— Свободно ли е мястото? — Елиз попита Джени в обедното междучасие в петък.

— Не знам дали би искала да седнеш точно тук — промърмори Джени. Откакто гнусната й снимка се беше появила в онова списание, тя бе по-ниска от тревата, на всяка цена се опитваше да избягва обществени места и вървеше с поглед, забит в земята. Самото й присъствие в училище й костваше неимоверни усилия. Баща й обаче я беше накарал да дойде и сега седеше на обичайната си маса до огледалото и се взираше мрачно в собственото си отражение.

— Донесох ти сладоледена вафла — Елиз седна срещу нея и побутна вафлата към Джени.

Джени я отмести. Беше обявила гладна стачка.

— Не съм гладна. Всъщност тъкмо си тръгвах — добави тя нацупено. Значи Елиз отново се опитваше да се сприятелят? Истината обаче беше, че моментът далеч не бе подходящ.

Елиз изсипа меда от едно пакетче в чашата си чай, започвайки ежедневната си чайна церемония, която практикуваше откакто се бяха скарали с Джени.

— Просто постой малко с мен — примоли се тя с глас, граничещ с отчаянието.

Джени свъси вежди.

— Защо?

Елиз разбърка чая си и отпи.

— Не знам.

Тя се огледа наоколо, сякаш търсеше някого.

— Защото те помолих?

Джени въздъхна тежко и се изправи.

— Виж, отивам в компютърната зала, става ли? — Поне там можеше да се скрие от злобните погледи на всички, докато се преструваше, че изпраща имейли на въображаемите си приятели. — Ще се видим по-късно.

Елиз я хвана за ръката.

— Почакай. Седни. Само още минутка.

Джени се отскубна.

— Какво ти става?

Луничавото лице на Елиз започна да почервенява.

— Аз просто…

Точно в този момент Серена паркира красивия си задник на пейката до тях и Елиз видимо си отдъхна.

— Тъкмо си помислих, че ще ми се наложи да седна отгоре й, за да я задържа тук — промърмори тя.

— Някой ще ми обясни ли какво става? — настоя Джени. Значи сега Елиз и Серена работеха в комбина, за да саботират живота й още повече? Това вече беше прекалено.

Серена извади купчина списания от чантата си.

— Преди да кажеш каквото и да било, ще ми позволиш ли да ти покажа някои от работите на Джонатан Джойс? — тя започна да разлиства списанията и да се спира на определени снимки. — Ето това. И това. Виж колко е яко това!

Джени погледна снимките с навлажнени очи. Модели се излежаваха на едно легло с много малко или без никакъв грим, със стари тениски и широки мъжки панталони. Момиче, седнало по турски, пиеше чаша мляко. Мъж целуваше кучето си. Стюардеса бе заспала на пейка на летището, наметната с палтото на пилота. В снимките нямаше никаква провокация. Бяха прекрасни.

— Иска да ни снима на въртележката в Сентръл парк в събота — продължи Серена. — Дрехите са невероятни — Джонатан вече е събрал цял шкаф с неща, които избрахме заедно. — Серена сияеше. — А най-хубавото е, че каквото облечем по време на снимките, си остава за нас.

Джени остана безмълвна. Безспорно, всичко това звучеше много вълнуващо, а и моментът със запазването на дрехите не беше за изпускане, но как можеше да бъде сигурна, че това нямаше да се превърне в поредния номер, при който в крайна сметка всички щяха да се подиграват на момичето с големите цици.

— Канена съм на парти за рожден ден в Уилямсбърг в събота — запротестира тя, чудейки се какво оправдание да измисли.

— Но то ще е чак вечерта — опроверга я Елиз. — Мога да дойда с теб на снимките и да те гледам. Ще свиркам, ако усетя, че по някакъв начин интегритетът ти се накърнява.

Елиз все се опитваше да използва психологически термини, прочетени в някоя от книгите за самопомощ на майка й. Джени скръсти ръце върху онази част от себе си, която най-често ставаше обект на накърнен интегритет.

— Накарах го да обещае, че няма да ни снима в нещо твърде разголено — добави Серена. — Така или иначе той се интересува основно от лицата ни.

Джени хвърли поглед към огледалото на стената пред себе си. Лицето й беше красиво и този известен фотограф искаше да го снима. Какво толкова?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Добре, съгласна съм.

— Юпи-и-и! — Серена я прегърна силно. — Ще бъде страхотно, ще видиш!

Останалите момичета в стола хвърляха любопитни погледи към тях.

— Може би Джени се е съгласила да дари излишните тлъстини от гърдите си в полза на имплантите на Серена — предположи Мери Голдбърг.

Или пък Серена беше измислила перфектния начин да се отърве от тайфата ухажори от Бръшляновата лига, които щяха да пристигнат в събота!

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Кой каза купон?

И така, ще бъде в Бруклин и хората, които го организират, в общи линии не са сред най-популярните в социалните кръгове, но така или иначе този уикенд не се очаква кой знае какво. А пък и един купон не се прави от хората, които го организират, а от тези, които отиват на него. Затова, според мен, да отидем, да вземем с нас всичките си познати и да го направим яко. Съгласни ли сте?



Вашите имейли:

В: Скъпа Интригантке,

Уча в „Джорджтаун“ и чух, че тази година толкова хора са го използвали за резервен вариант, че училището прави всичко по силите си, за да привлече първокурсници. Този уикенд дори ще изпратят една група момичета в Ню Йорк, за да привлекат всички хлапета, приети там.

джшок


О: Скъпа джшок,

Да не би случайно бойната групичка момичета да са с изрусени коси и белези от бръснарски ножчета по краката?

