— Не харесваш бельото ми — прошепна тя до устните му.

— Не. Но страшно ми харесва това, което е в него.

Пръстите му проследиха гръбнака й, а устните му докоснаха нейните устни.

Целувката му беше нежна и страстна, изпълнена с искри и сладост. Никога не беше изпитвала толкова силно желание, колкото желанието й в този миг да се люби с Дан. Той я целуваше все по-страстно. Дланите й се плъзнаха към ръцете му. Прииска й се да не беше правила това, защото не трябваше да си спомня за силата му, само за нежността му. Откъде можеше да знае, че той ще продължи да бъде все така нежен?

— Дан?

— Ъмм.

— Знам, че не искаш никакви… нали знаеш… никакви извратени работи.

Усети как той замръзна и едва не загуби смелостта си, когато той се отдръпна. Тя се отпусна на възглавниците, струпани в края на леглото. Когато заговори забързано, все още притискаше завивките до гърдите си.

— Но не е чак толкова извратено. Наистина не е.

— Аз ще преценя по-добре. И те предупреждавам… с всеки ден приемам все по-малко неща.

Смелостта й я напусна.

— Забрави.

— И без това сме стигнали дотук, така че по-добре си кажи.

— Аз просто… Няма значение.

— Фийб, ако нещата вървят така, почти осемдесет процента е сигурно, че ще се любим още преди да свърши тази нощ, затова е най-добре да ми кажеш какво се върти в главата ти. Иначе през цялото време докато се занимаваме с това, ще очаквам от теб да залаеш като куче или да ме накараш да те наричам Хауърд.

Тя му се усмихна неуверено.

— Нямам чак толкова развито въображение. Исках… мисля си, дали ще имаш нещо против, ако… — Тя се обърка и започна отново. — Ако се преструвам, че аз съм…

— Звероукротител? Тъмничар?

— Девица — прошепна тя и бузите й се изчервиха от притеснение.

Той я зяпна.

— Девица?

Тя сведе очи, унижена от признанието си.

— Забрави. Забрави, че съм казала каквото и да било. Нека просто да го направим.

— Фийб, скъпа, какво става тук?

Той докосна устните й с показалец.

— Нищо не става.

— Можеш да ми кажеш. Аз съм нещо като изповедник в спалнята. Доста работи съм чувал. Може би си преминала достатъчно много километри между разни легла и сега искаш да понамалиш скоростта?

— Нещо такова — промърмори тя.

— Нямам голям опит с девици, на който да разчитам. Всъщност, не си спомням да съм правил нещо такова. Но предполагам, че мога да използвам въображението си. — Изведнъж очите му се присвиха. — Нали няма да е нужно да се преструвам, че си на шестнайсет или нещо такова, защото детските истории въобще не ме възбуждат.

— На тридесет и три.

— Чак толкова ли?

Той се шегуваше и тя го знаеше, затова се опита да прозвучи небрежно.

— Защо не? Например някоя от онези безинтересни жени, които тайно се страхуват от мъжете. Нещо такова.

— Става интересно. — Той я погали точно над ръба на завивката. — Жена като теб сигурно не би ми позволила да погледна какво е скрито тук?

— Стига да не казваш нещо гадно за тях.

— Не бих направил такова нещо.

— Вече го направи. Каза ми да си покажа…

Той докосна с пръст устните й.

— Не бях аз. Само някое нищожество може да говори по този начин.

Тя пусна завивката и той я смъкна бавно до кръста й.

— Мъж като мен би оценил подобна гледка.

Но въпреки думите си, той дори не поглеждаше натам, а изучаваше изражението й. Преди да се осъзнае, тя вече го докосваше. Плъзна длани по ръцете, после по раменете му. Остана замаяна от разликата между железните мускули и нежността, с която я докосваше. Целувките му очертаваха шията, брадичката, устните й. Накрая той се отдръпна и сведе поглед към гърдите й.

