Фийб не можа да се сети за нещо, което имат да си говорят и което не може да чака до следващия ден. След случилото се миналата седмица в залата, тя не искаше да я отблъскват повече, затова беше наясно, че не бива да остава насаме с него. Но той вече караше по пътя, който водеше към дома му, така че беше малко късно да му казва да кара обратно.

— Първо ще говорим — каза той. — После ще изгорим тази твоя рокля.

Той гледаше навъсено и това я караше да се съмнява, че в забележката му има нещо сексуално, но докато ферарито се носеше под голите дървета, чиито клони се очертаваха върху нощното небе, тя осъзна, че дланите й са влажни.

— Това е Версаче.

— Моля?

— Роклята ми. Версаче. Дизайнерът. Поне е копирана от Версаче. Имам една приятелка, която може да копира всеки дизайнер.

— Какво ти има на гласа? Звучи смешно.

— Зъбите ми тракат.

Пътят беше набразден и колата подскочи.

— Включил съм парното. Топло е.

— Не ми е студено. Предполагам, че това е закъсняла реакция. Бях малко притеснена тази вечер.

— Имаше защо. Фийб, през целия си живот не съм виждал подобно нещо. Но Рон малко ме разочарова, защото не ми каза за плановете ви, още повече, че ме покани с вас.

— Рон не знаеше какво точно имам предвид.

— Искаш да кажеш, че той импровизираше?

— Не съвсем. Казах му как трябва да се държи, но не и подробностите от това, което бях намислила. Той има този негов проблем със сърдечната аритмия. Появява се, когато е много притеснен, затова се страхувах да не ме издаде. Но той стана много добър в импровизациите, така че не се тревожех прекалено.

— Уважението ми към моя добър приятел Рон расте всеки ден.

Те спряха пред каменната фермерска къща. От прозорците на всекидневната върху верандата попадаха леки петънца светлина. Лозата в края на верандата висеше изсъхнала върху решетката си, но въпреки това успяваше да изглежда красиво в студената декемврийска нощ.

Фийб изчака Дан да й отвори вратата, но когато той го направи, тя трябваше първо да завърти краката си навън, защото роклята й беше прекалено тясна.

Той протегна ръка, за да й помогне. Когато пръстите му стиснаха нейните пръсти, тя се опита да потисне тръпката, която я прониза. Докато двамата с Дан се изкачваха по стълбите, под пръстите на черните, обшити с мъниста високи обувки прошумоля настъпен лист.

— Мислех си, че всичко свърши, когато Кийн поиска да се обади на близкия ти личен приятел Доналд Тръмп.

— Доналд има чувство за хумор. Въобще не ми се наложи да го убеждавам, за да подкрепи историята ми.

Коридорът беше осветен от една месингова лампа с черен абажур, поставена върху малък античен шкаф.

Фийб го последва във всекидневната. Дан светна още няколко лампи и стаята се изпълни с приятна светлина. Тя отново остана шокирана от уюта в дома му.

Тъмносин анцуг лежеше захвърлен върху кушетката, застлана с карирана покривка в зелено и червено. На пода до едно от креслата бяха разхвърляни чикагски вестници заедно с „Уолстрийт джърнъл“. Усещаше се мирис на карамфил и канела.

— Това място е толкова уютно — каза тя с копнеж.

Той проследи погледа й. Тя гледаше към плетен кош от папур, пълен с цепеници за огъня.

— Обичам около мен да има неща от вън.

Той съблече смокинга си и разхлаби вратовръзката си, докато вървеше по килима към камината. Краищата й се поклащаха на врата му, когато се наведе, за да запали огъня. Свърши с това, сложи паравана и се изправи.

— Няма ли да свалиш мантото си?

Сигурно беше в резултат от седмиците, през които носеше перли и прибрана коса, но просто не искаше да стои пред него в тази вулгарна рокля, която беше използвала, за да обезоръжи Джейсън Кийн. Не и когато бяха обградени от уюта на тази прекрасна стара къща.

— Все още ми е малко студено.

