— Да, така е. — Софи се усмихна и примигна няколко пъти, за да прогони влагата от очите си. — Искам да знаеш, че те разбирам. И ти прощавам — в случай че това изобщо има значение за теб. Не тая огорчение. Мисля, че на всички ни стига толкова омраза и гняв.

— О, господи, наистина — простена Джуди. Изпъна рамене. — Мисля, че се досещах: убийството на Грегоар бе негова работа, въпреки че се преструваше. Просто не исках да го приема. Толкова много време бе минало от онези години… Тогава Пиер бе центърът на вселената ми. Беше идеал, а не реален човек. — Тя потрепери. — Сега сякаш се събуждам… все едно излизам от някаква гъста мъгла.

— Какво ще правиш?

За пръв път на лицето на Джуди се появи лека усмивка.

— Ще започна отначало — отвърна тя. — Научих много. Ще продам апартамента, ще се върна в Ню Йорк. Сега, след като нищо не ме задържа тук, имам чувството, че мога да направя… каквото си поискам. Почти всичко. Ще започна собствен бизнес. — Тя се усмихна широко. — Може би дори ще се влюбя — в някой свестен мъж.

— Мисля, че можем да постигнем всичко, което си пожелаем. — Софи й отвърна също с усмивка. — Наистина го вярвам.

— И аз. В това имаме нещо общо помежду си. — Джуди се изправи, изпъна гръб и вдигна уверено глава. Протегна ръка към Софи. — Желая ти всичко най-добро.

— И аз на теб. Ако си готова, Ричард те очаква отпред. Ще те закара до дома ти.

— Благодаря. Сбогом — каза Джуди.

— Сбогом.

Софи остана загледана след нея, докато Джуди, старата й съперничка, си тръгна с високо вдигната глава. Завинаги си тръгна от живота й. Изведнъж я обзе невероятно усещане за покой.

Дълго седя навън, сама, загледана към езерото под лунната светлина. Не бе сигурна колко време е минало, но по едно време усети силна ръка върху рамото си. Обърна се — беше Хю.

— Как си, скъпа моя?

— Добре съм — отвърна тя.

— Том си легна.

— Той ще се оправи. Силен е, познавам го.

Хю седна до нея и я прегърна.

— Толкова те обичам — тихо рече той. — Не исках да свършва така.

— Никой от нас не искаше. Но изборът бе на Пиер. И на Катрин.

— Искаш ли да се върнем в хотела?

— Не, тази нощ ще остана тук. — Тя го целуна бавно и нежно по устните. — Не вярвам в призраци. Вярвам в прошката, в милостта и любовта — и в нашето семейство.

Нещо в тона й привлече вниманието му. Той се отдръпна леко и се вгледа в лицето й.

— Може би не е най-подходящият момент да ти го кажа. — Софи постави ръка върху корема си, нежно, като ласка. — Но всичко това бе един край, посвоему… А сега има и ново начало.

— Мили боже… да не искаш да кажеш…

— Да. Бременна съм — каза тя и се притисна в него.

Отново го целуна, страстно и Хю плътно я притисна в прегръдките си.

— Искам да останем така — каза той след минута. — Това е най-прекрасният миг в живота ми. Искам да останем така завинаги. Какво ще кажеш?

— Ще имаме и по-хубави мигове. Скоро. В бъдеще. Всичко ще бъде прекрасно. — Софи въздъхна радостно. — Макар че много ми харесва как луната огрява езерото. Обичам да гледам как искри.

Хю отново я целуна и я поведе навътре.