Джени и Дан току-що бяха пристигнали, оставяйки размекнатия си баща да се отдаде на носталгия в любимия на семейството китайски ресторант в Горен Уест Сайд на кана сладко бяло вино. Те стояха пред вратата на асансьора и оглеждаха помещението.

— Предупредих те, че ще бъде много противно — каза Дан на малката си сестра.

Дан не си падаше по купоните и гледката, която се откри пред очите му, обикновено щеше страшно да го подразни, но сега бе изключително доволен от себе си и купонът идеално съответстваше на настроението му.

Но Джени гледаше единствено към Серена.

— Не се тревожи — ще се справя — увери го тя. Придърпвайки нагоре тигровото си бюстие, тя си проправи път през тълпата и се насочи към бара.

— Ако го отложа — продължаваше със своята изповед Серена, — мога отново са бъда модел. А може би и актриса.

Джени се приведе над бара в очакване на удобен момент, в който да поиска съвет от Серена как да пробие като модел. Цялата се тресеше от нетърпение и се почувства неловко, че бе толкова нервна.

Дан последва Джени само защото се притесняваше да не си поръча някоя отровна смес, след която да му се наложи да я отведе в къщи, преди дори Ванеса да е пристигнала. Точно тогава забеляза, че Ванеса не само вече е там, но е с камера на рамо и взема интервю от Серена за филма си.

Устните й бяха с тъмночервено червило, на ухото й се мъдреше сребърна змия, а черната минипола се впиваше в бедрата й. Червено-черният й потник някак се плъзгаше по рамената, разкривайки ябълковобялата й кожа по начин, който Дан не беше виждал преди. Поне не на обществено място.

Без дори да се замисли, той си проправи път през танцуващото множество, мина в гръб на Ванеса и я целуна по врата. Бледите й бузи пламнаха и тя се завъртя на бар стола, при което едва не изпусна любимата си камера.

— Не, че непременно трябва да отида в колеж веднага… — Серена спря насред изречението и зяпна Ванеса и Дан, които се опипваха като възбудени, озверели за секс животни.

Стоп!

Джени сметна момента за подходящ. Тя се блъсна в бедрото на Серена, като се надяваше да създаде впечатление за случайна среща.

— Здрасти! Е, поздравления и така нататък — промърмори тя смутено. — Ризата ти е наистина страхотна.

Ако Серена беше Блеър или някоя друга абитуриентка, тя щеше да попари ентусиазма на Джени с едно студено „Благодаря!“, чудейки се какво прави тази досадна деветокласничка на купона по случай влизането в колеж на последния клас. Но Серена никога не отрязваше хората по този начин. Това беше едно от нещата, които я правеха така неустоима или така застрашителна, в зависимост от това кой си и колко отчаяно я желаеш. Освен това Джени бе в групата за обмяна на опит на деветокласничките, ръководена съвместно от Серена и Блеър, следователно не бяха напълно непознати.

Джени имаше нова прическа — долният пласт коса бе оставена дълга и права, а горният бе къс и къдрав и стигаше до брадичката й. Косата й бе тъмна, а очите й — големи и кръгли. Строгата прическа й отиваше.

— Прическата ти е супер! — Серена слезе от бар стола, за да не стои само Джени права. — Приличаш на онзи модел в новите реклами на „Прада“.

Огромните кафяви очи на Джени едва не изскочиха от главата й.

— Наистина ли? Благодаря — произнесе тя задъхано, сякаш бе потупана по рамото с вълшебна пръчица.

Барманът се приближи и Серена поръча две чаши шампанско.

— Нали нямаш нищо против да ми правиш компания…? — попита тя.

Джени остана като гръмната. Против? Това бе истинска чест. Тя прокара пръст по влажния ръб на чашата си.

— Още ли си модел? — попита тя. — Много ми хареса онази кампания с парфюма.

