Сюзън Филипс - Избрах теб

Лицето на Фийб беше притиснато до гърдите на Дан, а кракът й беше извъртян неудобно, но това нямаше значение. Лежеше в прегръдките му със сърце, изпълнено с благодарност към този нежен воин, който направи толкова много, за да се изличат враговете от миналото й.

Климатикът бръмчеше. В коридора някой блъсна врата. Тя чакаше Дан да заговори, защото не знаеше какво да каже.

Той се отмести и се обърна настрана. Тя усети хладния въздух върху голия си гръб. Дан измъкна ръката си и седна на ръба на леглото с гръб към нея. Тогава за пръв път я прободе безпокойство.

— Беше страхотна, Фийб…

И й отправи фалшива прекалено дружелюбна усмивка. Смразена, тя се замисли дали той се е усмихвал по същия начин на жените, които са го сваляли след мачовете.

— Беше чудесно. Наистина. — Той се пресегна за джинсите си. — Утре е голям ден. Трябва да ставаме рано.

Цялото й тяло изстина. Тя отметна завивките.

— Разбира се. Късно е, аз… — Тя се измъкна от другата страна на леглото. — Само да…

Сграбчи дрехите си.

— Фийб…

— Ето. Взех всичките.

Тя се втурна към банята. Бузите й изгаряха от срам, гняв и болка, докато навличаше дрехите си. Как може нещо толкова разтърсващо за нея да има толкова малко значение за него? Гърлото й беше стегнато и тя едва дишаше. Зъбите й започнаха да тракат, но тя се стегна, решена да не му позволи да узнае какво й е причинил. Няма да изгуби контрол над себе си, преди да е останала сама.

Когато излезе, видя, че той е обул джинсите си. Стоеше с лице към банята, с разрошена коса и виновно изражение.

— Искаш ли едно питие или нещо друго?

Тя прие наперената поза, с която се беше запазила от безумието през всичките тези години и метна в краката му грозния си, бял сутиен.

— Прибави го към колекцията си от сувенири, треньоре. Не искам да си объркаш бройката.

И изчезна.

Когато вратата се затвори зад нея, Дан изруга тихо. Колкото и да му се искаше да мисли разумно, той си знаеше, че току-що постъпи като първокласен негодник. И въпреки това разтри рамото си и се опита да се убеди, че не е направил нещо кой знае колко лошо. Фийб разбираше тези работи, така че какво толкова е станало?

Беше станало това, че въобще не можеше да си спомни кога за последен път сексът е бил толкова страхотен, а това го плашеше до смърт. В нея имаше някаква абсурдна невинност, която го възбуди невероятно. Беше страстна и мила, а само като си помислеше за това нейно изваяно тяло, я пожелаваше отново.

Той ритна сутиена, който тя му хвърли, отиде до малкото барче и извади бутилка бира. Докато отваряше капачката, призна пред себе си истинската причина да се държи толкова зле. Чувстваше се виновен. От мига, когато видя в бара как Фийб целува Боби Том, до мига, когато тази руса красавица свали звездите над него, той въобще не се сети за Шейрън Андърсън.

По дяволите! Беше си казал, че повече няма да прави това. Откакто срещна Валери преди почти пет години, не беше лягал с друга жена! Първият път трябваше да бъде с Шейрън, не с Фийб. А сега, когато той и Шейрън най-накрая стигнат до леглото, тази малка сладка детска учителка ще трябва да се състезава в ума му с една опитна пантера.

Дори и така да е, не биваше да изритва Фийб по този начин. Вината го ядеше отвътре. Въпреки всичките дефекти в характера й, той не можеше да не я харесва. Беше почти сигурен, че е наранил чувствата й. Все пак тя беше толкова дръзка, че човек не можеше да бъде сигурен. По дяволите, тази жена го подлуди още в мига, когато я видя за пръв път. Ако не внимава, похотливите му желания може да оплескат напъпващата му връзка с Шейрън.

И тогава си обеща, че каквото и да стане, няма да позволи на това страхотно парче да впие ноктите си по-дълбоко. Може и да й дължеше извинение, но само толкова. От сега нататък щеше да си ляга само с една жена.

