— Разбира се, че го знам — изгука тя. — Иначе защо ще го правя.

Ръцете му стиснаха кормилото.

— Наистина се опитваш да ме предизвикаш, нали?

— Моето облекло не ти влиза в работата.

— Влиза, щом се отразява по някакъв начин върху отбора.

— Не мислиш ли, че и твоите детински избухвания на страничните линии се отразяват на отбора?

— Това е друго. То е част от играта.

Надяваше се, че мълчанието й ще му покаже какво точно смята тя по въпроса за логиката му.

Изминаха няколко километра в мълчание. Мъката на Фийб ставаше все по-дълбока. Ролята, която трябваше да играе непрекъснато, я изморяваше, но не знаеше по какъв друг начин да се държи. Ако се бяха срещнали при други обстоятелства, може би щяха да имат някакъв шанс.

Войнственото настроение на Дан се беше изпарило, когато най-накрая проговори отново.

— Виж, Фийб. Неприятно ми е заради снощи и искам да ти се извиня. Прекарах добре с теб и нямах намерение да бъда толкова груб. Просто ставаше доста късно…

Извинението прозвуча неубедително в тишината.

Тя усети как гърлото й се стяга и се опита да се пребори с това. Събра остатъците от волята си и заговори през стиснати зъби с отегченото провлачено произношение на светска дама от Саут Хамптън.

— Повярвай ми, Дан, ако знаех, че ще се държиш толкова незряло, никога не бих легнала с теб.

Очите му се присвиха.

— Така ли?

— Напомняш ми за някой младок, който току-що е свършил работата на задната седалка на колата и е нападнат от угризения. Откровено казано, свикнала съм на малко повече изтънченост от страна на любовниците си. Най-малкото очаквах да го направим поне още веднъж. Едва ли си струваше всичките тези усилия само за един път, нали?

Той издаде някакъв особен, задавен звук и навлезе в съседното платно. Тя продължи, подтиквана от болката, че той не може да види онова, което се крие в нея и очаква тя да се държи точно по този начин.

— Не смятам, че съм прекалено взискателна, но наистина имам три изисквания към любовниците си: учтивост, търпимост и бързо възстановяване за повторение. Страхувам се, че ти липсват и трите.

В гласа му прозвуча заплашителна нотка.

— Да не би да имаш нещо против и по отношение на техниката ми?

— Е, колкото до това… Смятам, че техниката ти е доста… задоволителна.

— Задоволителна?

— Очевидно си изчел какво пише в книгите, но… — Тя изпусна една силна, фалшива въздишка. — Е, вероятно ставам дребнава.

— Не. Продължавай. Не бих пропуснал това за нищо на света.

— Мисля, че не предполагах колко много… ами… колко много задръжки имаш. Много напрегнат любовник си, Даниъл. Трябва да се поотпуснеш и да не приемаш секса толкова насериозно. Но, разбира се, ти беше в неблагоприятно положение. — Тя отправи последния си удар. — Честно казано, едва ли някой мъж може да бъде в най-добрата си форма, когато си ляга с жената, която му плаща заплатата.

Удивена чу тихия му смях.

— Фийб, скъпа, направо ми изкарваш въздуха.

— Не се тревожи. Сигурна съм, че е било само нещо временно. Несъответствие в химията.

Тя видя на светлината на фаровете, че той се усмихва. За частица от секундата почти забрави парещата болка от чувството, че е отблъсната и също се усмихна.

— Агънцето ми, има много неща на този свят, които ме правят неуверен. Религията. Националната ни икономическа политика. Какъв цвят чорапи вървят със син костюм. Но трябва да ти кажа, че изпълнението ми в онази хотелска стая съвсем не е едно от тях.

— Не съм изненадана, при това твое самочувствие.

— Фийб, казах ти, че съжалявам.

— Извинението е прието. А сега, ако нямаш нищо против, аз съм изтощена.

Тя облегна глава на прозореца и затвори очи.

Дан също се умълча. След секунда пусна радиото и колата се изпълни с враждебната музика на Мегадет. Нещата помежду им останаха неразрешени.



