Присъствието на Дан беше като магнит. Още няколко момчета забелязаха с кого са приятелите им, минаха покрай фръцлите и се приближиха.

— Здрасти, Джеф, как върви?

— Здрасти, Марк. Здрасти, Роб. Това е Моли. Тя е нова в училището.

Дан и Фийб размениха още някои наблюдения върху оперението на патиците, преди Дан най-после да обърне внимание на момчетата.

— А, здрасти, момчета. Приятелчета на Моли ли сте?

Те потвърдиха въодушевено, че са й много добри приятели. В отговор на дружелюбността на Дан те забравиха срамежливостта си и заразпитваха за отбора. Фръцлите се присъединиха към групата и оглеждаха Моли с интерес. Няколко момчета заявиха, че отиват да ядат сладолед и поканиха Моли да отиде с тях.

Тя обърна умоляващия си поглед към Фийб.

— Може ли?

— Разбира се.

Фийб и Моли се уговориха да се срещнат след час до фонтана в Ривъруок.

Но Дан не беше свършил. Хлапетата тъкмо тръгваха, когато той подвикна:

— Моли, не е лошо да доведеш приятелите си на мач някоя неделя. После ще може да ги запознаеш с играчите.

Момчетата зяпнаха.

— Ами да, Моли!

— Хей, ще бъде страхотно!

— Познаваш ли Боби Том, Моли?

— Срещали сме се — отговори тя.

— Ех, ти си късметлийка…

Шумната група продължи напред и Фийб се усмихна на Дан.

— Това си беше явно подкупване.

Той също се усмихна.

— Знам.

— Но не съм много сигурна за някои от момичетата. Сред тях имаше и такива, които изглеждаха така, сякаш биха продали и най-добрата си приятелка за дребни пари.

— Няма значение. Ние само помогнахме на Моли да стартира наравно с тях. Сега вече може сама да избира.

Пух задърпа каишката си, нетърпелив да потича. Тръгнаха надолу по склона и отидоха да разгледат изложбите. Дан отново си сложи очилата, но твърде много хора бяха забелязали разговора му с младежите. Някои започнаха да викат името му, като оглеждаха Фийб с неприкрито любопитство.

Той кимаше в отговор на поздравленията им и каза тихо на Фийб:

— Продължавай напред. Само да спреш и край. — Той изгледа сърдито Пух. — Имаш ли нещо против да вървиш пред мен или зад мен? Не искам хората да си помислят…

— Образът ти на мъжко момче ще пострада от едно малко куче. Господи, правиш толкова голям въпрос за един пудел. Не мога да си представя какво би направил, ако Виктор беше с нас.

— Виктор ми харесва. Искам да се отърва само от това изключително дразнещо същество на края на каишката. Наистина ли трябва да му слагаш тази виолетова панделка?

— Това не е виолетово, а мораво. Цял живот ли си все така несигурен или е в резултат на настъпващата средна възраст.

— Не съм аз този, когото момичетата помислиха за майката на Моли.

— И това е добре. Защото, като се има предвид колко е лесно да бъде застрашена мъжествеността ти, нещо такова сигурно би те накарало да преминеш границата.

Двамата продължиха да се наслаждават на взаимните си обиди още известно време. Всяка стрела беше връщана веднага, но нямаше остри върхове и никой не беше засегнат.

Дан й купи едно ръчно изработено стъкло „Кълбо за вещици“ в зелено и розово, за да си го закачи пред някой прозорец. Тя му купи една матирана черно-бяла снимка на Чикаго, със съвсем тъничка луна, издигната в небето.

— Ще си я закача в офиса. Откога си търся нещо по-специално за там.

Докато той говореше за подаръка й, тя се сети за едни други снимки и част от удоволствието избледня. Продължаваха да се разхождат. В един момент тя осъзна, че мачка пакета, в който беше сложено стъкленото кълбо. Замисли се дали поне този път ще има смелостта да бъде откровена с някой мъж, вместо да си играе игрички.

— Дан — поде тя тихо, — притеснява ме отношението ти към снимките във „Вю монд“. Аз се гордея с тях.

