Сесили фон Зигесар

Искам точно теб

(книга шеста от поредицата " Интригантката")

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Предполагам, че сте чували поговорката: „Днес е първият ден от останалата част от живота ти.“ Винаги ми е звучала прекалено неубедително и изтъркано, но точно днес ми се струва съвсем на място. Освен това започвам да си мисля, че в баналното няма нищо лошо. Нормално е да пожелаеш приятен ден на портиера, който сутрин ви отваря вратата на път за училище. Какво пък, съвсем спокойно можете да поспрете и да вдъхнете от аромата на люляците, цъфтящи пред жилищните сгради на Пето авеню. И като сте започнали в този дух, откъснете китка и я забодете зад ухото си. Макар да е едва април, позволено е да си обуете ментовозелените кожени чехли — сещате ли се, онези с малките жълти бродирани розички, с които се разнасяте из къщи през последния месец? — и да ги разходите навън. Разбира се, може да си навлечете неприятности в училище, тъй като не са част от униформата, но как иначе да демонстрирате бразилския си педикюр.

Добре де, вероятно ще помислите, че съм се побъркала — да звуча така оптимистично в седмицата, когато всички ние ще научим дали сме приети в колежите, в които кандидатстваме, или не. Това е най-важното нещо, което ни се е случвало до момента. Оттук нататък ще бъдем определяни от избраното от нас училище или по-скоро от училището, спряло се на нас: умниците, домогнали се до „Йейл“, лесбийката, която все изкарва петици, но играе във волейболния отбор, влязла в „Смит“, шантавата богата наследница, чийто баща е платил за място в „Браун“. Аз просто се опитвам да ви накарам да погледнете от веселата страна на всичко това. Писмата вече са в пощенските кутии, заровете са хвърлени, и аз, например, искам да продължа напред.



Глупавата игра, която всички играехме (и тайно все още го правим).

След като кандидатстването в колежа вече е зад гърба ни, настъпва моментът да посветим цялото си внимание на нещо, също толкова важно: любовния ни живот. Крайно време е ти и момчето на мечтите ти (моля, прибавете израза „в леглото“ след всяко от изброените по-долу):

Да пиете „Фъзи Нейвълс“1 и да останете будни цяла нощ.

Да се храните един друг с шоколадови мелби.

Да гледате стари филми.

Да се къпете голи.

Да издишате димни кръгчета.

Да играете туистър.

Да си направите временни татуировки.

Да измислите имена на децата си.

Да пропуснете фитнеса.

Да пробвате Бикрам йога.

Не си мислете, че проповядвам нещо незаконно. Определено сега не е моментът за издънки. Вероятно сте чули за обещаващата млада актриса, приета в „Харвард“ миналата година, която избягала в Лос Анджелис и целия месец май се мотала с приятеля си актьор. Приемът в Харвард… отменен!! Поместеният по-горе списък е просто най-добрият начин, който ми хрумва, за сваляне на натрупания стрес. Това определено е диета, на която мога да се подложа!



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Исках просто да ти благодаря, че поддържаш духа ми, като се има предвид, че съм на път да полудея. Не знам за теб, но аз подадох документи в дванадесет училища и снощи сънувах, че не ме приемат в нито едно. Ще ми дадеш ли разумна причина да не си стегна багажа за Мексико? Страхотна си.

роуз


О: Скъпа роуз,

Мексико е добра идея, но дванадесет училища? Хайде стига, все ще влезеш в някое от тях, ако не и във всичките! И ако ти се прииска да се метнеш от някой мост, преди да са пристигнали и дванадесетте писма, дръж се за приятелите си… освен, разбира се, ако не се опасяваш, че има вероятност те самите да ти дадат начална скорост! Това е доста деликатен период за всички нас.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Дали случайно откачалката от Кънектикът от санаториума за наркомани вече е извън живота на Н? Защото ако той си няма гадже, възнамерявам да дам заявка.