Дори и да знаеше, че тя лъже, той не го показа.

— Аз ще пия бира. Искаш ли нещо за сгряване? Кафе? Чай?

— Не, благодаря.

Той отиде в кухнята, а тя свали мантото си и го замени с анцуга, оставен на кушетката. Усети свежата миризма на прах за пране, заедно с още някакъв аромат, който не можеше да определи, но който несъмнено беше на Дан Кейлбоу. Тъкмо седна на единия край на кушетката и той се върна в стаята, с бутилка бира в ръка.

Дан седна на другия край, облегна се и метна стъпалото на единия крак върху коляното на другия.

— Двамата с Рон ставате все по-добри в залагането на капани. Тази вечер го изиграхте още по-добре, отколкото в моя случай. Между другото, признавам, че ти беше права за Рон, а аз сгреших.

— Благодаря.

— Ще призная дори, че може би донякъде беше права, че играчите бяха прекалено напрегнати в началото на сезона.

— Само донякъде?

— До голяма степен — отстъпи той. — Но това не означава, че няма да ми бъде приятно да изживея остатъка от живота си, без да слушам повече речи за голи футболисти. — Той потръпна. — Мислиш ли, че ще може вие двамата с Рон да ми кажете за следващия си капан предварително? Надявам се, осъзнаваш, че тази вечер едва не се хвърлих в ръкопашен бой, само че не съм сигурен кого точно щях да сграбча — Кийн или теб.

— Най-вероятно Кийн. Въпреки че много викаш, не мога да си представя, че ще удариш жена.

— Забравяш Валери.

— Трябва да я запознаеш с Джейсън. Те са идеални един за друг.

— Откъде знаеш?

— Инстинктивно. Този мъж би се наслаждавал на всяка извратена игричка, която тя успее да измисли.

— Не знам. Някои от тях…

— Няма значение. Имам слаб стомах.

Дан й беше казал, че вече не се среща с Валери, но когато си ги представяше двамата, имаше чувството, че в нея се забиват множество малки шипове и затова гласът й прозвуча по-остро, отколкото й се искаше.

— След като си бил женен за извратена дама от Конгреса, другите жени сигурно ти се струват безинтересни.

Той въздъхна.

— Решила си да се скараш с мен, нали?

— Няма нищо такова.

— Има. А аз нямам настроение за борба. — Той свали краката си и остави бирената бутилка на килима. — Това, за което имам настроение, е да взема едни клещи и да се опитам да те измъкна от тази рокля.

Дъхът й спря и топлина заля тялото й, последвана от несигурност.

— Дан, не се шегувай с мен.

— Не се шегувам.

Изражението му беше толкова мрачно, че едва не я изплаши.

— Повярвай ми, опитах се да си държа ръцете далеч от теб. Но не мога повече.

— Това сега ли е — попита тя тихо.

— Казах ли сега?

— Не.

— Тогава не е сега. То е точно това, което казах.

— О… — Тя навлажни пресъхналите си устни.

— Първо искам да съблечеш анцуга ми. Запалил съм силен огън и е достатъчно топло.

— По-добре да остана с него.

— Това означава ли, че не искаш да се любим?

— Не. — Каза си, че не биваше да бърза толкова с отрицанието, затова се опита да продължи по-спокойно. — Ще се разкрещиш, веднага щом видиш тази рокля.

— Фийб, всяка жена, дори с половин мозък, би разбрала, че точно сега крещенето е последното нещо, за което си мисля.

— Така казваш сега, но твоят нрав е непредсказуем. Не ти ли минава през ума, че аз направих точно това, което ти очакваше да прави отборът.

— Би ли ми обяснила това последното?

— Аз изложих тялото си на риск за доброто на играта. Цялата работа във футбола не е ли точно за това?

— Започваш да ме влудяваш. Знаеш го, нали?

Не можеше да му устои, когато в очите му танцуваха тези весели зелени пламъчета.

— На тила има малка кукичка.

— Ела тук и ми покажи.

