Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Уча в „Джорджтаун“ и съм почти сигурна, че забелязах онова момиче Б, за което не спираш да говориш, да се мотае с едни загубенячки в смотан караоке бар, където ходят само загубеняците, и здраво да се забавлява. Изглеждаха мъртвопияни и един мазник с „Лексус“ ги откара обратно в общежитията.

диа


О: Скъпа диа,

Долавям ли нотка на ревност в гласа ти? Какво са ти направили тези предполагаеми загубенячки? Мисля, че е много хубаво, дето Б разширява социалния си кръг и се запознава с нови хора.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Мислех, че Н е приет във всички университети от Бръшляновата лига, но ми се стори, че го видях с жената, която ме интервюира за „Браун“, в един ресторант, където вечерях с родителите ми, и по всичко личеше, че се сваляха. Знаеш ли нещо по въпроса?

селест


О: Скъпа селест,

Добър въпрос. Може би се тревожи от „Браун“ да не си променят мнението. Или пък вече му е дошло до гуша да бъде отхвърлян от сещаш-се-коя.

Интригантката



Наблюдения

Дж с лична асистентка в „Блумингдейл“ получава допълнителни насоки по отношение на бельото. Поне най-сетне търси професионални съвети — слава Богу! Н и служителката от администрацията на „Браун“ се качват в асансьора на хотел „Уоруик Ню Йорк“. Позволете ми да рискувам с едно предположение: Тя е държала да направи второ интервю. Б и четири пияни руси момичета си купуват самобръсначки за еднократна употреба и перхидрол от „Уолгрийнс“ в Джорджтаун. С лежи на покрива на художническото ателие в „Браун“ и брои звездите с момче, което изглежда като латиноамерикански любовник. Човече, това момиче не си поплюва! Д, В и едно момиче с лилаво-черна коса и порче пият еспресо в едно кафене в Уилямсбърг. Изглежда Д добре се вписва в новата обстановка.

Не ме напуска усещането, че нощта ще бъде дълга и безсрамна — следователно с нищо няма да се различава от останалите. Пийте много „Ред Бул“ и „Гаторейд“ сутринта и до понеделник ще сте свежи като краставички. Нямам търпение да ми разкажете!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

На следващата сутрин

— Май е хубаво, че вече съм приет в „Браун“, а? — каза наперено Нейт. Той запали прясно свития джойнт, дръпна си и го подаде на Бриджид. Изправи се, намъкна си панталоните и отиде до прозореца.

Стаята на Бриджид в хотел „Уоруик Ню Йорк“ гледаше към една въздушна шахта. Стаята ставаше, стига да си падаш по цветни мотиви и кафяви килими, но бе доста далеч от „Плаза“.

— В този коптор не сервират ли кафе сутрин? — промърмори той.

Бриджид се беше изправила в леглото, гола и обвита в чаршафите.

— Долу има ресторант, но чаша чай струва пет долара.

Нейт се обърна.

— Е, и?

Искаше да я накара да се почувства така, сякаш изминалата нощ е била огромна грешка. Че да го приемат в „Браун“ е било грешка.

Тя остави джойнта на ръба на стъкления пепелник.

— Знаеш ли, обикновено не се държа така — каза тя, докато синьо-зелените й очи го оглеждаха, за да разберат какво се въртеше в главата му.

Нейт отвори шкафа срещу спалнята и включи телевизора. Загледа се в някакви спортни коментари по MSNBC, като съзнателно я пренебрегваше.

— Знаеш, че те харесвам, нали? — настоя Бриджид, опитвайки се да привлече вниманието му. — Направихме го, защото се харесваме, нали?

Нейт остана безмълвен.

Бриджид придърпа чаршафа към брадичката си.

— Нали няма да кажеш на никого в „Браун“ за това?

Той изключи телевизора и метна дистанционното на леглото. Сега вече Бриджид изглеждаше сериозно разтревожена, а той искаше точно това.

— Може би — отвърна той, — а може би не.

Тя прехапа устни. Червеникаворусата й коса бе разрошена и стърчеше във всички посоки.

