— Хубаво. Добре се бориш, скъпа. Караш ме да се потрудя.

Тя се извиваше в ръцете му и се опита да извика изпод дланта му, но той я държеше здраво. Пред себе си видя някаква неясна кръгла фигура от дърво и когато се приближиха, видя, че това е беседка.

— Ще си го получиш — шепнеше той. — Точно както го харесваш. Ще те нараня, щом толкова го искаш.

Той я издърпа по стъпалата и мина през сводестия отвор в покритите с бръшлян стени. И дори не се задъхваше.

— Ще бъдеш безпомощна. Мога да правя каквото си поискам с теб, а ти няма да успееш да ме спреш.

Той я издърпа сред мрака и ужасът се вкопчи в нея, както и в онази гореща и тъмна барака край басейна, преди толкова време. Едната му ръка продължаваше да стои на устата й, а другата се мушна под полата й и затърси бикините й.

— Първо ще сваля това.

Ужасните звуци, които се зараждаха в гърлото й бяха възпирани от дланта му. Не беше искала това. Моля те, Господи, не позволявай това да се случи отново! Страшният шепот се чу отново в ухото й:

— Може би трябваше да започна оттук. Това ли искаш?

Той махна ръка от устните й, сграбчи корсажа на роклята й в юмрука си и с един замах я разкъса.

Две неща се случиха едновременно. От устата й излетя силен вик. А ръката, която покриваше гърдите й замръзна.

— Вал?

Той попритисна гърдите й. Цялото му тяло се стегна. После отскочи от нея, сякаш беше радиоактивна.

Тя се разплака. Внезапно една външна лампа освети беседката. Видяха се грубовати мебели, килимче и Дан, който я гледаше ужасен.

— Фийб! Исусе… Исусе, Фийб, съжалявам аз… аз не знаех, че си ти. Аз… Вал трябваше…

Зъбите й тракаха, цялото й тяло се разтрепери. Там, където беше скъсал роклята й, корсажът висеше и откриваше едната от гърдите й. Тя сграбчи плата, докато се отдръпваше назад. Сълзите се стичаха по лицето й.

— Фийб…

Той се втурна към нея.

Тя отскочи назад, като стискаше трескаво разкъсаната си рокля.

— Не ме докосвай! — изхълца.

Той замръзна и отстъпи назад, като вдигна ръце.

— Няма да те нараня. Ще ти обясня. Всичко това е грешка. Не знаех, че си ти. Аз… аз смятах, че е бившата ми съпруга. Трябваше да се срещнем тук с нея.

— И смяташ, че това ще оправи нещата?

Зъбите й не искаха да престанат да тракат, а когато се опитваше да преглътне риданията си, нещо започваше да я души.

Той отново пристъпи към нея и тя отново се отдръпна. Той веднага се спря.

— Не разбираш.

— Копеле! Извратено копеле!

— Дан!

Фийб замръзна, когато чу женски глас.

— Дан! Къде си?

Заля я облекчение, когато разбра, че вече не са сами. Видя умолителното изражение в очите му, видя как той допря пръст до устните си, за да я накара да мълчи.

— Тук! — извика тя. — Тук!

Той наведе глава.

— По дяволите.

— Дан?

Една слаба, привлекателна жена, облечена в обикновена памучна рокля на цветя, влезе в беседката.

— Чух…

Тя млъкна, когато видя Фийб. После отправи очи към Дан.

— Какво става?

— Това, което става тук — каза той недоволно, — е случай на объркана самоличност.

Жената се вгледа в скъсаната рокля на Фийб и разбърканата й коса. Очите й се разшириха от смайване.

— О, господи…

Ужасът на Фийб започна да се уталожва и тя осъзна, че тук става нещо, което не може да разбере.

— Беше тъмно — каза Дан на жената — и аз помислих, че си ти.

Жената притисна пръсти до слепоочието си.

— Сдържана ли е тя?

— Сдържана, дявол да го вземе! Тя е уплашена до смърт! Не виждаш ли какво й причиних?

Гласът на жената стана толкова студен и делови, че Фийб веднага я намрази.