Дотук беше приятният следобед.

— Иска ми се да не се държиш така, сякаш са порнография. Те са сред най-добрите творби на Аша Белкоа.

— Това са снимки на гола жена и толкова.

Тя се почувства като глупачка, заради опита си да говори разумно с него.

— Не мога да повярвам, че си толкова ограничен.

— А аз не мога да повярвам, че една ексхибиционистка има смелостта да ме критикува.

— Не съм ексхибиционистка.

— Не се обиждай, Фийб, но ти си сваляла дрехите си за повече хора, отколкото някоя стриптийзьорка.

Гневът й пламна и тя се спря внезапно до група изкуствени портокалови храсти.

— Ах ти, жалки бедняко! Не би познал кое е изкуство, дори то да те хлопне по главата. Имаш естетическата преценка на… на… на…

— Футболист?

— Не. На футболна топка!

Той махна слънчевите си очила и я погледна студено.

— Просто смятам, че свестните жени трябва да си стоят с дрехите на обществени места. Това не означава, че не мога да оценя изкуството.

— Миналата седмица бях празноглава, а сега съм свястна жена. Най-добре е да вземеш твърдо решение.

По изражението му позна, че е отбелязала точка, но не това искаше. Не се интересуваше от точки, които се събираха на някаква въображаема дъска, просто искаше да бъде разбрана. Гневът й премина и тя пъхна ръце в джобовете на късите си панталони.

— Много ми е неприятно, че смяташ тези снимки за нещо мръсно. Не си прав.

Той се загледа към реката. Гласът му загуби войнствената си нотка.

— Не мога да го преодолея.

Тя се вгледа в него, опитвайки се да разгадае изражението му.

— Защо? Какво значение има това за теб?

— Не знам. Просто има.

— Защото ще се отрази на отбора?

— Не можеш да отречеш, че е така.

— Съжалявам, че времето съвпадна.

— Знам. — Той се обърна към нея с изненадващо нежно изражение. — Тези снимки са красиви, Фийб. И двамата го знаем. Но все пак не са толкова хубави, колкото си ти.

Те стояха и не помръдваха. Очите й се отправиха към неговите и тя имаше чувството, че той я привлича в прегръдките си. Усещаше, че се накланя към него, виждаше, че и с него става същото. Но внезапно Пух излая и разруши създаденото настроение.

Дан взе ръката на Фийб и я поведе напред.

— Хайде. Смятам да ти купя хотдог и той ще бъде целия само за теб. Като сложиш малко горчица и туршия може и да не забележиш, че най-важното липсва.

Тя последва примера му и забърза след него.

— Имаш ли представа какво влиза в този хотдог?

— Не и не искам да знам. Освен ако… Хей, Пух, искаш ли да навлезеш в месната промишленост?

— Това не е смешно. Не го слушай, Пух.

Той се подсмихна.

След пет минути тя дъвчеше пържени картофи, а Дан захапваше втория си хотдог.

— Значи няма никаква възможност „Старс“ да спечелят шампионата на Американската футболна конференция? — В гласа й се беше промъкнал копнеж.

— В началото на всеки сезон планирам да спечеля Суперкупата.

— Не ти говоря за фантазии, а за действителни възможности.

— Ще направим всичко, което е по силите ни, Фийб. Много зависи от това дали ще успеем да останем здрави. Контузиите са от голямо значение. Миналата година, например, „Каубойс“ бяха по-добър отбор от „Сейбърс“, но загубиха Суперкупата, защото много от титулярите им бяха контузени. Ние все още не използваме пълните си възможности, но нещата скоро ще си дойдат на мястото.

— Тази седмица ли?

Той й се усмихна със съжаление.

— Вероятно не чак толкова скоро.

— Всички говорят, че играчите се оплакват от прекаленото натоварване, което им налагаш.

— Това ми е работата.

Тя въздъхна.

— Знам, че очакваш с нетърпение времето, когато ще работиш с Рийд и всъщност не мога да те обвинявам.

Очакваше някаква остроумна забележка, но Дан изглеждаше сериозен.