червенокоска


О: Скъпа червенокоске,

Съжалявам, скъпа, но ще се наложи да се наредиш на опашката — и без драми, моля те! За наше всеобщо съжаление, вече се домогнаха до него. На практика тя винаги е била на хоризонта и вероятно така ще си остане. Мисля, че знаеш за кого говоря. Но не бъди твърде ревнива: животът й далеч не е съвършен.

Интригантката



Наблюдения

Н пуши трева на стъпалата на „Мет“. Предполагам, че сега, когато е капитан на отбора по лакрос и вече не се мотае с безобразно лудата наркоманка, може да се отпусне и да се забавлява. Б бяга от събрание тази сутрин, за да се върне в къщи, да не би случайно от „Йейл“ да са били толкова нетърпеливи да я приемат, че да пуснат писмото по сутрешните куриери. Пълна откачалка! Б също така бе забелязана в отделението за луксозно бельо на „Барнис“ да пробва комплект, който спокойно би могъл да бъде наречен „да ти излезе късметът“. С си гризе ноктите, докато се пече на слънце в Шийп Медоу, а около нея се тълпят зяпачи. Тя защо изобщо не се тревожи? Д и В се преструват, че не се забелязват, докато се редят на опашка за билети за новия филм на Кен Могул в „Анджелика“. Дж изпробва чифт питонови „Маноло Бланик“ в „Бъргдорф Гудман“, за които има списък от чакащи. Как по-точно планира да плати за тях и за какво събитие възнамерява да ги обуе? Може да е просто деветокласничка, но определено не й липсва амбиция.



За всеки случай, ако искате да преживеете отново тези ценни моменти…

В прави филм за влизането в колеж… Гледайте на това като на отдушник и на възможност да попаднете за четири минути под светлината на прожекторите. През следващите две седмици ще снима в близост до фонтана Бетесда в Сентръл парк след училище.

Стискам палци на ръцете и на краката. Късмет на всички!

Знаете, че го мисля сериозно,

Интригантката

Б е звездата на своя малък филм

— Просто опиши как се чувстваш в момента. Понеже писмата за прием от колежите ще пристигнат тази седмица и прочее — Ванеса Ейбрамс присви очи зад камерата и фокусира висящите обици с нефрит и кристали Сваровски на Блеър.

В безметежния априлски следобед паркът бе същинска лудница. Зад тях неколцина абитуриенти от „Сейнт Джудс“ гонеха фризби нагоре по стъпалата над фонтана Бетесда. Ругаеха и се блъскаха, кипящи от натрупаната кандидатстудентска треска. Около фонтана се бяха разположили колежанки от Горен Ийст Сайд, всички с безупречен летен загар и маникюр. Те пушеха и втриваха в краката си най-новия продукт на „Ланком“ за по-бързо почерняване, а крилатата бронзова статуя в средата на фонтана ги наблюдаваше снизходително.

Ванеса натисна копчето за запис.

— Можеш да започнеш, когато си готова.

Блеър Уолдорф облиза намазаните си с гланц устни и подпъхна прерасналите кичури на късата си коса зад ушите. Под обикновената черна тениска поло и сивата униформа на „Констънс Билард“ тя бе облякла новия копринен комплект сутиен и прашка с тюркоазен цвят и черна дантела, с които се бе сдобила от отделението за бельо на „Барнис“. Облегна се на ръба на фонтана и се намести върху сгънатата кърпа, която Ванеса й бе дала, за да седне.

Горещините не бяха особено подходящи за прашки.

— Обещах си, че ако вляза в „Йейл“, с Нейт най-сетне ще го направим — започна Блеър. Тя сведе поглед и започна да върти рубинения пръстен на лявата си ръка. — Все още не сме заедно в истинския смисъл на думата. Но и двамата знаем, че го искаме, и щом писмото дойде… — Тя погледна към камерата, пренебрегвайки изумения поглед на Ванеса. — Не става дума само за секса. Тук е заложено цялото ми бъдеще. „Йейл“ и Нейт. Двете неща, които винаги съм искала.

