— Не спирай — помоли тя до устните му. — Каквото и да ти кажа, не спирай.

Той се отдръпна озадачен от нея.

— Наистина ли?

— Да.

Секундите отминаваха и думите й бавно се врязваха в мозъка на Дан. Завладя го разочарование, неприязън, а после цинизъм. Защо ли се изненадваше? Трябваше да си е научил урока от Валери и да е наясно какво иска Фийб. Тя беше още една жена, която имаше нужда от игри на подчинение. Всяко нейно „не“ миналата неделя е значело „да“. Тя го беше подвела, а той беше лапнал кротко въдицата.

Погледна уморено към прелъстителните извивки на тялото й, към гъстите мигли, които обграждаха дръпнатите въгленовочерни очи, подпухналите устни на влажната уста, която сякаш казваше целуни ме. Твърде много ли беше да иска простичко да полудуват в леглото, без усложнения? Никакво излишно мислене. Нищо извратено. Просто малко смях и приятен, страстен секс.

Внезапно той се разгневи. Така, както в мига, когато видя Боби Том да я зяпа похотливо. Тя сигурно му беше пуснала ръка под масата. Сигурно потъркваше в него дългите си заголени крака и притискаше циците си до ръката му. И го замайваше с цял товар смрадливи лъжи.

Не спирай, само защото съм казала не, Боби Том. Всъщност искам да кажа да.

Валери може и да беше изкривила мисленето му, но изглежда всичките жени бяха непоправимо побъркани, щом се стигнеше до секс. Те или искаха да тропат с високи токчета по гърдите ти или да ги вържеш с белезници за леглото. Сякаш нямаше нито една нормална.

Беше правил това достатъчно много пъти, за да играе корав мъж, без дори да се замисля. След всичко, на което го беше подложила Фийб Съмървил, една по-грубичка история може би щеше да му помогне да се отърве от образите, които непрекъснато изскачаха в главата му в най-неудобните моменти. Тази нощ щеше да сложи край на това.

— Както кажеш, скъпа.

Фийб дочу злобната нотка в гласа на Дан, но се чувстваше твърде добре, за да обърне внимание. Той повдигна ръка и я зарови в косата й, после стисна един кичур и подръпна не съвсем леко. С другата ръка започна да откопчава малките, скрити копчета на гърба на роклята й. Дланта му мина върху гърдите й и плата се плъзна надолу.

Той изсумтя, като видя обикновения бял сутиен. Несъмнено беше свикнал с по-прелъстително бельо, но тя просто не се чувстваше удобно в него. Раменете й уловиха хладния въздух от климатика, когато той дръпна надолу дрехата и впримчи ръцете й в ръкавите. Дан разкопча трите кукички, които придържаха еластичните презрамки на сутиена й.

— Едричка си, скъпа, но не си чак Доли Партън. Някой от онези малки, прелъстителни сутиени с банели, би ти свършил работа.

Иронията в гласа му проникна през алкохолната мъгла и разсея част от усещането й за сила. Тя се опита да освободи ръцете си от роклята, но в този момент сутиенът й се свлече и гърдите й се показаха.

— По дяволите!

Тихо промърморените думи прозвучаха не толкова като ругатня, колкото като похвала.

Преди тя да осъзнае какво става, той дръпна китките й зад гърба й и ги стисна с едната си ръка. Гърдите й се изпъчиха от грубото движение. Безпомощността, която чувстваше в това положение, предизвика уплашеното присвиване на стомаха й. Той наведе глава. Топлият му дъх я докосна заедно с лекото потъркване на бакенбардите му. Той целуна връхчетата на гърдите й и те се втвърдиха.

Костите й сякаш започнаха да се разпадат. Усещанията бяха толкова вълнуващи, че тя забрави за уловените си ръце. Той продължи да целува гърдите й и тя се отпусна.

Когато ръката му се плъзна под късата й роклята и притисна бедрото й, уплахата й се завърна. Трябваше да освободи ръцете си, преди да му позволи да продължи. Пръстите му тръгнаха нагоре.

— Чакай — прошепна тя. Опита се да се освободи, но силните му ръце на спортист я държаха здраво. — Пусни ме.

— Нямам такова намерение.

— Наистина искам да ме пуснеш.

— Не се и съмнявам.

— Дан!