Фийб се канеше да слезе на игрището за първата четвърт на мача между „Старс“ и „Сейбърс“ и беше адски ядосана. Глупачка! Идиотка! Малоумна! Стоеше на изхода на тунела и се наричаше с всяка обидна дума, за която се сещаше. От всички мозъчни, самоубийствени, идиотски неща, които можеше да направи, това печелеше наградата.

Още се чувстваше замаяна от много сълзи предната нощ. Някъде около четири тя най-после отправи продължителен, болезнен поглед в сърцето си. Осъзна, че има само едно обяснение за тази дълбока болка, която изпитваше. Беше си позволила да се влюби в Дан Кейлбоу.

Усети рязко, болезнено присвиване в гърдите и се уплаши, че ще се разплаче отново. Заби нокти в дланите си и се опита да намери някакво разумно обяснение на това, как така е позволила да се случи тази катастрофа. Тя би трябвало да е последната жена, която ще се поддаде на прелъстително южняшко произношение и страхотни бицепси. Но не! Някакво хормонално неравновесие, някакъв пристъп на желание за самоунищожение я бяха изпратили да полети твърде близо до слънцето.

А колко горещо беше слънцето снощи! Никога не беше си представяла, че в леглото може да се случи нещо подобно — весело, нежно и прекрасно. Гърлото й се сви и тя си напомни, че това, което е било от такова значение за нея, е съвсем маловажно за него.

Осъзна, че е опасно близо до сълзите, а сега не може да си позволи да се отпусне. Сложи ослепителна усмивка на лицето си и пристъпи под слънцето на Орегон. Канеше се да си отмъсти поне донякъде за всеки възхитителен миг, прекаран в коварните му прегръдки.

Фотографите я забелязаха преди тълпата. Предварително записана касета засвири старата песен „Не е ли сладка тя“. Осъзна, че това вероятно е изненадата, за която Рон й беше говорил. Тя щеше да бъде единственият собственик в Националната футболна лига със собствен химн.

Придружавана от подсвиркванията, тя се завъртя, изпрати въздушна целувка и се запъти към скамейката, полюшвайки бедра с ритъма. Фотографите веднага защракаха към кожените й панталони в червено и черно с щамповани питони върху тях, които прилепваха плътно до всяка извивка на тялото й и към черната копринена мъжка жилетка, която покриваше голите й гърди. Успя да убеди собственика на симпатичния бутик, който се намираше до хотела, да отвори само заради нея в десет часа преди обяд, защото реши, че скромната й ленена рокля вече не й вършеше работа. Собственикът на бутика й предложи мъжко шалче към костюма, но тя предпочете нещо по-женствено — черна дантелена лента, която обвиваше врата й. Принадлежността й към отбора показваха обиците с рояк сребърни звездички, които подрънкваха на ушите й. Облеклото й беше скъпо, шокиращо и напълно неподходящо — очевидно предизвикателство към Дан Кейлбоу.

Тя знаеше какво ще си помисли той дори преди да го види как обръща глава, за да разбере за какво е целият този шум. В началото видът му беше шокиран, после стана убийствен. За миг очите им се срещнаха. Искаше й се да го попари с най-изпепеляващия си поглед, но не успя. Тя прехвърли вниманието си върху фотографите, които викаха името й, за да не усети той мъката й. Те запечатваха всяка извивка на тялото й, но тя никога не се беше чувствала по-малко женствена. Защо ли си беше мислила, че мъж като Дан може да види в нея нещо повече от едно тяло?

Боби Том дотича при нея.

— Имам чувството, че днес ще ми донесеш късмет.

— Ще се постарая, доколкото мога.

Той получи целувката си. Фийб прие поздравленията на тълпата с леко махване с ръка. Джим Бийдерот се появи, за да чуе предстартовата си обида. Няколко от другите играчи се приближиха боязливо и тя им пожела късмет. Рон беше пъхнал в ръката й пакетче дъвка, но Дан не се приближи, за да си го вземе.

Топката се издигна във въздуха. Когато огромните тела на играчите се заблъскаха едно в друго, тя успя да се сдържи и да не закрие очите си с ръце. Цялата тази гюрултия все още я ужасяваше, но с напредването на първата четвърт осъзна, че не е толкова уплашена, колкото преди седмица. Рон й беше обяснил основните правила и сега се улавяше, че следи с интерес развитието на играта.