Флорес ги беше рисувал и много хора ги бяха разглеждали, но тя имаше чувството, че я виждат за пръв път. Той я докосна и тя въздъхна, изразявайки желанието и удоволствието, които я завладяха чак до пръстите на краката.

— Облегни се назад — прошепна той.

Тя се отпусна на възглавниците и той продължи да докосва само връхчетата на гърдите й. Никога не беше изпитвала такова желание — горещо и пречистено. В него нямаше място за страх. Той плъзна ръка към бикините й.

— Спри.

Той се отдръпна веднага.

Тя се усмихна.

— Искам да те видя.

Тя се изправи на колене и разкопча опънатия плат на джинсите му.

— Почакай малко, скъпа.

Той спря ръцете й, преди тя да продължи по-нататък, стана от леглото и изчезна в банята. След миг се появи отново.

Тя се подсмихна, когато той хвърли цяла шепа презервативи на масата до леглото.

— Откъде може да знае девица като теб за какво служат тези неща?

— От телевизията.

Сега той се усмихна и тя осъзна, че за пръв път се смее с мъж в леглото. До този миг не си беше представяла, че смехът и сексът може да вървят заедно.

— Докъде бяхме стигнали?

Тя се удиви от собствената си смелост, когато се пресегна към разкопчаните му джинси.

— Точно до тук, доколкото си спомням.

Не можеше да повярва на силната нужда да го види, която изпитваше. Не се страхуваше, а беше обзета от любопитство и страст.

— Не припадай върху мен.

— Ще се опитам.

Той се разсмя.

— Поемай си дълбоко дъх.

— Просто ханшът ти е толкова тесен и…

— Може и така да се погледне.

Той се усмихна, свали останалите си дрехи и застана гол пред нея.

Тя не можеше да отмести очи от него. Раменете му бяха широки и силни, бедрата — тесни, а коремът почти вдлъбнат. По коляното на единия крак и по прасеца на другия имаше белези.

— И на мен ще ми е приятно да погледам.

Той кимна към завивката, която все още покриваше част от тялото й.

— Доста срамежлива съм — отвърна тя и седна на петите си.

— Мисля, че те разбирам. Като се има предвид колко си неопитна и всичко останало. — Пружината на леглото се огъна, когато той седна. — Ще ти предложа нещо. Щом си девица, сигурно ще се притесняваш по-малко, ако пъхнеш ръка под завивката и свалиш каквото е останало по теб.

Тя сведе очи, облегна се на възглавницата и направи онова, което й каза. После пусна бикините до леглото, като едва сдържаше възбудата си от това странно, непредсказуемо прелъстяване.

Той легна до нея, мушна ръка под завивката и повдигна крака й, за да си поиграе с верижката на глезена й.

— Когато се почувстваш притеснена, просто ми кажи да спра.

Той се шегуваше и никога нямаше да разбере колко много означават тези думи за нея, колко я развълнуваха.

Наведе се и започна да целува отново устните й, гърдите й — сладостни, горещи целувки, които изгаряха кожата. Тя отвръщаше на целувките му, докато ръката му се движеше нагоре към бедрата й.

— Премести крака си — прошепна.

Тя го направи. Завивката се свлече и той я избута с ръка.

Очакваше да чуе от него някоя шега за това, че е естествено руса, но той не каза нищо. Тя си пое дълбоко дъх, когато ръката му се раздвижи отново.

— Приятно ли ти е?

— Да. Да.

— Радвам се.

— Моля те, спри.

Той отдръпна ръката си.

Радост и страст бушуваха в нея, когато осъзна, че той е направил онова, за което го помоли. Покорността му й даде смелост и тя се обърна върху него. Гърдите й се полюшваха леко и докосваха космите по гръдния му кош. Наблюдаваше изражението му, докато прокарваше чувствено ръка надолу по леко изпотеното му тяло.

Продължи надолу и го докосна. Той затаи дъх. Усети страстта му и страхът отново се смеси с желанието й. Но този път желанието беше по-силно.

— Скоро няма да има връщане назад — прошепна той дрезгаво.

Тя поклати глава и го погали.

— Ти обеща.

