— Точно това казах, нали?

Той се изправи пред нея с ръце на кръста. Упоритото изражение на лицето му й подсказваше, че той няма намерение да отстъпи, въпреки че сигурно беше наясно, че е на път да стане смешен.

Тя си каза, че не бива да се усмихва, но в нея нарастваше балон от щастие.

— Наистина съжалявам. — Тя се изправи с разкаяно изражение. — Нямах представа, че си толкова чувствителен.

— Не е точно чувствителност.

Тя пристъпи към него.

— Да, разбира се.

Той я изгледа предпазливо.

— Май е по-добре да не се приближаваш повече. Доста съм потен.

— Боже, вече почти не обръщам внимание. Сигурно така става, когато човек прекарва прекалено много време с футболен отбор.

— Да, е…

Със смелостта на отчаяните тя сложи ръка върху мократа му фланелка, точно върху сърцето му.

— Доста си потренирал.

Той не помръдна. Фийб усещаше силното забързано туптене на сърцето му. Надяваше се това да не е резултат само от тренировката. Когато я погледна в очите, тя усети силен копнеж, който със сигурност се беше отразил и върху лицето й.

— Идеята не е добра.

Думите му прозвучаха приглушено и задавено, но той не се опита да се отдръпне.

Тя се постара да задържи смелостта си.

— Нямаше нищо против да те докосвам по време на полета от Медоуландс.

— През онази нощ не мислех нормално.

— Тогава пак не мисли нормално.

Тя затвори очи, притисна ръце до раменете му и го целуна. Той не отговори на целувката й и тя се замоли да го направи, преди да е загубила смелостта си.

Той изстена и впи устни в нейните. Притисна я силно до себе си, като я улови с едната си ръка през кръста, а с другата докосваше тила й. Ръцете й го галеха навсякъде, толкова силно го желаеше. Усети, че и той е възбуден. Може би сега.

Той я стисна за раменете и леко я отдръпна от себе си. Виждаше се как се опитва да се контролира.

— Не бива да правим това, Фийб.

— Защо?

Замаяна, тя се опита да преглътне факта, че той я отблъсква.

— А, ето ви.

Тя се завъртя към вратата, откъдето се зададе Рийд. Черното му вълнено палто беше разкопчано и под него се виждаше бял кашмирен шал. Какво ли беше видял?

Когато „Старс“ започнаха да печелят, дружелюбието на Рийд започна да се пропуква. Не беше очаквал, че ще е необходимо толкова много време, преди отборът да мине под негово ръководство. Все още внимаваше как й говори пред другите, но когато останеха сами, тя долавяше чертите на малкия тиранин, който накъса снимката на майка й.

Той свали от ръцете си чифт черни кожени ръкавици.

— Радвам се, че те хванах, Дан. Искам да се срещнем тези дни, за да поговорим за новите играчи. Имам няколко идеи, които трябва да обсъдим.

— Ще ми бъде много приятно да си побъбрим, Рийд — каза Дан учтиво. — Но се опасявам, че докато не загубим, не мога да слушам други идеи, освен тези на Фийб.

Рийд се подразни, че го отрязаха и тя видя това, но той беше прекалено хитър, за да позволи на Дан да забележи нещо. Отправи й онази покровителствена усмивка, която предизвикваше в нея желание да му издере очите.

— Фийб не знае нищо за тази работа.

— Ще останеш изненадан колко много знае Фийб. Всъщност, в момента тя тъкмо ми казваше мнението си за Рич Фъргюсън от „Мичиган“. Нали, Фийб?

— Това хлапе наистина си струва — отвърна тя със завидна самоувереност, като се има предвид, че никога не беше чувала за Рич Фъргюсън.

— Учудващо е колко много може да научи една умна жена само за няколко месеца. Все пак това не означава, че съм съгласен с теб за Дженкинс.

— Може и да си прав. Ще го обмисля.

Господи, не ме наказвай за лъжата!

Тя оцени защитата на Дан, но това не компенсираше неоспоримия факт, че тя направо му се беше хвърлила в ръцете, а той я беше отблъснал.

Рийд усети, че те се бяха съюзили и това не му хареса.