През следващата седмица Фийб се срещаше рядко с Дан. Дните му минаваха в гледане на цели километри от филми, в присъствието на безкраен брой срещи с други треньори и играчите, както и в тренировки на игрището.

За изненада на Фийб Моли се съгласи да дойде на мача в неделя срещу „Детройт Лайънс“. Фийб й предложи да доведе и приятелка, но тя отказа, защото всички момичета от училището били идиотки.

„Старс“ биха „Лайънс“ със съвсем малка разлика, а на следващата неделя в Питсбърг отборът стана жертва на лош късмет и загуби един мач, който можеше и да спечели. Вече имаха една победа и три загуби за сезона.

На летището в Питсбърг Фийб срещна Рийд. Той така прекаляваше със съчувствието, като в същото време беше леко критичен, че тя нямаше търпение да се отърве от него.

Когато Фийб пристигна в офиса си на следващата сутрин, секретарката й подаде бележка от Роналд, който я молеше да се срещнат незабавно на втория етаж, в залата за заседание. Тя грабна кафето си и тръгна по коридора. Забеляза, че всички телефони звънят и се зачуди каква ли нова катастрофа се е стоварила над тях.

Дан стоеше облегнат на стената, с кръстосани ръце и крака, намръщено лице и поглед, отправен към телевизора, сложен на подвижна метална поставка. Рон седеше в един въртящ се стол в края на масата.

Тя се отпусна на стола до него. Той се наведе и й прошепна:

— Това е запис на „Спорт“ в Чикаго, популярно местно предаване, излъчвано снощи докато сме били в самолета. Страхувам се, че трябва да го чуеш.

Тя насочи вниманието си към телевизора и видя симпатичен тъмнокос водещ, който седеше в един стол на фона на изглед от Чикаго. Той гледаше в камерата с напрегнатия вид на Питър Дженингс, отразяващ голям военен сблъсък.

— След успешни покупки и добре подбрани млади играчи, Бърт Съмървил и Карл Поуг успяха да съберат едни от най-талантливите играчи в лигата. Но за победите се иска нещо повече от талант, иска се ръководство — нещо, което липсва жестоко на „Старс“.

На екрана се появиха откъси от неделния мач — поредици от обърквания и лошо отиграни положения.

— Управителят Роналд Макдърмит не е някоя футболна знаменитост. Той никога не е играл футбол и просто не е достатъчно зрял, за да контролира един толкова независим треньор като Дан Кейлбоу. Треньор, който би трябвало да се съсредоточи повече върху онова, от което се нуждаят играчите му, и по-малко върху забавленията. „Старс“ са организация на ръба на хаоса, подхранван от неумело ръководство, непостоянна треньорска работа, нестабилни финанси и собственичка, която поставя в неудобно положение цялата Национална футболна лига.

Фийб замръзна, когато започнаха да показват нейни снимки, направени през годините. Водещият спомена накратко подробностите от завещанието на Бърт.

— Поведението на важната дама Фийб Съмървил превръща една сериозна и благородна игра в цирк. Тя не разбира от футбол, а опитът й в ръководството изглежда се простира до собствената й чекова книжка. От предизвикателното й облекло на страничната линия и отказите й да дава интервюта става ясно колко малко е уважението й към този талантлив отбор и към спорта, който много от нас обичат.

На екрана показаха интервю с Рийд.

— Сигурен съм, че Фийб прави каквото може — каза той убедително. — Тя е свикнала с артистичните кръгове, а не със спортно обкръжение, така че това е трудно за нея. Аз съм сигурен, че бързо ще успея да вкарам отбора в правия път, веднага щом тя изпълни условията на бащиното си завещание.

Фийб стисна зъби. Рийд продължи все така усмихнат към камерата, противопоставящ идеалния за работата мъж на жената, тръгнала да се забавлява.

Мазният водещ се появи отново на екрана.