— Както каже дамата.

Той я пусна, но само докато издърпа роклята й надолу. Сутиенът й падна и тя остана само с един сандал, гривната на глезена си и чифт дълбоки, бели памучни пликчета.

— Наистина не си хвърляш парите за луксозно бельо.

Самоувереността й се стопи и старите призраци се върнаха. Тя се пресегна за роклята си. Искаше да се покрие, но Дан я грабна и я отнесе в спалнята, още преди да е достигнала дрехата. Пусна я на леглото и сандалът й падна.

Той се изправи над нея и вече не беше въображаема фигура, а мъж от действителността, който събличаше ризата си, разкривайки плашещо широк гръден кош с изпъкнали гръдни мускули, огромни бицепси и вени, които изпъкваха като въжета по ръцете му. Гъстите косми по гърдите му преминаваха в тънка линия по плоския, стегнат корем и изчезваха под колана на джинсите.

Фийб знаеше, че той тренира всеки ден в залата, беше го наблюдавала вечер, когато прави обиколки около игрището, но въпреки това не беше подготвена за вида на стегнатото му тяло. Всички мисли за младата Елизабет излетяха от главата й. Имаше чувството, че е осемнадесетгодишна девица, а не тридесет и три годишна жена, която е била едновременно с прекалено много и прекалено малко любовници. Беше се навряла сред професионалистите, когато не можеше да се оправи дори сред аматьорите.

Той откопча джинсите си с очи, приковани върху гърдите й. Тя сграбчи завивката на леглото.

— Пусни я.

— Няма.

Тя придърпа ръба на завивката чак до брадичката си и в същото време се плъзна към другия край на леглото.

— Точно по програмата.

Той се наведе, стисна глезена й и я изтърколи обратно на възглавниците.

Тя издаде тихо, приглушено възклицание. Смъртоносната целеустременост в леденозелените му очи взриви страха й. Тя си припомни с каква сила я беше влачил към беседката и се вкопчи в завивката, като в единствено спасение.

— Моля те, Дан…

В гласа й имаше не сила, а безпомощност и тя осъзна, че е изгубила контрол напълно.

— Ти беше тази, която искаше игрички и забавления.

— Не съм. Аз…

— Млъквай. — Той отвори ципа на джинсите си. — А сега ми покажи пак циците си.

Грубостта му я стресна. Тя отново се извърна към другия край на леглото, подаде крака изпод изпомачканата завивка. Скочи от леглото и побягна към вратата. Смътно го чу да мърмори зад нея:

— Вече съм твърде стар за това.

Тя грабна някаква влажна хавлия, захвърлена на един стол, след като си е взел душ и хукна през всекидневната към входната врата. Едва отворила вратата, Дан я блъсна обратно, за да се затвори.

— Ти си по-шантава и от Вал! — Той я хвана за ръката и я завъртя към себе си. — Съвсем гола си. Да не искаш всички да те видят?

— Не ме интересува! — извика тя с разтуптяно сърце. — Казах ти да спреш.

— Но ти ми каза и да не те слушам и точно това правя.

Той я грабна, сякаш беше лека като перце, отнесе я в спалнята и я пусна на леглото.

— Няма да те удрям. Ако искаш нещо такова, търси си друг жребец.

Той коленичи до нея, голямата му длан стискаше ръката й. Следващите му думи прозвучаха почти безразлично.

— Как искаш?

Тя осъзна, че всичко ще се повтори. Алкохолът й беше позволил да изостави предпазливостта си и сега беше безпомощна.

И тогава изпищя.

Той веднага скочи върху нея, закри устата й с длан, а със свободната си ръка притисна китките й над главата.

— Исусе — изсъска той. — Не толкова силно.

Платът на джинсите му ожули бедрата й, докато той я гледаше все по-неприязнено и ядосано.

Усети, че обезумява, когато осъзна, че той очаква тя да си мълчи, докато й причинява това. Сълзи запариха очите й и тя започна да се извива под него, като се опитваше да освободи краката си. Накрая захапа силно ръката му и той я освободи с гневно възклицание.

— Е, стига толкова! — Отдръпна се от нея, като разтърсваше ръката си. — Опитах се да проявя свободомислие и разбиране, но няма да продължавам повече!

Тя остана толкова изненадана, че престана да се бори.

