Сякаш иначе щеше. Страхливец.



Серена седеше на един стол до прозореца в библиотеката на „Констънс Билард“ и се преструваше, че не надава ухо на клюките, летящи наоколо, най-вече поради факта, че половината бяха свързани с нея. Тя си даваше сметка, че приемната на училището приличаше на цветарско изложение в „Мейсис“ и всички цветя бяха от нейните обожатели от Бръшляновата лига. Но как да се наслаждава на любовта си към три момчета, при положение, че нямаше с кого да сподели въодушевлението си? И как да избере един от тях без безпристрастен съвет от най-добрата си приятелка?

Момент, но трябваше ли да си избира училище?

По всичко личеше, че Блеър беше твърде разстроена заради случилото се с „Йейл“, за да говори с нея. Освен това щяха да й се струпат доста грижи на главата заради неочакваната поява на бял свят на малката й сестричка. А нямаше как да отиде при някоя от предполагаемите си приятелки и съученички като Изабел Коутс и Кати Фаркас, тъй като съдейки по упорито пълзящите в училището слухове, всички си мислеха, че Серена е правила секс с целия оркестър в „Харвард“, с всеки професор във факултета по изкуствата на „Браун“ и с всеки член на „Уифенпуфс“ в „Йейл“.

— Чух, че даже го е направила с първата цигулка — прошепна недискретно едно от момичетата. — А той е някакво петнадесетгодишно дете-чудо от Япония.

— Сещате ли се за професора по рисуване в „Браун“, с когото се е свалила? Той е най-старият преподавател там. Там е от основаването на университета.

От 1764 година? Уау, старичък е!

— Чух, че е откраднала сценария за Одри Хепбърн, който Блеър написала за „Йейл“. Затова са я приели. Блеър я е разкрила и отново не могат да се гледат.

За Серена не бе нищо ново да е обект на толкова скандални слухове. След мистериозното си завръщане в „Констънс“ тази есен бе обръгнала на полуистини и дребни клюки. Знаеше и най-добрия начин да се справи с тях: да не им обръща внимание.

В този момент телефонът и звънна и завибрира в розовата й платнена чанта „Лулу Гинес“. Тя хвърли поглед — беше Нейт.

— Ало — прошепна тя, прикривайки се с огромния учебник по химия. — Чу ли за майката на Блеър?

— Затова се обаждам — отвърна Нейт. — Какво стана?

— Не съм сигурна. Знам само, че Блеър е отишла на някаква среща с майка си при директорката и внезапно двете се забързали към една кола, паркирана отвън. Секретарката е казала на някои от момичетата в училище, че раждала и са тръгнали към „Ленъкс Хил“.

— Боже — промърмори Нейт.

— Наистина — отвърна Серена. — Очакваше се чак през юни.

— Мислиш ли, че трябва да отидем в болницата? Например утре? Да занесем цветя и…

— Не знам — каза колебливо Серена, макар че цветя можеше да намери веднага. — Това е доста лично семейно събитие. Може да не е подходящо.

В действителност майката на Блеър винаги се беше отнасяла с тях като част от семейството. Единствено Блеър можеше да го сметне за неподходящо и двамата знаеха това.

— Да — съгласи се Нейт. — Вероятно си права. Предполагам, че просто… — гласът му заглъхна.

— Знам — каза Серена нежно.

И на двамата им се искаше тримата да бяха така близки както преди, да се подкрепят в моменти като този. Много лошо, че Блеър им беше толкова сърдита.

— Знаеш ли кое е най-странното? Започвам да клоня към „Йейл“ — призна Нейт. — Блеър ще ме убие.

Серена погледна през прозореца. Един човек разхождаше няколко кучета едновременно в Сентръл парк. Главата му бе килната назад и пееше с цяло гърло.

— Аз също клоня натам — каза Серена, въпреки че не беше напълно убедена в избора си. Дрю, Кристиан или Ларс? Как да реши? — Или просто да си почина една година?

— Накрая всички можем да се окажем в „Йейл“ — предположи Нейт.

Определено си струваше да се види това.