— Иначе ще оттеглят приема ти — предупреди го тя.

Идеално. Нейт напъха краката в обувките си и нахлузи наполовина разкопчаната си риза през главата.

— А мен могат да ме уволнят.

Той грабна джойнта от пепелника и го засмука.

— Трябва да бягам — каза той, без да издиша дима. От „Йейл“ го очакваха за късна закуска след по-малко от час, а преди това искаше да се пооправи. Той изгаси джойнта между пръстите си и го пъхна в джоба си. — Може би трябваше да се задоволим с омара — каза той на Бриджид, докато загащваше ризата си.

Тя понечи да каже нещо, но се отказа. Очите й се бяха зачервили, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Само това ли ще кажеш?

— Да — отвърна Нейт, врътна се и си тръгна, без да обели дума повече.

Чао!

Той натисна бутона на асансьора в коридора, притиснал челото си в стената. Никога не се бе държал по подобен гаден начин с когото и да било — поне не целенасочено — и се чувстваше отвратително. Но го бе направил заради Блеър, а и нямаше намерение да предизвика уволнението на Бриджид. Единственото, към което се стремеше, бе да получи писмо от „Браун“, в което му казват, че в крайна сметка не го искат.

И след малкото представление от тази сутрин по всяка вероятност щеше да го получи.

На следващата сутрин. Втора част

— Къде си всъщност, по дяволите? — настоя Ерик.

— Шшшт — прошепна Серена в слушалката. — В сградата по изкуствата. В едно ателие. — Тя погледна към Кристиан. Той спеше на пода до нея върху парче неупотребявано платно. По косата му имаше зелена боя. — Заспахме тук.

— А, така ли направихме! — отвърна Ерик подигравателно. — Не мога да повярвам, че си тук, а дори няма да мога да те видя — промърмори той, преструвайки се на тъжен, макар Серена да беше напълно наясно, че по всяка вероятност бе купонясвал цяла нощ и в този момент умираше за сън. — Е, какво, да не си се влюбила?

Серена се усмихна. Очите на Кристиан с дългите черни мигли бяха затворени, а сладките му устни — отпуснати. Приличаше на спящо бебе.

— Не съм сигурна — отвърна тя тихо. — В момента би трябвало да пътувам за „Йейл“. — Тя затвори очи. — Този уикенд беше пълна лудница.

— А още не е свършил, скъпа — прозина се Ерик. — Не мога да повярвам, че съм буден. Девет часът в неделя е, мамка му! Както и да е, ще ти повикам кола. Ще те чака на паркинга отсреща. И да няма повече взимане на стопаджии от бензиностанциите. Успех в „Йейл“ днес, макар че по-добре да се запишеш в „Браун“, за да се мотаем заедно. Доскоро. Знаеш, че ме обичаш. Чао! — измърмори несвързано той, преди да затвори.

Серена също затвори и за миг се зачуди дали да събуди Кристиан, или да го остави да спи. По горната му устна бе засъхнал лимонов сок от бразилските коктейли, които беше приготвял предната вечер, а по матовата му кожа имаше петна зелена боя. Самата тя бе изцапана и размъкната, но Серена бе типът момиче, което дори след нощ, прекарана на пода на художническо ателие, можеше да се събуди на сутринта, да приглади гънките на дънките си, да разреши косата си с пръсти, да намаже устните си с гланц с аромат на череша „ЧапСтик“ и готово — ето ви богиня.

Слънцето играеше по дървената дограма на прозорците. Червените стени на „Браун“ изглеждаха спокойни и сънени, като че ли се намираше в изоставен град. Точно в този момент под прозореца премина група студенти с анцузи и големи чаши кафе. Серена се отдръпна от Кристиан и си обу кафявите пантофи „Келвин Клайн“. От другата страна на стената бе облегната творбата на Кристиан — копие на рекламата на „Сълзите на Серена“ в реални размери, вече напълно завършена. Странно защо бе използвал толкова много зелена боя, при положение, че рекламата бе заснета в снежен ден през февруари, но дори с толкова зелено картината бе зашеметяваща. И странна. Кристиан използваше някаква техника, при която завършваше образа само с една линия. На картината всички елементи от лицето на Серена бяха свързани. Очите й бяха свързани с носа, който бе съединен с устата, тя — с брадичката, бузите, ушите и косата. Приличаше на герой от „Шрек“, особено с цялото това зелено, но все пак беше красиво по свой собствен начин.