По-късно, през последната четвърт, когато наблюдаваше от ложата, за нейно удовлетворение изгониха Дан, след като той обиди единия от съдиите. Вдъхновен от целувката й, Боби Том хвана пет подавания за сто и осемнадесет ярда, но това не беше достатъчно, за да компенсира грешките на съотборниците си, особено пък срещу бликащите от енергия „Сейбърс“. След шест обръщания на играта, „Сейбърс“ победиха „Старс“ с осемнадесет точки.

Двамата с Рон се върнаха до О’Хеър заедно с отбора. Тя смени тесните кожени панталони с по-удобни и облече дълга до средата на бедрото червена фланелка.

Дан седеше на предната редица места в първа класа и разговаряше с Гейри Хюит, единия от треньорите, за плана на тренировките през следващата седмица. Докато се приближаваше към тях й се искаше да може да се промъкне незабелязано. И тъй като това беше невъзможно, тя спря до Дан, повдигна вежди и хвърли пакетчето дъвка в скута му.

— Наистина трябва да се научиш да сдържаш нрава си, треньоре.

Той я изгледа с поглед, който би изпепелил дори бетон и тя продължи напред.

След излитането на самолета тя стана от мястото си до Рон в първа класа и отиде да поговори с играчите. Скапаният им вид я смая. Лекарят на отбора биеше инжекция в коляното на един от титулярите, а масажистът се занимаваше с друг. Повечето от мъжете си бяха сложили торбички с лед.

Изглежда им беше приятно, че тя има желание да разговаря с тях след тази неприятна загуба. Направи й впечатление, че всички са седнали в определен ред. Треньорите, управителят и някои по-важни журналисти бяха в първа класа, докато персоналът на „Старс“ и фотографите седяха на първите редици на пътническата класа. Новобранците заемаха следващите няколко реда, а по-старите играчи бяха последни. По-късно Фийб попита Рон защо титулярите са избрали дъното на самолета и той й обясни, че те предпочитат да са възможно най-далеч от треньорите.

Един през нощта минаваше, когато се приземиха на О’Хеър. Фийб беше изтощена. Рон щеше да я закара до дома й, защото колата й не беше на летището. Тя седна в удобната седалка на неговия линкълн. Зад нея се чу приближаването на нетърпеливи стъпки.

— Трябва да поговорим, Фийб. Нека те откарам до вас.

Тя вдигна очи и видя Дан, който стоеше до колата и надничаше вътре с ръка, подпряна на вратата. Беше сложил очилата си и приличаше повече на строг училищен директор, който се кани да я пердаши, отколкото на един от легендарните кавгаджии на футболното игрище.

Тя продължи да се занимава с колана и след малко закопчалката щракна.

— Можем да говорим утре. Тръгвам с Рон.

Рон тъкмо беше свършил с пренасянето на чантите им върху задната седалка и сега стоеше до колата, от страната на шофьорското място. Дан заобиколи колата отпред и се приближи до него.

— Трябва да обсъдя някои неща с Фийб. Аз ще я закарам до тях. Утре на работа ще си сменим колите.

Той хвърли на Рон връзка ключове и седна зад кормилото, без да обръща внимание на протестите й. Рон гледаше недоумяващо ключовете в ръката си, докато Дан наместваше по-назад седалката, за да му е удобно.

— Позволяваш ми да карам ферарито?

— Само не пиши мръсни думи по кожата.

Рон взе своята чанта от задната седалка и даде ключовете от колата си. Беше толкова доволен от възможността да покара ICE II, че се втурна натам без дори да се сбогува с Фийб.

Тя запази каменно мълчание, докато Дан излезе от паркинга. След няколко минути те се насочиха на юг. Под ярките светлини на рекламите на радиостанции и бира тя забеляза, че той се държи така, сякаш са постъпили несправедливо с него, а не с нея. Реши, че не бива да му позволи да разбере колко много я е наранил.

— Сигурно ти е съвсем ясно, че днес на мача се посрами, като се появи с тези дрехи на змиеукротителка.

— Аз съм се посрамила? Ако паметта не ме лъже, теб те изхвърлиха.

— Отстраниха ме, а не ме изхвърлиха. Това е футболен мач, а не събиране на благородници. — Хвърли й един поглед. — И въобще, какво се опитваш да докажеш? Не знаеш ли, че да носиш подобни дрехи е все едно да си провесиш на врата табела с надпис „Продава се“.