Тя направи онова, което Дан й каза. Той натисна леко раменете й, за да й покаже, че иска тя да сложи глава в скута му.

Той погали косата й и освободи кичурите, които се бяха мушнали под анцуга му.

— Знаеш ли какво си мисля. Ще започнем тук, на кушетката и може да се каже, че ще си проправяме път от стая в стая.

— Звучи ми като пролетно чистене.

Той свали нежно грубата дреха от раменете й и я пусна на пода. Пръстите му докосваха гърба й през мрежестата материя.

— Като че ли могат да се направят някои сравнения. Сещам се за някои интересни неща, за които могат да послужат водата и сапунът.

— Като се има предвид миналото ти, вероятно можеш да се сетиш за интересни неща с почти всичко.

Тя затаи дъх, когато той докосна едно особено чувствително място на тила й.

Той се разсмя и сложи ръка на задника й.

— Сигурна ли си, че не обичаш да те пляскат?

Тя се усмихна до бедрото му.

— Сигурна съм.

— Още едно нещо, което обичам в теб.

Той я галеше през тънкия копринен плат, проследяваше всяка извивка и тя не можа да издържи повече. Обърна глава и притисна устни до ципа му.

Той изстена.

— Ще свърша още преди да сме почнали.

Повдигна я за раменете и я притегли в прегръдките си. Очите им се срещнаха за миг и тя се изплаши, че той ще се отдръпне, както последния път, но големите му ръце на спортист я притеглиха по-плътно до него. Устните им се срещнаха. Тя обви ръце около врата му и те се отпуснаха на кушетката.

През мрежата усещаше ръцете му навсякъде по себе си. Той се премести, като дърпаше роклята й, за да се добере до тялото й. Тя започна да разкопчава ризата му. И двамата не осъзнаваха колко опасно е положението им, докато не се претърколиха на пода. Когато тупнаха на килима, той се извъртя така, че да не се стовари върху нея с цялата си тежест.

Дори и след като се приземиха, те не престанаха да се целуват. Когато тя най-после отвори очи, за да погледне надолу към него, видя, че той се усмихва.

— И ти ли се забавляваш колкото мен?

— Повече.

Тя не се сдържа и целуна малкия белег на брадичката му.

— Фийб, мила, трябва да те измъкна от тази рокля.

— Не крещи — прошепна тя.

— Мисля, че ти обясних…

— Нямам нищо под нея.

Той премигна.

— Нищо? Знам, че си с чорапогащник. Видях…

Тя поклати глава.

— Няма чорапогащник. Няма жартиери. Роклята е прекалено тясна.

— Но ти имаш черни чорапи…

— От онези, които са стегнати на бедрото.

Той се отдръпна от нея.

— Фийб Съмървил, да не би да искаш да ми кажеш, че нямаш дори бикини?

— От тях остава черта.

— Само чифт черни чорапи?

— И малко парфюм.

Той скочи и я дръпна не особено нежно.

— Отиваме направо в спалнята, мила. Тъй като има голяма вероятност да получа сърдечен удар, преди да отмине тази нощ, предпочитам да умра в собственото си легло.

Глупостите, които мърмореше той, я караха да се чувства като най-желаната жена на света. Дан я притисна до себе си, докато минаваха обратно по коридора и тръгнаха нагоре по стълбите. Когато стигнаха горе, той я поведе по един коридор вдясно към обширна спалня, която сякаш беше съставена от няколко по-малки стаи. От двете страни таванът беше скосен, стената вдясно беше от камък. В единия край на стаята имаше удобно място, където можеше да се поседне, а в другия се ширеше старо легло на колелца, покрито с красиво индианско одеяло в оранжево, черно, зелено и бежово.

Дан спря в средата на стаята и мушна ръка под косата на Фийб, за да открие кукичката, която се намираше отзад на лентата плат, обгръщаща гърлото й. Ръцете му досетливо се спуснаха надолу, за да отпуснат и лентата, която пристягаше жестоко гърдите й. Тя въздъхна от облекчение, когато корсажът се свлече до кръста й.