Тя извади един гланц „Шанел“ от чантата си, откри на пода лист хартия и написа:

Зеленото ми харесва с розови искри. Ела да ме видиш в Ню Йорк.

С обич, С.

Бутна листчето към Кристиан, грабна чантата си и се измъкна на пръсти от студиото.

— Au revoir — прошепна тя, като се обърна и изпрати въздушна целувка на спящото момче. За момент се поколеба. Не беше ли твърде просташко да се измъкне, без да се сбогува? Не и когато просто се бяха целували и заспали в прегръдките си. А освен това бележката сама по себе си беше доста романтична.

Чу се изсвирване на клаксон и Кристиан се размърда. Серена се промъкна крадешком навън и слезе надолу по стълбите. Не си падаше по сбогуванията, а ако Кристиан се събудеше, нямаше да успее да стигне до „Йейл“.

— Обичам те — прошепна тя на излизане от сградата. Тя познаваше „Браун“ от посещенията при брат си и лесно намери паркинга. Избягвайки павираната пътека, тя притича по поляната и обувките й се покриха с роса, а крачолите й — с прясно окосена трева. Една черна кола бе спряла отстрани на пътя и я очакваше. Внезапно я налегна много силно дежа вю. Вчера ли Дрю я беше целунал на стълбите на общежитията в „Харвард“, докато колата й я очакваше да я откара в „Браун“? Вчера ли беше казала на друго момче „Обичам те“?

Да, точно така. Вчера.

Шофьорът й отвори вратата и тя скочи вътре. „И теб обичам“, прошепна тя на Дрю за извинение, макар че беше далече. Един уикенд на посещения в различни университети трябваше да й помогне да си изясни нещата, но в момента Серена се чувстваше по-объркана отвсякога. Как щеше да се концентрира върху колежа, след като той бе пълен с момчета, които само чакаха тя да се влюби в тях?

Е, разбира се, винаги можеше да избере девическия колеж „Дорна Б. Рей“ в Брин Мор, Пенсилвания. Там все още приемаха документи!

На следващата сутрин. Трета част

— Клин клин избива, сестро.

Блеър отвори едното си око. Ребека стоеше над нея и размахваше огромна чаша „Блъди Мери“ с целина, лимонов резен и бъркалка с форма на розово фламинго. Изрусената коса на Ребека бе току-що изсушена със сешоар. Носеше розов хавлиен анцуг „Джуси Котюр“ и яркосиня очна линия.

Мокра котка. Това беше най-подходящото определение за начина, по който се чувстваше Блеър в момента. Като мокра и сплъстена котка. Опита се да се изправи, но отново се свлече назад върху надуваемия дюшек. Изсумтя. Скалпът я щипеше. Краката й горяха. Миришеше странно. Какво й ставаше?

Без коментар.

— Кълна се, веднага щом изпиеш това, ще се почувстваш по-добре — Ребека клекна до нея и обгърна главата й като майка, която дава на болното си дете топъл бульон. — Това е тайната ни рецепта.

Колко успокояващо.

Блеър се изправи отново и изпи гъстата червена смес. Имаше вкус на водка и чипс с аромат на барбекю.

Отврат!

— Косата ти ще изглежда доста по-добре, когато корените поникнат малко — каза Ребека. — А може и да си боядисаш веждите в същия цвят.

Блеър бе забравила за косата си. Знаеше, че вече е руса или поне нещо в тази гама, но не можеше да събере сили, за да се погледне, не и докато беше далече от фризьорски салон „Червената врата“ на Елизабет Арден. Щеше да се наложи Ребека да й услужи с шапка.