Серена трепна и отпи шампанско. Преди два месеца дизайнерът Лес Бест я покани да участва в рекламната кампания за новия му парфюм и дори в крайна сметка го бе кръстил „Сълзите на Серена“. На билборда Серена седеше на дървено мостче в Сентръл парк и плачеше, облечена с жълта лятна рокля посред зима. Противно на това, което си мислеха хората, сълзите й бяха съвсем истински. Рекламата бе заснета точно в момента, когато вегетарианецът с расти Арън, братът на Блеър, бе решил да скъса с нея и по време на снимките сълзите просто започнаха да се стичат по лицето й.

— Всъщност мисля, че бих искала да се пробвам като актриса — отвърна тя.

Джени закима енергично.

— Просто изглеждаш абсолютно правдоподобно на тази реклама. Естествено, изглеждаш невероятно, а не си със сешоар и тонове грим.

Серена се изкиска.

— Не можеш да си представиш колко фондьотен ми бяха сложили всъщност — сещаш се, онова гнусно бежово нещо, с което ти мажат лицето? И ми ретушираха настръхналата кожа, защото задникът ми замръзна на оная пейка!

За момент лампите над бара угаснаха и всички закрещяха. После светнаха отново. Джени успя да остане спокойна, като се опитваше да създаде впечатление, че това не й се случва за първи път по време на парти.

— Честно — заяви Серена, доволна, че можеше да си отдъхне от разсъжденията за несигурното си бъдеще. — Всеки може да бъде модел. Стига да изглеждаш подходящо за фотосесията.

— Предполагам — отвърна Джени колебливо. Лесно й бе на Серена да обяснява как всеки може да бъде модел — бе надарена с крака на жираф, невероятно лице, прекрасни тъмносини очи и разкошна, дълга, естествено руса коса. — Но как разбираш дали изглеждаш подходящо?

— Отиваш на нещо, което се нарича кастинг — обясни Серена. Тя пресуши чашата си и извади пакет цигари „Голоаз“ от златистата си чантичка „Диор“. Само след няколко секунди барманът бе допълнил чашата и се пресягаше да запали цигарата й.

Знаете какво казват: красота = удобство.

— Виж, ако наистина се интересуваш от това, бих могла да поразпитам тук-там и да те свържа с някои от моите познати — предложи Серена.

Джени вдигна огромните си кафяви очи към нея, като не беше сигурна дали е разбрала правилно. Съвпадаше до такава степен с това, което в най-смелите си мечти си бе представяла, че ще каже Серена, че беше твърде хубаво, за да е истина.

— Искаш да кажеш, за да стана модел? Аз?

Точно тогава вниманието на Серена бе отвлечено от пъшкане зад нея.

— Ъъъ, хей, вие — викна тя през рамо към Ванеса и Дан. — Долу има апартаменти, нали знаете?

— Винаги съм си мислила, че не съм достатъчно висока — настоя Джени, опасявайки се, че Серена е забравила за какво говорят.

— Глупости, много си си добре — увери я Серена. — Ще звънна няколко телефона и ще ти пиша на имейла. Става ли?

— Наистина ли? — изкрещя Джени замаяно. Не можеше да повярва, че това се случва. Щеше да бъде модел! Тя остави чашата си с шампанско на бара. Но имаше да свърши толкова много неща. Маникюр, педикюр, оформяне на вежди, махане на мустаци, може би дори къносаните кичури, които винаги бе искала.

— Няма ли да го пиеш? — попита Серена, сочейки към чашата на Джени.

Джени поклати глава, усещайки се напълно неподготвена.

— Трябва да се прибирам, за да се подготвя — заекна тя. Изправи се на пръсти и целуна Серена по бузата. Много, много ти благодаря!

Серена се усмихна благосклонно на по-малкото момиче. Е, какво пък, най-добрата й приятелка й беше бясна, а тя и не бе влюбена? Поне можеше да си достави удоволствието да помогне на Джени.

Щом Джени си тръгна, трима деветокласници от „Ривърсайд“ застанаха зад бар стола на Серена, като се обзалагаха кой ще се престраши да я покани да слезе с него в някоя от стаите.

— Човече, много е секси. Как така си няма приятел? — промърмори един от тях.

— Защо сам не я попиташ? — отвърна приятелят му.

— А защо не ти? — обади се третият.

