Сюзън Филипс - Избрах теб

Вените на слепоочията на Дан изпъкнаха, когато той се развика:

— Фенстър! При левия удар рънингбекът отива наляво! Иначе щеше да бъде десен удар, дявол да го вземе!

Той захвърли тетрадката си на земята.

Някой се приближи зад него, но той наблюдаваше играча толкова напрегнато, че изминаха няколко минути, преди да погледне назад. В началото, когато се обърна, мъжът му се стори непознат и тъкмо се канеше да му каже да се разкара от игрището, когато осъзна кой е това.

— Роналд?

— Треньоре.

Хлапето не приличаше на себе си. Изглеждаше като южноамериканско жиголо. Косата му беше зализана назад, носеше тъмни очила, черна фланелка, торбести панталони и едно от онези европейски спортни прави сака, с вдигната яка и ръкави, навити до лактите.

— За бога, Роналд, какво си направил със себе си?

— Аз съм безработен. Вече мога да се обличам както си искам.

Дан забеляза цигарата в ръцете на хлапето.

— Откога пушиш?

— Ту ги започвам, ту ги отказвам. Просто смятах, че не е добре да пуша пред момчетата. Гледам, опитвате новата комбинация.

— Стига само Фенстър да намери къде му е ляво и къде дясно.

— Бъкър изглежда добър.

Дан все още беше зашеметен от промените в Роналд, не само външността му беше различна, но и поведението му беше необичайно.

— Фийб избра ли новия управител? — попита Роналд.

— Не, по дяволите.

— И аз така разбрах.

Дан изръмжа с неприязън. Фийб получи листа с кандидатите още в деня, когато пристигна преди повече от седмица, но вместо да направи избора си, тя му каза, че иска Роналд обратно. Той й напомни, че имат споразумение и й каза, че е по-добре да се съобразява с него, ако не иска да си търси нов главен треньор. Когато разбра, че той говори сериозно, тя спря да спори. Но миналата седмица те загубиха последния си предсезонен мач. Тази неделя ги очакваше първият мач за сезона с „Бронкос“, а тя все още не беше говорила с нито един от кандидатите.

Вместо да работи, тя седеше зад бюрото в стария офис на Роналд и четеше модни списания. Не искаше да използва офиса на Бърт, защото не й харесвал декорът! Ако някой отидеше при нея с някакъв документ, тя цупеше нос и казваше, че ще го погледне по-късно, но никога не го правеше. В понеделник, когато влетя при нея, защото беше успяла някак да задържи заплатите на всички, тя лакираше проклетите си нокти! Тогава той се вбеси, но едва започна да крещи и устните й затрепериха, а тя му каза, че той не може да й говори по този начин, защото страдала от предменструален синдром.

По някое време през седмицата Фийб беше успяла да надмине Валери в способността й да го подлудява. Собствениците на отбори от Националната футболна лига би трябвало да внушават смесица от уважение, страхопочитание и страх в хората, които работят за тях. Дори и калените главни треньори минаваха внимателно покрай Ал Дейвис, внушителния собственик на „Рейдърс“. Дан си знаеше, че никога не би погледнал хората в очите, ако някой узнае, че собственичката на неговия отбор не може да търпи да й крещят, защото страдала от предменструален синдром!

Тя без съмнение беше най-безполезното, най-безволевото и най-глупавото човешко същество, което той беше срещал в живота си. В началото той се позамисли дали пък не е по-умна, отколкото показва, но сега вече знаеше, че е по-тъпа, отколкото показва — една празноглавка от световна класа, която ръководеше неговия футболен отбор.

Само да не беше това нейно смъртоносно тяло! Трудно можеше да го пренебрегне дори човек като него, видял почти всичко, което жените можеха да предложат още преди да навърши двадесет и една. Знаеше какво си мислят хората за професионалните футболисти — че животът им е една голяма оргия. И бяха доста прави. Дори и сега, когато сексът беше пълен с опасности, жените се тълпяха по хотелските фоайета и паркингите на стадионите, подвикваха на играчите, показваха телефонни номера, написани на голите им кореми, понякога показваха и много повече.

