Най-трудното нещо, което беше правил в живота си, беше да спре да я целува онзи път. Въпреки че отдръпвайки се от нея се опитваше да направи онова, което е почтено, отчаяното изражение на лицето й го беше накарало да се почувства като червей. С изключение на онези няколко секунди, в които изгуби контрол над себе си, той почти два месеца не бе правил нищо, с което да я подведе. Трябваше да се радва на това, а се чувстваше потиснат. Непрекъснато си повтаряше, че Фийб скоро ще се върне в Манхатън и всичко ще се оправи, но вместо да го ободри, това още повече го тормозеше.

Фийб продължаваше да го напада. Тези нейни дръпнати очи потъмняха до цвета на старо бренди, докато тя беснееше тихо заради неочакваното му присъствие тази вечер.

Искаше му се и Шейрън да държи на мнението си така, както го правеше Фийб, но не можеше да си представи това, защото Шейрън беше малка сладка женичка, която въобще не притежаваше дързостта на Фийб.

С Шейрън се виждаха поне веднъж на седмица, но тъй като сега за пръв път се обвързваше със скромна жена, той все още не можеше да свикне. Понякога мекият характер на Шейрън го дразнеше, но той си напомняше какви са предимствата. Никога през живота си нямаше да се притеснява, че Шейрън Андърсън ще напердаши децата му, когато я ядосат. Нямаше да се притеснява, че тя ще се държи с децата му както неговата старица се държеше с него.

Фийб потропваше с пръстите на високите си обувки, а обиците й блестяха и се полюшваха напред-назад между къдриците й.

— Защо те е извикал Рон? Не ми спомена нищо.

— Ще трябва да питаш него.

— Опитай се да познаеш.

— Добре де, той наистина спомена нещо за резервен куотърбек, в случай, че се навреш между шамарите.

— Така ли?

— Знаеш, че имаш навика понякога да го правиш.

— Не е вярно!

Тя откопча мантото си. Когато Дан видя какво е облякла отдолу, веселото му настроение се стопи.

— Нещо не е наред ли?

С влудяваща усмивка тя плъзна мантото надолу по заголените си ръце.

Сякаш го посякоха с брадва. Как можеше тя да постъпва така? Беше се въздържал твърде много и сега избухна.

— По дяволите! Тъкмо започвам да си мисля, че си поумняла и ти ми доказваш, че греша! Аз си въобразявах, че вече ти просветва за какво точно става дума в цялата тази работа, но сега разбирам, че дори не се и досещаш!

— Охо. Някой наистина е крив тази вечер. Може би е по-добре да си гледаш работата и да си вървиш вкъщи.

Тя съблече мантото си и отиде да го остави, а бедрата й се полюшваха. Когато се обърна към него, той усети, че слепоочията му затуптяха. Само допреди миг си мислеше колко много харесва ексхибиционистките дрехи на Фийб, но това беше, преди да види сегашното й облекло.

Беше облечена като проститутка от публичен дом. Той огледа дългата тясна, черна рокля, която изглеждаше повече като мазохистична амуниция, отколкото като дреха.

Горната част беше изработена от мрежа и черни ленти. Едната лента се увиваше около врата й, следваха ленти, които слизаха надолу във формата на ветрило и стигаха до малко по-широка лента в средната част на гърдите й, която едва прикриваше върховете им. През черната мрежа с дупки колкото пет цента, той виждаше извивката на гърдите й, които изпъваха тясната лента.

В кръста мрежата отстъпваше на някаква разтегателна материя, която прилепваше като боя по ханша й. Някъде около бедрата й роклята беше украсена със златни орнаменти, които изглеждаха почти като жартиери, само дето жартиерите трябваше да са скрити, а не да висят навън, където всички можеха да ги видят. И като капак на всичко, тази дреха имаше цепка отстрани, която стигаше чак до края на света.

Ужасно му се прииска да я увие в смокинга си и да я скрие от света, защото не искаше другите да виждат толкова много от тялото й, което беше адски абсурдна мисъл, като се има предвид слабостта й да си съблича дрехите. Той я сграбчи за ръката и я поведе към една ниша, встрани от фоайето, където можеше да я скрие от погледите и да се нахвърли отгоре й.