Но и тримата бяха или твърде глупави, или твърде страхливи, или твърде респектирани от красотата и предполагаемата интелигентност на Серена, за да съберат смелост дори да се доближат. Серена преля остатъка от чашата на Джени в своята.

Не е много забавно да бъдеш красив, при положение че дори загубеняците не смеят да те заприказват.

Те просто искат да си свалят дрехите

— Не мога да повярвам, че това се случва — въздъхна Ванеса за тридесети път тази нощ. Тя и Дан не бяха спрели да се целуват от момента, в който той се бе приближил зад нея в бара и я бе целунал по врата, а сега, обезумели, сваляха дрехите си в една от стаите на хотел „Пиър“ долу. Искаше й се да му каже колко много й липсваше и колко глупаво бе, че бяха престанали да си говорят. И макар сексът в хотелска стая точно преди завършването да бе евтино клише, в момента й се стори прекрасна идея.

Стаите в „Пиър“ имаха кръгли прозорци с гледка към река Хъдсън, по стените бяха окачени котви от ковано желязо, а подът бе покрит с морскозелен килим. Сапунът, шампоанът и лосионът за тяло в банята бяха на основата на морски водорасли. Покривките на леглата бяха в нежно морскосиньо. На тавана се въртяха вентилатори от неръждаема стомана и охлаждаха иначе доста горещата нощ.

Дан измъкна колана на дънките си и го метна в стаята. Бе пиян от щастие и възбуден до краен предел. Той подскочи няколко пъти върху леглото.

— Уау! — извика той. — Уау!

Ванеса го хвана през коленете и той падна върху нея, като сграбчи ризата й и я вдигна нагоре.

— Пич! Оцелях! — извика някакъв пиян глупак. В съседната стая няколко момчета с тениски на „Боудоин“ и „Бейтс“ играеха игри с надпиване и гледаха мач на „Нетс“ по телевизията.

— Ако живеехме заедно, можеше да правим това всеки ден — осъзна Дан, произнасяйки го на висок глас, докато Ванеса разкопчаваше черния си дантелен сутиен.

Ванеса метна сутиена на пода и скръсти ръце пред голите си гърди.

— Попита ли баща си?

— Ъхъ — отвърна Дан щастливо. — Съгласи се. Но ако успехът ми се понижи и не вечерям с него и Джени поне два пъти седмично, ще се наложи да се върна обратно. — Той отмести ръцете на Ванеса и се насочи напред право към гърдите й. Ванеса прегърна рошавата му глава и затвори очи. Тази вечер беше пила само кола, но леглото определено се въртеше. Тя и Дан отново бяха влюбени. Щяха да живеят заедно. Можеше дори да се запишат заедно в Нюйоркския университет. Всичко беше прекалено идеално, за да е истина.

И колко често нещата остават идеални?

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Изкефи ме как днес половината от абитуриентите изобщо не се появиха в училище. Исках също така да ви обърна внимание на нещо, което може би ви е убягнало по време на гуляя снощи. Един човек — всъщност наш приятел, с когото се познаваме от детската градина — доста подозрително отсъстваше от сбирката. Ето и причината.



Пичът, който не е приет НИКЪДЕ

Винаги е бил толкова нахакан за всичко, че никой никога не се е осмелявал да се усъмни, че той ще влезе, където си пожелае. Не ни беше минало през ум, че неговата напереност би могла да подразни учителите до такава степен, че да откажат да му дадат препоръки; че начинът му на обличане по последния писък на висшата мода, както и намеците, че семейството му може на мига да купи училището, което избере да посещава, би могло да отблъсне интервюиращите; че бе твърде отворен или прекалено мързелив, а може би и двете, за да се яви на SAT повече от веднъж; или че вместо необходимото есе бе изпратил заедно с документите си видеозапис как преиграва в училищен мюзикъл, в който дори не изпълнява главна роля.

И така, той не е приет. Не на четири или пет места, а на цели девет. Девет отказа. Ох! Дори най-голямата отрепка заслужава съчувствие в такъв случай. Но съм сигурна, че все някак ще успее да си изпроси място някъде. Винаги е успявал.