— Може би — съгласи се Серена.

Внезапно в библиотеката беше станало невероятно тихо. Тя вдигна поглед над учебника, за да провери какво става, и внезапно около четиридесет чифта очи се отместиха от нея. Цялата зала подслушваше разговора им.

Е, така й се падаше, след като говореше по телефона в библиотеката, което всички знаем, противоречи на училищните правила.

— Най-добре да вървя — каза тя на Нейт. — Всеки момент ще бие звънецът.

— Хей — побърза да каже Нейт, преди да му затвори, — онова момиче с бръснатата глава още ли интервюира хора в парка?

— Май да — отвърна Серена.

— Добре — каза той разсеяно. — До после — добави той, преди да затвори.

Серена затвори учебника. Може би можеше да използва една част от цветята, като ги хербаризира в него и направи някоя хубава картичка за майката на Блеър.

Нейт пъхна телефона си в джоба и се втурна нагоре по стълбите. Бе решил да отиде до местния цветарски магазин и да изпрати букет на майката на Блеър. Точно навреме обаче се сети защо беше закотвен долу при шкафчетата. Бриджид бе заседнала отвън и все още го чакаше.

Обърна сей бавно тръгна надолу. Набра 411. Блеър винаги казваше, че щом заживеят заедно, ще поръчва цветя по телефона от „Такашимая“ три пъти седмично. Тя много обичаше цветя.

— Бих искал да изпратя цветя на една пациентка в болница „Ленъкс Хил“ в Манхатън — поръча Нейт на жената от другата страна.

Джереми се спъна надолу по стълбите зад него.

— Мило — отбеляза той и му подаде кафява книжна кесия и рестото.

— На картичката напишете само: „С обич, запетая. Нейт“ — даде указания той.

Мило.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Съобщение за раждане в „Ню Йорк Таймс“

Пуснах съобщението за сватбата им, а сега, едва… ъхъм, пет месеца по-късно, правя съобщение за раждането. То гласи:

Йейл Джемайма Дорис Роуз — дъщеря. Очаквана в началото на юни, малката палавница просто нямаше търпение. Вместо това си реши да се появи на белия свят в болница „Ленъкс Хил“, Горен Ийст Сайд в Манхатън в 2.17 часа на обяд на 20 април — вчера. Продължителност на раждането: четиридесет и пет минути. Тегло: 3 килограма и 800 грама. Дължина: 48 сантиметра. Ако беше почакала малко, щеше да стане Биг Мак, а не малък хамбургер. Гордите родители са Елинор Уитън Уолдорф Роуз, светска дама, и Сайръс Соломон Роуз, строителен предприемач, от Източна Седемдесет и втора улица. Братя и сестри: Арън Елихю Роуз, 17-годишен, Тайлър Хю Уолдорф Роуз, 12-годишен, и Блеър Корнелия Уолдорф, 17-годишна, на която се дължи необичайното първо име на бебето. По всяка вероятност Блеър се надява малката й сестричка да й донесе късмет в образованието, а определено има нужда от него. Майката и детето са добре, утре следобед ги изписват и се връщат в апартамента си.

Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Снощи хванах батко ми да чете списанието ми „Трийт“ в леглото. Взех си го обратно, но той ми показа страницата, която го бе заинтригувала. На нея е едно момиче от моя клас в „Констънс“ със спортно потниче, което й е доста малко, в редица с още няколко модела, подредени по размера на гърдите. Брат ми попита дали може да скъса страницата и да я залепи на шкафчето си. Аз отказах, но мисля, че ще си купи списанието и така или иначе ще направи, каквото си е наумил. Ако бях на мястото на това момиче, щях да умра.

финикс


О: Скъпа финикс,

Да се надяваме заради съученичката ти, че брат ти няма много приятели.