— Така ли си мислиш, че трябва да бъдеш облечена за делова среща? Това ли си мислиш, че трябва да облечеш, когато водиш преговори за договор? Не разбираш ли, че единственото, за което можеш да преговаряш в това облекло е колко ще изкараш, за да нашибаш с камшик голия задник на някой мъж?

— А ти колко плати последния път?

Преди да успее да се съвземе от тази дързост, тя се изплъзна покрай него. Когато се завъртя, той видя влизащия Рон.

От смаяното му изражение стана ясно, че той е също толкова шашнат от облеклото на Фийб. Очите на двамата мъже се срещнаха и Дан се зачуди дали и той изглежда толкова безпомощен, колкото и Рон. Не осъзнаваше ли тя, че това е окръг Дюпейдж? Жените не се обличаха по този начин в окръг Дюпейдж, за бога! Те ходеха на църква и гласуваха за републиканците, точно както им нареждаха техните съпрузи.

Той тръгна към нея с неясното намерение да я сграбчи и да я отнесе на рамото си, когато се появи един от лакеите на Кийн. Преди Дан да успее да я спре, тя вече беше тръгнала с него.

Нямаше друг избор, освен да я последва. По негласно споразумение двамата с Рон забързаха и разкараха лакея, заставайки от двете й страни. В края на коридора с огледални стени, те минаха през една врата и влязоха в личната трапезария на Джейсън Кийн.

Дан познаваше Кийн почти от десет години. Бяха се срещали на празненства няколко пъти, бяха играли голф от време на време. Веднъж прекараха събота и неделя в пиене и подводен риболов, заедно с два модела, представящи бельо.

Кийн привличаше жените и според онова, което Дан беше чул, четиридесетте години не бяха предизвикали желание у него да се установи.

Малката трапезария изглеждаше като библиотека в къщата на английски земевладелец, с ориенталските си килими, удобните кожени кресла и тъмната дървена ламперия. По тавана имаше тежки гипсови венци и гроздове, върху които играеха сенките, хвърляни от горящите в камината дънери. Тежките кадифени завеси бяха дръпнати и скриваха гледката на зеленината наоколо. Покритата с дамаска овална маса беше приготвена за шестима. Бяха сложени прибори от гравирано сребро и порцеланови съдове в тъмночервени и златни кантове.

Джейсън Кийн и двама от приятелите му стояха до камината с тежки кристални чаши в ръце. В атмосферата имаше нещо съвсем мъжко и когато Дан влезе заедно с облечената в лентички Фийб, в главата му се появи неприятният спомен за една от любимите порнографски книги на Валери. Той отхвърли неприятното усещане, че Фийб ще бъде предлагана на братството, за да бъде издигната.

Кийн се приближи към тях с протегната ръка. Мултимилионерът беше хладнокръвен човек, но не успя да скрие удивлението си от роклята на Фийб. Удивлението бързо премина в нещо по-интимно и Дан едва се сдържа да не застане пред Фийб и да не каже на Джейсън да си изпраща знаците на нечия друга празноглавка.

Кийн се здрависа с Дан.

— Как върви голфът, приятел? Стигаш ли осемнайсет във всеки случай?

— Страхувам се, че не.

— Добре звучи.

Кийн поздрави Рон, а той го представи на Фийб. Дан с неприязън забеляза, че тя отново се връща към старите си номера — задъхан глас, притеглящи погледи, изпъчени гърди, които напират да се освободят от тази тясна черна лента. Докато си показваше стоката на Кийн и момчетата му, тя нито веднъж не погледна към Дан.

Дан наблюдаваше със смесица от неприязън и гняв как Кийн слага дланта си на голото рамо на Фийб и я повежда към камината. Кийн излъчваше милионерски чар в ушития си по поръчка смокинг и бялата набрана риза, с половинкаратови диамантени копчета. Беше среден на ръст, с не съвсем лошо телосложение. Имаше права, тъмна коса и високо чело. До тази вечер Дан смяташе, че Джейсън изглежда горе-долу добре, но сега реши, че носът му е прекалено голям, а очите — прекалено хитри.

Дан взе едно питие от сервитьора и поздрави останалите присъстващи мъже — Джеф О’Брайън, административен асистент на Джейсън, и Чет Дийлейънти, негов адвокат. Веднага щом успя да се измъкне, той отиде до камината, за да подслушва. Очевидно и Рон имаше същата идея, защото го последва.