— Рано или късно ще трябва да работиш с мен — изрече той рязко. — Страхувам се, че методите ми на управление ще бъдат по-категорични от тези на Фийб.

— Очаквам, че ще вършиш нещата както намериш за добре — отвърна Дан, отказвайки да налапа въдицата.

Гейри Хюит, който работеше почти толкова часа на седмица, колкото и Дан, надникна през вратата.

— Извинявай, че ви прекъсвам, Дан, но донесоха един нов филм, който искам да погледнеш. Мисля, че ще получим отговор на проблема с Колие.

— Разбира се, Гейри.

Той се обърна към Фийб. Повдигна леко вежди, за да я попита дали иска да остане с нея, за да й предложи подкрепата си.

Тя се усмихна.

— Ще завършим обсъждането утре.

Дан метна една кърпа на врата си и излезе, като кимна на двамата.

Рийд плесна с черните кожени ръкавици по дланта си.

— Нека да те заведа на вечеря. Това ще ни даде възможността да поговорим.

— Съжалявам. През седмицата се опитвам да се храня с Моли.

Очите му се присвиха леко.

— Не съм ти казвал, че наистина съм възхитен от начина, по които се зае с нея. Ти съвсем не си майчински тип жена и знам, че това е голяма жертва.

— Приятно ми е с Моли. Така че нищо не съм жертвала.

— Радвам се. Сега, когато го няма Бърт, не мога да не се чувствам поне малко отговорен за вас. Предполагам, че е съвсем естествено, щом като съм единственият ви жив родственик — мъж.

— Благодаря ти за загрижеността, но се справяме добре.

— Благодарен съм, че си светска жена. От това, което видях, когато влязох тук, беше очевидно, че акулите кръжат наоколо.

— Акулите?

Той се разсмя.

— Всичко е наред, Фийб. Няма нужда да се преструваш пред мен. Сигурен съм, че ухажванията на Дан са толкова забавни за теб, колкото и за мен. Никой не очакваше, че „Старс“ ще постигнат толкова много… дори и техният треньор. Предполагам, че е естествено да иска да си остави отворена вратичка, въпреки че очаквах да го направи по-изтънчено.

— Рийд, нямам представа за какво говориш — възпря го рязко тя.

Челото му се смръщи загрижено.

— О, боже, Фийб, съжалявам. Мислех… Отношението ти към него е сериозно, нали? Боже, чувствам се като мръсник. Нямах намерение да ти го стоварвам така.

— Защо просто не кажеш каквото си намислил.

Фийб демонстрира спокойствие — нещо, което не чувстваше.

Той я изгледа като добрия чичо.

— Футболът е най-важното нещо в живота на Дан. И двамата го знаем. Дори и най-малката възможност да се добере до „Старс“ сигурно го подлудява. Сега той те използва без никакъв риск за себе си. Ако „Старс“ загубят, той може да се измъкне от връзката без неприятности. Но ако не загубят… — Той стисна зъби. — Мисля, че можеш да очакваш от нашия главен треньор предложение за брак, което ще дойде толкова бързо, че ще ти завърти главата.

Дан си имаше своите недостатъци, но не би я използвал, за да се добере до „Старс“. Едва ли някога беше харесвала Рийд по-малко, отколкото в този миг. Той беше мазен и подъл, съвсем безпринципен и пълен егоист. Дори и така да беше, тя знаеше, че той си вярва, защото би направил точно това, ако беше на мястото на Дан.

— Благодаря за загрижеността, но мисля, че приемаш отношенията ни с Дан по-сериозно, отколкото аз.

Лъжкиня!

— Радвам се да го чуя. Сигурно не трябваше да говоря за това. И без това този разговор е безсмислен до неделя. „Старс“ са по-слабите тази седмица. Надявам се, че си подготвена за загубата.

— Ще видим.

Рийд си отиде и тя остана в празната стая, замислена колко смешни са подозренията му за Дан. Ако Дан я омайваше, за да се добере до „Старс“, съвсем беше оплескал работата.