Припомни си как беше в началото на кариерата му, когато си избираше една, а понякога и две от тях и се отдаваше през дългите, разпуснати нощи на алкохол и секс. Беше правил неща, за които останалото мъжко население само си мечтаеше, но после всичко това се изтърка и той започна да намира нещо жалко в тези срещи. По времето, когато стана на тридесет, вече беше заменил преследвачките на футболисти с жени, които имаха нещо повече от възбуждащо тяло и тогава сексът отново се превърна в забавление. После срещна Валери и тогава започна да се плъзга надолу. Но сега, когато Шейрън Андърсън се появи в живота му, наклонът щеше да промени посоката си.

Вторник следобед той успя да мине пак през детската градина, за да я погледа заедно с децата и да я заведе да пият по едно кафе, след като те си заминат. Прииска му се да я прегърне, като видя петната по дрехите й — гроздов сок, лепило, някаква черта, изцапана на детската площадка. Тя беше тиха и мила — точно такава жена, каквато търсеше. И това утежняваше вината му, че се чувства физически привлечен от Фийб Съмървил. На такава жена трябваше да се сложат кожени ботуши и жартиери и да я отдалечат колкото е възможно повече от всякакви невинни дечица.

Роналд сложи крак на пейката и се загледа към игрището.

— Фийб непрекъснато ме кара да й кажа кой е най-добрият кандидат за управленското място.

Дан го изгледа остро.

— Виждал си се с нея?

— Ние… ъъ… прекарваме много време заедно.

— Защо?

Роналд повдигна рамене.

— Тя ми има доверие.

Дан никога не показваше чувствата си и сега прикри неудобството си. Дали пък Фийб не беше причината за промените в Роналд?

— Не знаех, че двамата сте приятели.

— Не точно приятели. — Роналд дръпна от цигарата си. — Жените имат смешно отношение към мен. Предполагам, че и Фийб не е изключение.

— Какво значи смешно?

— Ами тази работа с Том Круз. Повечето мъже не забелязват, но жените смятат, че приличам на него.

Дан изсумтя раздразнено. Първо Боби Том беше решил, че прилича на филмова звезда, а сега и Роналд. Но се вгледа по-внимателно в Рон и не можа да отрече, че има лека прилика.

— Да, май че е така. Не бях забелязал.

— Това кара жените да чувстват, че могат да ми се доверят. Освен всичко останало. — Той дръпна бавно от цигарата си. — Това се отразява отвратително на любовния живот, повярвай ми.

Интуицията на Дан за опасностите беше развита като при кален в битки воин. Косата му настръхна.

— Какво искаш да кажеш? — попита той предпазливо.

— Жените могат да бъдат много претенциозни.

— Май никога не съм те смятал за чак такъв сваляч.

— Оправям се някак. — Рон хвърли цигарата и я стъпка с обувка. — Трябва да вървя. Късмет с Фийб! Тя е направо като дива котка. Ще ти създаде работа, точно като за теб.

Дан вече беше чул достатъчно. Замахна с ръка и улови Роналд за ръката, като едва не го свали на земята.

— Стига си оригиналничил. Какво, по дяволите, става?

— Какво искаш да кажеш?

— Ти и Фийб.

— Тя е необикновена жена.

— Какво й каза за кандидатите за управителското място?

Въпреки че Дан го държеше здраво, Роналд го гледаше, без да трепне, със смущаваща самоувереност.

— Ще ти кажа какво не съм й казал. Не съм й казал, че Анди Карутърс е най-подходящия човек за мястото.

— Знаеш, че е.

— Не и ако не може да се оправя с Фийб.

Дан го пусна бавно, а гласът му беше опасно тих:

— Какво точно се опитваш да кажеш?

— Казвам, че се набута, Дан, защото сега единственият човек, на когото тя има доверие и който разбира поне нещичко от футбол, съм аз. А аз съм уволнен.