— Коя е тя?

— Фийб Съмървил — отвърна той, защото очевидно разбираше, че Фийб не е в състояние да отговори сама.

— Собственичката на „Старс“!

— Съвсем същата.

Той се обърна отново към Фийб и й заговори тихо:

— Това е Валери Кейлбоу, Фийб. Бившата ми съпруга. Член е на Конгреса на Съединените щати, но въпреки това можеш да й имаш доверие. Валери ще ти обясни, че нямах намерение да те нараня и ще ти разкаже на какво точно си попаднала.

Валери смръщи чело разтревожено.

— Дан, аз едва ли мога…

— Направи го! — тросна й се той с убийствено изражение. — Сега тя не е в състояние да слуша мен.

Тя подбираше внимателно думите. Лицето й беше смръщено.

— Госпожице Съмървил, въпреки че двамата с Дан сме разведени, ние предпочетохме да продължим интимните си отношения. Ние двамата имаме склонност към приключения в секса и…

— Говори за себе си, Вал! Аз щях да съм доволен на двойно легло и хубава музика.

— Да не би да обвиняваш мен за случилото се?

— Не — въздъхна той. — Грешката е моя. И двете имате светла коса, а и на височина сте горе-долу еднакви. Беше тъмно.

— Дан и аз се уговорихме да се срещнем тук тази вечер. Аз имах служебни задължения, заради които позакъснях. За съжаление, госпожице Съмървил, той ви е объркал с мен.

Бавно Фийб започна да разбира какво се е случило, но не можеше да отмести смаяния си поглед от жената.

— Значи вие искате той да се отнася така с вас?

Вал не поглеждаше към Фийб.

— Страхувам се, че трябва да си тръгвам. Съжалявам, че сте била изплашена по този начин. Разбирате, предполагам, колко опасна е тази тема. Като избираемо длъжностно лице, аз ще бъда поставена в изключително неудобно положение, ако някой узнае.

— За бога, Вал…

Тя се завъртя към него.

— Млъкни, Дан! Това може да сложи край на кариерата ми. Искам уверението й, че няма да каже на никого.

— На кого мога да кажа? — продума Фийб безпомощно. — А и никой не би ми повярвал.

— Съжалявам.

Валери кимна притеснено и бързо напусна беседката.

Фийб не искаше да остава сама с Дан. Тя веднага усети потискащо големите му размери, мускулите, разпъващи ръкавите на тясната фланелка. Притисна предницата на роклята си и тръгна към входа на беседката.

— Моля те, седни — промълви той тихо. — Обещавам да не се приближавам до теб, но трябва да поговорим.

— Това е някаква ваша игра, нали — прошепна тя. — За удоволствие.

— Да.

— За мен не беше игра.

— Знам. Съжалявам.

— Как можеш да правиш такива неща?

— Тя иска това.

— Но защо?

— Тя е силна жена. Влиятелна. Понякога се уморява от това, че винаги тя трябва да контролира нещата.

— Тя е болна. И ти също.

— Не съди, Фийб! Тя не е болна. До тази вечер онова, което е ставало помежду ни, не е засягало никого.

Тя се разтрепери отново.

— Ти щеше… Ами ако не беше спрял?

— Щях да спра. Още като те докоснах. — Той се изкашля. — Валери е с малко по-малки гърди от твоите.

Коленете вече не я държаха и тя се стовари в най-близкия стол. Той се приближи внимателно до нея, сякаш се страхуваше, че тя отново ще запищи.

— Какво правеше тук?

Тя си пое треперливо дъх.

— Пол дойде на празненството малко след като ти си тръгна. Аз… аз ти донесох видеокасетата, която ти искаше.

Тя повдигна ръце беззащитно, като разбра, че я е изтървала.

— Но аз казах на Роналд да не ми я изпраща тази вечер.

— Аз мислех… Не ми се спеше и… Няма значение, идеята беше глупава.

— Можеш дори да го повториш.

— Тръгвам си.

Тя подпря ръце на облегалката на стола и успя да се изправи.