— Въпреки кавалерската защита на Рийд Чандлър, до януари има още много време. Междувременно госпожица Съмървил трябва да даде някакви указания на своя управител. И нещо още по-тревожно. Как ще успее да се справи с избухливия си главен треньор след тревожния слух, който се появи? Не бихме споменавали подобно нещо, ако то нямаше пряко отражение върху онова, което се случва със „Старс“. Смятаме, че е в интерес на обществеността да разкрием информацията на наш доверен източник. Преди две седмици, в малките часове на нощта госпожица Съмървил е била забелязана да излиза от хотелския апартамент на Кейлбоу в Портланд.

Дан изруга. Фийб вкопчи ръцете си една в друга. Водещият изгледа камерата трагично.

— Срещата им може и да е била невинна, но ако не е, това не предвещава нищо хубаво за „Старс“. Трябва да отбележим също, че авантюрите на госпожица Съмървил не спират до това, че, както се говори, се е хвърлила на врата на главния треньор.

Той взе един брой на списанието „Вю монд“ — лъскаво известно издание с тираж, почти толкова голям, колкото на „Венити феър“. Фийб изстена вътрешно. В последно време имаше толкова неща на главата си, че съвсем забрави за „Вю монд“.

— Ще бъде добре, ако Бойд Рандолф, новият член на комисията към Националната футболна лига, хвърли един поглед на последния брой на популярното списание „Вю монд“, което утре ще се появи на пазара. Ще забележите нашата гола госпожица Съмървил. Тези снимки, които според разпоредбите ми е забранено да покажа на екрана, сигурно биха го накарали да поговори сериозно с госпожица Съмървил за отговорностите й към Националната футболна лига.

Веждите му се смръщиха и той си придаде оскърбеното изражение на журналист, който се опитва да си качи числата на Нилсен.

— Професионалният футбол хвърли много труд, за да изчисти образа си след миналите скандали с наркотиците и хазарта. Но сега една млада жена, без всякакъв интерес към играта, иска отново да го завлече направо в калта. Нека се надяваме, че господин Рандолф няма да позволи това да се случи.

Дан посочи с пръст към говорителя.

— Тази невестулка не е ли от приятелчетата на Рийд?

— Така мисля.

Предаването свърши и Рон натисна копчето на дистанционното, за да спре телевизора.

— Чандлър е голяма работа — промърмори Дан с отвращение.

После взе кафявия плик, които лежеше на масата. Гневът на Фийб отстъпи пред ужаса, който я сграбчи.

— Моята секретарка ми го даде току-що — каза Рон. — Нямах възможност да го погледна.

Дан измъкна списанието. Фийб искаше да го вземе от него, но знаеше, че това само ще отложи неизбежното. Една от страниците се скъса, докато ги отгръщаше, за да открие скандалните снимки.

— Защо си правиш труда? — въздъхна тя. — Вече видя всичко, което имам.

Рон премигна.

— Значи е вярно? Наистина сте били заедно в неговата хотелска стая?

Дан се завъртя към нея.

— Защо не вземеш да го обявиш на целия свят, а?

Тя стисна вече изстиналата чаша кафе с треперещи пръсти.

— Това няма да се повтори, Рон, но трябва да знаеш истината.

Той я погледна като разтревожен баща, изправен срещу многообичаното си, но непослушно дете.

— Аз съм виновен. Не се сетих да те предупредя колко неуместно е да се сприятеляваш с Дан. Трябваше да разбера… Това, заедно със снимките, ще бъде един кошмар за отношенията ни с обществеността. Не знаеше ли, че ще притесниш отбора, като позираш гола за списание, даже и да е уважаваното „Вю монд“.

— Позирах за снимките през юни, месец преди да наследя „Старс“. Бях забравила за тях след всичко, което се случи.

Дан все още не можеше да намери снимките. Той стисна зъби.

— Казвам ти, Роналд, ако се обадят от „Плейбой“, по-добре я завържи и й запуши устата, защото ще бъде съблечена и изрисувана още преди да се усети.

Внезапно той спря да разгръща и зяпна. После изруга.

Фийб чувстваше нужда да се защити и се мразеше за това.

— Тези снимки са правени от Аша Белкоа, а тя е сред най-уважаваните фотографи в света. Освен това ми е приятелка.

Дан удари с ръка по страницата.

— Ти си нарисувана!