Интригантката



Наблюдения

Цяла група абитуриентки от „Констънс Билард“ са се събрали в „Уикър Гардън“ на Медисън авеню и гукат около бебешки подаръци. Търсят си извинение да пазаруват. Дж и Е случайно се качват в един и същ автобус и се правят, че не се забелязват през целия път. Томахавката още не е заровена, а? В си прави лилави кичури в един салон в Уилямсбърг. Момент, как така кичури, като няма коса? Н се измъква от мъжкото училище „Сейнт Джудс“, след като дори портиерът си е тръгнал. Какъв параноик! Б в „Зитомер“ на Медисън авеню купува пелени и кашмирени ританки за триста долара. Познайте коя ще бъде любимата сестричка на бебенцето? С се разхожда в парка и раздава цветя на бездомните. Важна е идеята.

Аз отивам до будката за вестници, за да видя онова списание!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

Размерът има значение

Дан влезе в първия час по английски във вторник и видя, че всички момчета от неговия клас зяпат някакво тийнейджърско списание.

— Хората не знаят, че на живо изглеждат още по-големи — обади се от обичайното си място в дъното на стаята Чък Бас, най-неприятният човек на Дан от „Ривърсайд“ и изобщо. Чък си беше сложил зеленото войнишко кепе, което му бяха дали от „Уест Пойнт“ този уикенд. Това беше новият му любим аксесоар след маймунката. Носеше го със себе си навсякъде, дори в банята. Чък вдигна поглед. — Не съм ли прав?

Дан изпита странното усещане, че Чък говореше на него.

— Сякаш са напомпани с хелий — добави друго момче и се наведе до Чък, за да погледне.

Чък кимна. Черната му коса не беше подстригвана отдавна и бе стигнала почти до раменете.

— Ако бяха пълни с хелий, щеше да отлети. — Той отново се наведе надолу и примижа. Златният пръстен с монограм на кутрето му проблесна на изкуствената светлина в стаята.

Отново вдигна поглед към Дан.

— Пич, тя ти е сестра. Какво става с нея?

В първия момент на Дан му се прииска да прати Чък по дяволите, но щом ставаше въпрос за малката му сестра Джени, която доста често се забъркваше в неприятности, реши, че трябва да провери каква е работата. Седна на чина пред Чък и качи краката си на стола. Нещо на пода се размърда в оранжевата чантичка „Прада“ на Чък. Внезапно отвътре се подаде една бяла глава със златисти очички. Това беше маймунката на Чък, която се хилеше дяволито.

Дан хвърли враждебен поглед към Чък.

— Какво за сестра ми?

Чък се ухили мазно и му подаде списанието.

— Само не ми казвай, че го виждаш за пръв път.

Списанието беше отворено на две страници, озаглавени „Размерът на гърдите има ли значение?“. Статията представляваше откровен коментар за социалния статус на момичетата в зависимост от големината на бюстовете им. Както ставаше ясно от написаното, ако си в двете крайности — плоска или много надарена — вероятността да бъдеш отхвърлена от останалите беше по-голяма. Ако си цицореста, но не прекалено, те смятаха за мръсница. Популярните момичета обикновено носеха среден размер — 34B. Дан се вгледа в снимката. Джени и пет други момичета, облечени в еднакви сини спортни потничета и шорти, бяха подредени според размера на бюста — от най-големия до най-малкия — пред една волейболна мрежа. Всички останали момичета бяха модели — руси, с правилни усмивки и зъби, плоски коремчета и златист загар. Момичето точно до Джени определено имаше импланти, но въпреки това напълно естествените гърди на Джени бяха по-големи. Натъпкан в твърде тесен потник, няколко размера по-малък от нейния, бюстът на Джени изглеждаше абсурдно и прекалено. Най-лошото беше, че се бе изплезила, а очите й бяха изцъклени и блестяха, сякаш искрено се забавляваше.

— Господи — промърмори Дани метна списанието обратно на чина на Чък. Ръцете му започнаха да се потят и треперят, както всеки път, когато имаше нужда да запали цигара. Знаеше, че статията целеше да покаже силата на момичетата с по-големи гърди. Джени стоеше там, изглеждаше абсурдно и беше горда от това. Това обаче нямаше да спре всяко момче, попаднало на статията, да откъсне страниците, да напише някакъв неприличен коментар под нея и да я залепи на вратата в банята.