Блеър наклони глава на една страна. Всъщност искаше доста неща. Все пак, като изключим елегантния чифт сребристи сандали на Кристиан Лоботин, това бяха двете най-значими.

— Добър опит, нещастник! — изкрещя едно от момчетата, докато измъкваше фризбито изпод носа на другото.

Блеър затвори сините си очи и отново ги отвори.

— А ако не вляза… — тя направи драматична пауза, — някой ще трябва да си плати, по дяволите.

Вероятно тази седмица трябваше да й сложат намордник.

Блеър въздъхна и бръкна под ризата си, за да намести презрамките на сутиена.

— Някои от другите ми приятели — Серена и Нейт, например, не са се смахнали чак толкова заради колежа. Но това е, защото на тях не им се налага да живеят с майка, която отдавна е минала възрастта да бъде бременна, и дебел ужасен пастрок. Дори вече нямам собствена стая! — Тя изтри една сълза, стекла се по лицето й, и погледна към камерата с многострадално изражение. — Това е единственият ми шанс да бъда щастлива. И мисля, че съм си го заслужила!

Аплодисменти, моля.

Н просто иска да вкуси от гланца й за устни

Нейт Арчибалд стигна до края на обградена с брястове алея, водеща към терасата и фонтана Бетесда. Той метна угарката на джойнта на земята и мина покрай приятелите си с фризбито. На не повече от три метра оттам Блеър седеше с кръстосани крака до фонтана и декламираше своя монолог пред камерата. Изглеждаше нервна и някак невинна. Крехките й ръце пърхаха около дребното й, подобно на лисича муцунка личице, а късата й сива униформа едва покриваше мускулестите й бедра. Той отмести няколко златисти кичура от изумруденозелените си очи и пъхна ръце в джобовете си. Тя определено бе доста секси.

Разбира се, точно в този момент в главите на всички момичета в парка се въртяха същите мисли, само че по негов адрес.

Странното момиче с бръснатата глава зад камерата му се стори бегло познато. При нормални обстоятелства Блеър нямаше да има нищо общо с нея, но пък, от друга страна, тя обожаваше да говори за себе си. Блеър се разтапяше, когато й се обръщаше внимание и дори след като скъса с нея и й бе изневерявал нееднократно, Нейт все още я намираше за доста привлекателна. Той потопи пръстите си във фонтана, промъкна се зад нея и напръска голата й ръка.

Блеър извъртя глава и го видя зад себе си — неустоим, както обикновено, с бледожълта риза, разкопчана и разпасана, с навити ръкави, подчертаваща мускулестите му загорели ръце и красивото лице.

— Нали не чу какво говорех? — попита тя.

Той поклати глава и тя стана от кърпата, като напълно забрави за Ванеса. За Блеър интервюто беше приключило.

— Здрасти! — Нейт се наведе и я целуна по бузата.

От него се носеше аромат на дим, чисто пране и нова кожа — до една неустоими момчешки миризми.

Ммм.

— Здравей! — отвърна Блеър и приглади униформата си. Защо, по дяволите, не бе научила, че е приета в „Йейл“, днес?

— Тъкмо си спомних как миналото лято беше пристрастена към сладоледени сандвичи — започна Нейт. Внезапно го обзе желанието да оближе сладкия й гланц за устни и да прокара език по зъбите й.

Тя се престори, че намества новите си обици, за да привлече вниманието му към тях.

— Твърде нервно ми е, за да ям, но една лимонада би ми дошла добре.

Нейт се усмихна и Блеър го хвана под ръка, както когато бяха двойка. През нея премина познатата стара тръпка. Както винаги, когато бяха заедно, я изпълни усещане на сигурност и вълнение. Отидоха до количката, паркирана в горната част на стъпалата, и Нейт купи две кутии лимонада „Кънтри Тайм“. Седнаха на близката пейка и той извади плоско сребристо шишенце от маслиненозелената си брезентова раница „Джак Спейд“.