— Ти заслужаваше да те уволнят! Не си вършеше работата.

— Първия ден я накарах да подпише онези договори, нали? Доколкото знам, никой друг не е успял да го направи.

— След смъртта на Бърт ти имаше възможност да докажеш себе си, но ти я пропиля. Нищо не вършеше.

— Аз нямах власт да действам, тъй като Фийб не отговаряше на обажданията ми. — Той запали нова цигара и има смелостта дори да се усмихне. — Но сега гарантирам, че ще им отговори.

Гневът на Дан избухна и той сграбчи изгладените европейски ревери на Роналд.

— Ах ти, копеле! Спиш с нея, нали?

Трябваше да признае, че хлапето има смелост. Попребледня, но не отстъпи.

— Това не е твоя работа.

— Стига игрички. Какво целиш?

— Не си глупав, Дан. Сети се сам.

— Няма да получиш пак мястото.

— Тогава си имате големи неприятности, защото Фийб няма да направи нищо, докато не й кажа.

Дан стисна зъби.

— Би трябвало да те пребия от бой.

Роналд преглътна.

— Не мисля, че това ще й хареса. Тя е луда по лицето ми.

Дан размишляваше гневно, но стигаше само до едно заключение. Роналд го беше притиснал, а нямаше свободен играч, на когото да подаде. Не беше в характера му да пада върху топката, но като че ли нямаше друг избор. След малко той пусна дрехата на хлапето.

— Добре, засега получаваш отново работата си. Но по-добре я контролирай, защото иначе ще те одера жив. Разбра ли?

Роналд захвърли цигарата и оправи яката си с палци.

Стъписан, Дан го гледаше как се отдалечава.

Когато Роналд стигна до колата си, потта беше избила през сакото му. Дан! Нарече треньора „Дан“ и все още беше жив. О, боже! О, господи!

Между цигарите и забързаните удари на сърцето беше започнал да се поти обилно. Но в същото време никога през живота си не се беше чувствал по-добре. Седна на мястото на шофьора и грабна телефона. С треперещи пръсти набра номера и от другата страна се обади Фийб.

Рон пое дълбоко въздух и измъкна изпод бедрото си видеокасетата с „Рискована работа“, която тя му беше дала.

— Успяхме, Фийб.

— Шегуваш се!

Той си представи широката й, щедра усмивка.

— Направих точно каквото ми каза — задъхваше се той. — И стана. Само че сега май ще получа сърдечен удар.

— Дишай дълбоко. Не искам да те загубя сега — разсмя се тя. — Не мога да повярвам.

— Нито пък аз. — Той започваше да се чувства по-добре. — Само ще се преоблека и ще изчистя тази мазнотия от косата си. После идвам при теб.

— Побързай. Имаме тонове работа тук, а аз нямам никаква представа какво да правя с всичко това. — Последва кратка пауза. — Охо. Трябва да затварям. Чувам заплашителни стъпки, които се приближават.

Тя затвори бързо, грабна огледалцето си с трепереща ръка и тъкмо приближаваше четчицата към клепача си, когато Дан нахлу с трясък в офиса й. Тя мярна зад него стреснатото лице на секретарката си, преди той да затвори вратата.

Прозорците в офиса й гледаха към игрищата и би трябвало досега да е свикнала с неговата агресивност. Беше го виждала да хвърля тетрадките си и да изскача на игрището, щом не харесваше нечие изпълнение. Беше го виждала как се нахвърля с незащитено тяло върху напълно екипиран играч, за да покаже някое тайнствено движение от футбола. Веднъж беше останала до късно в офиса и всички играчи си бяха отишли. Тогава го видя да прави обиколки на игрището, облечен във фланелка с петна от пот и сиви шорти, които показваха силните му мускулести крака.

Тя преглътна невинно.

— Охо. Големият лош вълк отнесе вратата ми. Какво направих пък сега?

— Спечелихте.

— Божичко! И каква е наградата?

— Роналд. — Той стисна зъби. — Реших да не преча, ако искате да го наемете пак.