Фийб беше с гръб към тях и Дан беше почти сигурен, че вижда абсолютно всяка извивка на задника й под прилепналата материя. Тя изпиваше Джейсън с очи и се подпираше на него, сякаш той беше стълб на улична лампа. Кръвното на Дан се качи чак до стратосферата.

— Мога да те наричам Джейсън, нали? — пропя тя. — Още повече при всичките ни общи приятели.

Дан зачака думите на Кийн.

— Кои например?

— Половината Манхатън. — Тя сложи собственически ръка на ръкава му. Червените й нокти изпъкваха като капки кръв, изтръгнати от камшика. — Познаваш Блакуелс и Майлс Грийг, разбира се. Не е ли разбойник този Майлс? А и Мици Уелс, дявол такъв.

Джейсън очевидно усещаше ефекта от всичките тези гама-лъчи от обожание, които го засипваха, защото усмивката му стана още по-широка.

— Познаваш ли Мици?

— Разбира се. А ти почти си й разбил сърцето.

— Не съм аз.

Тя сниши гласа си, докато той се превърна в омаен шепот, после прехапа долната си устна така, че Дан имаше чувството, че главата му ще избухне.

— Ако ти призная нещо, ще обещаеш ли да не си помислиш, че съм ужасна.

— Честна дума.

— Бях я помолила да ни запознае… това беше, преди да започнете да се срещате сериозно… а тя отказа. Това едва не развали приятелството ни. Но сега, като те срещнах, разбирам защо те е крила.

Дан виждаше как Джейсън оглежда роклята и закопчалките, за да не губи с тях време после, когато я съблича. Изръмжа отвратено, повдигна глава и изпразни чашата си.

Кийн щеше да съблича тази рокля само през трупа му.

Вечерята беше готова и те заеха местата си. Начело на масата беше седнал Джейсън, а от двете му страни бяха Рон и Фийб. Дан седна в края, между Джеф О’Брайън и Чет Дийлейънти. Храниха се сякаш цяла вечност. По времето, когато сервираха десерта, мъжете в края на масата се бяха отказали и от най-слабите опити да разговарят, за да могат да подслушват.

Дан гледаше Фийб, която смучеше една ягода с устните си, излъчващи рентгенови лъчи. Тя отправи поглед към Кийн и Дан си каза, че ще направи предложение на Шейрън Андърсън още в края на тази седмица.

Рон почти не беше вдигнал очи от чинията си през цялата вечер, но когато наляха кафето, той като че ли се пооживи. С почти деветдесет минути закъснение, ако питаха Дан.

— Извинявай, че прекъсвам разговора ти, Фийб, но мисля, че е редно да обсъдим причината за нашата среща.

Фийб го изгледа толкова изумено, че на Дан му се прииска да я разтърси. Толкова ли нямаше търпение да прибави и Кийн към колекцията си от скалпове, че не помнеше вече защо са тук?

— Причината?

— Договорът за стадиона — напомни й Рон.

— О, миличък. Промених решението си, Рони. Не искам да говорим за това тази вечер. Просто се отпусни и се наслаждавай. Сега с Джейсън сме приятели, а всеки знае, че човек не бива да смесва работата с приятелите си.

— Точно такава жена ми е по сърце — изсмя се Джейсън.

— Рони мисли само за работа. Толкова е досадно. В живота има по-важни неща от някакъв глупав стар договор.

Дан се стегна на мястото си. Нещо не беше наред тук. Фийб наистина се интересуваше от договора, а и никога не беше наричала управителя си Рони.

Кийн се усмихна самодоволно на Рон.

— Защо не си налеете още вино, Макдърмит?

— О, не, благодаря.

— Не се дърпай, Рони. Можеш да се обадиш утре на Джейсън и да му кажеш какво съм решила.

— Какво има да се решава — каза Кийн спокойно. — Всичко си е вече решено.

Пръстите й отново хванаха ръкава му.

— Не съвсем, но нека не си разваляме вечерта, като говорим за работа.

Кийн застана нащрек, почти без да промени изражението си.

— Изпратихме ви почтен договор. Същият, който баща ти подписваше. Надявам се, че си доволна.