— Спри — изстена той.

Тя спря.

Той се обърна и отново я гледаше отгоре.

— Хайде да те подготвим, девице — каза тихо той, — защото няма да издържа още дълго.

Беше прекрасно.

Ръцете му я подготвяха, сякаш никой досега не беше я докосвал. Нямаше име за чувствата, които изпълниха сърцето й, докато пръстите му разпращаха пламъци из тялото й. Дишането му се учести, кожата му беше овлажняла от пот. Той се спря, за да вземе едно от пакетчетата на масата, преди да продължи с милувките.

— Толкова си стегната — прошепна той, когато се приближи до нея. — Сякаш…

— Спри — проплака тя, но знаеше, че е преминал границата, когато би я послушал.

Но той се отдръпна. Челото му се ороси от пот.

— Убиваш ме — избъбри задъхано.

Не й се вярваше, че той е спазил обещанието си. В този миг тя го обичаше. Каза си, че това не е някакво трайно чувство от типа „и те живяха дълго и щастливо“, а обич, породена от благодарност. Сърцето и тялото й се отвориха за него, искаха го и му се доверяваха, че няма да ги нарани. Тя стисна раменете му и го притегли обратно.

— Бавно — помоли го тя. — Не искам да ме боли.

— Няма, мила. За нищо на света не бих те наранил.

И той удържа на думата си. Беше болезнено бавен и през цялото време я наблюдаваше с полузатворени зелени очи, напрегнати мускули на врата и овлажняла кожа. Тя усещаше железния му самоконтрол, дори и когато тялото й беше готово за него. Но в един миг собственият й контрол й се изплъзна.

— Така — прошепна той, докато тя мяташе глава на възглавницата и издаваше тихи стонове. — Нека чувам гласа ти, мила.

Те се движеха заедно и усещането беше прекрасно и плашещо. Тя започна да се върти и заплахата вече идваше не от това, че той ще загуби контрол, а че това може да се случи с нея. Пръстите й стискаха стоманените му рамене. С нея ставаше нещо. Нещо чудесно. Нещо ужасяващо. Ако загубя контрол…

Тя отвори уста и проплака:

— Спри!

Той издаде почти нечовешки звук и тя осъзна, че този път няма да я послуша. Бяха стигнали твърде далеч и искането й не беше честно.

Но той се отдръпна. Мъжът с желязна воля, който можеше да я победи само за миг, отстъпи пред нейното желание и се отпусна на възглавниците изпотен. Вените на врата му пулсираха, гръдният му кош се повдигаше тежко.

Покорството му разби оковите, които я бяха ограничавали толкова дълго и на тяхно място дойде радостта. Целуна го и зарови ръце в косата му, когато осъзна женствеността си отново. Обичаше го с цялото си сърце.

Да бъде върху него изглеждаше толкова естествено.

Тя плъзна крака си върху бедрата му и бавно се отпусна, за да привикне с него. После сведе поглед към очите му, които бяха отворени, но гледаха замаяно към устните, стиснати здраво. Чувстваше се като бляскава руса амазонка, която беше подчинила най-могъщия мъж. Бедрата й го стискаха здраво. Беше неин и тя можеше да си го вземе.

Той дишаше тежко. Един силен мъж, достигащ границите на своята издръжливост. Фийб осъзна, че трябва да бъде първа, че той е мъж, който живее от надпреварата, а в тази игра второто място му носеше победата. Но той не знаеше как са нещата при нея. Не знаеше, че тя не може да стигне до края.

Имаше нещо, което тя не осъзнаваше добре. За него победата беше всичко. И щом трябва, беше готов да хитрува.

Пръстите му откриха най-уязвимото й място и тя усети как дъхът й спира. Вълнуващо, нечестно докосване. Стаята се завъртя около нея все по-бързо и по-бързо и границата помежду им сякаш се стопи.

Не вярваше, че това се случва. Никога не беше се случвало…

Някъде дълбоко в нея избухна силен вик. Тя усети потръпващото му тяло и чу като в мъгла неговия вик.