Той скочи на крака.

— Дяволски съм възбуден, но предпочитам да изчезна в банята с някой брой на Пентхаус, отколкото да продължавам с тези игрички от времето на пещерните хора. Спирам и не ми пука, че си казала да не спирам! Писна ми! Уморих се да се чувствам като някой бабаит, който може да спи с жена, само ако я набие. — Той се изправи над нея. — Ако питаш мен, белезите по жертвения стълб до леглото ти са достатъчно много и би трябвало да проявяваш повече чувствителност по отношение на мъжете. — Дан сложи ръце на кръста си и я изгледа свирепо. — От сега нататък, щом някоя жена ми каже да спра — спирам, даже и да ми е казала преди това да не й обръщам внимание, ако ми каже да спра.

Тя го гледаше объркана.

— Може пък да ми се иска веднъж аз да съм омаломощеният! — възкликна той. — Може пък да ми се иска да съм толкова неустоимо привлекателен, че аз да се окажа притиснат до леглото! Прекалено много ли искам?

Тя бавно осъзна думите му. Припомни си какво му беше прошепнала, как му беше казала да не спира, независимо какво му говори. Сети се и за обърканите му отношения с Валери и тогава всичко й стана ясно. Облекчението й беше толкова внезапно, че усети как истерия стяга гърлото й.

Той се отпусна на ъгъла на леглото, подпря ръце на коленете си и се загледа мрачно към всекидневната.

— Може би това е Божията справедливост. В началото на кариерата си участвах в толкова извратености, че сега изглежда не мога да се оправя с нещо просто и обикновено.

Тя издърпа завивката до брадичката си.

— Дан, ъъъ… може ли да кажа нещо?

— Не, ако включва камшици и кучешки нашийници. — Той замълча. — Или повече от двама души.

Истерията забълбука в гърлото й. Тя издаде някакъв задавен звук.

— Няма нищо такова.

— Добре тогава.

Тя заговори на гърба му, подбирайки думите си внимателно.

— Ти си ме разбрал погрешно. Когато ти казах да не спираш, каквото и да говоря, имах предвид целувката. Ти си наистина… ъъ… целуваш чудесно. — Тя си пое дълбоко дъх и продължи, въпреки че знаеше в каква бъркотия се забърква. — Аз съм… Е, имам си някои мании. Не точно мании, мании е прекалено силна дума. По-скоро… нещо като алергия. Както и да е… Понякога, когато се целувам с мъж, се получава нещо такова.

Той се обърна и я изгледа и тогава тя осъзна, че говори твърде несвързано. Видът на тялото му я разсея. Отлято от бронз и поставено до прозореца на галерията, в която работеше тя преди, би им донесло цяло богатство.

Тя преглътна.

— Опитвах се да ти кажа, че ако… се получи нещо такова… можеш просто…

— Да го пренебрегна?

— Да. Но другото… Когато не се целувахме. Когато ме докосваше. — Гърлото й се отпусна. — Когато казах да спреш, наистина имах предвид да спреш.

Очите му потъмняха от разкаяние.

— Фийб…

— Ако кажа спри, това значи спри. Винаги. — Тя си пое дълбоко дъх. — Без загадки. Без умуване. Аз не съм бившата ти съпруга и не си играя на насилие в секса. При мен спри, означава спри.

— Разбрах. Извинявай!

Тя си знаеше, че би избухнала в сълзи, ако се наложи да изслуша още един куп извинения, които само щяха да я накарат да се чувства още по-ненормална.

— Ами тази алергия с целувките — потърка той брадата си и на нея й се стори, че забелязва весело пламъче в очите му, — ами ако решим да се целунем отново? Ако алергията ти пак се прояви и ти ми кажеш да спра, трябва ли да спирам или не?

Тя сведе поглед към завивката.

— Мисля, че да. А аз няма да изпращам повече объркани сигнали.

Той погали лицето й с ръка.

— Обещаваш ли?

— Обещавам.

Фийб се канеше да стане и да облече дрехите си, но не можа да помръдне, когато той я докосна толкова нежно. Приближи се и тя усети топлината му. Осъзна, че ще я целуне отново. Но не се страхуваше вече. Желанието отново сгря тялото й — не като бушуващ огън, а като малко стоплящо пламъче.