— Откровено казано, никога не съм умирал от желание да работя с братовчед ти. Освен това, съвсем определено ми се струва, че той стои зад много от лошите публикации. Има доста приятели в средствата за масова информация.

И Фийб имаше своите подозрения. Но все пак не можеше да приеме изявлението на Дан като проявено доверие към нея.

— Той поне знае нещо за футбола…

— Така е. — Той обгърна с ръка раменете й и я притисна утешително. — Но със сигурност ще изглежда голям майтап като целува Боби Том.

3.

Рон стоеше в ложата, загледан към игрището.

— Знаех какво ще се случи още когато го отстраних, но се надявах, че няма да бъде чак толкова лошо.

„Старс“ играеха слабо срещу кръвожадните „Лос Анжелис рейдърс“. Четири пъти засичаха топката на Джим Бийдерот, Боби Том все не успяваше да се освободи, а защитата не вършеше работа. Фийб погледна за последен път към крайния резултат: „Рейдърс“ 34, „Старс“ 3.

— Няма значение — каза тя. — Следващата седмица ще бъде по-добре.

— През следващата седмица ще играем с „Джайънтс“. Те имат само една загуба през този сезон и то от „Сейбърс“.

Преди тя да успее да отговори, един от приятелите на Бърт се приближи, за да поговори с Рон.



На следващата сутрин, докато отиваше на работа за срещата в осем часа, която Рон беше поискал, тя осъзна, че в ума й отново оживява съботната вечер. Вече не помнеше кога за последен път е прекарала толкова добре. След панаира на изкуството ходиха на ресторант и Дан доказа, че може да бъде както добър разказвач, така и добър слушател. Фийб го покани вкъщи, където той убеди Моли да му се покаже във всичките си нови дрехи. Шеговитите му комплименти направиха за самоувереността на Моли повече, отколкото всичко казано от Фийб. Той си тръгна малко след осем, а тя прекара остатъка от нощта измъчвана от въображаемите образи на Дан и бившата му съпруга в леглото.

Необичайно натовареното движение на Нейпър булевард я задържа и тя пристигна в офиса на Рон няколко минути след осем. Дан вече беше там. Тя отправи бодра усмивка към двамата и седна край заседателната маса. Надяваше се, че Дан няма да забележи колко притеснена се чувства в негово присъствие.

Веднага щом тя се настани, Рон започна:

— Сега, когато наказанието ти приключи, Дан, искам всички ние да поразчистим нещата. И двамата знаете, че през последните седмици понесохме тежки удари от страна на пресата. Вестниците тази сутрин са още по-лоши. Снощи ми се обади вкъщи председателят на комисията към Националната футболна лига и ми заяви с възможно най-силните думи, че поставяме в неудобно положение цялата лига.

— Не мислиш ли, че това е малко преувеличено — изсумтя Дан.

— Той спомена снимките във „Вю монд“, твоето отстраняване, начина, по който се облича Фийб, когато излиза на страничната линия и, разбира се, романтичната връзка между вас двамата, за която се носят слухове. Каза ми нещо и за телефонен разговор, който провел с теб, Фийб, миналата седмица. Бих искал да знам нещо повече за това. Има ли някаква причина, за да не ми споменеш за този разговор?

Фийб се размърда в стола си. Реши, че Рон й харесваше повече, когато си беше само един мекушав човек.

— Изплъзнало се е от ума ми.

Дан я изгледа с недоверие.

— Не е много за вярване.

— Той все още е доста разтревожен от този разговор — поясни Рон.

— Аз би трябвало да съм разтревожена.

— Би ли ми казала защо?

Трябваше да намери такъв начин да им представи това, че те да не се нахвърлят върху нея.

— Всъщност той беше доста бащински настроен. Каза ми, че човек понякога може да се забърка някъде… особено някаква малка сладурана като мен, която се опитва да върши мъжката работа. Спомена онова, за което ти е говорил, плюс някакъв слух, който дочул, че се свалям и с Боби Том. — Тя стисна устни. — Той предположи, че е възможно в основата на моите неприятности да са месечните хормонални изменения.