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Аз съм в програмата за обучение на офицери от запаса на „Йейл“, което означава, че мястото ми тук се покрива финансово от армията. Междувременно ме обучават и на основните неща в тази област. Служителят, отговаряш за програмата, е получил писмо от момиче, което твърди, че е в резервния списък на „Йейл“, но ще се присъедини към програмата, ако й обещаят място там. Затова служителят реши да ме изпрати в Ню Йорк, за да се срещна с нея. Писала е на много странен лист с обувки по него и е сложила снимка на себе си и сестричката си. Бебето се казва Йейл. Май става въпрос за някаква откачалка, как мислиш?

военната


О: Скъпа военна,

Нямаш представа с какво си се нагърбила. Съвет от мен: вземи си каската.

Интригантката



Наблюдения

Н във „ФАО Шварц“ се опитва да избере между кон в реални размери и увеселителна люлка, която пуска DVD-та и mp3-ки. Хубаво е, че е толкова щедър и така нататък, но това вече граничи с абсурда. С и Дж в „Бенделс“ пазаруват за удоволствие, докато Е послушно им носи торбите. Б представя сестричката си на отделението за обувки в „Барнис“, където всички я познават. Десет красиви момчета във влака от Ню Хейвън пеят песен от „Уестсайдска история“. Приятелката на В с порчето купува цяла мешка с пиене от магазин за алкохол в Уилямсбърг. Явно подготовката за купона тече с пълна пара! Д седи сам в един ресторант в Уилямсбърг късно вечерта и пише. Може би стихотворение за рождения ден на В?

Не забравяйте и кажете на всичките си познати да не забравят — утре вечер в Бруклин ще му отпуснем юздите!

Ще се видим там!

Знаете, че ме обичате,

Интригантката

А той си мислеше, че никой няма да дойде.

— Честит рожден ден — Дан подаде на Ванеса написаното специално за нея стихотворение и се облегна на касата на вратата. — Исках да ти го дам, преди да дойдат гостите.

— Само не казвай „Ако някой изобщо дойде“ — предупреди го Ванеса. — Ще дойдат. — Тя се наведе над мивката в банята и се огледа, докато си слагаше от лилаво-черното червило на Тифани. Седна на тоалетната и започна да чете на глас:

списък с нещата, които обичаш:

черно

ботуши с метални носове

мъртви гълъби

мръсен дъжд

ирония

мен

списък с нещата, които обичам:

цигари

кафе

теб и ябълковобелите ти ръце,

но особеното на списъците е,

че се губят

— Благодаря — каза Ванеса. Тя сгъна листа хартия и го пъхна в тоалетната масичка под мивката, където Руби държеше гела си за коса и гримовете.

Доста странна реакция към стихотворение, което се предполагаше, че е пропито с горчивина.

— За бога, пич, трябва да минеш на антидепресанти — обади се Тифани от коридора. — Как може да напишеш толкова меланхолично стихотворение за рождения ден на приятелката си? — Тя отмести Дан от пътя си, грабна червилото, което стоеше до мивката, и си сложи малко. — Розите са червени, виолетките — сини — тя изправи Ванеса и я целуна по бузата, като остави размазано лилаво-черно петно. След това я целуна и по другата буза. — Скъпа, изглеждаш доста секси с тези целувки по лицето!

Двете момичета се засмяха и се огледаха в огледалото. Тифани беше облечена с черен копринен комбинезон от шкафа на Руби.

— Хубава блуза — отбеляза Ванеса.

— Хубави панталони — отвърна Тифани. Ванеса беше заела долнището на пижамата на Руби със зеброва шарка, което всъщност някак се връзваше с черен дънков минижуп, черна тениска и кубинки. В стил Блонди плюс „Секс Пистълс“.

Дан се отдалечи. Щеше му се Тифани да не беше подслушала така грубо разговора му с Ванеса. И какво като стихотворението не беше весело, щастливо и жизнерадостно? В крайна сметка беше любовно. И носеше послание, стига Ванеса да му беше обърнала достатъчно внимание, за да вникне в него.

— Мисля, че тази вечер е подходяща за малко пиърсинг — обяви Тифани.

Ванеса я погледна в огледалото. Ушите на Тифани не бяха продупчени.

— Така ли? Къде?

Тифани се засмя и повдигна палаво вежди.

— Не за мен, глупаче. За теб!

Звънецът на външната врата зазвъня настоятелно. Тифани грабна Ванеса за ръката и я повлече вън от банята.

— Поканих едни хора. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не — отвърна Ванеса, доволна, че темата за пиърсинга остана на заден план.

Дан натисна копчето на домофона и след няколко секунди една малка армия от огромни мъже с мръсни, изцапани с боя работнически гащеризони и работни обувки нахлу в апартамента.

— Здравейте, момчета — Тифани повлече мешката си през дневната и я отвори. Тя беше натъпкана с бутилки водка „Грей Гус“. — Това са колегите ми от строежа. Не говорят много английски. — Подаде бутилка на всеки от тях, след което понечи да отвори една и за себе си. — Време е да се повеселим!

Дан отиде в кухнята, за да си направи чаша лошо кафе. Строителните работници воняха на боя и коресилин и сигурно до един бяха психопати като Тифани. Но поне не говореха английски, което означаваше, че нямаше да му се наложи да общува с тях. Това беше добре.

Ванеса нямаше нищо против група непознати да се мотаят в дневната й, стига да се държат прилично. Поне духът на купона започваше да се усеща. Тя отиде до уредбата и пусна диска на групата на Руби. Рожденият ден си беше неин, пък и сестра й й липсваше.