— Имаш нужда от няколко минути, за да се успокоиш, преди да се опиташ да шофираш. Ще ти предложа нещо. На празненството не ядох нищо и съм гладен. Какво ще кажеш да направя няколко сандвича?

В изражението му имаше момчешко нетърпение да й достави удоволствие и то заглуши остатъците от страха й, но той беше прекалено едър и прекалено силен, а тя не беше се съвзела след онези мигове, когато миналото сякаш се повтаряше.

— По-добре да си вървя.

— Страхуваш се да стоиш сама с мен, нали?

— Просто съм уморена, това е всичко.

— Уплашена си.

— Бях съвсем безпомощна. Ти си силен мъж. Не можеш да си представиш какво е.

— Не, не мога. Но вече всичко това свърши. Няма да те нараня. Знаеш го, нали?

Тя кимна бавно. Наистина го знаеше, но все още й беше трудно да се отпусне.

Той й се усмихна.

— Знам защо бързаш да се прибереш вкъщи. Искаш да събудиш малката си сестра и да започнеш да я пердашиш.

Тя го изгледа объркана.

— За какво говориш?

— Госпожица Моли и аз проведохме интересен разговор тази вечер. Но няма да ти разкажа нищо, ако не ми позволиш да ти приготвя нещо за ядене.

Тя видя предизвикателната искрица в очите му. Той се превърна в треньора, поставящ на изпитание духа й, както правеше и с момчетата си. Знаеше, че няма да я нарани. Ако този път избяга, дали някога ще може да се спре?

— Добре. Само за малко.

Беше й трудно да върви по непознатата пътека. Веднъж се спъна, но той не се пресегна към нея, за да й помогне. Замисли се дали той знае, че тя би изгубила присъствие на духа, ако той я докосне в тъмното.

Той искаше да я накара да се отпусне и затова започна да й разказва за къщата, докато вървяха напред.

— Купих този имот миналата година и го ремонтирах. Има овощна градина и конюшня, където мога да държа няколко коня, ако искам. Тук има столетни дървета.

Стигнаха до верандата. Той се наведе и взе видеокасетата, която тя беше изтървала, после отвори входната врата, светна лампата и я въведе вътре. Вляво тя видя стълбище, а вдясно имаше коридор със сводест таван, който водеше към страничното крило на къщата. Тя го последва натам и попадна в просторно помещение просто подредено и примамващо.

Дългата стена от незамазан камък грееше меко под светлината на лампите. Помещението представляваше двуетажна жилищна площ, уютна, старомодна кухня и удобен таван. Върху паркета имаше различни мебели, между които кушетка в светлозелено, примесено с червеникави и жълти нюанси, огромни меки кресла и стар чамов бюфет. Една дървена пейка, носеща белезите на десетилетия, служеше за масичка за кафе. На нея имаше шахматна дъска и купчина книги. На полицата над голямата каменна камина стояха груби, дървени свещници, глинени съдове и няколко старинни метални кутии. Предполагаше, че той живее заобиколен от мраморни статуи на голи жени, а не в този уютен, простичък рай, който толкова напомняше за прерията на Илинойс. Подаде й светлосиня риза.

— Може би ще искаш да облечеш това. До кухнята има баня.

Тя осъзна, че все още стиска предницата на роклята си. Взе ризата от него, извини се и отиде в банята. Погледна отражението си в огледалото и видя, че очите й са огромни и уязвими — отворени прозорци към всичките й тайни. Пооправи косата си с пръсти и изтри с една кърпичка размазаната спирала. Едва когато се почувства спокойна, Фийб излезе от банята.

Ризата, която й беше дал, стигаше до средата на бедрата й. Когато влезе в кухнята, нави нагоре ръкавите. Дан тъкмо изваждаше пълнозърнест хляб и месо от хладилника.

— Какво ще кажеш за печеното телешко?

— Не си падам много по телешкото.

— Имам също салам и пуйка.

— Предпочитам най-обикновено сирене.

— Печено сирене? Правя го страхотно.

Толкова искаше да й достави удоволствие, че тя не се сдържа и се усмихна.