Рон я познаваше достатъчно добре, затова я наблюдаваше внимателно.

— И ти какво му каза?

— Аз… аз… — Погледът й мина покрай него и се отправи навън през прозореца. — Няма значение.

— Фийб…

Тя се преклони пред неизбежното с въздишка.

— Казах му, че трябва да свършваме, защото на другата линия ме чакат от „Плейбой“.

Рон премига, но Дан се разсмя.

— Не я насърчавай. — Рон явно беше раздразнен. — Знаеш, че ако „Старс“ печелеха, нямаше да ни засипват с тежката артилерия.

— Бях отстранен миналата седмица! Наистина е трудно да спечеля мач, когато не съм наставник на отбора.

— Това е една от причините, заради които искам да говоря с вас. — Рон въртеше в ръцете си чаша кафе. — За мен миналото си е минало. Не можем да направим нищо за снимките, а колкото до дрехите на Фийб, когато се появи на страничната линия… е, смятам, че представителят на Комисията греши.

— Направо си представям колко възхитен е бил от емблемата на „Старс“, татуирана на рамото й. Изглеждаше страхотно на телевизионния екран.

— Тя се изтрива — промълви Фийб. — Просто показвах, че и аз съм от отбора.

— Показваше много повече от това.

— Тя запълва празни места — вметна Рон. — И, между другото, на много от тях са жени. — Той погледна към Дан. — Решението за отстраняването ти беше мое и аз поемам цялата отговорност за вчерашната загуба. Освен това предупреждавам и двама ви. Не знам какво става помежду ви, но не искам да попадам повече под кръстосан огън. Разбрахте ли?

— Разбрах — отсече Дан.

— Нищо не става — каза Фийб.

Нетрепващият поглед на Дан я караше да се чувства неудобно. Отново си напомни, че поне временно тези двамата работят за нея. Тя се изправи.

— А сега, ако ме извините, имам работа.

Ъгълчетата на устните на Дан трепнаха.

— И поздрави приятелчетата си от „Плейбой“.

Тя потисна усмивката си и излезе от стаята. Отиде в офиса си, където прекара остатъка от деня в четене на документи и преглеждане на информацията в компютъра, представяща в подробности финансовото състояние на отбора. До клавиатурата имаше тетрадка, в която нахвърляше някои цифри. Трябваше да си признае, че е приятно човек отново да използва мозъка си.

Следващият мач щяха да играят в понеделник в Медоуландс на Джайънт стейдиъм и той щеше да се предава по Ей Би Си. Никой отбор не искаше да загуби пред толкова многобройна телевизионна публика, затова мачовете в понеделник вечер се смятаха за едни от най-важните през сезона.

През седмицата и без това напрегнатата атмосфера вече беше готова да избухне. Играчите се сбиваха, хората от персонала разговаряха грубо един с друг, а Дан се сопваше грубо на всички. Лошата известност на отбора в последно време направи невъзможно бягството на Фийб от средствата за информация. Изпитваше смесен страх както от приближаващия мач, така и от интервюто, което неохотно се съгласи да даде на Ей Би Си.

Нервите на играчите бяха опънати до крайност и когато самолетът излетя от О’Хеър за Нюарк в неделя следобед, той беше потънал в тишина.

— Отзад е като морга — каза Фийб на Рон, докато вземаха донесените им напитки. Бира за Рон, доматен сок за нея. — Струва ми се, че не е добре за играчите да бъдат толкова напрегнати.

— Никога не съм виждал толкова усилени тренировки, каквито ги накара Дан да правят тази седмица. Те знаят какъв е залогът. Всичко зависи от този мач.

През тази седмица Фийб не само се взира в компютъра, но и изчете броевете на някои от уважаваните спортни списания от поне година назад.

Тя захапа замислено долната си устна.

— И все пак не съм убедена, че трябва да бъдат толкова напрегнати. Може би точно затова се объркват толкова често.

— Единственото, което може да ги успокои, е една победа зад гърба им.

— Ако не се поотпуснат, това може и да не стане.

— Искрено се надявам да грешиш.

Той съсредоточи вниманието си върху списанието, което четеше.