В последната минута се наложи Рон да се обади по телефона от колата, затова Фийб влезе сама във внушителното фоайе, обзаведено в сребристо и синьо, на един от най-новите и най-престижните клубове в окръг Дюпейдж. Бяха минали само три дни след Коледа и фоайето все още беше украсено с вечнозелени клонки и пухкави сребристи гирлянди. Не се изненада, когато Джейсън Кийн избра трапезарията за частно ползване за място на срещата, която тя беше поискала, защото той беше основният покровител на клуба.

Фийб все още се опитваше да приеме факта, че надеждите й за „Старс“ могат да останат живи, поне още седмица. Противно на предсказанията на Рийд, „Старс“ биха в неделя „Чарджърс“ с гол от игра в един непоносимо напрегнат мач, успявайки да измъкнат титлата на Централната дивизия на Американската футболна конференция от „Стийлърс“, които загубиха от „Бенгълс“, след доиграване. Сега отново имаше възможност да запази мечтата си жива.

Тя се настройваше за загуба този път. Години наред Бърт беше опитвал да измени договора за стадиона с Джейсън Кийн, но без успех. Тя нямаше причини да си мисли, че ще се справи с положението, което баща й не беше успял да промени. Седмиците работа й бяха дали относително ясна представа за финансите на отбора, но в сложните преговори нямаше опит.

Логиката й подсказваше просто да подпише новия договор, представен от адвокатите предната седмица. За „Старс“ вече не можеше да има промени на резултата в последната минута. Следващото им поражение щеше да ги извади от играта. Ако успееше някак да подобри условията на договора за стадиона, тя само щеше да помогне на Рийд. От друга страна, докато „Старс“ не загубеха следващия мач, тя все още беше собственичка и щеше да направи онова, което е най-добро за отбора.

Мисълта за това, което й предстоеше тази вечер, си беше казала думата и стомахът й се свиваше. Усещането се засили, когато в другия край на фоайето се отвори стъклена врата с надпис „Само за членове“. Фийб си пое дълбоко дъх, когато разпозна Дан във високия, добре сложен мъж в смокинг.

Плановете за тази вечер бяха заемали мислите й, затова тя не се чуди дълго над това, че той я отблъсна предната седмица в залата. Сега болката се върна отново и тя се стегна, когато видя, че той тръгва към нея.

— Какво правиш тук?

— Член съм. Да не си помисли, че ще проваля срещата ти с Кийн?

— Откъде знаеш за срещата ми?

— От Рон.

— Срещата беше тайна.

— Не съм казал на никого.

— Нарочно се правиш, че не разбираш. Ти не трябваше да знаеш.

— Това въобще няма смисъл, Фийб. Как да ме покани Рон, без да ми казва, че имате среща?

Тази вечер щеше да й бъде достатъчно трудно и без да трябва да търпи присъствието му на нещо, което можеше да се провали.

— Страхувам се, че трябва да оттегля поканата на Рон. Бяхме решили това да бъде среща между нас двам… Джейсън Кийн и няколко от съветниците му.

— Извинявай, Фийб, но Рон става злобен, когато не правя каквото ми каже. Страхувам се да му се опъвам, откакто ми направи онази синина.

— Той не… е правил синина! Ти си… Това е най-смешното…

Докато тя заекваше, Дан едва се сдържаше да не целуне нацупените й устни. Стопроцентово чисто желание го заля още в мига, когато я видя. Вместо да свикне да се държи далеч от нея, с всеки ден му ставаше все по-трудно да не я докосва. Всичко в нея го възбуждаше, точно сега, например. Косата на повечето жени изглежда твърда и неподвижна, когато се издокарат. А косата на Фийб имаше такъв вид, сякаш тя излиза от спалнята. Падаше на меки вълни почти до раменете й и леко се къдреше в краищата, сякаш току-що е прокарала пръсти през нея. Освен това имаше най-прелестната шия, която беше виждал някога — дълга и изящна.

Каза си, че би трябвало да е благодарен, че тя все още е покрита от черното официално манто. В последно време и широките дрехи, с които идваше понякога на работа, не помагаха много, за да скрие онова, което е под тях. Знаеше, че трябва да е доволен от това, че тя вече се облича като делова жена, но истината беше друга. Оказа се, че чака с нетърпение дните, в които тя се появяваше в стария си вид. Не че имаше намерение да й признае това.