. Тя вече не бе сдържаната млада жена отпреди два месеца. От огледалото я гледаше някакво ново създание с непредвидими желания и може би неконтролируеми постъпки.

Половината от Лесли се гордееше с това превъплъщение. Досегашният й живот й се струваше безсмислен и повърхностен, понеже никога не бе осъзнавала чувствеността си. Само си бе въобразявала, че се познава, че се самоуважава и заслужава да я взимат на сериозно. Но това се дължеше единствено на неопитността й. То бе образът, който сама си бе създала като момиче. Сега тя вече познаваше нуждите и удоволствията на зрялата жена. Сега знаеше какво представлява всъщност животът.

Но останалата, още закостеняла част от нея, се страхуваше от образа в огледалото. Тя си даваше сметка, че е влюбена до уши. Всичко се развиваше много бързо. Вече бе жертвала премного от себе си в страстта си към Тони. Не знаеше какво е останало от нея. Вече не познаваше себе си.

И все пак между тези две същности, които се бореха за надмощие в ума и в душата на Лесли, имаше някаква връзка. И тя бе чувството й за собствена независимост.

Въпреки опасността от тъй неочакваната любов, тя се радваше, че е пораснала и има собствено мнение, че е станала жена, която сама решава да встъпи в една вълнуваща връзка. Чувстваше се възрастна, отговорна и силна. Още по-важно: бе смела. Собственият й живот зависеше само от нея и сама бе решила да се влюби. Просто изпитваше новата си самоличност. Чувството бе въодушевяващо. Учеше се да бъде жена. Достатъчно дълго бе чакала.

От няколкото загатвания, които Тони й бе правил за себе си, тя знаеше, че е имал някои лични проблеми, далеч по-непосилни от нейните. Но той бе израсъл по-отворен от нея и личните му грижи не му пречеха да черпи с пълни шепи от удоволствията на живота — нещо, което винаги й бе липсвало поради сдържаността й. Затова тя не само бе омаяна от чара му, но и безкрайно му се възхищаваше. Искаше й се, обичайки го с цялата си душа, рискувайки всичко за него, да му бъде равна по смелост.

Когато излезе от банята, тя го завари седнал на ръба на леглото, все още необлечен, с цигара в ръка. Видът му бе някак неестествено отпуснат и домашен.

— Ела тук — погледна я той и потупа леглото до себе си.

Тя отиде и седна до него. Тялото й още пламтеше от ласките му. Искаше й се отново да я обладае — начаса, още преди да е имала време да премисли. Дивото, безсрамно начало у нея ликуваше в споделената им голота, сякаш бяха отишли заедно да плуват голи, сякаш вършеха някаква престъпна лудория. Но другото начало — предпазливата й половинка, я теглеше назад, в отчаян стремеж да почувства, че той още я желае, че още я уважава.