Тя се поколеба само за миг, после се наведе и тайно повдигна капака на малката чанта за пренасяне на кучета, която беше пъхната под седалката.

След няколко секунди вътрешността на самолета се изпълни с джафкане, когато Пух хукна по пътеката.

Главата на Дан се показа напред по реда седалки и той се завъртя назад към Фийб.

— По дяволите, Фийб! Да не си взела това куче с теб?

— Уух. — Устните й се свиха в малко, розово кръгче, докато се провираше покрай Рон. — Извинявам се. Объркала съм мястото на животинката.

Без да обръща внимание на Дан, тя продължи напред, откъдето се чуваше мъжки смях. Както се беше надявала, за играчите Пух беше добре дошъл, защото отвличаше мислите им. Пуделът се провираше през чантите им и ближеше всяка непокрита човешка плът, която успееше да достигне.

Боби Том се пресегна да го сграбчи, но той се мушна между краката на Уебстър Гриър. Фийб не можа да се сдържи и се разсмя при вида на пухкавата малка главичка на Пух, с дяволита синьо-лилава панделка, кацнала върху маратонката номер четиридесет и шест на Уебстър. Пух погледна предпазливо към господарката си и се опита да разбере дали вече е причинил достатъчно неприятности.

— Струва ми се, че той няма желание да го хванете — каза Уебстър.

— Не си пада много по чантата, в която го нося.

Пух изглежда се справяше добре и сам, така че Фийб започна да си говори с играчите, които седяха наоколо, като ги разпитваше за семействата им, за книгите, които четяха, и за музиката, която слушаха в момента. Пух се беше свил на безценния десен крак на играча, който отиграваше статичните положения, но когато Фийб се приближи, кучето хукна по пътеката. И точно тогава го сграбчи Дарнъл Пруит, най-огромният защитник на „Старс“.

— Това ли търсите, госпожице Съмървил?

Фийб се поколеба. От всички играчи в отбора, Дарнъл Пруит беше най-застрашителен. В устата му проблясваше златен зъб с половинкаратов диамант. По черния му кожен елек висяха тежки златни синджири. Под елека нямаше риза. Огромният му гръден кош и мускулестите ръце се показваха в цялата си абаносовочерна сила. Очите му бяха скрити зад враждебно тъмни слънчеви очила, носът му беше широк и сплескан, а едното му рамо беше набръчкано от голям белег. Предния ден беше чела една статия в „Спортс илюстрейтид“, в която Дарнъл Пруит беше описан като един от петте най-гадни мъже в Националната футболна лига. Сега, като го огледа, тя не намери причина да не се съгласи. Забеляза и това, че съотборниците му бяха оставили мястото до него незаето.

Дори и Пух се почувства застрашен. Пуделът се сви в скута на Дарнъл, наведе муцунка и впери в него предпазлив поглед. Фийб уплашено забеляза, че Пух определено изглежда разтревожен.

Тя забърза по пътеката, съвсем сигурна, че не е добре Пух да се тревожи, докато седи в скута на Дарнъл Пруит. Когато стигна до неговия ред, тя започна внимателно:

— Може би… ъъ… По-добре да го взема.

— Седнете — изръмжа той.

Това не беше молба, а заповед и тя се сви като акордеон на празната седалка.

Синджирите на Дарнъл подрънкваха. Пух се разтрепери.

Фийб избра точно този неподходящ момент да си спомни думите на Дарнъл, цитирани в „Спортс илюстрейтид“:

„За мен най-приятното нещо във футбола е, беше казал той, да гледам как изнасят моя човек от игрището“.

Тя прочисти гърлото си.

— Не е… ъъ… добре за него да се тревожи.

— Така ли? — изсумтя той войнствено.

Грабна кучето в ръцете си, които имаха размерите на чинии, и повдигна животното до нивото на очите си.

Те се взираха един в друг. Заплашително черните слънчеви очила на Дарнъл отразяваха кръглите кафяви очички на Пух.

Фийб не смееше да диша в очакване на катастрофата. Секундите отлитаха.

Пух извади дългия си, розов език и близна Дарнъл по бузата.

Дарнъл се усмихна и диамантът на златния му зъб проблесна.

— Това куче ми харесва.

— Не мога да ти опиша колко съм щастлива от това — въздъхна Фийб с облекчение.

Пух размърда синджирите на Дарнъл, за да се сгуши в него. Той погали главичката на кучето, чиято синьо-лилава панделка се беше развързала, както обикновено.

— Майка ми не ми даваше да си взема куче, когато бях малък. Казваше, че не иска бълхи в къщата.

— Не всички кучета имат бълхи. Пух няма.

— Ще й го кажа. Може би сега вече ще се съгласи.

Фийб премигна.

— С майка си ли живееш, Дарнъл?

Той се засмя.

— Да. Тя непрекъснато ме заплашва, че ще се изнесе, но знам, че няма да го направи, докато не се оженя. Няма ми доверие, че сам мога да се грижа за себе си.

— Ясно. И скоро ли ще се жениш?

— О, не. Не казвам, че не искам, но животът понякога е доста сложен, нали знаете.

— Знам, така е.

— Понякога жените, които ти харесват, може да не харесват теб и обратното.

Тя го изгледа с любопитство.

— И кое от двете е?

— Моля?

— Това ли е? Или обратното? Жената те харесва, но ти не я харесваш или…

— Обратното. Аз я харесвам, но тя не ме харесва особено.

— Трудно ми е да повярвам. Мислех, че вие, футболистите, можете да си изберете, която жена си искате.

— Опитайте се да обясните това на госпожица Чърмейн Дод.

Фийб обожаваше историите за любовния живот на другите. Събу обувките си и сви крака под себе си.

— Разкажи ми за нея. Искам да кажа, ако имаш желание.

— Ами тя е една наистина трудна жена. И е надута. Свири на органа в църквата, където ходи майка ми, а през останалото време работи като библиотекарка. Дявол да го вземе, тя дори не се облича както трябва. Носи тези превзети къси полички с блузи, закопчани чак до брадичката. И се разхожда, навирила нос.

— Но ти все пак я харесваш.

— Да речем, че май не мога да я махна от мислите си. За съжаление, тя не ме уважава, защото, виждате ли, тя има образование, а аз нямам.

— Но ти си следвал.

Той не отговори известно време. Когато заговори, гласът му беше толкова тих, че само тя можеше да го чуе.

— Знаете ли какво представлява следването за хората като мен?

— Не, не знам.

— Вземат едно хлапе като мен, на осемнайсет години, което никога не е имало кой знае какво в живота и му казват: Дарнъл, ти ще играеш футбол за нас, а ние ще се погрижим добре за теб. Ще ти дадем хубава стипендия и… Обичаш ли колите, Дарнъл? Защото един от нашите бивши възпитаници се занимава с продажби на коли и би искал да ти даде един чисто нов корвет в знак на радостта си, че си избрал нашия университет. Ще се погрижим добре за теб, Дарнъл. Ще ти дадем и високо платена работа за през лятото, само че… слушай внимателно… няма да ти се налага дори да се появяваш на работа. И не се притеснявай много за лекциите си. Ще се занимаваш самостоятелно. — Той я изгледа през тъмните очила. — Знаете ли какво означават самостоятелни занимания за човек като мен? В събота следобед трябва хубавичко да оправя моя човек и когато дойдат изпитите, получавам отлична оценка. — Той повдигна рамене. — Така и не завърших. А сега имам куп пари. Но понякога си мисля, че това няма значение. Каква полза от парите, когато момиче като Чърмейн Дод започне да ти говори за някое бяло приятелче, написало известни стихове, които тя обича, и очите й засияват, а пък ти не знаеш нищичко за поезия, за литература или за разните други неща, които тя смята за важни?

Помежду им настъпи мълчание. Пух беше наврял муцунка във врата на Дарнъл и тихо похъркваше.

— Какво те спира да тръгнеш пак на училище?

— Аз? О, не, не мога да го направя. Футболът ми отнема прекалено много време.

— Не можеш ли да ходиш извън сезона? — Фийб се усмихна. — Защо не попиташ госпожица Дод какво мисли за тази идея?